Решение по КНАХД №268/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница - Бургас, чрез юрисконсулт Р. против Решение № 19 от 11.05.2025 г. по АНД № 734/2024 г. на Районен съд – Елхово в частта, с която е отменено наказателното постановление досежно отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението.

В жалбата се излагат аргументи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с неправилно тълкуване на практиката на СЕС по отношение на непропорционалността на санкцията, а именно, че в Решение по съединени дела С-717/22 и С-372/23 било посочено, че чл. 42, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013, вр. чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябвало да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда наред с налагането на глоба и отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за деянието, стига приложимият към това нарушение санкционен режим да е съобразен с изискването за пропорционалност. В решението на СЕС се посочвало и че съгласно чл. 42, § 2, когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат под формата на „имуществена санкция“ или „глоба“, но използването на израза „inter alia“ в разпоредбата свидетелствало, че списъкът на тези административни санкции не бил изчерпателен и че държавите членки можело да предвидят административни санкции, различни от упоменатите в тази разпоредба, като мерки за конфискация на стоките - предмет на нарушението. За да се гарантира възпиращият ефект на санкциите за митнически нарушения, при спазване на изискването за пропорционалност, извършителите на такива нарушения трябвало да бъдат лишени от икономическите изгоди от извършването им, както и че предвид преследваната от митническото законодателство цел, за да се защитят финансовите интереси на Съюза, конфискацията на тези стоки като допълнителна санкция, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза, се явява пропорционална, като същевременно е в състояние да възпре съответните оператори да нарушат произтичащите от този кодекс задължения и да извлекат изгода от това. Иска се отмяна на въззивното решение в тази част и потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по касацията в случай на потвърждаване на атакуваното съдебно решение в съответната част.

В съдебно заседание касаторът Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница - Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията Р. - М. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на ЯОП изразява становище за основателност на жалбата по изложените в нея съображения, които споделя изцяло. Намира, че решението на първоинстанционния съд, макар и изключително подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, е дълбоко неправилно в обжалваната част. Моли то да бъде отменено в тази част и съдът да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и в отменената от ЕРС негова част.

ЯАС, касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, тя се явява и НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 19 от 11.05.2025 г. по АНД № 734/2024 г. на Районен съд – Елхово е потвърдил като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № BG2024/1000-3579/НП от 11.12.2024 г., издадено от и. д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница – Бургас, (оправомощен съгласно Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024 г. на Директора на Агенция „Митници“), в частта му, с която на Р. – М. М., румънски гражданин, на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 190,24 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката, за извършено административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ; отменил е като незаконосъобразно наказателното постановление в частта му, с която на Р. – М. М., румънски гражданин, с оглед извършеното административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ на основание чл. 233, ал. 6, вр. ал. 1 от ЗМ са отнети в полза на държавата като предмети на нарушението 5 броя златни синджира проба 585 (81,30 грама); 3 броя златни пръстена проба 585 (12,60 грама); 5 броя златни гривни проба 585 (58,90 грама); 5 чифта златни обеци проба 585 (40 грама) и 4 броя златни медальона проба 585 (14,15 грама), с обща митническа стойност 20 190,24 лева. Със своя съдебен акт съдът разпоредил също посочените вещи - предмет на нарушението, отнети в полза на държавата, задържани с Разписка за задържане № 24011722 от 23.08.2024 г., да бъдат върнати на нарушителя Р. – М. М., румънски гражданин.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП; спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и по издаване на обжалваното НП при спазване изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество съдът приел, че касаторът Митрика действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Мотивите на съда са изключително подробни и на практика дават отговор на всички възражения на страните в развилото се пред него съдебно производство. Настоящият касационен състав напълно споделя както мотивите, така и крайните изводи на първоинстанционния съд в тази насока, поради което намира за ненужно да ги преповтаря.

По отношение изводите на ЕРС за незаконосъобразност на постановеното на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на нарушението касационната инстанция и депозираната в тази връзка касационна жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

В случая налагането на глоби за нарушенията по чл. 233, ал. 1 и ал. 3 от ЗМ и едновременно с това отнемането в полза на държавата на предмета на нарушенията по силата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ не противоречи на правото на ЕС, доколкото наказанията са съобразени с тежестта на деянията и със субективното отношение на извършителя към тях. В този смисъл не се споделя възприетото от въззивния съд, че не се допуска национална правна уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на имуществена санкция, и на отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

В чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е предвидено, че който извърши описаното нарушение, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. Съгласно чл. 233, ал. 6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Съобразно разпоредбата на чл. 42, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза; тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, а според разписаното в § 2, когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, чл. 42, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013, вр. чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност. С оглед на това преценката за пропорционалност следва да бъде извършвана за всеки конкретен случай. В настоящия казус решаващият съд е преценил, че едновременното налагане на глоба и отнемането в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението се явява непропорционално, като е изложил и съображения за това, която настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и намира за ненужно да преповтаря.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

Водим от горното ЯАС, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 11.05.2025 г. по АНД № 734/2024 г. на Районен съд – Елхово.

Решението е окончателно.