Решение по дело №8759/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2545
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Райна Мартинова
Дело: 20221100508759
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2545
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова

Г. Стоев
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 09203/12.07.2022 г. (на ЧСИ Г. Д.), подадена от П.
Р. И. чрез назначения в изпълнителното производство особен представител адв. С.Д.
против Разпореждане от 23.06.2022 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК.
В жалбата си П. Р. И. поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и моли
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което да се уважи
подадената жалба като се приеме, че са настъпили основанията за прекратяване на
изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д..
Взискателелят не е представил възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 от ГПК
срок.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г. Д. е
представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г.
Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.05.2017 г. по гр.д. №
1
16546/2014 г. по описа на Районен съд гр. Варна, с който П. Р. И. е осъден да заплати
на К.Л.Т. – Д. суми, за които е постановено влязло в сила съдебно решение.
На 06.06.2017 г. служител на ЧСИ е залепил уведомление за връчване на покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ
Г. Д..
С Разпореждане от 07.04.2020 г. частният съдебен изпълнител е назначил като
особен представител на длъжника адв. С.Д..
С молба вх. № 06530/10.06.2020 г. взискателят е направил искане да бъдат
предприети действия по изнасяне на публична продан на недвижим имот, собственост
на длъжника.
С молба вх. № 07598/13.06.2022 г. взискателят е направил искане недвижим
имот да бъде изнесен на публична продан.
С молба вх. № 08122/21.06.2022 г. особеният представител на длъжника е
направил искане да бъде констатирано прекратяване на изпълнителното дело, като с
Разпореждане от 23.06.2022 г. искането е оставено без уважение.
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на
които изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С
оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява,
че е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените
доказателства по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. е
видно, че молба с искане за предприемане на изпълнителни действия е подадена на
10.06.2020 г., а следващата молба е от 13.06.2022 г. Предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК срок е изтекъл в края на работния ден на 10.06.2022 г. (петък). Следващото
извършено от взискателя действие е на 13.06.2022 г., когато взискателят е направил
2
искане изпълнението да бъде насочено към недвижим имот, собственост на длъжника.
По делото не са ангажирани доказателства, че между 10.06.2020 г. и 13.06.2022 г.
взискателят е правил други искания за принудителни действия. В посочения период не
е включен период, в който съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
изпълнителното производство е спряно. Това е така, доколкото в чл. 5 от него са
изброени изрично случаите, при които се спира прилагането на определени
изпълнителни действия, но това не включва сроковете, в които могат да бъдат правени
искания за предприемане на изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал.1 ,т. 8 от
ГПК.
Следователно съдът намира за установено поддържаното от длъжника по
изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство- поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по силата на закона, независимо от това дали и
кога е издадено постановление на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не
конститутивно действие, т. е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето
защо правните последици на прекратяването на производството по изпълнително дело
№ 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са
настъпили на датата, следваща тази, в която е изтекъл двугодишния срок- 11.06.2022 г.
Взискателят е подал нова молба по изпълнителното дело на 13.06.2022 г., към който
момент, обаче, то вече е било прекратено по силата на закона, т. е. не е било висящо и
по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия както
от страните, така и от съдебния изпълнител.
Предвид на изложеното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител, постановен
на 23.06.2022 г., за прекратяване на изпълнителното производство, следва да бъде
отменен и вместо него да бъде постановено прогласяване прекратяването на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на датата
11.06.2022 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба жалба вх. № 09203/12.07.2022 г. (на ЧСИ Г. Д.), подадена от
П. Р. И. чрез назначения в изпълнителното производство особен представител адв.
С.Д. - длъжник по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д.
Разпореждане от 23.06.2022 г., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело
№ 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и
3
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20177810401095 по описа на ЧСИ Г. Д., на
датата 11.06.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4