П Р И С Ъ Д А
№ 29
10.06.2019 г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА ДЕСЕТИ
ЮНИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: И.К.
Т.М.
Секретар: СНЕЖАНА ПИСКОВА
Прокурор: АНГЕЛ
ПАНКОВ
Като разгледа докладваното от съдия
ПАРПУЛОВА
НОХД № 372 по описа за 2019 година
Обвинението е
срещу Т.Й.Я. ***, с ЕГН ********** по чл. 304а, от НК във връзка с чл. 304 ал.
1 от НК, във вр. с чл.18,ал.1 от НК.
Подсъдимият Т.Й.Я. се
обвинява в това, че на 27.05.2019 г. в с. Д., обл. П. е направил опит
да даде подкуп - парична сума от ** лева на полицейски органи
от гр. П., за да не извършат действие по служба, а именно да не изпълнят
задълженията си по уведомяване служители към „ПП" при ОД МВР П., за да не му бъде
съставян АУАН във връзка с установени нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 139
ал. 2 т. 3 от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Подсъдимият Я. се признава за виновен по предявеното му
обвинение.
Производството по делото
протече по реда на Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно следствие -
по чл.371, т.2 НПК след като при предварителното изслушване на подсъдимия
Я., същия призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдебни
прения:
Прокурорът поддържа
обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Сочи, че събраните доказателства по делото по недвусмислен
начин сочат, че подс. Я. е предложил пари на стойност ** лева (1 бр.
банкнота - серия № ********) на длъжностно
лице, на полицейски органи от гр. П., за да не извърши
действие по служба, а именно: за да не му бъде съставян АУАН във връзка с
установени нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Прави искане наказанието на подсъдимия да се
определи при многобройни
смекчаващите отговорността обстоятелства, като се замени наказанието
лишаване от свобода с пробация.
Прави искане вещественото доказателство – 1
банкнота от ** лв. да се иззема в полза на Държавата.
Защитникът на подсъдими адв. Б., не оспорва, че подзащитният му е виновен по предявеното му обвинение, като
пледира наказанието
да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55 ал. 1 т.
2 б. „б“ от НК, и наказанието лишаване от свобода се замени с наказание пробация.
В правото си на лична защита и последна
дума подс. Я. моли да му се наложи
справедливо наказание като изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като обсъди и съобрази в тяхната
цялост събраните по делото гласни, писмени
и веществени доказателства и доказателствени средства,вкл. и фотоалбум доводите и възраженията на страните, при
съобразяване с разпоредбите на чл. 301 от НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
На 27.05.2019
г. двамата свидетели полицаи, С.У. -командир на отделение в група „…………….." и И.П. -
полицейски инспектор в група „………." на сектор „О. п.",
изпълнявали служебните си задължения по опазване реда и спокойствието на
гражданите. Около 19.00 часа двамата трябвало да извършат проверка на дежурните
наряди, като се движели със служебен автомобил ************, който бил без
обозначителни знаци „…..", но снабден със светлинна и звукова
сигнализация. Около два часа по-късно, в 21.20 часа се намирали в с.Д. и се движели в
посока гр.П. В селото се разминали с л.а. „***" модел „****" - ********, който се движел
с много висока скорост. Решили да извършат проверка, като го застигнали в края
на селото, с включен светлинен и звуков сигнал. Била установена самоличността
на водача - подс.Т.Я., до него на предна седалка седяла приятелката му. Полицаите поискали документите
на водача и талона на автомобила, като извършили проверка и на оборудването на
колата. Подсъдимият представил всички документи, но без наличен талон и липса
на пожарогасител. Двамата служители на реда му казали да изчака за да вземат
отношение относно констатираните нарушения. Отправили се към служебния
автомобил, който бил спрян зад а***** и
влезли вътре, откъдето по т***** трябвало да извършат
справка и относно това дали автомобилът не е спрян от движение. В този момент подс.Я. се приближил до
полицейската кола, отворил задната врата и подхвърлил на седалката банкнота с
номинал **** лева - серия № ***********, „……………..".
