Решение по дело №1531/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260121
Дата: 9 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630201531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260121 / 9.12.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 09.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ

 

при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1531 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Н.В.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно постановление № 20 – 0996 - 002980 издадено на 15.09.2020г. от Началник РУ към ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300.00 (триста лева) за извършено административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В бланкетна жалба се навеждат оплаквания за липса на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, поради което е си иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

 

В съдебно заседание жалбоподателят Н.Ц., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата в насока на признание за извършеното административно нарушение и моли съда да измени обжалваното наказателно постановление досежно размера на наложеното наказание към предвидения минимум.

 

 Административно – наказващият орган Началник РУ към ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На 08.08.2020г. в 12:15ч. в Община Георги Дамяново, на път Трети клас № 3 – 102 при км. 67+300 полицейските служители младши полицейски инспектор И.Т. и К.Г. спрели водача на мотоциклет ,,Хонда ЦБР 66 Ф” с рег.№  XXXX  . При проверката било установено, че същият не притежава СУМПС за съответната категория МПС – та, а именно категория ,,А”. Бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя като последния отказал да го подпише. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и доказана от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДВП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, т.е. към момента на управление на МПС лицето не е притежавало СУМПС, валидно за категория ,,А” – мотоциклети.  

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не притежава необходимата правоспособност, но въпреки това е управлявал въпросния мотоциклет.  Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят признава своето виновно и противоправно поведение и доколкото липсват допълнителни доказателства, които да отегчават неговата отговорност съдът намира, че наложеното максимално по размер наказание се явява явно несправедливо. 

 

Поради тази причина и неговия размер следва да бъде към предвидения среден размер, а именно 150.00 лева, което се явява необходимия баланс между високата степен на обществена опасност на деянието и изразеното признание на вината.

Поради тези съображения съдът намира, че измененото по размер наказание и справедливо и в най - пълна степен покриващо целите по чл.12 от ЗАНН

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Ето защо и предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 002980 издадено на 15.09.2020г. от Началник РУ към ОДМВР - гр. Монтана, с което на Н.В.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx като намалява размера на наказанието глоба от 300.00 (триста) лева на 150.00 (сто и петдесет) лева за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: