Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Стара Загора, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н.дело № 123
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 260133/ 18.12.2020
г., постановено по АНД № 1373/ 2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-1370/
05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че
посоченият в НП състав на чл.209а от Закона за здравето няма самостоятелно
приложение и че заповедети на министъра
на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки имат характера
на нормативни актове В противоречие със събраните по делото доказателства съдът
е направил извод, че административнонаказтелното обвинение не било доказано. По
тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на
друго за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
Ответникът по касационната жалба В.П.А.,
чрез процесуалния си представител адв. Г. я оспорва като неоснователна. Счита
решението на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и
предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Казанлък прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 349а-1370/ 15.10.2020 г., издадено от Директора на ОД
на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 284а-1870/19.05.2020
/рег. № 604560/, с което на В.П.А. *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 30.04.2020г
в около 11:55ч. А. се намира на обществено място, като посещава ул. „Доктор
Стамболийски” гр. Казанлък, без да има поставена защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването /противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето/.
За да отмени НП, районният съд е
изложил съображения, че описаната в него фактическа обстановка не се потвърждава от събраните доказателства. От
друга страна е приел, че наказателното постановление не отговаря на
императивните изисквания на чл. 57,ал.1т.5 и т. 6 от ЗАНН. не било посочено
вярно мястото, където е извършено нарушението, с което се нарушавало правото на
защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Дадената
правна квалификация на деянието по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е непълна.
Този извод е обоснован с доводите, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето съдържа няколко хипотези, респективно препраща към различни норми –
чл.63, ал.4 или 7, чл.63а, ал.1 или 2 от Закона за здравето, поради което е
необходимо да се привърже към някоя от посочените норми. Тъй като това не е
направено, съдът приема неизпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
което представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Така постановеното решение е
неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на В.П.А. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, отговорност
се предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, като се наказва с глоба в размер на 5000лв. С изменение ДВ, бр.34
от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.04.2020г нормата
гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв.
В разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от
Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването на някоя от тези норми в НП при
изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от
привлеченото към отговорност лице /в случая т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването със словесно възпроизвеждане на
съдържанието на точката/ не се отразява на формалната законосъобразност на
санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява
и нарушената законова разпоредба, и съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение. Предвид направеното фактическо описание ответникът не е бил възпрепятстван
да разбере какво нарушение му се вменява. Той следва да се защитава по фактите,
посочени в санкционния акт, а в случая дали е имал поставена маска или друго
средство, покриващо носа и устата.
По отношение на изложеното
в съдебното решение във връзка с правния характер на заповедите на министъра на
здравеопазването, издадени на осн. чл. 63, ал. 1
от ЗЗ, съдът намира, че същите са неправилни и в противоречие с
дефиницията по чл. 75, ал. 1
от АПК за нормативен
административен акт, както и с установената съдебна практика на ВАС-
Определение № 8868 от 06.07.2002 г. по адм. д. № 3626/2002 г. и др. Безспорно
е, че заповедите са общи административни актове и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата
на чл. 65 и сл.
от АПК. Освен това, със законодателна промяна на закона с ДВ бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020г, изрично е прието, че заповедите на министъра
на здравеопазването са общи административни актове- чл. 63, ал.
11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че процесните заповеди са обявени
на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73,
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК, поради което съдът намира, че относимата за казуса заповед е
породила правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е
задължителна за адресатите , които са всички граждани, когато се намират в
закрити или на открити обществени места.
Съдът не споделя извода, че не е ясно
мястото, на което е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е
посочено, че нарушението е извършено на открито обществено място, улица на гр.
Казанлък и непосочване на точния административен адрес на улицата не препятства
нарушителя да разбере какво нарушение е извършил и къде.
Съдът не споделя извода на съда относно
недоказаност на административно наказателното обвинение. От всички свидетелски
показания в това число и тези на Т. е установено, че в момента на проверката А.
е без предпазна маска, защото се е хранел. Колко време и по каква причинна е бил
без маска е неотносимо при определяне на съставомерността на деянието. Т. е удостоверила,
че маската на внука й е била в джоба или на ръката. При превратно тълкуване на
тези събрани по делото доказателства съдът е стигнал до извода за недоказаност
на извършеното деяние.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че решението на Районен съд Казанлък, с което е отменено атакуваното
пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно..
Процесното НП е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със
законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението, вменено на ответника, което правилно е
квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. В случая не се сочат,
нито установяват никакви обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на
деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане
на нормативните задължения по спазване заповедите на органите на държавно
управление.
По тези съображения Наказателно
постановление № 349а-1370/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР
гр.Стара Загора, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция,
общо 160лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260133/ 18.12.2020 г., постановено по АНД № 1373/ 2020 г. по
описа на Районен съд Казанлък , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-1370/ 05.10.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, с което на В.П.А. ЕГН ********** *** на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв.
ОСЪЖДА В.П.А. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв. за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.