Веднага св.П. излязъл от служебния автомобил и поставил белезници на подсъдимия.
Полицаите уведомили Р. управление и след малко
на мястото пристигнала група на пътна полиция при ОД МВР П. - полицаите А. Л. и Т. Г., които съставили акт за установяване на административното
нарушение- по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, че подсъдимият не носи със себе си
контролния талон и по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, че автомобилът му не е
оборудван с пожарогасител.
От приложеното по
делото писмо per. ********** от 30.05.2019г. на
Д. ОД МВР П. и заверен препис
на длъжностна характеристика, се установява че към 27.05.2019г. м. и. С.П.У. е
изпълнявал длъжността командир на отделение в група „**************“ на сектор „О. п.“ към РУ П. при ОД МВР – П., а инспектор И.И.П.
е изпълнявал длъжността – ************************** „О. н. о. р.“ на сектор „О.п.“ към РУ П. при ОД
МВР – П. На …. срещу ……. двамата са били нощна смяна и са изпълнявали вменените им по закон задължения, т.е. и двамата са действали в качеството на
длъжностни лици като полицейски орган по смисъла на чл. 93 т. 1 б „а" от НК и чл. 304а от НК.
По доказателствата:
Съдът
прецени внимателно обясненията на подс. Я.
и показанията на разпитаните по делото свидетели С.У. и И.П., както и писмените
и веществени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност.
Обяснения на подсъдимия
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство съгласно чл. 115 НПК, но
и средство за защита, което упражнява по
свое усмотрение. Законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова, достоверността им се оценява на общо основание поотделно и в
съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства.
Подс.Т.Я. не оспорва обвинението и изразява съжаление
за извършеното от него.
Свидетелски показания
Св.У. и П. в показанията си в ДП подробно сочат как са се развили действията от
момента когато са спрели подсъдимия за проверка
до момента в който подс. Я. е
подхвърлил банкнотата от ** лева на задната седалка на служебния им
автомобил.
Съдът прие, че показанията на св. У. и П. са непротиворечиви и взаимно допълващи се, подкрепящи се от писмените и веществени доказателства с оглед на което бяха изцяло кредитирани.
Писмени доказателства
Всички
писмени доказателства съдържащи се в ДП
бяха прочетени и включени в доказателствения материал по делото на основание
чл.28 НПК, а именно: уведомително писмо, протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум ,докладна записка 3 бр.,ежедневна
ведомост, седмичен график, длъжностни характеристики, заповед за назначаване на
служител, АУАН, приемо-предавателен протокол, справка съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Видно от приложените по бързото производство
заверени копия от актове за встъпване в
длъжност св. У. е изпълнявал длъжността командир
на отделение в група „О. на о. ред“ на сектор „О. п.“ към РУ П. при ОД
МВР – П., а свидетеля П. е изпълнявал длъжността – полицейски
инспектор VI степен в група „О. н. о. р.“ на с. „О. п.“ към РУ П. при ОД
МВР – П., както и че на 27.05.2019г. св. У. и П. са изпълнявали вменените им по закон задължения.
И двамата са имали качеството „д. л.”, по смисъла на чл.93, ал.1, т.1, б. „а” от НК, тъй като са изпълнявали задълженията си, свързани с
тяхната служба в държавно учреждение, каквото е РУ П. при ОД МВР – П.
Видно от длъжностните характеристики, прочетени и включени в доказателствения материал по
делото, св.С.У. и И.П. към момента на
извършване на деянието са полицейски
органи по смисъла на чл.304а от НК.
От правна страна:
При установената фактическа обстановка и
след преценка на всички доказателствени материали по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
При обсъждането на въпросите по чл. 301 от НПК, съдът прие ,че обвинението
срещу подс. Я. е доказано
по несъмнен начин с оглед разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК, поради
което той беше признат за виновен в
осъществяването на обективните и субективни признаци на престъпният състав по
чл. 304 а от НК във вр. с чл. 304 ал. 1 от НК, във вр.чл.18,ал. НК .
От обективна страна подс. Я.
е направил опит да даде подкуп – пари, една банкнота от ** лева на длъжностно лице, а именно полицейските органи
– св. С.У. на длъжност командир
на отделение в група „О. н. о. р.“ на
сектор „О. п.“ към
РУ П. при ОД МВР – П. и на св.И.П. на длъжност полицейски инспектор ** степен в група „О. н. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ П. при ОД
МВР – П., за да не извършат
действие по служба, а именно: да не му съставят АУАН по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, че не носи със себе си контролния талон и по чл.
139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, че автомобилът му не е оборудван с пожарогасител.
Деянието е останало във фазата
на опита. Желаният от подсъдимия резултат не е настъпил, тъй като полицейските
служители С.У. и И.П. не са взели банкнотата. Подс.Т.Я., като даващо подкуп лице е започнал
изпълнителното деяние по преустановяване на фактическата си власт върху
облагата в стремеж последната да премине във фактическата власт на длъжностното
лице и по този начин да го мотивира да преустанови започната проверка, което
обосновава наличието на формата на изпълнителното деяние „даване" ……….
Това е така, защото, за да е довършено
деянието по чл.304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК е необходимо предоставения дар или
облага да бъдат получени от длъжностното лице, а в конкретния случай от страна
на полицейските органи липсва каквото и да е действие по приемане предмета на
престъплението, напротив, св.П. е
поставил белезници на подс Я. и е подаден сигнал към дежурен патрул на пътна
полиция. В случая е безспорно, че към момента на извършваната полицейска
проверка, св.У. и П. , действали в качеството на полицейски служители
първия командир на отделение в група „***************“ на сектор „********************“ към РУ П. при ОД
МВР – П., а свидетеля П. е изпълнявал длъжността – п. и. ….степен
в група „О. н. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ П. при ОД МВР – П. и по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
"а" от НК са длъжностни лица,имащи правомощието да състави АУАН. Предложеният
дар –1 бр. банкнота с номинал ** лева, е за да не извърши действие по служба, а
именно да не му съставят АУАН за нарушение на по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП,
че не носи със себе си контролния талон
и по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, че автомобилът му не е оборудван с
пожарогасител.
От субективна страна подсъдимият е действал
умишлено, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
По тази причина
е предложил дара от ** лева на
съставителя на акта за административно нарушение Подсъдимият е
съзнавал длъжностното качество на лицата, към които са били насочени неговите
действия, съзнавал е че могат да настъпят негативни последствия за него, ако
спрелите го полицейски служител изпълнят своите задължения. Същевременно със
своите действия той е целял да мотивира длъжностното лице - полицейски орган,
да не изпълни своите служебни задължения и
да не му състави АУАН.
Престъплението
не е довършено, тъй като полицаите св. У. и П. не са приели дара, поради което е налице довършен
опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК
Подс. Я. , като лице даващо подкуп, е започнал изпълнителното деяние, като е
преустановил фактическата си власт върху
облагата в стремеж последната да премина
във фактическата власт на длъжностни лица, което обосновава наличието на
формата на изпълнителното деяние „даване“ на подкуп, което деяние, обаче, както
вече се посочи е останало във фазата на опита, поради независещи от него
причини. В случая е налице опит за даване на подкуп, както обосновано и законосъобразно е приело
обвинението и този извод се прави от
интерпретация на нормата на чл. 304, ал.
1 от НК. Съгласно нея формите на изпълнителното
деяние на активния подкуп могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна
съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп /чл. 301 от НК/ - приемане на предложение или обещание за дар или
приемане на дар. Докато първите форми "предлагане" и
"обещаване" на даване на дар могат да се извършат мълчаливо,
прикрито, с недомлъвки или с конклудентни действия, то ******** изисква извършването на конкретни фактически действия,
посредством които даващият дара го предоставя във фактическа власт на
получаващия.
При опит към "даване на подкуп" е достатъчно даващият го да е
наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице. С
това субективната страна е осъществена. В този смисъл е решение №
134/07.03.2013 г. по н.д.№ 239/2013г. – трето НО ВКС–докл. П.П.
Независимо, че се касае за сума от ** лева, съдът
намира, че е неприложима нормата на чл. 9 ал. 2 от НК. Това престъпление е
насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването
на административни нарушения и престъпления, като целта му е да се мотивират
полицейските служители да не изпълняват своите отговорни служебни задължения.
По
наказанието:
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока.
Деянието по чл.304а във вр.чл.304,ал.1 и чл.18,ал.1 НК
е корупционно престъпление. подс. Я. е проявил незачитане на установени норми и
се е опитал противоправно да въздейства върху полицейски служител изпълняващ
служебните си задължения.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която също е висока , независимо от обстоятелството, че
предложеният подкуп е в размер на ** лв.
Както вече се посочи чл.9, ал.2 НК е неприложим в конкретния случай.
Съдът прие, че в конкретния случай няма
нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват приложението на чл.55, ал.1 т. 2 б. „б“ от НК и определяне друг вид наказание, предвиден в закона за извършеното престъпление.
Съдът не прие доводите на прокурора и
защитника на подсъдимия, че е налице изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които дават основание на съда да определи друг вид
наказание.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, както и обществената опасност наличността на подсъдимия Т. Я. с оглед разпоредбата на чл.54 НК. Съдът
прецени, че за извършеното от подс. Я. деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до десет години и глоба до *****
лв.
Съдът прие, че подсъдимият Я. е
личност с ниска степен на обществена опасност – неосъждан, женен, положително
охарактеризиран, не притежава имущество,не
работи.
С оглед на изложеното съдът прие, че
на подс.
Я. следва да се определи наказание, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
близо до минималното,
предвидено в закона за извършеното престъплвение поради което определи и
наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на ***лв. платима в полза на Държавата, по сметка
на бюджета на Съдебната власт.
Производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма НПК , с признаване на
фактите по чл.371, т.2 НПК и в кумулативна даденост с доказателствата за тези факти съгласно определението на съда по
чл.372, ал.4 НПК.
При определяне на наказанието съдът
съгласно чл.373, ал.2 НПК се определя наказание за извършеното от подсъдимия деяния при условията на чл.58а,
ал.1 НК, като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена
от закона.
Съдът на основание чл.58а, ал.1 НК след като намали определеното наказание лишаване от
свобода с една трета ( 6 месеца – 2 месеца ) на подсъдимия Я. наказанието лишаване от свобода се редуцира съгласно чл.58а ал. НК на 4 месеца лишаване от свобода.
Съдът намира,че не съществуват законови
пречки за условно осъждане на подс. Я..
Същият е неосъждан, положително охарактеризиран и
съдът прие,че за поправянето и превъзпитанието не е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално.
На основание чл.66 НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59,ал.1 НК съдът приспадна
и 1 ден задържане на подсъдимия по ЗМВР.
Вещественото
доказателство – 1 бр. банкнота от
** лева серия ****** намираща
се на съхранение при д. на *** при ОП П. следва
да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 307 а НК.
По изложените съображения съдът
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Й.Я. -роден на ***г***, обл. П, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.05.2019 г. в с. Д., обл. П.
е направил опит да даде подкуп – парична сума от ** лева на полицейски органи
от гр. П., за да не извършат действие по служба, а именно да не изпълнят задълженията си по уведомяване служители към
„ПП“ при ОД МВР П., за да не му бъде съставян АУАН във връзка с установени
нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, като деянието е останало недовършено
по независещи от дееца причини поради което на основание чл.304а, във вр. с чл.
304ал. 1 във връзка с чл. 18 ал. 1 от НК, чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл.
373 ал.2 от НПК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100,00 /СТО/ лева, платима в полза на държавата – по сметка на бюджета на съдебната власт.
На
основание чл. 66 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето през което подсъдимият Т.Й.Я. е
бил задържан по ЗМВР за срок от един ден.
На основание чл.
307а НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. банкнота с номинал **
лева серия ***************, намираща се на съхранение при домакина на *** при
ОП гр. П.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и
протест в 7 дневен срок от днес пред Пловдивски Апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.