Решение по дело №46/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                    Гр.Ловеч,12.02.2018 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   гражданско  отделение  в  открито заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Дарина Петрова като разгледа докладваното от председателя т.д. №  46 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.”, против „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя К.И.В. с цена на иска: главница в размер на 35209.60 лев. и мораторна лихва в размер на 421.40 лв.

В нея излага, че в дружеството има издадена данъчна фактура № **********/04.07.2017 г. с издател "****" ЕООД и получател „****" ЕООД за сумата в размер на 70209.60 лв., като към настоящия момент е заплатена сумата в размер на 35000.00 лв. и остава дължима сума за заплащане в размер на 35209.60 лв. Твърди, че основанието за издаване на данъчната фактура е изработка и доставка на метална конструкция по проект и извършване на транспорт, като за договорените доставки няма подписан писмен договор. Посочва, че доставката е станала в имот на „****" ЕООД в град **** и същата е станала с транспорт на доставчика с извършване на два курса от **** до ****. Дължимата сума по данъчната фактура в размер на 35209.60 лв. е  следвало да бъде заплатена от „****" ЕООД на датата на издаване на данъчната фактура. Счита, че към датата на подаване на исковата молба ответникът дължи и мораторна лихва за забава върху незаплатената главница в размер на 421.40 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 19.05.2017 г.

Твърди, че поради влошените търговски отношения между двете дружества, „****" ЕООД отказва да получи издадените данъчни фактури, което е наложило връчването им с нотариална покана.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя К.И.В., да заплати на „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.” следните суми: главница в размер на 35209.60 лева, дължима по данъчна фактура № **********/04.07.2017 г. за извършена доставка, мораторна лихва в размер на 421.40 лева, дължима от датата на издаване на данъчна фактура № **********/04.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни разноски и адвокатски хонорар. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.371 от ГПК е постъпил отговор от „****" ЕООД, представлявано от управителя К.И., в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди, че в качеството си на едноличен собственик и управител на „****" ЕООД не е възлагал на ищеца „****" ЕООД да изработи и достави метална конструкция по проект и не е получавал такава.  Посочва, че в представените писмени доказателства - Стокови разписки № 17/28.03.2017 г. и 18/31.03.2017 г., както и Данъчна фактура № **********/07.04.2017 г., липсват на мястото приел/получател върху документите собственоръчно изписани от него трите му имена и подпис, както и печат на „****" ЕООД. Твърди, че съдържанието на горепосочените документи е невярно, защото никога не е възлагал на ищеца да изработи и достави метална конструкция по проект. Излага, че в качеството си на едноличен собственик и управител на „****" ЕООД не е превеждал по банков път, както и не е предавал по друг начин парична сума на ищцовото дружество за изработването и доставянето на метална конструкция по проект.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска на ищеца като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените разноски по делото.

По отношение на представените от ищеца доказателства и доказателствени искания заявява, че оспорва на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК истинността на представения от ищеца по делото като писмено доказателство документ, представляващ Фактура № 512/ 07.04.2017 г., като оспорва както автентичността, така и верността на съдържанието на документа. Изписаните имена на мястото под получател не са положени собственоръчно от управителя на дружеството, липсва негов подпис на мястото под получател, както и печат на търговско дружество. Горепосочената фактура не е осчетоводена в ответното търговско дружество, не отговаря на изискванията по ЗДДС за реда и начина на издаване на фактура, както и не отговаря на изискванията по Закона за счетоводството и не следва да бъде приета по делото като годно писмено доказателство.

Възразява и оспорва на основание чл. 193, ал.1 от ГПК истинността на представените от ищеца по делото два документа, представляващи Стокови разписки № 17/28.03.2017 г. и № 18/ 31.03.2017 г., като оспорва както автентичността, така и верността на съдържанието на документите. В стоковите разписки липсва на мястото на приел собственоръчно изписани от него имена, собственоръчно положен подпис, както и печат на „****" ЕООД. Счита, че въпросните стокови разписки не са изготвени според изискванията на закона и моли да не бъдат приети по делото като годни писмени доказателства.

Възразява и оспорва на основание чл. 193, ал.1 от ГПК истинността на представения от ищеца като писмено доказателство документ, представляващ извлечение от банковата сметка на „****" ЕООД за датата 12.04.2017 г., като оспорва както автентичността на документа, така и верността на съдържанието. Твърди, че не е превеждал от името на „****" ЕООД в полза на ищцовото дружество сумата от 35 000 лв. и моли да не се приема като годно доказателство по делото.

 Възразява и моли да не се приемат като относими по делото представените от ищеца писмени доказателства - пътен лист № 361066/29.03.2017 г., пътен лист № 361068/03.04.2017 г., както и тахошайби. Счита, че тези документи по никакъв начин не доказват твърденията на ищеца, че са доставени метални конструкции на „****" ЕООД.

Възразява срещу искането на ищеца за допускането до разпит на трима свидетели, тъй като в конкретния казус липсва писмен договор. Счита, че е недопустимо допускането на свидетели, чрез които да бъдат доказани твърдяните от ищеца обстоятелства с оглед разпоредбите на чл. 164 и сл. от ГПК.

Възразява и моли да не бъдат приети като относими по делото представените от ищеца писмени доказателства, представляващи Заповеди № 33/29.03.2017 г. и № 34/ 03.04.2017 г., тъй като въпросните документи не доказват, че са доставени от ищеца метални конструкции на „****" ЕООД.

Възразява и моли да не бъде прието като относимо по делото представеното от ищеца писмено доказателство Нотариална покана рег.№ 1836, том 1, акт 87 от 25.04.2017 г. Този документ не доказва, че между двете дружества са съществували търговски отношения за изработка и доставка на метална конструкция по проект. Освен това въпросната нотариална покана е получена от неговия син ****В., който не е упълномощен да представлява „****" ЕООД. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „****" ЕООД, в която посочва, че в подадения отговор от ответника „****" ЕООД не става ясно дали същия поддържа само, че не е възлагал на "****" ЕООД да изработи и достави метална конструкция по проект, или не е възлагал на "****" ЕООД да изработи и достави метална конструкция по проект, но същата е получена от него. С оглед становището на ответника уточнява, че възлагането /физическо предаване на проектите/ е станало от пълномощник на „****" ЕООД. След проведен разговор с кантората на нотариус Б.М., peг. № 591, с район на действие PC **** на 28.07.2017 г. е потвърдено, че К.И.В., ЕГН **********, в качеството на управител на „****" ЕООД е подписал и заверил пълномощно. В тази насока моли да бъдат изискани от нотариус Б.М., peг. № 591, с район на действие PC **** всички пълномощни, заверени от управителя на дружеството К.И.В., ЕГН ********** от датата на създаването на дружеството „****" ЕООД до датата на подаване на исковата молба.

В тази насока моли съда да задължи управителя на „****" ЕООД  г-н К.И.В. да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на следния въпрос: „Той лично ли извършва дейността в „****" ЕООД, или има и упълномощени лица, в частност неговия син ****В.?"

Относно становището на ответника за издадената фактура счита, че същата отговоря на изискванията на ЗДДС. Върху същата не е задължителен реквизит подписа на получателя и направеното искане за експертиза на подписи е напълно безсмислена.

Счита, че не е необходимо и назначаване на съдебно - икономическа експертиза с предмет, описан в отговора на ответника. Очевидно е, че с оглед твърдението, че не са получили фактурата да няма каквито и да било счетоводни записвания в тази насока.

Относно искането на ответника по чл. 193 от ГПК във връзка с представената фактура, стокови разписки, пътни листи и тахошайби  посочва, че същите са частни удостоверителни документи и като такива не може да се открива производство за верността на съдържанието. Може да се открие производство единствено по оспорване на положените подписи по документите, т.е. да се установи, кой е положил подписа си под определен документ.  В случая няма спор относно това, кой е положил подписи по описаните документи.

С оглед становището на ответника прави нови доказателствени искания.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника „****". В него   поддържа изцяло първоначално подадения отговор и направените в него доказателствени искания. Отново заявява, че в качеството си на едноличен собственик и управител на „****" ЕООД никога не е възлагал на „ЕХО - СТРОЙ" ЕООД да изработи и достави метална конструкция по проект, както и че не е получавал такава метална конструкция от ищеца. Никога не се е срещал с представител на ищцовото дружество и не е съставял проект за изработване на метална конструкция, в който да е описано, че се възлага на ищеца да изработи такава конструкция, нито му е предоставял такъв проект. На следващо място твърди, че като едноличен собственик и управител на „****" ЕООД не е упълномощавал друго лице да сключва търговски сделки вместо него, вкл. не е упълномощавал друго лице да възлага изработката и доставката на метална конструкция по проект, както и да я получи вместо него. Твърдението, че е проведен разговор с кантората на нотариус Б.М., от който разговор е станало ясно, че е упълномощил друго лице да представлява „****" ЕООД вместо него в търговските взаимоотношения на дружеството е несериозно като аргумент и не отговаря на обективната истина.

По отношение на направеното от ищеца искане да отговори лично  в съдебно заседание на поставения въпрос заявява, че „не е упълномощавал своя син ****В., нито някой друг да сключва от името на „****" ЕООД търговски сделки, да възлага работа на друго лице, включително да възлага или приема работата по изработването на метална конструкция по проект от „****" ЕООД или да получи такава конструкция от ищцовото дружество".

Във връзка с направеното от ищеца с допълнителната искова молба  искане за допускането до разпит не на трима, а на четирима свидетели се позовава на разпоредбите на чл. 164 и сл. от ГПК и поддържа направеното възражение, че с оглед предмета на делото и цената на иска твърденията на ищеца не могат да се доказват със свидетелски показания без негово съгласие, а той категорично възразява да бъдат допускани до разпит свидетели. Освен това и четиримата свидетели са служители на „****" ЕООД, което би повлияло върху доказателствената стойност на техните показания.

 Поддържа направеното искане с отговора на исковата молба за назначаването на съдебно - графическа експертиза, както и останалите искания за поставяне на задачи на съдебно - икономическа експертиза.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.И.И. моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове, като му присъди и направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Кристиян Б. моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.

В хода на съдебното производство поради настъпила промяна в обстоятелствата, касаещи управителя и едноличен собственик на капитала на „****”ЕООД, съдът е вписал промяна в адресната част на исковата молба, като за управител на ответното дружество е писана Г.Н.В..

От представените и приети по делото писмени доказателства, показанията на св.Х.П., Д.Б., Р.Г. и Д.Г., основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

Процесуалната легитимация на страните съдът установи след извършена по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР служебно справка.

От ищеца по делото е представена данъчна фактура № 512 от 07.04.20017 г. с издател „****” ЕООД и получател „Табако дринс” ЕООД с посочена сума за плащане 70 209.60 лв., от която данъчна основа 58508.00 лв. и 11701.60 лв. ДДС.  Като основание за плащането е отразено изработка и доставка на метална конструкция по проект 32 060 кг. по 1.80 лв. или 57708.00 лв. без ДДС и 2 курса транспорт по 400.00 лв. или 800.00 лв. без ДДС.

Ищецът „****” ЕООД е представил и проект на метална конструкция, предоставен му от ответника „****”ЕООД.

От приетите като доказателства заповеди № 33/29.03.2017 . и № 34/03.04.2017 г. на управителя на „****” ЕООД се установява, че на осн. чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, е наредено да се извърши превоз за собствена сметка на елементи от метална конструкция от гр.**** до гр.**** от Х.Н.П.с камион „Скания Р 124”, **** и полуремарке”Фрьофед  32” **** по маршрут гр. **** - гр.**** - гр.****.

По делото са представени стокови разписки № 17/28.03.2017 и № 18/31.03.2017 г. за получаване на стоково-материални ценности. В тях е посочено и наименованието на стоката – елементи от метална конструкция съответно 16 440 кг. и 15 620 кг. Приети като доказателства и 2 бр. пътни листи № 361066 и № 361068.

От представеното по делото извлечение от левовата разплащателна сметката на ищеца в Банка „ДСК” за 12.04.2017 г. се установява, че на същата дата ответникът „****”ЕООД е превело на „****” ЕООД сумата 35000.00 лв., представляваща частично плащане по ф-ра № 512/07.04.2017 г.

По делото е приложена нотариална покана от управителят на ищеца до „****” ЕООД за връчването на данъчна фактура № 512/07.04.2017 г. Видно от направеното отбелязване, същата е получена на 28.04.2017 г. от ****В. – син на управителя К.В..

От приложеното по делото писмо от 12.12.2017 г. на нотариус Бойка Маринов, № 591 на НК се установява, че при извършена справка в общия регистър не е намерено удостоверяване на подпис върху пълномощно, с което К.И.В. лично и в качеството си на управител на „****”ЕООД, да е упълномощил лицето ****В. с ЕГН **********.

В обясненията си управителят на ищеца Р.Г. не отрича, че не е водил преговори с управителя на ответника К.И., когото не познава лично и вижда за пръв път в съдебната зала. Твърди, че при него дошъл синът на управителя Иван, който му донесъл проект от общината със син печат, като му поставил задача да им направи хале. Той казал, че може да направи халето, защото има цех в ****. Договорили се за цена по 1.80 лв. без ДДС на килограм, като теглят на кантар и колкото излезе по проекта. Уговорили се да плати след като издаде фактурата, както и за превоза да му го закара от ****. Излага, че за срока не са се договорили и не са подписвали писмено нищо. Посочва, че момчето му показало пълномощно да представлява фирмата, дори го водило на място да види и да м,у прави всичко „от до”. Халето било 35 тона и той му дал аванс 35 000.00 лв., а остатъка трябвало да плати след като претеглят цялата конструкция. Негов шофьор е докарал халето в ****, като са го теглили на кантар на ответника. После започнал да звъни по телефона, но момчето се криело. Твърди, че на техния разговор присъствала и жена му, която работи във фирмата и тя трябва да каже какво е чула. Работниците също знаели, че халето се работи за тази фирма. Халето било натоварено на негов тир на два курса, но представител на фирмата на ответника не е присъствал. Шофьорът му казал, че са го теглили на място пълен и празен, за да установят разликата, каквато е била уговорката, но никой не се е под- писвал, че го приема.

В обясненията си, дадено по реда на чл.176 от ГПК, управителят на ответника К.В. излага, че фирмата му се занимава с търговска дейност. Твърди, че не е поръчвал това хале, но не може да каже, дали неговият син не го е поръчал. Посочва, че не е давал пълномощно на неговия син и не оспорва, че в момента халето е в неговия имот. Не знае, кой е доставил тази метална конструкция, кой го е монтирал, но не го ползва в момента, защото не е годно. Твърди, че за него не е превеждал никакви пари.

По искане на ищеца съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. Показанията на свидетелите Х.П., Д.Б., Р.Г. и Д.Г. съдът цени с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

В показанията си св.Х.П., който работи като шофьор на ТИР във фирмата на ищеца излага, че през ****та на миналата година закарал халето на два курса до гр.****, като първо теглили камиона на кантар пълен, а след това празен. В гр.**** имало хора, които разтоварили халето, но не си спомня дали е дал стокова разписка и твърди, че е дал такава, ако са му искали.

Св.Д.Б., който работи като заварчик в „****” ЕООД излага в показанията си, че халето изработили по проект на „****”ЕООД, като започнали да го правят през м.ноември и декември 2016 г., но го завършили през м.март 2017 г. Свидетелят не е присъствал на сключването на сделката, но твърди, че докато изработвали халето, два пъти идвал един млад черноок мъж, за когото правили халето по думите на човека, който го кроял. След като изработили халето и  боядисали, го натоварили за гр.****, но не са ходили на място да го монтират.

В показанията си св.Р.Г., който е син на управителя на дружеството излага, че работи като мотокарист и е помагал за товаренето на самото хале на камиона, но не е присъствал на сключването на сделката с „****”ЕООД.

Св.Д.Г. е съпруга на управителя на ищцовото дружество и работи във фирмата като ръководител транспорт, занимава се с товарене и пътни листи, както и счетоводство. Твърди, че И.К., който е син на управителя на ответното дружество, е идвал два пъти в офиса. Първият път донесъл всички проекти за халето, които бил направил, като поискал  оферта. Вторият път дошъл след 10-15 дена, но тя присъствала на част от разговора. Уговорили се грубо колко ще тежи цялата конструкция, но впоследствие се е оказало, че е по-лека. Определили цена от 1.80 лв. без ДДС на килограм готово желязо, т.е. изработено, боядисано и т.н. След това се чувала 2-3 пъти по телефона с въпросния Иван. Свидетелката твърди, че когато първия път донесъл проектите, ****й показал едно пълномощно, което не било нотариално заверено, но баща му  К.В. като управител на „****” ЕООД го упълномощавал да закупи хале от негово име. След това говорила с него по телефона, за да каже на коя фирма да напише фактурата, но той  казал, че са мошеници. През м.април или май по сметката постъпили 35 000.00 лв., но това било след като изработили и закарали халето. Не си спомня цената на транспорта, но халето закарали с камион на фирмата.

От основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, които съдът приема като компетентни и обосновани  са установява, че фактура № 512/07.04.2017 г. е с издател „****”ЕООД и получател „****”ЕООД. Процесната фактура ищецът води на отчет по сметка 411 „Клиенти и свързани с тях сметки”, аналитична партида „****”ЕООД като вземания от продажби от активи. Издадената от „****” ЕООД данъчна фактура е включена в Дневника за продажбите за м.април 2017 г. и е отразена в подадената в НАП справка-декларация по ЗДДС за м.април 2017 г. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че на 12.04.2107 г. по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК”ЕАД с титуляр „****” ЕООД е постъпила сума в размер на 35000.00 лв., което е станало с внесени парични средства в брой в „Банка ДСК”ЕАД-****. Според приетото основно заключение, процесната данъчна фактура отговаря на изискванията на чл.7 от ЗСч. При извършената на 30.10.2017 г. справка в  „****”ООД – гр.****, на което ответното дружество е възложило счетоводните услуги, вещото лице е установило, че фактура № 512/07.04.2017 г. не е заведена на отчет по откритите и водени счетоводни сметки на  „****”ЕООД, не е включена в дневниците за покупки и не е отразена в подадените в НАП справки-декларации по ЗДДС. В т.7 от основното заключение вещото лице е посочило, че представените по делото 2 бр. стокови разписки съдържат реквизитите по чл.7 от ЗСч, но не е положен подпис на лицето, което превозва материалните запаси до склада на купувача, както и записани евентуални разлики в количествата на предадените материални запаси. Вещото лице е посочило, че няма нормативен документ за предоставяне на оригинална токова разписка, а формата и съдържанието се определят от конкретната ситуация.

От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза са установява, че постъпилите на 12.04.2017 г. 35000.00 лв. по разплащателна сметка в лева с титуляр „****”ЕООД – ****, открита в „Банка ДСК”ЕАД, финансов център ****, са в резултат на внесени парични средства в брой с вносна бележка. В нея като вносител е изписано името на ответното дружество „****”ЕООД, а не името на физическото лице, направило вноската, като в горния десен ъгъл  на вносната бележка е положен подпис. Вносната бележка е придружена с Декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗИМП, подадена от управителя на ищеца.

Според заключението на вещото лице Х.Д., размерът на претендираната мораторна лихва за забава, изчислена върху остатъка от главницата за периода от 08.04.2017 г. до 22.05.2017 г. е 469.23 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция приема, че между страните по делото е бил сключен договор за изработка, по силата на който „****“ ЕООД е възложило на „****” ЕООД изработването и доставката на метална конструкция за хале по предоставен от него проект. Съгласно чл.258 и чл.261, ал.1 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, в срок и качествено така, че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а възложителят да приеме изработеното и да го заплати.  Следователно този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и се счита сключен с постигането на съгласие между страните по съществените условия договора, като създава задължения  за тях. Договорът за изработка е неформален и писмената форма не е елемент за действителността му. Между страните по делото не се спори, че липсва сключен писмен договор, но наличието на такъв се доказва с представения по делото проект на метална конструкция , показанията на св.Д.Б. и Д.Г., обясненията на управителя на ищцовото дружество, представеното извлечение от разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК”ЕАД – клон **** с титуляр „****” ЕООД и заключенията на съдебно-икономическата експертиза. В случая предмета на поръчката се доказва с приетия като доказателство по делото и неоспорен проект на метална конструкция за хале. В показаният си св.Д.Б., който работи като заварчик в „****” ЕООД твърди, че халето изработили по проект на „****”ЕООД, като започнали да го правят през м.ноември и декември 2016 г., но го завършили през м.март 2017 г. Твърди също, че докато изработвали халето, два пъти идвал един млад черноок мъж, за когото правили халето по думите на човека, който го кроял. В този смисъл са и показанията на св.Д.Г., която е присъствала на част от разговора между управителя на ищцовото дружество и И.К.. По отношение цената на договора съдът дава вяра на показанията на св.Д.Г., които цени с оглед и на останалите събрани по делото доказателства. Същата посочва, че между управителя на „****” ЕООД и И.К., който е син на управителя на ответното дружество, била  уговорена цена от „1.80 лв. без ДДС на килограм готово желязо, т.е. изработено, боядисано и т.н.”, като крайната цена се определи след завършване на работата и претеглянето на готовата конструкция. В тази насока са и обясненията на управителя на ищеца Р.Г.. Следователно страните са уговорили как ще бъде определена цената, поради което съдът счита за неоснователен доводът на ответника за недопустимост на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. По делото  не са ангажирани доказателства за уговорен от страните  конкретен срок за изпълнение на задължението на ищеца, поради което настоящият състав счита, че процесният договор за изработка не е сключен за определен срок.

 От страна на ответника по делото се прави възражение, че никога не е възлагал на ищеца „****”ЕООД да изработи и достави метална конструкция по проект и не е получавал такава. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до извод за неоснователност на това възражение. Наистина по делото не е представено пълномощно, с което управителят на „****”ЕООД К.И.В. е упълномощил сина си ****да закупи хале от негово име, каквито твърдения се съдържат в показанията си св.Д.Г. и обясненията на управителя на „****”ЕООД. Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следователно извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не уведоми веднага насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ предполага наличието на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия и намерение да го обвържат. От приложените по делото стокови разписки за получени стоково-материални ценности № 17/28.03.2017 г. и № 18/31.03.2017 г. е видно, че липсва подпис на представител на ответното дружество за приел. В показанията си св.Х.П., който работи като шофьор на ТИР във фирмата на ищеца твърди, че през ****та на миналата година закарал халето на два курса до гр.****, но не си спомня дали е дал стокова разписка. Следва обаче да се посочи, че изработеното се счита за прието, и когато възложиелят е установил фатическа власт върху него и не е противопоставил възражения за недостатъци. В този смисъл е приетото в решение № 25/01.03.202 г. по т.д. № 287/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о. В случая в обясненията си управителят на ответното дружество К.В. не оспорва, че в момента халето е в неговия имот, но не знае кой го е докарал и  не го ползва в момента, защото не е годно. От негова страна обаче не са ангажирани доказателства, че се е противопоставил по някакъв начин веднага след узнаването или направил възражения за недостатъци на изработеното. На следващо място съдът приема, че и с превеждането от «****» ЕООД на 12.04.2017 г. по разплащателната сметка в лева на «****» ЕООД на сумата от 35 000.00 лв., представляваща частично плащане по фактура № 512/07.04.2017 г., може да се направи несъмнен извод, че управителят на ответника в качеството му на възложител по договора за изработка е потвърдил действията на лицето без представителна власт във връзка със сключването му и същото е признание за съществуващата между страните облигационна връзка. От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че в попълнената вносна бележка за внесените в брой парични средства като вносител е изписано именно «Табако дренкс»ЕООД, а не името на физическото лице, извършило вноската.

 Изложените съображения и анализа на всички ангажирани писмени и гласни доказателства за осъществените от ответника фактически и правни действия дават основание да се приеме, че договорът за изработка на метална конструкция по преоект валидно обвързва ответника с предвидените в закона правни последици. След като последният  е приел изработеното, не е направил възражения за неправилно изпълнение и платил част от уговореното възнаграждение следва, че предявеният иск е основателен и доказан и ответникът дължи на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД залащане на сумата от 35209.60 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка и доставка на метална конкструкция.

По отношение на акцесорния иск с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД и приложените от страните доказателства съдът счита, че същият е доказан по основание. В тежест на ищеца е установяването на паричното задължение и изпадането на длъжника в забава. Обезщетението за забава е акцесорно задължение, обусловено от наличието на главен паричен дълг и се дължи от деня на забавата. В производството безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение между страните, както и наличието на парично задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по договор за изработка и доставка на метална конструкция. Съобразявайки качеството на страните по сделката, а именно търговски дружества, съдът приема че е налице хипотезата на сключена търговска сделка, по отношение на която приложение намира нормата на чл.303а от ТЗ. В случая единствено управителят на ищцовото дружество в обясненията си по реда на чл.176 от ГПК твърди, че са се уговирили цената на изработенот да бъде платена след като издаде фактурата. По делото обаче не са ангажирани други доказателства, от които  може да се направи извод, че страните са уговорили срок за плащане на задължението. Ето защо съдът счита, че е налице хипотезата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, според който ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая от представената по делото нотариална покана се установява, че процесната фактура е получена от ответника на 28.04.2017 г. и 14-дневния срок за изпълнение на паричното задължение е изтекъл на 12.05.2017 г. Следователно ответникът е  изпаднал в забава на 13.05.2017 г. и предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е доказан за периода от 13.05.2017 г. до 22.05.2017 г. – датата на подаване на исковата молба. По реда на чл.162 от ГПК съдът посредством използването на електронна програма за изчисляване на законната лихва определи, че размерът на предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е  98.00 лв., до който размер същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер от 421.40 лв. претенцията следва да се отхвърли като недоказана.

По отношение разноските.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска и представения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 4759.32 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска и представения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 17.28 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя Г.Н.В. да заплати на „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.”,  на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД сумата 35 209.60 лева с вкл.ДДС /тридесет и пет хиляди  и двеста и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима сума по данъчна фактура № **********/04.07.2017 г. за възнаграждение по договор за изработка и доставка на метална конструкция по проект, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя Г.Н.В. да заплати на „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.”,   на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.303а  сумата от 98.00 лева /деветдесет и осем лева/, представляваща лихва за забавеното плащане  за периода от 13.05.2017 г. до 25.05.2017 г., като искът за разликата над този размер и до пълния претендиран размер от 421.40 лева като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя Г.Н.В. да заплати на „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.”,   на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове общо в размер на сумата 4759.32 лева.

ОСЪЖДА „****" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" *****, ЕИК ****, представлявана от управителя Р.Д.Г. чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Л.” да заплати на    „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „****" № 33, ЕИК ****, представлявано от управителя Г.Н.В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове общо в размер на сумата 17.28 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

 

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: