Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 64
гр. Сливен, 16. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на десети юни,
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело
№ 38 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от
10.03.2020 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД против
Решение № 11 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 1063 / 2019 г. по описа на
Районен съд– Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 91
от 05.07.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ /БДЧР/, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за
повторно нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/ и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 4 от ЗВ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че: повторността не
изключва приложение на чл. 28 от ЗАНН; НП е порочно като процесуално
незаконосъобразно поради липса на формирани съществени за индивидуализацията на
нарушението фактически твърдения или изводи от страна на АНО. Заявено е искане
за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да се
отмени процесното НП или евентуално делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
НП нарушение; направил е извод, че административнонаказващият орган правилно е
съобразил, че деянието не се отличава с ниска степен на обществена опасност;
счел е, че наложената имуществена санкция е определена законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Приетите за установени от Районния съд факти кореспондират със
събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с
установените по делото факти и с приложимите норми. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е титуляр на Разрешително за
водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2151
0284 от 06.01.2012 г., издадено от Директора на БДЧР, съгласно което
разрешеният годишен воден обем е 8000 м3 /б. „б“ от Раздел „Параметри на
разрешеното водовземане“/; при извършена на 18.03.2019 г. от служители на БДЧР документална
проверка по изпълнение на условията на Разрешителното е констатирано, че
съгласно представени от титуляра на Разрешителното отчетни документи –
Декларация по чл. 194б от ЗВ за размера на дължимата такса за 2018 г. и Дневник
за данните от измерванията на добиваните водни количества по Разрешителното за
2018 г., дружеството е превишило разрешените водни количества за 2018 г., тъй
като по отчетените от титуляра данни за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г., при разрешен годишен воден обем от 8000 м3, титулярът е ползвал 11468 м3
вода, с което е отчетено превишение в размер на 3468 м3, равняващо се на 0,11 л
на секунда. Установеното при проверката е квалифицирано като административно
нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ в съставен срещу „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД АУАН № 50 от 29.03.2019 г., връчен на дружеството чрез упълномощено
лице на същата дата– 29.03.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 05.07.2019
г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на акта. Прието
е от наказващия орган, че от дружеството е извършено нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 11 от ЗВ. Счетено е, че по отношение на нарушението са налице признаците
на повторност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 22 от ДР на ЗВ, тъй като дружеството
е санкционирано за същото деяние с влязло в сила на 31.05.2018 г. НП № 156 от
25.10.2017 г., издадено от Директора на БДЧР, и е приложена административно-наказателната
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 4 от ЗВ.
Видно от съдържащите се в преписката документи, с НП №
156 от 25.10.2017 г., издадено от Директора на БДЧР, влязло в сила на
31.05.2018 г., на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
11 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лева.
С оглед установените по делото факти, Районният съд
правилно е приел, че дружеството е осъществило състава на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. В разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е
предвидено, че водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
изпълняват условията в издадените им
разрешителни. По делото са събрани доказателства, че титулярят на
Разрешителното не е изпълнил условие от издаденото Разрешително, като е
превишил разрешения годишен воден обем за 2018 г. – с превишение в размер на
3468 м3, равняващо се на 0,11 л на секунда. За ползване на води в отклонение на
предвидените условия в Разрешителното с
количество до 1 л на секунда, в ЗВ е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“, съгласно която лицето се наказва с
имуществена санкция от 150 лева до 1000 лева. С процесното НП на търговското
дружество – титуляр на разрешителното, е наложена санкция за повторно нарушение
на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, при съобразяване с обстоятелството, че
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, и при
правилно приложение на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от ЗВ с налагане на
имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е
потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил един
законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци,
които да обосноват неговата неправилност или необоснованост.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че НП е
процесуално незаконосъобразно. Видно от съдържанието му, процесното НП е съобразено с изискванията на закона
/чл. 57 от ЗАНН/. Волята на АНО е ясно изразена и не се нуждае от издирване. Не
са налице и основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11
от 13.01.2020 г., постановено по АНД
№ 1063 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: