О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………. 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1296 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Образувано е
по повод частна жалба с вх. № 53495/22.07.2019 г., подадена от „Лайънс
България Груп“ ЕООД, ЕИК *********, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Васил Гошев, със
съдебен адрес:***, офис 2, срещу определение № 8883/11.07.2019 г., постановено по гр. дело № 6379/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 39-ти
съдебен състав, с което е прекратено производството по посоченото гражданско
дело, образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради наличие на арбитражна клауза в Договора за услуга от 15.09.2016 г.,
сключен между „Лайънс България Груп“ ЕООД, ЕИК ********* и А.Х.С.,
ЕГН **********.
В частната
жалба се навеждат доводи за това, че обжалваният съдебен акт е неправилен,
постановен в противоречие с приложимите материалноправни норми. Жалбоподателят
поддържа, че спорът породен между него и насрещната страна е имуществен, но
последният е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което
същият не може да бъде разгледан от арбитражен съд, доколкото попада в обхвата
на изключенията посочени в чл. 19, ал. 1 от ГПК предвид последните изменения в
цитираната разпоредба. Моли съда да отмени атакуваното определение, като
неправилно.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба. В отговора
се твърди, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
правилно, поради което следва да се потвърди. Въззиваемият счита, че
възражението за неподведомственост е направено в срок, като исковата претенция
не попада в изключенията на чл. 19 от ГПК, а жалбоподателят превратно тълкува
разпоредбите на ЗЗП. От друга страна, поддържа, че предоставената от
жалбоподателя по горепосочения договор услуга не е търговска по смисъла на §
13, т. 14 от ДР на ЗЗП и спорът не е потребителски. Моли съда да остави
атакувания съдебен акт в сила като правилно.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок
/определението е съобщено на 19.07.2019 г., а жалбата е подадена на 22.07.2019
г./, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Съдът след
съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и
аргументите по частната жалба и отговора, приема за установени следните фактически положения:
На
13.03.2019 г. частният жалбоподател е подал заявление с вх. № 18715 за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в резултат на
което е образувано ч. гр. д. № 3945 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 19
съдебен състав. На 15.03.2019 г. е издадена заповед № 2103 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът А.Х.С. да
заплати на кредитора „Лайънс България Груп“ ЕООД сумите, както следва: 4 320.00 евро – договорна неустойка и 620.48 лева – съдебно-деловодни разноски.
На
29.03.2019 г. – в законоустановения двуседмичен срок, длъжникът е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК, което е обусловило интереса от предявяване на
установителен иск по чл. 422 от ГПК. На 24.04.2019 г. е депозирана искова молба
с вх. № 30221 с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 92 от ЗЗД в резултат на което е образувано гр. дело № 6379/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 39-ти състав. Със същата ищецът моли съда да приеме за
установено, че А.Х.С. дължи на „Лайън България Груп“ ЕООД сумата в размер на 4
320.00 евро, представляваща дължима договорна неустойка по сключен между
страните договор за услуга от 15.09.2016 г. за осъществяване на посредничество
от търговското дружество при закупуване на недвижим имот от длъжника, както и
да осъди последния да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното
и исковото производство.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.
50200/09.07.2019 г., в който е обективирано възражението на ответника за
неподведомственост на спора на РС-Варна, доколкото в процесния договор /чл. 10,
изр. 2-ро от договора/ е уговорено бъдещите спорове, породени между страните
във връзка с изпълнението на договорните задължения, да бъдат решени от
арбитражен съд при сдружение „Правна помощ и медиация“ в гр. Варна. С
атакуваното определение на 11.07.2019 г. РС-Варна е приел възражението на
ответника за основателно и прекратил производството по гражданското дело, което
обуславя интереса от депозирането на частната жалба против съдебния акт.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.
19, ал. 1 от ГПК страните
по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да
реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между
тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да
бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако
се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения – арг. от чл. 7 от Закона за международния
търговски арбитраж /ЗМТА/. В конкретния случай арбитражното споразумение е
обективирано в т. 10, изр. 2-ро от Договора за услуга, сключен на 15.09.2016 г.
между частният жалбоподател-„Лайънс България Груп“ ЕООД и А.Х.С..
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него в срока за отговор на исковата молба, както е в настоящия случай. Ако
съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не
може да бъде изпълнено, делото не се прекратява. Районен съд – Варна с
определение № 8883/11.07.2019 г., чиято правилност се атакува пред настоящия
съдебен състав, е приел, че не са налице предпоставките, изключващи
арбитражното споразумение, поради което е прекратил производството по
гражданско дело № 6379 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен
състав поради наличието на валидно арбитражно споразумение, което обуславя
неподведомствеността на спора пред сезирания съд.
Основното спорно обстоятелство, което е поставено пред
настоящия съдебен състав, е свързано с качеството на въззиваемия, а именно -
дали А.Х.С. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото е
страна по процесния договор. Видно от съдържанието на договора, по възлагане на
А. Химет С. търговското дружество следва да организира огледи, да подбере
подходящи оферти за продажба на недвижими имоти, съгласно посочени от
възложителя характеристики и да посредничи при закупуването на същите срещу
възнаграждение. При тълкуване на общата
воля на страните, на основание чл. 20 от ЗЗД, съдът достигна до заключението,
че процесният договор по своята правна същност съдържа съществените елементи на
договора за търговско посредничество, уреден в чл. 49 и сл. от Търговския
закон, доколкото частният жалбоподател е търговец, който по занятие посредничи
за сключване на сделки – в конкретния случай договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Въззиваемият – А.С. е
физическо лице, който ползва брокерска услуга, изразяваща се в търсене и
намиране от страна на търговеца по възлагане на клиента на потенциални
продавачи на недвижими имоти. В същото време по делото няма данни А.С. като
страна по процесния договор да действа в рамките на своята търговска или
професионална дейност, както и предоставяната нему услуга да е предназначена за
извършване на такава. От друга страна, няма спор, че частният жалбоподател е
търговец, който по занятие сключва договори за посредничество с предмет
намиране на потенциални продавачи или купувачи на недвижими имоти.
В
отговора на частната жалба се навеждат доводи за това, че предоставената от
търговеца на физическото лице услуга не покрива критериите, залегнали в т. 14
от § 13 от ДР на ЗЗП, тъй като съгласно цитираната разпоредба, "услуга"
е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и
не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. В конкретния случай,
предоставената от търговеца услуга – намиране на потенциален продавач на
недвижим имот – няма за основен предмет прехвърлянето на владение на вещ,
каквито са твърденията на въззиваемия. Търговският
посредник съдейства за сключването на сделки - издирва страни, установява
връзки между тях, създава условия за сключването на сделки. Търговският
посредник не е упълномощен да сключва сделки. Посредничеството е чисто
фактическа дейност,
т.е. процесният договор няма за основен предмет прехвърлянето на владение на
вещ, а съгласуване
волята на насрещните страни по обем и съдържание при сключването на
евентуалната сделка. В този смисъл е каузалната практика на Върховния
съд, обективирана в Решение №
528 от 10.05.1994 г., V г. о. на ВС. Дължимата
от частния жалбоподател-посредник
престация се изчерпва със задачата да свърже и подпомогне страните да сключат конкретно
индивидуализирана сделка, в която посредникът не участва нито от свое, нито от чуждо
име.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,
че А.С. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото е
ползвател на брокерска услуга, предоставяна от търговеца „Лайън България Груп“
ЕООД по занятие. Оттук следва, че породеният между страните спор е
потребителски, тъй като едната страна е потребител и същият попада в обхвата на
изключенията, посочени в чл. 19, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната
процесуалноправна норма, потребителски спор не може да бъде решен от арбитражен
съд. Същият следва да бъде разгледан и решен от компетентния общ съд – в
настоящия случай РС-Варна, доколкото арбитражното споразумение на основание § 1
от Закона за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ бр. 8 от 24.01.2017
г. е изгубило силата си, поради което
обжалваното определение е неправилно и като такова следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното съставът на ОС-Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 8883/11.07.2019 г., постановено по гр. дело № 6379/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 39-ти
съдебен състав, с което е прекратено производството по посоченото гражданско
дело, образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради наличие на арбитражна клауза в Договора за услуга от 15.09.2016 г.,
сключен между „Лайънс България Груп“ ЕООД, ЕИК
********* и А.Х.С., ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: