МОТИВИ ПО НОХД № 160 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2018 ГОДИНА
Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия Ц.М.Х.
за това, че:
- на 27.06.2015 г. в землището на с. М., П.област, противозаконно е унищожил чужди
движими вещи- три броя прасета, а именно- един брой мъжко прасе на възраст 5 години,
един брой мъжко прасе на възраст 1 година и един брой женско прасе- свиня майка
на възраст 5 г., на обща стойност 886 лв. /осемстотин осемдесет и шест лева/, собственост
на Д.И. ***- престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
- на 27.06.2015 г. в землището
на с. М., П.област, като пренасял огнестрелно оръжие- един брой ловна **** пушка
тип **** марка ****калибър ****с фабр. № ****, не взел
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ
/ в сила от 17.09.2010 г. изм. ДВ бр.47 от 21.06.2016 г. „лицата, получили разрешение
за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите
за него, барута и капсулите по чл.6 ал.5 т.1“- престъпление по чл.338 ал.1 пр.2
от НК.
С присъда № 49/30.11.2017г.
по НОХД № 205/2017г. по описа на КРС, на Ц.Х. за престъпление по чл. 216 ал. 1
от НК е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, за
престъпление по чл. 338 ал. 1 пр. 2 от НК е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на Х. е било
наложено общо най –тежко наказание за престъпленията три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Уважен
е предявения от пострадалия Д.И. граждански иск за сумата от 886лв.,
имуществени вреди от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 27.06.2015г. до окончателното й изплащане.
По жалба на подсъдимия Х.,
с Решение № 74/07.03.2018г., влязло в законна сила на същата дата, по ВНОХД № 264/2018г.
по описа на Окръжен съд П., е отменена присъдата по НОХД № 205/2017г. по описа на
КРС поради допуснати при разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на КРС. След връщането е образувано настоящото дело.
След приключване на
съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на РП – К.
поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатите му обвинения, като предлага да му се наложи наказание при
условията на чл. 54 от НК лишаване от свобода в размер на три месеца за престъплението
по чл. 216 ал. 1 от НК и една година за престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК,
на основание чл. 23 ал. 1 от НК да му наложи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66 ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия адв. Е.
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че подсъдимият не е
извършил престъпленията, в които е обвинен. Подсъдимият Х. моли да бъде оправдан.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия Д.И. за сумата от 886 лева, представляващи обезщетение за причинените
му имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.1 от НК, а именно- унищожаване
на 2 броя мъжки прасета и 1 брой женско прасе, на обща стойност 886 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на увреждането-
27.06.2015 г. до окончателното и изплащане.
Пострадалият И. е конституиран в качеството на граждански
ищец по делото. Лично и чрез повереника си адв. Н. пледира за уважаване на предявения граждански иск.
По делото няма конституирано лице в качеството на частен
обвинител.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Д.И., С.К., С.А., И.Н., З.З., Д.С., И.К., предявените
на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства ловна пушка ИЖ- 18, кал.12
с № Н13975 и ловна пушка ****, кал.****с № **** ****, тип „****“, ризница от
куршум и три бр. гилзи, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства – постановление за връщане на ВД, справка от служба КОС при
РУМВР- К., протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум,
разпореждане за разрешаване извършване на
„претърсване“, протокол за претърсване и изземване, справка от ЛРД К., разрешително
за индивидуален лов серия Ю, № ********** от 01.06.2015 г., справка от ИАГ, справка
от ЛРД К., справка от ТП ДГС К., протокол за доброволно предаване на документи,
протокол за доброволно предаване на проектил, разписка
за предаване на ВД, опис от регистър на служба КОС при РУМВР- К., справка за съдимост
с приложени към нея бюлетини за съдимост, характеристична справка, справка от ЛРД К. относно разрешително за индивидуален лов,
справка от ДГС К.; справка от Община К. от 18.11.2016г., заключенията на съдебно- балистичната експертиза,
изготвена от вещото лице К., стоково- оценъчна експертиза, изготвена от вещото
лице, Д., стоково-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М., комплексната
съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Т. и М.,
намери за установено следното:
Подсъдимият Ц.М.Х., ЕГН ********** е роден на
*** г. в гр. С., П.обл. ***. ***. Във
фактическо съжителство е с Л. Ц. П., като имат
родено едно дете. Живее в с. К., П.обл., ул. „**“ № **. ***
Бил е осъждан с присъда по НОХД № 271/1996 г.
по описа на КРС, влязла в сила на 10.04.1997 г., за престъпление по чл.194 ал.1
от НК, като му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 5000
ст.лв.
Бил е осъждан и с присъда по НОХД № 359/2001 г.
по описа на КРС, влязла в сила на 08.02.2002 г. за престъпление по чл.197 ал.1 т.3
вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194
ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на
100 лв.
За същите е реабилитиран, видно от
отразяването в справката и бюлетините за съдимост.
Подсъдимият Ц.Х. притежавал ловна пушка ****, кал.12 с № *** и ловна пушка ****, кал.****с № ****, за които
имал разрешение за носене и употреба № *** и разрешение за съхранение на ловно оръжие №
211/2013 г., валидни до 20.08.2018 г.
Подсъдимият бил ловец, член на Ловна дружина-
К. и притежавал билет за лов № 264055/29.08.2012 г., издаден от ТП ДГС К.. Същият
бил завършил успешно курс за придобиване право на лов през 2007 г., съгласно удостоверение
№ 311/25.06.2006 г., издадено от ДГС- Р.. Имал и издадено разрешително
за индивидуален лов № *** за периода
01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. за лов на хищници за ловно- стопански район с. К.,
местност „***“ / В./. В приложение
№ 2 на посоченото разрешително било вписано, че на 22.06.2015 г. подсъдимият Х.
е отстрелял 1 бр. чакал.
Подсъдимият Х., като ловец, бил завършил пълния
курс на изискуемото обучение по Закона за лова и опазване на дивеча, включващо теоретична
и практическа подготовка по темите: дивечознание, законодателство
в областта на лова и дивеча, дивечоразвъждане, стопанисване,
ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от приложение №
3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие, популационна
биология, начини, методи и средства за ловуване, оръжезнание
и ловна стрелба, ловна кинология, болести по дивеча, оказване
на първа медицинска помощ. Специализираният курс се провеждал за срок от 3 до 6
месеца, съгласно чл. 22 ЗЛОД. Съгласно чл.16а ал.1 от ППЗЛОД (Нов - ДВ, бр. 41 от
2003 г.) – Писменият тест съдържа 104 въпроса, съответстващи на темите от програмата
за теоретична подготовка на кандидатите за придобиване право на лов, групирани по
раздели на модулен принцип, между които като основни теми били застъпени 1. дивечознание 2. ловно
законодателство 3. дивечоразвъждане, стопанисване и опазване
на дивеча.
Пострадалият Д.И.И.
/по прякор Д. „П.“/ от дълги години отглеждал
прасета. Първите животни били закупени преди години от частно лице от гр. Б., като постепенно
същите се размножили. За отглеждането им
ползвал място в изоставена сливова градина в землището на с. М.. Мястото на отглеждане
било заградено с телена мрежа, а към инкриминираната дата в ограждението
били отглеждани 8-9 прасета от порода „източнобалканска свиня“. Животните били със
специфичната окраска за породата- сивочерна и с
характерните й белези, сбито тяло, гъста четина, права, гребен от тилната част
до кръстеца, но въпреки това външността им се отличавала от характеристиките на
дивите прасета / които развивали дълги бивни, по нрав били агресивни, страняли от оживени пътища и посещавани от хора места, били
активни през нощта, през деня почивали в гъсталаците и се вдигали само
принудително, дължината им била по-голяма, формата на тялото била по-отскоклива, с по-развит гръден кош, по-висока холка, предната
част на тялото била значително по-висока от задната, крупата
им била свлечена и силно тясна, гърбът бил с формата на седло с вдлъбната част
при кръстеца за разлика от източнобалканските прасета, чийто гръб бил предимно
прав или леко изпъкнал, козината им била по- остра и груба./. Едно от животните
на И., мъжко, било с различна окраска, сиво-жълтеникаво на цвят. Св. И. отглеждал
прасетата само в оградения обект, там ги хранил и ходел да ги наглежда. През годините
имало случаи, в които прасетата успявали да избягат и обикаляли из местността. Неколкократно преди инкриминираната дата били убити няколко
прасета на И., за което той не подал жалба в полицията, тъй като убитите прасета
били вземани и намирал само следи от кръв, но не и труповете на прасетата, а и
имал намерение да залови лично извършителя.
Подсъдимият Х. знаел, че И. отглежда прасета в
местността. Двамата се познавали от дълго време, като дори с цел обучение на ловното
си куче Х. го водел при прасетата на И., поради което добре познавал външността
им.
На 27.06.2015 г. около обяд, в посока от гр. К.
към с. Б. се движел с автомобил свидетелят З.З.. Той познавал както И., така и подсъдимия Х.. Знаел и че
в землището на с. М. се отглеждат прасета. Движейки се по главния път в района на
чешмата, в землището на с.М., забелязал няколко прасета с тъмна окраска, които се
движили и ровели в близост до пътя. Същият преценил, че прасетата не са дивеч,
а са стопанисвани и решил да съобщи за видяното на свой приятел, свидетеля С.К.,
с цел да се издири и съобщи на собственика да си ги прибере. Първоначално
помислил, че животните са собственост на различно от пострадалия лице – С.,
който имал обект от страната на пътя, в която пасели прасетата. Обадил се по телефона
на К. и му съобщил за видяното, а свидетелят К. по даденото от него описание на
животните, по-конкретно на голямото мъжко прасе, което било по-светло от
останалите, предположил, че животните са собственост на свидетеля И.. След приключване
на разговора, К. веднага се обадил на И. и му съобщил, че около пътя в района
на чешмата има няколко прасета, които може да са негови. И. веднага след
разговора тръгнал в указаната посока.
На същия ден свидетелят И. *** около обяд отишъл
да посети сливовата си градина, находяща се в землището
на с. М.. Управлявал мотоциклет марка „Кавазаки“. Пътят
му минавал, покрай чешмата, до която пасели прасетата на пострадалия И.. Когато
ги забелязал животните пиели вода и ровели в локвите около нея. Сетил се, че неговият
приятел, подсъдимият Х., е ловец и решил да му се обади и да му съобщи за прасетата.
В изпълнение на решението си, свидетелят съобщил на подсъдимия за видените животни.
Подсъдимият Х., въпреки, че нямал разрешително
за лов в посочения ден и за въпросната местност, и като бил наясно с правилата за
лов и носене на ловно огнестрелно оръжие, веднага взел законно притежаваната ловна
**** пушка тип **** марка **** МН, калибър ****, с фабр.
№ ****, снарядена с боеприпаси в цевта и тръгнал с автомобила
си „Нисан Терано“ с рег.№ ****към
посоченото място, където го очаквал свидетелят Н..
Пристигайки на мястото, Х. навлязъл с
автомобила си на черен път, започващ от шосето близо до чешмата, спрял и извадил
от колата пушката си. Разбрал от Н. къде се намират прасетата, които се били насочили
към близки храсти. Приближил се до тях и произвел изстрел с пушката си, в резултат
на което убил едно прасе. След това подсъдимият произвел още три изстрела, които умъртвил още две прасета. Убил общо три
прасета- едно мъжко прасе на възраст 5 години, друго мъжко прасе на 1 година и женско
прасе- свиня- майка, на възраст 5 години. Издърпал едно от прасетата от черния
път, където го бил убил, близо до другите две, които били по-близо да храстите и
ги покрил с клони, за да ги прикрие. След това тръгнал с автомобила си, като с него
тръгнал и свидетелят Н..
През това време към мястото се приближавал свидетелят
И.. Той забелязал джипа, управляван от подсъдимия Х. и мотоциклета, управляван от
свидетеля Н., които идвали откъм мястото, където били застреляни прасетата. И. разпознал
и двамата и се усъмнил, че животните му са убити. Започнал да ги преследва,
като преди с. Б.свидетелят Н. сменил посоката си на движение, като се върнал
назад. Свидетелят И. продължил да се движи след подсъдимия, като преди с. К. настигнал
управлявания от Х. автомобил и го изпреварил. Преди още пострадалият да му е задал
въпрос, свързан с процесните животни, подсъдимият Х. при
спирането си директно казал на И. „ Нищо не съм пребил.“, като изглеждал
притеснен.
След разговора И. се върнал в района на чешмата
и навлязъл по черния път след нея. След около 30м. забелязал върху пътя кръв и
следи от влачене, като на три-четири метра от тях открил едно от прасетата,
убито и оставено в близост до храсти. На три метра от него видял и другите две
прасета, убити и оставени едно до друго. Животните били покрити с клони. В близост
до тях намерил и гилзите от изстреляните боеприпаси. Впоследствие, след извършване
на процесуално- следствените действия с убитите животни, при разфасоване на
животните, била извадена от главата на едното прасе и ризница от куршум, която И.
предал за нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване.
За случилото се свидетелят И. подал сигнал до
РУ на МВР гр. К.. По сигнала работил свидетелят С.- полицейски служител, в чиито
район попадало местопроизшествието. Пред свидетеля С.И.Н. заявил, че виждайки процесните животни ги помислил за диви и поради тази причина
се обадил на подсъдимия Х., който бил ловец. Х. пък, първоначално отрекъл да е застрелял
животните, но след това заявил, че е помислил процесните
прасета за диви и не се поколебал да ги застреля. Пред свидетеля С. подсъдимият
не споделил да е бил нападан или притеснен по някакъв начин от животните и да е
извършил деянието с цел самозащита. Била извършена и проверка на оръжията на подсъдимия,
при която било установено, че оръжието, с което били отстреляни прасетата, се
намирало в дома му.
Според приложеното по делото удостоверение от
Кметство с. М. инкриминираната местност- 100 м. в западна посока до пътя с. М.-
с. Б.се намира в землището на с. М..
От протокола за оглед на местопроизшествие се
установява, че при извършеното процесуално- следствено действие на инкриминираната
дата и място били намерени в храсти трупове
на три прасета със сиво-кафяв цвят със следи от огнестрелни рани и кръв. Върху две
от тях - женско и мъжко /малко/ бил поставен клон. На описаните в протокола места
били намерени гилзи с надпис около ударната капса ****SPPG
и щампа.
От заключението на изготвената по делото балистична
експертиза е установено, че законно притежаваните от подсъдимия оръжия представляват
огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗОБВВПИ. Оръжието, с което били застреляни
животните- ловна **** пушка тип **** марка **** МН, калибър ****с фабр. № **** била фабрично произведена, без доработки по нея,
технически изправна и годна да произвежда изстрели. Обектът, изваден при
разфасоването от едно от прасетата и предаден от пострадалия доброволно, бил
определен вероятно като ризница /обвивка/ от куршум, изстрелян от нарезно огнестрелно оръжие.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно- оценъчна експертиза, изготвена от в.л. М. убитите животни били от порода
„източнобалканска свиня“, както следва- мъжко прасе на възраст 5 години с тегло
120 кг. на стойност 336 лв., мъжко прасе на 1 година с тегло 100 кг. на стойност
250 лв. и женско прасе- свиня- майка, на възраст 5 години с тегло 120 кг. на стойност
300 лв. или общо пазарната стойност на инкриминираните животни възлиза на 886 лв.
Вещото лице е посочило, че при определяне на стойността на животните е взело предвид,
че по делото липсват данни убитата свиня-майка да е била заплодена, а за
голямото мъжко прасе е посочено, че се приема, да е използвано за разплод. Теглото
на животните е определено по данни от фотоалбума, приложен по делото. Цената на
килограм живо тегло на прасе били определени на база средно аритметична стойност
на минималната и максимална пазарна цена.
Според заключението на изготвената по делото
оценъчна експертиза от вещото лице Д., стойността на мъжко прасе на пет години
е 750лв., стойността на мъжко прасе на една година е 560лв., стойността на
свиня майка на пет години е 640лв.
Според заключението на изготвената по делото
комплексна съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза, процесните
прасета са от порода „Източнобалканска свиня“. Стойността им е както следва
един брой мъжко прасе на възраст около пет години – 300лв., един брой мъжко
прасе на възраст около една година на стойност 250лв. и един брой прасе свиня
майка на възраст около пет години на стойност 300лв. Цената на килограм живо тегло
на прасе са били определени на база средно аритметична стойност на минималната и
максимална пазарна цена. Вещите лица са посочили, че при определяне на
стойността на животните е взето предвид, че по делото липсват данни убитата свиня-майка
била ли е заплодена, както и дали прасето на възраст пет години е използвано за
разплод. Теглото е определено на база изготвения по делото фотоалбум и
свидетелски показания. В съдебно заседание вещото лице Т. заявява, че
стойността на по-възрастното мъжко прасе не е определена като такава на животно
за разплод, тъй като по делото липсват данни към момента на деянието същото все
още да е било функционално годно да запложда.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Същата се установява обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Д.И., С.К., С.А., И.Н., З.З., Д.С., И.К.,
предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства ловна пушка ИЖ-
18, кал.12 с № Н13975 и ловна пушка ****, кал.****с № **** ****, тип „****“, ризница
от куршум и три бр. гилзи, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства – постановление за връщане на ВД, справка от служба КОС при РУМВР-
К., протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, разпореждане за разрешаване извършване на „претърсване“, протокол
за претърсване и изземване, справка от ЛРД К., разрешително за индивидуален лов
серия Ю, № *** от 01.06.2015 г., справка от ИАГ, справка от ЛРД К., справка от ТП ДГС К., протокол
за доброволно предаване на документи, протокол за доброволно предаване на проектил, разписка за предаване на ВД, опис от регистър на служба
КОС при РУМВР- К., справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за съдимост,
характеристична справка, справка от ЛРД К. относно разрешително
за индивидуален лов, справка от ДГС К.; справка от Община К. от 18.11.2016г., заключенията на съдебно- балистичната експертиза,
изготвена от вещото лице К., стоково- оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице,
Д., стоково-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М., комплексната съдебно-ветеринарна
и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Т. и М..
При така установената от фактическа страна обстановка,
съдът прие, че подсъдимият Ц.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК и състава на престъплението по
чл. 338 ал. 1 пр. 2-ро от НК.
Фактът на извършване на престъпленията от подсъдимия Х.
се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля Н., в които същият
подробно описва наличието на пасящото стадо прасета в землището на с. М.,
сигнализирането за тях на подсъдимия, който е ловец, пристигането на последния
на место, въоръжен с пушка и произвеждането от страна на Х. на изстрели към
прасетата. Съдът намира показанията на свидетеля Н. в тази им част за
достоверни, същите се подкрепят от останалите кредитирани доказателства по делото
и съдът ги ползва. Подкрепени са и от обективната находка на
местопроизшествието, установена при извършения оглед.
Констатирани са противоречия в показанията му, дадени в досъдебното
производство и тези, депозирани пред съда относно обстоятелството срещал ли е
пострадалия след деянието, убивани ли са от Х. животни, както и действията на
последния след пристигането му на мястото на деянието. В съдебното производство
свидетелят твърди, че на процесната дата не е виждал
пострадалия, не видял подсъдимия Х. да е убил прасета, както и че след
пристигането на място, извадил пушката си от калъфа, сглобил я и едва тогава тръгнал
към прасетата. В досъдебното производство е съобщил, че е срещнал по пътя
пострадалия, че подсъдимият убил четири прасета, както и че подсъдимият
пристигнал с автомобила си, извадил пушката си от него и започнал да стреля по
прасетата. Констатираните противоречия, съдът намира, че се дължат на близките отношение
между него и подсъдимия. Срещата му с И. е потвърдена от показанията на
последния, а че подсъдимият е застрелял прасетата не се спори по делото. Противоречието
относно обстоятелството на место ли е заредена пушката или подсъдимият я е
донесъл снарядена с патрон не повлиява изводите на съда
за допуснато от страна на подсъдимия нарушение на правилата на ЗОБВВПИ, доколкото
при липсата на право на лов за съответната местност и вид животно, то подсъдимият,
съобразно издаденото му разрешително за индивидуален лов за друга местност и
само за хищници, какъвто дивата свиня не е, е разполагал
само с възможността да пренася ловното си оръжие и при това разделно от боеприпасите,
като зареждането на оръжието с боеприпаси и употребата му там представлява също
нарушение на правилата за носене и употреба на оръжие. Относими
към случая са показанията на този свидетел досежно употребата
на ловното оръжие от страна подсъдимия по отношение на процесните
животни в случая, поради което и съдът ползва показанията на св. Н. в тази им част.
Участието на подсъдимия
в извършване на престъпленията и собствеността на процесните
животни се установява от показанията на свидетеля Д.И.. Макар и същият да е пострадал
от престъплението по чл. 216 ал.1 от НК и граждански ищец по делото, съдът не констатира
това качество да се е отразило на обективността му при излагане на показанията.
Съдът счита същите за последователни, добросъвестно депозирани и пряко относими към предмета на доказване по делото. делото. От
същите се установява, че убитите в резултат от изстрелите от страна на
подсъдимия Х. прасета са негова собственост, питомни, макар и с окраска,
наподобяваща тази на дивите, отглеждани от
него в ограждение като домашно животно и с нрав,
присъщ именно на питомното прасе, а не за дивата свиня. Показанията на свидетеля
И. в този смисъл се потвърждават изцяло от кредитираните от съда показания на свидетелите
З. и К.. Обстоятелството, че месото на процесните животни
е било развалено и не е ползвано от пострадалия, изложено от св. И. в показанията
му, съдът кредитира с доверие, тъй като същите се явяват логични, при положение,
че животните са отстреляни в летния период, извършвани са с тях процесуално- следствени
действия, поради което и е нормално месото им да не е било годно впоследствие за
консумация. Показанията на св. И. установяват и присъствие на подсъдимия Х. и свидетеля
Н. в близост до местопроизшествието, което се установява и от останалите
доказателства по делото. Макар и свидетелят да не посочва точната порода на животните /източнобалканска
свиня/, съдът намира, че той не е длъжен
да знае каква е тя. Обстоятелството как е определяна от него в
хода на производството – дива порода /в досъдебното производството/, полудива
порода /пред съда/ не променя факта, че животните не са притежавали съществените,
отличими белези на дивата свиня, което безспорно се
установява от заключението на комплексната съдебно-ветеринарна и оценителна
експертиза, определяща процесните като такива от
порода източнобалканско прасе. Липсата
на писмени доказателства за придобиване на животните не променя установения факт,
че същите са били собственост и отглеждани от И., което се установява и от
показанията на свидетеля К., разпознал ги като принадлежащи на пострадалия дори
само по описанието на стадото, дадено му по телефона от свидетеля З..
Свидетелите К., С., А. и К. дават правдиви показания за
фактите, за които са дадени, същите са лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията им. Свидетелят К. установява, че след полученото
обаждане от св. З. и възоснова на даденото от него описание
на видените около пътя прасета, веднага предположил, че това са прасетата на св.
И. и му се обадил по телефона, за да го извести, малко по-късно получил
обаждане от пострадалия, че същите са застреляни и среща между него и
подсъдимия. Свидетелят К. установява и нрава на прасетата, присъщ на питомните.
Свидетелят С.- полицейски служител установява поведението и обясненията на подсъдимия
Х. и свидетеля Н. във връзка с работата си по подадения сигнал за отстреляните животни.
Свидетелят А.- служител по КОС при РУ на МВР- К. установява наличието на ловно оръжие
и изискуемото за него разрешение за съхранение, носене и употреба за подсъдимия
Х. към процесната дата. Свидетелят К. като председател
на ловната дружинка в с. К. установява фактическите практики
и правилата за провеждане на лов, групов и индивидуален, включително и на дива свиня,
начина на пренасяне на ловното оръжие и зареждането му с боеприпаси, известните
му характеристики за дивата свиня и източнобалканската порода. Сочи, че до определеното
място за лов се ходи с прибрано оръжие.
Показанията на свидетелят З.З.,
съдът ползва отчасти, само в частта им, в която са подкрепени от кредитираните
от съда доказателства. По делото е
безспорно установено, че именно той е видял процесните
животни, които ровели около пътя и сигнализирал за това свидетеля К.. Относно породата на животните, свидетелят
в съдебно заседание депозира показания, различни от дадените в досъдебното производство
и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК,
като твърди, че прасетата, които видял край пътя били глигани, дива свиня. Съдът
счита за достоверни прочетените показания на свидетеля З., дадени пред
разследващ орган в досъдебното производство, тъй като се подкрепят от
останалите кредитирани по делото доказателства. В хода на досъдебното производство е заявил, че е разпознал, че
видените прасета не са диви, въпреки, че имали дива окраска. Явно е, че свидетелят е имал достатъчно
време да ги огледа и опише на свидетеля К., което не би било така, ако се
касаеше за глигани, както твърди, тъй като странят от пътищата, а не ровят
спокойно около тях. Показанията му в
тази част са и нелогични, тъй като самият свидетел не е възприел животните за
дивеч, а като такива, отглеждани от човек, макар и първоначално да не е бил
наясно кой е техният собственик. Това е била и причината да се обади на
свидетеля К.- да бъде сигнализиран собственикът им да си ги прибере, което не
би сторил, ако беше счел животните за
дивеч, глигани. Ето защо съдът счита
показанията му в тази им част като опит за оневиняване на подсъдимия.
Подсъдимият Ц.Х. не се признава пред съда за виновен. Дава
обяснения по обвинението, в които отрича да е извършил престъпление. Потвърждава,
че е уведомен за местонахождението на прасетата от свидетеля Н.- негов познат, след
което се е придвижил до мястото, посочено му от свидетеля, с автомобила си като
носил и пушката си, както и че е законен ловец и е имал издадено разрешително за
индивидуален лов на хищници за землището на с. К., местността „****“ за периода
01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. Съдът ползва обясненията му в тази част, доколкото
са в съответствие с кредитираните по делото доказателства.
В частта относно обстоятелството, че проявил интерес като
ловец да види какви са животните посочени му от Н., отрича пушката му да е била
заредена предварително, а я е заредил на място, тъй като дивите прасета били агресивни,
отстрелял ги, защото се почувствал застрашен, тъй като едно прасе тръгнало към него
от храстите, както и не се сетил преди да отстреля животните, че може да прасетата
са на св. И., съдът счита обясненията му за проявление правото му на защита. Обясненията на подсъдимия
в посочената част се явяват нелогични, вътрешно противоречиви и в противоречие със
събраните по делото доказателства. От една страна, подсъдимият и свидетелят И. са
се познавали от много дълго време, от деца, преди инкриминирания случай. Подсъдимият
водил ловните си кучета, с цел обучение, при отглежданите от И. прасета, поради
частичната им прилика по окраска с диви прасета. Поради тази причина, подсъдимият
е бил наясно, както с външния вид, така и нрава на посочените животни, които както
се установява от показанията на свидетелите И. и К. не са били агресивни и са били
свикнали с човешкото присъствие. От друга страна, от познанията си, придобити от
завършения през 2007 г. задължителен курс за придобиване право на лов, а и от дългогодишния
си стаж като ловец, подсъдимият Х. е бил наясно, както с характерните външни белези
на дивите прасета, така и с поведението им, активни нощем и избягващи места с човешко
присъствие, а не пасят спокойно покрай асфалтов път с
автомобилно движение по него. Съдът намира, че независимо от окраската на процесните животни, имаща известна прилика с тази на дивата
свиня, която за човек, който няма специални познания в областта на дивечознанието и ги вижда за първи път би могла да доведе до
колебание дали животните са питомни или диви, то за лице, преминало обучение, с
дългогодишен опит като ловец, запознат с поведението на дивеча, а и възприемал
многократно външния вид на прасетата на И., е нелогично да твърди, че е объркал
диво прасе с питомно такова. В този смисъл, свидетелят З., също ловец, в кредитираните
от съда показания, установява, че не е имал съмнение, че животните, пасящи покрай
пътя не са дивеч, а са стопанисвани такива. Това е била и причината да се обади
на свидетеля К., за да бъде сигнализиран собственика им, да си ги прибере. К.
пък само по описанието на животните ги е разпознал като собственост на И..
На следващо място, частта от обясненията на Х., в която твърди,
че отишъл да види прасетата, за да задоволи интереса си като ловец, тъй като
подхранвал дивеча, но взел и пушката си, защото имал право да я носи с оглед притежаваното
от него индивидуално разрешително за лов на хищници, тъй като знаел, че дивите прасета
са агресивни се явяват и вътрешно противоречиви. Подсъдимият е бил наясно, че съобразно
издаденото му разрешително за индивидуален лов има право да ловува единствено в
посочената в документа местност, а именно „****“ в землището на с. К., но не и на
друго място, каквото е землището на с. М., където са се намирали процесните животни. Х. е знаел също така и че няма право да
ловува с посоченото разрешително нищо друго освен хищници. Знаел е, че дивите прасета
попадат под различен разрешителен режим за лов от този за хищници, съобразно изискванията
на ЗЛОД. При всички тези безкрайно ясни за него обстоятелства и в нарушение на изискванията
за лов, а и на изискванията на ЗОБВВПИ, същият е отнесъл ловната си пушка до местопроизшествието
и там отстрелял с нея процесните животни. В тази връзка
съдът не възприема и изложената от подсъдимия причина за отстрел
на животните, а именно, защото проявили агресия срещу него. При положение, че не
е имал право да ловува в посочената местност, то е следвало да задоволи интереса
си към евентуално находящ се там дивеч с вземане на необходимите
мерки за личната му сигурност, не и в противоречие с правилата за лов и носене и
употреба на ловно оръжие. Като е бил наясно с тези правила и носейки ловното си
оръжие, заредено с боеприпас в местност, за която няма право да ловува, както и
за животни, за които не му е била издадено разрешение за лов, подсъдимият Х. безспорно
е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ, като без значение
е в случая дали е заредил предварително оръжието си или на мястото на отстрел на животните. И това е така, тъй като в процесната местност е имал право единствено да пренася
ловното си оръжие и то разделно от боеприпасите. Изолирани са обясненията му и
в частта им относно причината да отстреля животните, а именно поради нападение
от тяхна страна. Както се установи по делото животните на И. не са били
агресивни, като нито свидетелят З., нито свидетелят Н., който е изчаквал в
близост да тях пристигането на подсъдимия са се почувствали застрашени по
някакъв начин. Отделно от това Х. лансира посочената версия едва пред съда. В
случай, че се касаеше за защита от нападение, логично би било да съобщи това
обстоятелство, както на И., така и на свидетеля С., а и веднага в хода на
досъдебното производство. Лансираната от него теза до онзи момент е, че е
застрелял животните, тъй като са диви такива. Соченото пред съда противоречи и
на поведението му след деянието. В случай на самоотбрана нито би правил опит да
прикрива убитите прасета с клони, нито да бяга от пострадалия, а да му обясни
причината за отстрелването. Затова съдът счита
обясненията му за опит да омаловажи поведението си и да се оневини.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва
изцяло заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-ветеринарна и оценителна
експертиза, като изготвена от вещи лица с необходимите знания и опит. Същото
установява както вида и характерните особености на процесните
животните, отграничаващи ги от дивата свиня, така и
стойността на същите, като разликата в оценката единствено на голямото мъжко
прасе е определена съобразно специалните знания на вещото лице ветеринарен
лекар Т., което обосновано аргументира защо не приема към процесната
дата същото да е използвано за разплод. Безпристрастно
депозирано и компетентно е и заключението на вещото лице М., изготвило
повторната съдебно- оценъчна експертиза. Същото съдът не ползва единствено
относно оценката на петгодишното мъжко прасе, определена като за животно за
разплод, отречено от комплексната експертиза с участие на ветеринарен лекар.
Съдът не ползва заключението на изготвената по
делото съдебно- стокова експертиза от вещото лице Д., тъй като счита същото за необосновано.
Не става ясно от същото по какъв начин е определена конкретната оценка на животните,
не е съобразено с конкретната им порода, нито с теглото, до което достигат в
угоено или не състояние.
Обосновано и компетентно изготвено е и
заключението на вещото лице К. по съдебно- балистичната експертиза.
Съдът ползва при постановяване на присъдата
писмените и веществените доказателства по делото.
При така констатираното, настоящият
състав намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК от НК. Същият на 27.06.2015г. в землището
на с. М., обл. П., противозаконно е унищожил чужди движими
вещи – три броя прасета – един брой мъжко прасе на възраст 5 години, един брой мъжко
прасе на възраст 1 година и един брой женско прасе – свиня майка на възраст 5г. на обща стойност 850 лв., собственост на Д.И.
***.
Предмет на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК може да
бъде чужда движима или недвижима вещ, която притежава известна стойност. В процесния случай се касае за чужди движими вещи - три броя прасета-
мъжко прасе на възраст 5 години, мъжко прасе на възраст 1 година и женско прасе-
свиня майка на възраст 5 г., собственост на различно от подсъдимия лице,
пострадалия Д.И.. Подсъдимият Х. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.216 ал.1 от НК, като е въздействал върху посочените животни, убил ги е чрез
застрелване с ловната си пушка. За собственика на животните, същите са погинали
изцяло, станали са напълно негодни занапред за употреба по предназначението си,
тъй като той е бил лишен от възможността да ги оглежда и ползва според
желанието си, същите са станали негодни да ги използва и за месо, тъй като се е
развалило. Общата стойност на унищожените животни възлиза на 850 лв., за която именно
беше осъден подсъдимият. Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и оправдан в частта от първоначално повдигнатото му обвинение с обвинителния
акт, да е унищожил чужди движими вещи за
разликата над 850 лева до пълния размер по обвинението от 886 лева. Според заключението
на комплексната съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза стойността на един
брой женско прасе, свиня майка на около пет години е 300лв., стойността на един
брой мъжко прасе на около една година е 250 лв. и стойността на един брой мъжко
прасе на около пет години е 300лв., аритметичния сбор на които е 850лв. Вещото
лице Т. аргументирано е обосновало извода си относно причините, поради които не
е прието по-голямото мъжко прасе да е било годно и използвано за разплод към процесната дата, а е дадена оценка на база използване на
животното за месо, съдът възприема този извод за стойността на животното,
заключението не е и оспорено от страните. Поради което осъди подсъдимия за
унищожаване на вещи на стойност 850лв., съответно оправда подсъдимия за разликата над 850лв., представляваща
обща стойност на унищожените вещи до предявения му с обвинението размер от 886лв.
От субективна страна подсъдимият Х. е осъществил деянието
при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал, че засрелвайки процесните
животни, които не са негова собственост, ще ги убие, унищожи и е целял този
резултат. Макар и от Х. да се оспорва животните да са питомни, от
източнобалканска порода и собственост на пострадалия, събраните доказателства безспорно
установиха, че деянието е обективно съставомерно. Обстоятелствата,
сочени от защитата, има ли регистриран обект за отглеждане на животни
пострадалият, липсата на регистриране и маркиране на процесните,
осъществяван ли е ветеринарен контрол, са такива извън състава на
престъплението. Деянието е съставомерно и от субективна
страна с изискуемия за престъплението пряк умисъл- съзнание у дееца, че унищожената
вещ е чужда, а не представлява дивеч. Макар и да изключва в обясненията си съзнание
в тази насока, то съгласно трайната съдебна практика и теорията, за умисъла на подсъдимия
не следва да се съди само от неговите обяснения, а от обективните данни по делото,
съотв. от конкретно извършените от него действия. В случая са налице няколко факта, сочещи на извод
за ясно съзнание за унищожаване на чужда движима вещ. Подсъдимият, като ловец,
преминал необходимите курсове, за да придобие това си качество, а и осъществявал тази
дейност осем години, е познавал характеристиките на дивеча, вкл. дивата свиня,
бил е наясно, както с външните й белези, форма на тялото и окраска, различни от
тази на процесните животни, така и с нрава им, активни
нощем, да се плашат и странят от хора, както и от местата, на които има такива,
в случая път, по който са движили хора и моторни превозни средства. Знаел е и
че в района се отглеждат прасета с тъмна окраска, отделно му е бил познат точно
външния вид на прасетата на свидетеля И., при които е водел за обучение ловните
си кучета. На следващо място е отишъл на мястото с пушка, която явно е била
заредена, предвид постигнатия резултат,
което сочи на предварително решение да се отстрелят животните, а не както сочи,
че е бил нападнат, а отишъл до мястото от любопитство. Самите животни, за които
му е съобщено, че пасат край пътя, все още са били там до пристигането му,
въпреки наличие на моторист край тях, при което е било ясно, че не са диви, а
питомни, свикнали с човешко присъствие.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК в една от проявните му форми – унищожаване, за което именно го осъди.
Подсъдимият Х. е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъплението по чл.338 ал.1 пр.2 от НК - на
27.06.2015 г. в землището на с. М., П.област, като пренасял огнестрелно оръжие-
един брой ловна **** пушка тип **** марка ****калибър ****с фабр.
№ ****, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ / в сила от 17.09.2010 г. изм. ДВ бр.47 от 21.06.2016 г.
„лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за
него, барута и капсулите по чл. 6 ал.5 т.1“.
Съставът на чл.338 ал.1 от НК е налице,
когато лице упражняващо правомерна фактическа власт /правомерно държане/ върху огнестрелно
оръжие не вземе необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
съответните правилници, наредби и инструкции. За да бъде осъществен от обективна
страна съставът на това престъпление е необходимо деецът, упражняващ правомерна
фактическа власт върху вещите, поставени под специален режим да е демонстрирал поведение,
довело до неприлагане мерки за сигурност при боравене с тези предмети, като се касае
както до най- обикновените, непрeдизвикващи съмнение от
гледна точка човешкия опит мерки, така и мерките, предвидени в съответните правилници,
наредби или инструкции. Поведението на дееца се характеризира с бездействие по отношение
на нужните мерки за сигурност, които е следвало да вземе. Съгласно разпоредбата
на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ „лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие,
боеприпасите за него, барута и капсулите по чл.6 ал.5 т.1“. Посочената разпоредба
е била действаща към инкриминираната дата, действа и към момента без изменения за
този период от време. Като лице, притежаващо разрешително за съхранение, носене
и употреба на ловно огнестрелно оръжие Х. безспорно е наясно с всички разпоредби,
касаещи тази дейност, включително и с правилата, предписвани от чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ.
Притежавайки разрешение за индивидуален лов на хищници за периода от 01.06.2015
до 30.06.2015 г. подсъдимият е имал право да носи ловното си оръжие, за да осъществява
предоставеното му право на лов. До мястото, което е посочено в разрешителното му
за индивидуален лов, а именно „****“ в землището на с. К., това оръжие Х. обаче
е следвало да пренася разделно от боеприпасите за него. Като е употребил ловното
си оръжие, извън посочената местност, за която има право на лов, и е отстрелял три
броя прасета със законно притежаваното си ловно оръжие- ловна **** пушка, тип ****,
марка ИЖ 18 МН, калибър ****с фабр. № ****, безспорно
Х. не се е съобразил с императивната норма на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ, предписваща
определено правило за поведение, свързано с огнестрелно оръжие, а именно да го пренася
разделно от боеприпасите за него.
От субективна страна деянието е осъществено
при пряк умисъл. Подсъдимият е бил наясно с всички нормативни изисквания, касаещи
мерките за сигурност, включително и изискването на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ да пренася
разделно оръжието си от боеприпасите за него, но съзнателно не го е спазил, ясно
и от постигнатия резултат, смъртта на животните чрез отстрел,
който не би бил възможен, ако оръжието
не е било заредено. На процесното място, както се
каза, за което няма право на лов, подсъдимият е разполагал само с възможността
да пренася ловното си оръжие, при това разделно от боеприпасите за него.
Затова
съдът призна подсъдимият Х. за виновен и по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.338 ал.1 пр.2 от НК.
При индивидуализация наказанията на подсъдимия съдът прецени
всички критерии по чл. 54 от НК. Съобрази, че за извършените от него престъпления
се предвиждат наказания, както следва – за престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК– лишаване от свобода до пет години, за престъплението
по чл. 338 ал.1 пр.2 от НК – лишаване от свобода от една до пет години или глоба от петстотин до три хиляди лева.
При индивидуализация на всички наказания, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия,
добросъвестното му процесуално поведение, обстоятелството, че е семейноангажиран, както и липсата на данни за други
противообществени прояви понастоящем. Съдът счете, че те не се явяват многобройни
по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава
приложението на чл. 55. От друга страна отчете като лоши характеристични данни
предишните му осъждания, които са със заличени последици. По отношение на
престъпленията, за които беше признат за виновен, съдът взе предвид, че същите не
са тежки по смисъла на закона, отчете обаче, че предмет на престъплението по
чл. 216 ал. 1 от НК са повече от една вещи, а за престъплението по чл. 338 ал.
1 от НК отчете и че носеното оръжие в нарушение на правилата за това, е било използвано и с него е реализиран съставомерният резултат на престъплението по чл. 216 ал. 1
от НК.
При наличието на констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи на подсъдимия наказания за всяко от престъпленията,
както следва: за престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК – лишаване от свобода за
срок от три месеца. За престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК съдът счете, че целите на наказанието биха се постигнали с налагане
на наказание глоба в размер на 1500лв., а не с алтернативно предвиденото друго наказание
за престъплението лишаване от свобода. Съдът съобрази и че се касае за второ
разглеждане на делото след отмяна на присъда на КРС само по жалба на подсъдимия и при липса на
протест, при което е недопустимо влошаване на положението на Х.. Отчете и че
при алтернативно предвидено наказание глоба за престъплението по чл. 338 ал. 1
от НК, не е допустимо определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския
му предвиден предел за престъплението една година, както по правилата на чл. 54
от НК, така и по тези на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Така определеното за всяко от престъпленията наказание като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, и най– добре би изпълнило целите,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК, а и същите в конкретния случай не
подлежат на увеличаване.
Съдът приложи разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, тъй като
деянията, санкционирани с настоящата присъда се намират в реална съвкупност помежду
си. Всяко от тях е извършено преди по отношение на него да има влязла в сила присъда.
Затова на основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Приложи и императивната
разпоредба на чл. 23 ал. 3 от НК, като към определеното най-тежко наказание присъедини
наказанието глоба, присъединяването стори изцяло, в размер на хиляда и
петстотин лева.
По отношение изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание лишаване
от свобода съдебният състав е на становище, че не следва да постановява реално изтърпяване.
Подсъдимият не е бил осъждан към момента
на извършване на престъпленията на лишаване от свобода, като спрямо него са налице
формалните предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК, поради което съдът определи отлагане
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, на основание посочената
разпоредба.
Предявеният от пострадалия И. граждански иск за причинените
му от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 886 лв., намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Установено
по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият
И. е претърпял имуществени вреди, които са непосредствена последица от деянието. Претенцията му е основателна и доказана
само за сумата от 850 лева, представляваща общата стойност на унищожените по делото 2 броя мъжки прасета и 1 брой женско прасе. Затова съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец И. сумата от 850.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК. Съдът я присъди ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на причиняване на увреждането - 27.06.2015 г. до окончателното
и изплащане За сумата над присъдените 850 лева до пълния предявен размер от 886
лева, искът се явява недоказан.
На основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК съдът отне в полза на
Държавата ловна пушка ****, кал.****. с № ****, ****, тип „****“, оставена на съхранение
в РУ на МВР гр. К., като вещ принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на умишлено престъпление
по чл. 216 ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото разноски в
полза на органа, който ги е сторил, както следва: в досъдебното производство на
ОД на МВР П. - сумата от 205,72лв. , в съдебното производство в полза на
бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КРС
- сумата от 480,93 лв. На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати по сметката на КРС и сумата
от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения от
страна на Д.И. срещу него граждански иск
850 лева, която е 4 % върху уважения размер на иска, но не по-малко от
50 лева. Съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д.И. сумата
от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от последния за
повереник.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.