Р Е Ш Е Н И Е
№ 2012/10.11.2020г.
Град Пловдив, 10.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1815
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба Т.И.Н. *** против решение № 202 от 17.06.2020 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ РД-16-2383 от
05.06.2020 г. срещу разпореждане за присъединяване с изх.№ С200016-105-0201793
от 26.05.2020 г. на Е.Р., главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД Пловдив на НАП.
Според жалбоподателката
обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. След
като публичното задължение е погасено чрез плащане, липсва годно изпълнително
основани, което да бъде присъединено към вече образуваното изпълнително дело.
Твърди се още, че на жалбоподателката не е връчена покана за доброволно
изпълнение на присъединеното публично задължение. Иска се отмяна на обжалваното
решение и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли, тъй като не е вярно твърдението за погасяване на присъединеното публично
вземане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от известието
за доставяне (л.13), поради което е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП
е оставил без уважение жалбата на Т.Н.
срещу разпореждане за присъединяване изх.№ С200016-105-0201793 от 26.05.2020
г., с което на
основание чл.217, ал.2 ДОПК към изпълнително дело № 16070004638/2007 г. е
присъединен публичният взискател НАП за събиране на публични вземания в размер
на 136,83 лева, от които 135,83 лева главница и 0,98 лева лихви, установени с
годишна данъчна декларация (ГДД) по ЗДДФЛ. Според директора възражението за
плащане е неотносимо към спора, защото плащането е направено на 05.06.2020 г.,
а присъединяването е извършено на 26.05.2020 г., към която дата публичното
задължение не е било платено. Платените суми са постъпили след издаване на
обжалвания акт и са ирелевантни в настоящото производство.
Директорът на ТД Пловдив на НАП е извършил проверка на
доказателствата и е констатирал, че са били налице всички законоустановени
предпоставки за осъществяване на действията, обективирани в оспореното
разпореждане за присъединяване изх.№
С200016-105-0201793 от 26.05.2020 г. – срещу жалбоподателката е образувано
изпълнително дело №
16070004638/2007 г. по описа на НАП, ТД Пловдив, за принудително събиране на
установени и изискуеми публични задължения; на длъжника е изпратено съобщение
за доброволно изпълнение изх.№ 4638/2007/000001 от 11.07.2011 г., получено
лично на 18.07.2011 г., към 26.05.2020 г. са били налице непогасени задължения
за лихви, представляващи публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2,
т.9 ДОПК, а установените с ГДД по ЗДДФЛ не са били платени към датата на
издаване на разпореждането. Направен е извод за законосъобразност на
извършеното присъединяване.
Директорът на ТД Пловдив на НАП е извършил служебна
справка в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателката и е констатирал, че
задължението от 135,83 лева фигурира по партидата й към момента на издаване на
решението, тъй като направеното плащане погрешно е насочено към сметка за
приходите на централния бюджет вместо по сметка за принудително събиране на
публични вземания и към настоящия момент не е разпределена за погасяване на
публичните задължения на жалбоподателката, която трябва да подаде заявление в
ТД Пловдив на НАП по реда на чл.129 ДОПК.
Приетите в хода на съдебното производство писмени
доказателства не са нови доказателства, а са част от преписката по
изпълнителното дело, образувано пред публичния изпълнител, и в този смисъл не
установяват нови или различни факти, които да не са били известни на страните и
да не са били взети предвид от директора на ТД Пловдив на НАП при издаване на
обжалваното решение.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав напълно споделя развитите в
решението на директора на ТД Пловдив на НАП мотиви, поради което те няма да
бъдат преповтаряни.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката за погасяване на публичното вземане чрез
плащане преди присъединяването. Видно от представеното платежно нареждане
(л.18), жалбоподателката е платила задълженията си за 2019 г. на 05.06.2020 г.
Друго не твърди и не установява.
Разпореждането
за присъединяване е издадено на 26.05.2020 г., преди датата на плащане, и е
съобщено на жалбоподателката на 05.06.2020 г., датата на плащането. Т.е.,
напълно обоснован и правилен е изводът на директора на ТД Пловдив на НАП, че
към момента на издаване на разпореждането за присъединяване е налице установено
по размер и основание публично държавно вземане, което не е платено в
законоустановения срок. Друг извод не може да бъде направен на основата на
установените правнорелевантни факти.
Жалбоподателката
неправилно твърди, че е образувано изпълнително дело през 2020 г. Всъщност
изпълнителното дело срещу нея е образувано още през 2011 г. и тогава на
жалбоподателката е изпратено съобщение за доброволно изпълнение. С обжалваното разпореждането
за присъединяване новото неплатено публично задължение на жалбоподателката за
данък върху доходите за 2019 г. е присъединено към останалите непогасени други
нейни публични задължения, за събирането на които е висящо и неприключило изпълнително дело № 16070004638/2007 г. по описа на НАП, ТД Пловдив.
Съгласно
чл.221, ал.1 ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният
изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника
съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Към момента
на издаване на оспореното разпореждане за присъединяване публичният изпълнител
не е пристъпил към изпълнение, а само е присъединил още едно непогасено
публично задължение към другите непогасени публични задължения на
жалбоподателката, като не са извършвани други действия, насочени към събиране
на задължението. В този смисъл за публичния изпълнител не е съществувало
задължение да изпрати съобщение за доброволно изпълнение на новото присъединено
публично вземане, доколкото действията му не са насочени към неговото
принудително събиране.
Противно на
застъпеното от жалбоподателката становище, в настоящия случай са били налице
предпоставките от хипотезата на чл.217, ал.1 ДОПК, като съдът напълно споделя
изводите на решаващия орган в тази насока.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 500 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Н., ЕГН **********,***, против решение № 202 от 17.06.2020
г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ РД-16-2383 от 05.06.2020 г. срещу разпореждане за присъединяване с изх.№
С200016-105-0201793 от 26.05.2020 г. на Е.Р., главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Националната
агенция по приходите сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: