С частна тъжба Н.М.Н. е повдигнал обвинение срещу А.Н.Д.
*** за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с
чл.147, ал.1, предл.1 и 2 от НК за това, че на
24.07.2018г., в гр. Перник, публично е разгласил позорни обстоятелства и е
приписал престъпление по чл.216 от Наказателния кодекс на Н.М.Н., чрез
изразите: „През последния месец пчелните семейства загиват“, „…намирам утъпкана зеленчуковата градина“, „… имах чешма, която
капеше, беше изхвърлена и водата шуртеше навсякъде, вследствие на което ми е
навъртял разхода на водомера“, „За гореизброените неща, според мене, предполагам, че има пръст
племенника ми, с който през последните няколко месеца сме в конфликт“;
„Установих, че във всички кошери пчелите бяха умрели“, “Пчелите нямат
заболяване и най-вероятно са отровени“, „Кошерите се намират в непосредствена
близост до оградата, която разделя моя имот
и имота на Н.Н.“ „Племенникът ми Н. няколко
пъти ме заплашва, че ще ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“,
разпространявайки ги в жалба – заявление, вх. №192000-9144/24.07.2018г. до Началник 01 РУ – ОД МВР – Перник, и в
приложено към заявлението писмено сведение.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е
приет предявеният от частният тъжител Н.М.Н. граждански иск срещу подсъдимия А.Н.Д. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от него в резултат на престъплението по-горе неимуществени вреди /засягане
на честта, достойнството и доброто му име в личен и служебен план/, както и за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от 24.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
Тъжителят Н.Н. е
конституиран като граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец Н.Н., лично и чрез повереника
си по делото – адв. В.Б. - ПАК, поддържа повдигнатото
обвинение и пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде
наложено предвиденото за престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и
т.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 и 2 от НК наказание
в минимален размер. По отношение предявения граждански иск излага доводи за
основателност на същия и пледира да бъде уважен в пълен размер. Прави искане и
за осъждане на подсъдимия за направените от страна на тъжителя разноски по делото.
Подсъдимият А.Д. дава обяснения, но не се признава за
виновен.
Защитникът му – адв. Б.М. - ПАК, пледира подзащитният
й да бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото обвинение, поради липса на умисъл за клевета в
действията му. Излага доводи, че депозирайки заявлението до началник 01 РУ – Перник,
същият е упражнил конституционното си право на жалба, съобщавайки за увреждащи
го действия, срещу които е потърсил защита, а не е действал с умисъл за
престъпление. Изтъква, че именно за да не набеди неоснователно лицето, за което
е имал съмнения за съпричастност към описаните в жалбата действия, подсъдимият е изразил само свое съмнение спрямо
частния тъжител, което е израз на субективното му мнение, а не твърдение с конкретно съдържание, свързано
с личността на засегнатия, каквото само може да бъде предмет на клевета . Като последица от оправдаването на
подсъдимия, защитникът пледира за отхвърляне на предявения граждански иск срещу
него, като неоснователен и недоказан.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, като взе предвид и доводите
на страните, намира за установено
следното:
Подсъдимият А.Н.Д.
е роден в с. гр. Б.на *** г. Постоянният
му адрес ***. Не е осъждан. Женен е. Пенсионер е.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Частният тъжител Н.Н. е
племенник на подсъдимия А.Д. – син е на неговия починал брат.
Н. постоянно живее в наследствения си имот в с. *******,
обл. Перник, ул. „*******“, № 19. В съседство е имота на неговия чичо - подсъдимия
А.Д.. Същият не живее постоянно там, посещавал го периодично, летния период по-често, тъй като
отглеждал пчели и зеленчуци. Предвид родствената връзка между собствениците
дълго време ограда между имотите им не била изграждана.
В последните години взаимоотношенията между тъжителя и
подсъдимия се влошили. Поводите за това били оплаквания на подсъдимия, че кучето
на частния тъжител влиза в имота му и стъпква насажденията в градина му, имали
пререкания за лоза, засадена до границата на имота на Д., чиито стъбла и
клони навлезли в съседния имот, както и за разположените в имота на Д. пчелни
кошери, които му пречели.
През лятото на 2018г. пчелите в кошерите започнали да
умират, поради което подсъдимият полагал усилия, за да ги запази. Помолил кмета
на населеното място да бъде предупреждаван преди извършването на дейности с използване на продукти и препарати за
растителна защита, за да затваря своевременно
кошерите. Въпреки грижите му и
взетите мерки за опазване на пчелите преди извършване на такова третиране на
земеделските култури, пчелните семейства в кошерите му напълно били унищожени.
Подсъдимият поискал изследване на
причините за измирането на пчелите в БАБХ, но
конкретен отговор за причината не получил.
В същия период
неколкократно при отиването си в селото Д. намирал
градината си стъпкана. През месец юли 2018 г. частният тъжител позвънил на
дъщерята на подсъдимия – свид. А.О.и я уведомил, че в
имота на баща й тече вода от външната чешма. При пристигането си подсъдимият установил,
че чешмата е разглобена, части от нея намерил разхвърляни наоколо, като течът
натрупал значителен разход на вода.
На 23.07.2018г. подсъдимият сигнализирал в полицията за пораженията в
имота му. На място били изпратени полицейски служители за проверка на сигнала.
На същата датата подсъдимият написал заявление, адресирано до началник 01 РУ –
Перник, в което изложил горните обстоятелства - че последния месец пчелните
семейства загиват, че намирал стъпкана зеленчуковата градина от кучето на
тъжителя, че намерил чешмата си изхвърлена с шуртяща навсякъде вода. В
заявлението изложил своето предположение, че „в изброените неща … има пръст“
племенника му Н.Н., с когото през последните няколко
месеца били в конфликт. На същата дата
дал писмено сведение, в което изложил допълнителни обстоятелства, обосновавайки
изказаното предположение - посочил, че след като установил, че във всички
кошери пчелите били умрели, разговарял с други пчелари в селото, но те отрекли
да имат такъв проблем, съобщил и за усилията си да изясни причината за измирането на пчелите чрез
съответно изследване в БАБХ - София, от
където го уведомили, че пчелите нямат заболяване и най-вероятно са отровени,
без да може да се установи от какво. Същевременно обяснил, че предвид разполагането на кошерите
в близост границата с другия имот и поради оплакванията на съседа му, че
пчелите му пречат, е предприел мерки да ограничи навлизането им в неговия двор,
но въпреки това, няколко пъти бил заплашен от Н.Н.,
че ще ги ликвидира. Изяснил и на какво се основават съмненията му за другите увреди в имота му.
На 24.07.2018г. заявлението и сведението към него били
депозирани в 01 РУ Перник и входирани
с №192000-9144/24.07.2018г. На основание
постъпилото заявление била започната преписка по описа на същото полицейско управление, а въз основа нея била
образувана преписка, рег. № 2090/2018 по описа на Районна прокуратура - Перник. Във връзка с
работата по преписката частният тъжител няколко пъти бил търсен от полицейски служители
за изясняване на случая, като давал и писмени сведения. За образуваната
преписка споделил и в службата си – ГПУ – Трън.
След запознаване със събраните материали с постановление
на РП – Перник от 31.10.2018г. било
отказано образуване на досъдебно производство поради липса на данни за осъществено престъпление от
общ характер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена като взе предвид обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите: С. С.И., Д. Й.Т., А.М.Н., А.А.О.и К.Г.Б., както и събраните писмени доказателства – постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2018г. на РП – Перник,
материалите по преписка рег. №2090/2018г. по описа на РП – Перник, справка за
съдимост, рег. № 709/16.05.2019г., издадена
от БС при РС - Перник.
При извършване на всестранен анализ на събрания доказателствен материал, съдът прие за недоказано, че с
инкриминираните действия подсъдимият е извършил престъпление по чл.148, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1
и 2 от НК.
От обективна страна на А.Д. е вменено във вина, че е
осъществил състава на престъплението по-горе в двете форми на изпълнителното
деяние – разгласяване на неистински позорни обстоятелства
и приписване на неизвършено престъпление на тъжителя, чрез обективираното в заявление до Началник 01 РУ при ОД МВР Перник
и в писмено сведение към него .
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на престъпния състав, са
безспорни по делото:
От страна на защитата не се
оспорва, че подсъдимият А.Д. е автор на заявление,
вх. №№ 192000-9144/24.07.2018г., депозирано до Началник 01 РУ – ОД МВР - Перник, както и на изготвеното
във връзка с него писмено сведение. Нещо повече – подсъдимият поддържа и
изнесените в тях твърдения, свързани с
личността на тъжителя, доколкото последният е назован с името си.
Не е спорно, че инкриминираните изрази в
тъжбата се съдържат в заявлението и сведението към него, макар да са цитирани
непълно, откъснати от контекста на изложението, което отчасти изменя смисъла на изявленията.
Безспорен е и факта, че престъплението
е довършено, тъй като с депозирането на заявлението в деловодството на 01 РУ –
ОД МВР – Перник и следващото от това администриране на същото, е изпълнено
изискването на състава за узнаване от неопределен кръг лица за твърденията на
дееца.
Тези елементи от обективна страна са безспорни по
делото, потвърждават се от събрания доказателствен
материал, поради което и съдът не ги обсъжда подробно.
Защитната теза за несъставомерност
на престъплението в същинската си част се свежда до излагане на доводи за липса
на умисъл у дееца за клеветнически твърдения, доколкото е сезирал компетентните
органи единствено с цел да защити имуществото си. Акцентира се и на обстоятелството,
че нито в жалбата, нито в
писменото сведение към нея подсъдимият е изложил конкретно твърдение, свързано
с личността на частния тъжител, което да е позорно по своето естество или да му
приписва престъпление, което не е
извършил.
Оспорва се и разбирането твърденията, приети от
засегнатия като клеветнически, по естеството си да могат да бъдат предмет на
клевета, тъй като отразяват начин на
мислене, оценъчни съждения, умозаключения – функция от правото на свободно
изразяване, прогласено и защитено с Конституцията на Република България.
Тези доводи съдът напълно приема.
Инкриминираните изрази не съдържат твърдения за
конкретни позорящи факти и обстоятелства, както и конкретни факти за извършено
от тъжителя престъпление. Следва да се отбележи, че преценката за естеството на
всяко от изявленията по-горе не следва да бъде откъсната от контекста на
съответните части от писменото изложение, в които са изказани..
Твърденията си за загиване на пчелните семейства, за
измиране на пчелите в кошерите му, за отъпкване на зеленчуковата градина и повредената чешма, подсъдимият действително е
свързал с личността на тъжителя чрез изразите: „За гореизброените неща, според
мене, предполагам, че има пръст племенника ми, с който през последните няколко
месеца сме в конфликт“; „Племенникът ми Н. няколко пъти ме заплашва, че ще
ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“. Същият обаче е обяснил
причините, поради които у него е възникнало съмнението по-горе – изложил е, че пчелните
кошери са били разположени до границата с неговия имот, че нееднократно частният тъжител му е заявявал, че пчелите му
пречат и ще ги ликвидира, както и че заключението от изследването им в БАБХ
било, че най-вероятно са отровени. Инкриминирания израз по отношение
стъпкваната градина е непълно цитиран, доколкото Д. ясно е посочил: „причината
е кучето на племенника ми и мой съсед Н.Н.“. Пояснил,
че няколко пъти заварвал животното /немска овчарка/ в двора си, прибирал го и
го връзвал в другия двор, а за да не прави по-големи бели, когато не е в имота
си, всеки път оставял отворена врата, за
да може само да излезе. Посочил, че при
всяко свое следващо отиване заварвал вратата блокирана с различни
предмети, от което достигнал до заключение, че Н. влиза постоянно в имота му,
въпреки предупрежденията му да него прави. По отношение повредената чешма, в
допълнителното сведение подсъдимият е посочил: „не съм бил свидетел на това кой
е разхвърлял чешмата“.
Следователно, изнесените в заявлението и сведението
към него твърдения, на които се гради обвинението, са цитирани непълно, някои
от тях откъснато от контекста, в който са направени, с което им е придаден смисъл,
какъвто в действителност не е вложен. Позорни обстоятелства, т.е., твърдения за
факти, свързани с качества или поведение на засегнатия липсват, липсват и твърдения за конкретно извършено от тъжителя
престъпление, включително това, което Н.Н. е счел, че
му е приписано. За се приеме, че е осъществена клевета във форма приписване на
престъпление е необходимо в разгласеното ясно и недвусмислено да са изложени
конкретни факти, които подведени под състава на съответната наказателна норма,
да изпълват елементите от обективната й страна, което в случая не се констатира.
При цялостен
прочит на писмените изложения на подсъдимия А.Д. е видно, че в тях той пресъздава
факти за увреждащи го действия, в чиято истинност е бил уверен от личните си
възприятия за пораженията в имота му, както и конфликтни ситуации между него и
частния тъжител, в търсене на разрешаването им чрез компетентните органи,
поради увереността му, че сами не могат да
ги разрешат „…казах на племенника и да престане да ме съсипва, той ми отговори да си гледам работа“.
Обвързването на уреждащите го действия с личността на
тъжителя е израз на формирани от подсъдимия логически съждения и заключения, обусловени от собствените му субективни изживявания и
преценки за събития, които пряко са го засягали като собственик на имота. Оценъчния характер на изявленията му убедително следва
от изказа му: „...според мене, предполагам, че пръст има племенника ми“, „...намирах въпросната врата блокирана ... което
ми говори, че Н. влиза постоянно в имота ми...“, „След като умряха пчелите
темата за тях спря да се коментира“ /в изложението третото изявление следва
пресъздаването на предхождащите спорове с тъжителя по същия въпрос/. Очевидно е
от цитираните писмени изявления, че същите имат характер на извод, до който Д.
е достигнал и отразяват начина му на възприемане на поведение и действия на
тъжителя. Същият е изложил информацията,
с която е разполагал и именно тя, пречупена през призмата на субективна
оценъчна дейност, е фактическото основание за направените изявления.
Такава е и тезата на подсъдимия. В обясненията си
същият е категоричен, че не е желаел никого да клевети, че е изложил действителни
факти за пораженията в дворното му място, за които е бил уверен, че са
следствие на умишлено поведение, но тъй като нямал конкретни доказателства, а
само свои подозрения, е сезирал полицейските органи в желание случая да се изясни.
Оттук и предвид насложилите се инциденти Д. извежда подбудите си да потърси
съдействие от полицейските органи, за да извършат проверка. Посочва, че по
настояване на полицейските служители написал процесното
заявление, а след това и сведението: „…те
ме накараха да напиша всичко така, както си е било“. Твърди, че е предоставил
написаното на служителите на МВР, не го е депозирал лично, нито е се
интересувал от предприетите във връзка със заявлението му действия. Завява
също: „Освен това на никого не съм казвал, че обвинявам който и да е човек за
белите в имота ми. Не съм коментирал с никого.“. Сведенията за обратното, съдържащи
се в показанията на свид. С.И. и К.Б. съдът не
кредитира, доколкото двамата не излагат свои лични възприятия за твърдения
направени от подсъдимия засягащи тъжителя, а пресъздават сведения, достигнали
до тях от други лица. Освен това, двамата установяват, че подсъдимият неоснователно
е обвинявал тъжителя за поражения в
имота му, за каквито няма данни по делото и изобщо не са предмет на обвинението
/говорят за разбиване на врата от сина на подсъдимия, за обиране на зеленчуци от градината от
внучката му и нени приятели/.
В обясненията си в съдебното следствие подсъдимият допълва
основанията за съществувалите у него подозрения към конкретното лице – относно обстоятелствата, при които е намерил
отворени предварително затворените заради предупреждението за третиране с
препарати кошери, относно неколкократно заварваната
блокирана врата, която целенасочено оставял отворена, за да намира изход кучето
на тъжителя, относно повредената външна чешма.
Показанията на свид. А.Н. и А.О.убедително
ги утвърждават. Първият посочва: „за отравянето на пчелите знам от чичо ми. Той
лично ми е казал, че се съмнява в брат
ми.“. От своя страна, свидетелката О.изяснява, че за конфликтните отношения
между страните по делото е научавала не
от своя баща, а от частния тъжител, тъй като първият, в опит да я щади, й
спестявал тези неприятности. Свидетелката установява, че пред нея частният
тъжител е заявил, че се е скарал с баща й заради пчелите, от които се страхувал
и го жилели, и се заканил, че ако не ги махне сам, той ще ги махне. Известен й
бил и проблема с кучето му, което тъжителят отказвал да връзва, въпреки
оплакванията на подсъдимия, че тъпче градината му. Свои лични възприятия за присъствие
на кучето в двора му съобщава и свид. К. Б..
Съдът не коментира показанията на свид.
Д.Т., тъй като същите имат отношение единствено към доказване гражданската
претенция на частния тъжител .
В контекста на събраните доказателства преценката на естеството
на изявленията на подсъдимия не мотивира извод, същите да са направени с умисъл
за клевета.
Дали изложените от подсъдимия причини, формирали у
него подозрение към частния тъжител, са основателни и състоятелни е без правно
значение. Меродавна за субективната съставомерност на
престъплението клевета е личната преценка на дееца за тях. В случая е очевидно,
че изложените от Д. случки и поведение на
частния тъжител, са утвърдили у него съмнение, в което макар първоначално да не
желаел да вярва и да огласява, при последвалата проверка от служители на МВР е
бил принуден да съобщи. Обстоятелството, че в хода на извършената проверка по образуваната преписката не събрани доказателства за
умишлено унищожаване или повреждане на имущество на подсъдимия, като и за съпричастност
на тъжителя към твърдяното престъпление, е ирелевантно
относно субективния признак от състава на престъплението. Наличието му се
преценява към момента на разгласяването на съответните твърдения /в случая към датата на
подаване на заявлението/, и то съобразно субективното отношение на дееца
към тях.
Доказателствата събрани по
делото мотивират у съдебния състав убеждение, че в случая подсъдимият е упражнил конституционните си права на
жалба, на съобщаване на информация, търсейки защита от компетентните органи,
като не констатира злоупотреба при упражняването на тези права, следователно действието му не е противоправно и
престъпно.
В практиката на Европейския съд по правата на човека,
а и в тази на националната висша съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че
начинът на мислене, изказването на мнение, изразяването на становище, своя
субективна оценка или извод, не могат да
се криминализират, тъй като резултатите от тях са
нееднозначни и не подлежат на доказване, следователно не могат да бъдат
средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент
от престъпление. Същото се отнася и за случаите на упражняване право на
искания, от които произтичат определени правни последици. Приема се, че във всички тези хипотези, деецът упражнява
права, гарантирани му от Конституцията
и законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира
компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на
свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности /в т. см. са Решение №70 от 25.ІІ.2009г. по к.н.д. №
36/2009 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение №272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н. д. №
596/2015 г., III н. о. НК, Решение №299 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. №
679/2012 г., III н. о., НК, Решение №104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н. о., НК и много други/.
В същото време, в практиката на ЕСПЧ, при преценка
нарушен ли е баланса между защитените и от еднакъв ранг права - право на
зачитане личния живот и репутация /чл. 8 КЗПЧОС/, и свободата на изразяване на
мнение /чл.10 КЗПЧОС/, защитени и с Конституцията на Р. България /чл.39/, като
основни критерии са утвърдени наличието или липсата на фактическо основание за
изказването и добросъвестността на говорещия. В конкретния казус действията на
подсъдимия попадат в този стандарт, тъй като изявленията му почиват на съответни
фактически данни, които подробно е съобщил.
Необходимият баланс между двете защитени от ЕКПЧ и Конституцията ценности в
случая категорично не е нарушен с коментираните изявления, от които тъжителят
се е почувствал засегнат..
По тези съображения, съдът прие обвинението срещу подсъдимия А. Н.Д. за недоказано по несъмнен начин,
съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, поради което го призна за невинен
в това, че н на 24.07.2018г., в гр. Перник, публично е разгласил позорни
обстоятелства и е приписал престъпление по чл.216 от Наказателния кодекс на Н.М.Н.,
чрез изразите: „През последния месец пчелните семейства загиват“, „…намирам утъпкана зеленчуковата градина“, „… имах чешма, която
капеше, беше изхвърлена и водата шуртеше навсякъде, вследствие на което ми е
навъртял разхода на водомера“, „За гореизброените неща, според мене, предполагам, че има пръст
племенника ми, с който през последните няколко месеца сме в конфликт“;
„Установих, че във всички кошери пчелите бяха умрели“, “Пчелите нямат
заболяване и най-вероятно са отровени“, „Кошерите се намират в непосредствена
близост до оградата, която разделя моя имот
и имота на Н.Н.“ „Племенникът ми Н. няколко
пъти ме заплашва, че ще ликвидира пчелите“, „Н. влиза постоянно в имота ми“,
разпространявайки ги в жалба – заявление, вх. №192000-9144/24.07.2018г. до Началник 01 РУ – ОД МВР – Перник, и в
приложено към заявлението писмено сведение, и на основание чл.304 от НПК, го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2,
вр.чл.147, ал.1, предл.1 и 2-ро от НК.
С оглед изхода на делото, съдът отхвърли изцяло
предявеният от частния тъжител и граждански ищец Н.М.Н. граждански иск срещу
подсъдимия А.д. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от инкриминраното престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1
и т.2, вр.чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК
неимуществени вреди /засягане на честта,
достойнството и доброто му име в личен и служебен план/, както и за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница законната лихва, считано от 24.07.2018 г., до окончателното й
изплащане, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК съдът не
осъжда частния тъжител за разноски, тъй
като не се установява подсъдимият действително да е направил такива за
адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие №04045/ 02.04.2019г.,
конкретно възнаграждение не е договорено и няма данни за заплащане на
такова..
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