Р
Е Ш Е
Н И Е
№…373…….
07.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1228 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на В.В.С. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис 8, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., против Решение
№1012-26-484-1 от 16.11.2021г. на директора на Териториално поделение (ТП) на
Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г. на
контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че задължителните предписания са
нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Същите били издадени от контролен
орган при издадена заповед по реда на Инструкцията за контролната дейност на
НОИ, но част от документите, въз основа на които били направени правните
изводи, не били приобщени по надлежния ред. Решението се счита за немотивирано.
Недопустимо било в контролно производство да се излагат мотиви, не относно
незаконосъобразност, а за житейска необоснованост на фактическа обстановка. От
безспорни правно значими факти, били кредитирани незаконосъобразни изводи.
По изложените съображения се иска отмяна на решението
и на потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на жалбоподателката. Излагат се допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателката
не е осъществявала дейност като земеделски производител, тъй като не
произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не
попадала в обхвата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№ 9101-26-1213/03.09.2021г. (л.27) от
страна на ТП на НОИ – Хасково е било изискано от директора на Областна дирекция
земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави информация от значение за определяне на
правото на парично обезщетение в качеството на В.В. Г. на самоосигуряващо се
лице - земеделски стопанин. В тази връзка в писмото е посочено, че на
31.08.2021г. в ТП на НОИ - Хасково постъпило удостоверение, приложение №9 към
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) в качеството на лицето на земеделски стопанин, с вх.№Р14-26-000-00-**********/31.8.2021г.
(л.32) относно правото на парично обезщетение на С. по болничен лист
№Е20202423113, в отпуск от 31.08.2021г. до 13.09.2021г. При преценка на правото
на паричното обезщетение било установено, че по данни от правно-информационна
система „Алис“ В.С. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждаща
зеленчуци - дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови. С писмото, на основание
чл.40, ал.4, т.2 от КСО, във връзка с чл.36, ал.1 и ал.6 от АПК и във връзка с
чл.110, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е отправена молба да
бъде извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение
за случая, за резултатите, от която да се уведоми ТП на НОИ - Хасково.
В отговор, с писмо изх.№РД-12-02-961-1/08.09.2021г.
(л.28), ТП на НОИ – Хасково е уведомено, че В.В. Г. е регистрирана като
земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане
на Регистър на земеделските стопани, на дата 23.06.2021г. - с валидна
регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
за следващата стопанска година. Като приложение към писмото е представена
Справка за дейността на В.В. Г. (л.29), от която е видно, че заявените при
регистрация култури за отглеждане са: домати – градински, засети на 0.02 ха
площ; пипер – градински, засят на 0.02 ха; тикви, засети на 0.02 ха, в землища
в гр.Л..
На 09.09.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал
№1043-26-333 от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите до сектор
КР на ДОО (л.31), с който, предвид данните за В. Г., е отправена молба да бъде
извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за
случая.
Във връзка със сигнала, от В.В. Г. е било изискано да
се яви в ТП на НОИ – Хасково, в 3-днвен срок от получаване на писмо изх.№1043-26-333-1/11.10.2021г.
(л.17), и да представи документи за самоличност, документи свързани с упражняване
на трудова дейност през 2021г., договор за наем, регистрационна карта на
земеделския производител.
В резултат на отправеното от ТП на НОИ писмо до С. с
искане за представяне на документи, като част от административната преписка, по
делото са представени: Договор за наем на земеделска земя от 21.01.2021г. –
дворно място в общ.Л., сключен между Р.С.И.–
наемодател, и В.В.С. – наемател; Разходен касов ордер №1/18.08.2021г. за платен
наем на земя за м.06-2021г.; Фактури №1/10.08.2021г. и №2/15.08.2021г. за
продажба на домати, тикви и чушки, всички издадени от В.В.С.; Регистрационна
карта на земеделски стопанин от 23.06.2021г.
На 12.10.2021г., на основание чл.107 от КСО и чл.29,
ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт, от директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед
№ЗР-5-26-01015093/12.10.2021г. (л.15), с която е възложено да се извърши
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на В.В.С., от
контролен орган на ТП на НОИ Т. Д. А. – главен инспектор по осигуряването.
Пред ТП на НОИ от жалбоподателката е било дадено
писмено обяснение вх.№1043-26-333-3/19.10.2021г. (л.16), в което посочила, че
отглеждала тиквички, чушки и домати, които били засети в началото на месец май,
след което се регистрирала като земеделски производител. Към м. август продала
продукцията.
На 20.10.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ –
Хасково – Т. Д. А. – главен инспектор по осигуряването, е издаден Констативен
протокол (КП) №КП-5-26-01020468/20.10.2021г. В същия са описани установените по
отношение на В.С. факти и е допълнено, че регистрацията на лицето в ОД
„Земеделие“ е била направена на 29.06.2021г., когато лицето декларирало, засети
0.02 ха домати - градински, 0.02 ха пипер – градински, и 0.02 ха тикви. В
дадените писмени обяснения декларирало, че тиквичките, чушките и доматите били засети
през май, а договора за наем с лицето, чиято земя ползвало бил сключен на
21.06.2021г. Освен това, имотът бил дворно място, от което лицето ползвало общо
0.06 ха, което предполагало, че се произвеждала продукция за собствени нужди, а
не за продажба. Направен е извод, че регистрацията на С. като земеделски
стопанин е направена само и единствено с цел получаване на парични обезщетения
от фондовете на ДОО. В тази връзка е посочено да се има предвид също така, че
стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1
октомври на следващата година, при което било нормално един същински земеделски
стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване
на осигурителното събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на
ДОО. Също така, В.С. била в състояние на бременност, с поставена диагноза от
здравните органи, и житейски необосновано било тя да упражнява дейност като
земеделски производител. Освен това, след като от 31.08.2021г. до 13.10.2021г. била
във временна неработоспособност поради общо заболяване с диагноза „заплашващ
аборт“, не било ясно кой се грижил за земята. В КП е посочено още, че наличието
само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Съобразно
§1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените
по КСО лица попадали само земеделски стопани, за които на първо място, се
изисквало да бъдат регистрирани за това по установения ред и на следващо място
- да произвеждат селскостопанска продукция, предназначена за пазара. Направен е
извода, че В.В.С. няма основание за осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО като
регистриран земеделски стопанин и няма право на парично обезщетение от ДОО по
БЛ №Е20202423113 и БЛ №Е20210778475. Неоснователно подадените данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за лицето В.В.С. за периода от 29.06.2021г. до 31.08.2021г.
следвало да бъдат заличени, за което били издадени задължителни предписания по
чл.108, ал.1 т.3 от КСО.
На 20.10.2021г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО
на В.В.С. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г.
от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат
данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от
29.06.2021г. до 31.08.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В ЗП е
изложена установената по случая фактическа обстановка и е прието, че лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството на осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, било лицето реално да осъществява дейност
като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба. С. не отговаряла
на §1, т.5 и т.3 от ДР на КСО.
ЗП №ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г. са били връчени на
адресата си на 20.10.2021г., видно положения в документа подпис.
На 01.11.2021г. до директора на ТП на НОИ – Хасково от
В.С., чрез пълномощник, е била подадена жалба против ЗП.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-484-1/16.11.2021г.,
директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на В.С. против ЗП
№ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г.
В решението е описана установената по случая
фактическа обстановка и е цитирана относимата, според административния орган
нормативна уредба, като е прието, че задължителните предписания са правилни и
законосъобразни. Регистрацията на В.В.С. като земеделски стопанин била направена
само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО,
като следвало да се има предвид също така, че стопанската година започвала на 1
октомври на текущата година и завършвала на 1 октомври на следващата година,
при което било нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв
целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на
осигурителното събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО.
Освен това, С. била в състояние на бременност с поставена диагноза от здравните
органи „заплашващ аборт“, и житейски необосновано било тя да упражнява дейност,
като земеделски производител. За правилно решаващият орган приел установеното
контролния орган, а именно, че към дата 29.06.2021г. жалбоподателката, в
качеството си на земеделски стопанин, не упражнява дейността, за която се
регистрирала, съответно не произвеждала продукция, предназначена за продажба.
Посочил, че регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999г.
не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение,
независимо че за лицето били внасяни осигурителни вноски. За да била С.
осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ било необходимо да са
изпълнени кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и да била регистрирана по
установения ред; да била подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да
била започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от
която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да
била внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по административната
преписка доказателства било видно, че С. реално не осъществявала дейност като
земеделски стопанин, не произвеждала растителна продукция, предназначена за
продажба, поради което не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не
подлежала на осигуряване.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Не се споделя твърдението, че задължителните
предписания са нищожни, неправилни и незаконосъобразни, а решението
немотивирано.
Обжалваното Решение №1012-26-484-1 от 16.11.2021г. и Задължителни
предписания №ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г. са издадени в рамките на
установената от закона компетентност – чл.117,
ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установи в хода на административното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се споделя тезата, че част от документите, въз
основа на които били направени правните изводи, не били приобщени по надлежния
ред. В тази връзка, съдът приема, че проверката по разходите по ДОО на
жалбоподателката е била извършена след издаване на заповед за извършването
ѝ. Конкретно, Констативен протокол № КП-5-26-01020468 е издаден на
20.10.2021г., при извършване на проверката в рамките на работния ден, а преди
това – на 12.10.2021г., е била издадена Заповед ЗР-5-26-01015093/12.10.2021г.,
с която на контролен орган от ТП на НОИ – Хасково е възложено извършването на
проверката. Когато съответният административен орган прецени, че са налице
данни за неспазване на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване, той има право да назначи проверка, както е сторено в настоящия
случай.
При издаване на оспорените актове са съобразени и
относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По
силата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски
производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения
ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Иначе казано,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред.
Към
Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър
на земеделските стопани – чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в
Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОД
„Земеделие“ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. За жалбоподателката безспорно са налице обстоятелствата по
регистрация в качеството на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е
достатъчна, за да се счита, че същата
има качеството на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл.4 от КСО.
От събраните
в хода на административното производство доказателства се установява, че оспорващата
не осъществявала дейност като земеделски стопанин, не е произвеждала растителна
продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване. Представените по делото документи
- Договор за наем на земеделска земя от 21.01.2021г. – дворно място в общ.Л.,
Разходен касов ордер №1/18.08.2021г. за платен наем на земя за м.06.2021г.;
Фактури №1/10.08.2021г. и №2/15.08.2021г. за продажба на домати, тикви и чушки,
всички издадени от В.В.С.; Регистрационна карта на земеделски стопанин от
23.06.2021г., съдът приема за издадени с цел получаване на парични обезщетения
от фондовете на ДОО.
Във връзка с
горното, следва да се има предвид, че посочените документи са с частен характер,
поради което съдът не е обвързан с материалната им доказателствена сила, а е
длъжен да прецени доказателственото им значение за удостоверените факти с оглед
на всички доказателства по делото. Така например дори и да се приеме, че
съдържанието на договора за наем отразява действително осъществили са
обстоятелства по наемане на земеделска земя, то това само по себе си не би
могло да установи обстоятелството, че на посочения имот се били реализирани
намерения от страна на жалбоподателката, свързани със засаждането, отглеждането
и продажбата на земеделска продукция, респ., цитираният договор не би могъл да
обоснове извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от
страна на жалбоподателката, тъй като същият е доказателствено средство
единствено за наличието на облигационни отношения. Същото се отнася и за
представения касов ордер и фактурите за извършени продажби на зеленчуци.
На следващо
място, следва да се отчете фактът, че писмените си обяснения пред ТП на НОИ –
Хасково жалбоподателката е посочила, че отглежда тиквички, чушки и домати на наета земя, и същите засяла през месец май (явно през 2021г., след като
регистрацията ѝ като зем. производител е от 21.06.2021г.). Неясно обаче
остава обстоятелството как С. е засяла посочените зеленчуци на наета земя през
месец май, при положение, че е представила пред ТП на НОИ – Хасково единствено
договор за наем,
сключен на 21.06.2021г. Логично възниква въпросът, къде през
месец май е било извършено твърдяното засаждане на зеленчуковите култури.
Необходимо е
да се отбележи също, че договорът за наем е сключен за дворно място, от което
жалбоподателката твърди, че обработвала едва 0.06 ха, т.е. много малка площ, което
е индиция за това, че е била произвеждана продукция за собствени нужди, а не с
цел продажба. Така заявената площ аргументира производство на обичайна за едно
домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и
предназначена за продажба. В този смисъл посочената площ и култури са
характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за
такива, които живеят в малки населени места.
Също така,
за съда е нелогично лице, занимаващо се с производство и продажба на селскостопанска
продукция, от вида на процесната, да извърши само две продажби на добитата
стока – на 10.08 и 15.08.2021г. Посоченото е крайно нетипично и предвид
общоизвестния факт, че зеленчуците- домати и чушки плододават многократно през
летния сезон. Не се представят доказателства за погиване на културите или
увреждане на същите, от което да се направи извод, че е логично и обосновано
представянето само на два документа за реализиране на продукция.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като
земеделски стопанин в ОД „Земеделие“, отглеждащ пипер, домати и тиква, това не
е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от
него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран
земеделски стопанин“ по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и „осигурено лице“ по смисъла на КСО.
По аргумент от § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е
произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба (производството за
лични нужди не покрива изискването за трудова дейност), дори и да е
регистрирано по установения ред, не може да има качеството „осигурено лице“,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на
легалната дефиниция в посочената разпоредба – т. е. лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.
Доказателствената
тежест за установяване производството на зеленчукова продукция с цел продажба е
на оспорващата, която в случая чрез представените пред ТП на НОИ – Хасково
частни документи не успя да докаже релевантни, за претендираните от нея
осигурителни права, факти. Представените документи не обосновават извод за
действително полаган от жалбоподателката труд в спорния период.
По силата на
чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. На основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените
по КСО лица попадат
само земеделски стопани, за които, на първо място, се
предвижда да произвеждат
продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по
установения ред. В този
смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №
3/29.01.1999г. земеделски стопанин, е „регистриран земеделски стопанин“ по
смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Поради
изложеното съдът счита, че към датата на издаване на оспорените актове,
жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред
изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица.
Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени. В този смисъл, жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход
на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.С.
*** против Решение №1012-26-484-1 от 16.11.2021г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01020471/20.10.2021г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА В.В.С. ***, ЕГН **********, да
заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: