Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 30.06.2021 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 5063 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Т.М.М., С.В.Ц., Б.Б.И., Й.А.Х.,
И.А.В. и В.Д.М. против ******, за признаване за установено, че ищците не дължат
на ответника вземането от 3950.70лв. по Заповед за изпълнение на парично задължение
***по ч.гр.д. ***и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от ***за които
суми е било образувано изп.дело ***по
описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението към ***Ищецът
е направил искане съдът да спре изпълнението по изп.д.№ ***по описа на ***,
като обезпечение на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, счита, че същият е
недопустим, доколкото ищецът следва да твърди факт в производството, а не липса
на такъв. Твърди, че по изп.д. ***на ***е имало изпълнителни действия и
плащания, че през време на съществуването на това дело давност не е текла. Твърди,
че Заповедта се стабилизирала с връчването й и липсата на възражения от длъжниците и се позовава на
давността, посочена в чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, която е почнала да тече след
влизането й в сила. Твърди, че е необосновано твърдението, че действията по изп.д.
***на ***са отпаднали с обратна сила, доколкото всяко действие, с което е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие има за
последица започване на нова погасителна давност. Счита, че искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ***, на ***“***,
е подал в качеството на кредитор заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК, против ищците в настоящето производство и още едно
лице – ***и по делото е издадена Заповед за изпълнение ***а на ***е получен
изпълнителен лист. Не се спори между страните , че по този изпълнителен лист на
***както и по още 5 изп.листа, е образувано изпълнително дело ***на ***/приложено
копие от молба на л. 4 от делото./ Това изпълнително дело не е приложено,
доколкото твърденията на ищците, че делото е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на друг ***, са се оказали неоснователни - след
изискване на изп.д. ***на ***, се установява, че това изпълнително дело е
започнало с изцяло нова молба за образуване на изпълнително дело. По това
изп.д. *** е връчил Заповедта за изпълнение на длъжниците, на осн. чл. 47 ал. 5
от ГПК /в редакцията му от 26.07.2013 г./, като към този момент, при
приложението на чл. 47 ал. 7 ГПК, за връчването на ЗИ не се е прилагала ал. 6
на същия член и не се е назначавал особен представител при залепване на
уведомление. След изтичане на двуседмичен срок след залепване на уведомления и
двуседмичен срок за възражения, процесната заповед за изпълнение е влязла в
сила, на осн. чл. 416 предл. 1 ГПК по отношение на длъжниците, както следва: за
Т.М.М. – на 20.03.2014г., за С.В.Ц. – на 19.03.2014г., за Б.Б.И. – на 21.03.2014г.,
за И.А.В. – на 19.03.2014г., за Й.А.Х. – на 21.03.2014г. По отношение на В.Д.М.,
на която ЗИ е връчена лично, Заповедта е влязла в сила на 07.03.2014г.
Задълженията на длъжниците са били солидарни и за следните суми: сумата от 3 785 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от
75.70 лв.разноски по делото.
От образуваното изп.д. ***на ***, копие от което е
приложено по делото, е видно, че то е образувано на 14.01.2014г., че на
02.06.2014г. кредиторът е поискал запор на трудово възнаграждение на С.В.Ц., и
такъв е наложен на 02.06.2014г. На 19.05.2016г. е поискано перемиране на
делото, но такова не е извършено от ЧСИ, постановление за прекратяване на
делото поради перемпция е издадено на 20.11.2018г.
Издаденият изпълнителен лист от ***е
послужил на кредитора и за образуване на изпълнително дело ***на *** с ***с
район на действие-***, на ***С молбата за образуване на изпълнително дело
кредиторът е посочил на ЧСИ извършване на изпълнителни действия спрямо всички
длъжници/ищци в настоящето производство – запори на вземания по открити банкови
сметки, запори на тр. възнаграждения, възбрана на недвижими имоти на Т.М.М., И.А.В. и В.Д.М.. На 20.07.2020г. са наложени
запори на банковите сметки на всички ищци в банките, в които са установени
техни сметки, на 27.07.2020г. – запор на МПС и трудово възнаграждение на ищцата
С.Ц., запор на МПС на ищцата Й.Х., запор на МПС на ищцата И.В., а на 09.09.2020г.
– отново запор на запор на МПС на ищцата И.В..
По това дело отново до длъжниците са изпратени ПДИ с процесната Заповед за
изпълнение. На 16.10.2020г. изпълнението е било спряно на базата на
обезпечителни заповеди, издадени по предявените искове по чл. 439 от ГПК по
отношение на вземанията по всички изпълнителни листове.
Настоящия иск е предявен на 02.10.2020г.
пред ПлРС, като ищци по него са всички длъжници по изпълнителния лист по ***, с
изключение на ***
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК,
доколкото е налице висящо изпълнително производство по изпълнително дело ***на ***. Производството е
допустимо, независимо от възражението на ответника в тази насока, доколкото по
делото е изложен конкретен факт – изтекла погасителна давност на вземанията към
27.09.2019г., респективно към подаване на исковата молба - 02.10.2020г., на
който ищците основават иска си. Независимо от липсата на изискване на
производството по изпълнително дело ***на ***, доколкото същият е изгубил права
и не е посочено къде се намира неговия архив и конкретното дело, то няма спор
между страните, че такова дело е съществувало, образувано е на ***по него са
извършвани изпълнителни действия до м. 12.2013г. и неговото провеждане следва да се съобрази от
съда при преценка на давността за вземанията. В случая, погасителна давност е
започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като доказателства за това са събрани по изп.д. ***на ***. Тя е влязла в
сила по отношение на всеки един от ищците както следва: за Т.М.М. – на 20.03.2014г., за С.В.Ц. – на 19.03.2014г., за Б.Б.И. – на 21.03.2014г., за И.А.В. – на 19.03.2014г., за Й.А.Х. – на 21.03.2014г., за В.Д.М. - на 07.03.2014г., но тя изначално е била
прекъсната със започване на изпълнителния процес по ***на ***, както и със
започване на изп.д. ***на *** - на 14.01.2014г. След влизане в сила на
заповедта, прекъсване е имало на 02.06.2014г. по отношение на С.Ц. – с искането
за запор на трудово възнаграждение. Съдът намира, че перемиране на това
изпълнително дело е имало след изтичане на двугодишния срок по отношение на
длъжниците Т.М.М. – на 20.03.2016г., за Б.Б.И. – на 21.03.2016г., за И.А.В. –
на 19.03.2016г., за Й.А.Х. – на 21.03.2016г., за В.Д.М. - на 07.03.2016г., а за
С.В.Ц. – на 02.06.2016г., т.к. по отношение на нея е имало изпълнително
действие - искане и запор, наложен 02.06.2014г.
Преценката на съда относно прекъсване на давността е
обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при
образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен
изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно -
с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по
инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото
образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по
него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело,
изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на
справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на
експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство
давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да
действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото
обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение
на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и
предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В
случая, доколкото първите две изпълнителни производства – на ***и на ***, са
били образувани при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на
26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбите за образуване на изпълнителни дела от 13.08.2009г. и
14.01.2014г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е
спрян до 26.06.2015г./датата на новото разрешение на ВКС/, т.к. в случая второто изпълнително дело е било висящо към
този момент, и перемирано по късно, както по-горе е посочено за всеки един от
ищците. След започването на новия срок на
давността – след влизане в сила на новото разрешение - 26.06.2015г., е било налице прекъсване на давността по отношение на
всеки един от ищците, чрез поисканите изпълнителни действия от кредитора по
новообразуваното изп.д. ***на *** – ***като
към тази дата не е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането
на ответника. Впоследствие прекъсвания е имало и на 20.07.2020г. за всички
ищци, а по отношение на някои от тях – и на 27.07.2020г. и на 09.09.2020г.
В случая от значение е и датата на влизане в сила на
Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която за всички длъжници е влязла в
сила на различни дати през м. март 2014г., и от тази дата принципно, дори и без
спирания и прекъсвания започва да тече погасителната давност за вземането. Следва
да се отбележи, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в
случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл.
117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая се касае за вземания по влязла в
сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./,
приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска пререшаване на
спора по исков път. Такова е разбирането относно срока на давността и в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК. Многобройна
е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи, че правните
последици на акт по чл. 242 от ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. При това положение се приема, че вземанията по ментителнично
праоотношение и за лихви се погасяват с
краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД като на такова разбиране се
позовават и самите ищци в исковата си молба. В случая обаче, съдът намира, че тази
практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по отменения ГПК
изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение,
и че за всички вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по
правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Не би могла по никакъв начин да се приеме
тезата на ищците, че перемирането на изпълнително дело – в случая на посоченото
изп.д. ***на ***, е обезсилило всички изпълнителни действия от 13.08.2009г.
нататък, защото това твърдение не почива на никакво законово основание. Ако
такава тези бъде приета по някакъв начин, то тогава и връчването на заповедта и
нейното влизане в сила биха били обезсилени, поради което и давностния срок не
би следвало да е започнал да тече въобще за ищците до връчването на ПДИ през 2020г.
по изп.д. ***на ***.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен за всеки
един от ищците, и като такъв следва да се отхвърли. Липсва изтекъл петгодишен
давностен погасителен срок за вземането, считано от влизане в сила на заповедта
през м. март 2014г., отчитайки висящото
изпълнително производство към 26.06.2015г. / датата на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС/, наличието на искане за изпълнителни действия на 27.09.2019г.,
както и предприемането на такива през 2020г., като срокът не е изтекъл нито към
27.09.2019г., нито към датата на подаване на исковата молба - 02.10.2020г.
При този изход на делото, разноски се дължат само на
ответника, но той не е претендирал такива в настоящето производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено,
че Т.М.М. ЕГН **********; С.В.Ц., ЕГН **********; Б.Б.И., ЕГН **********; Й.А.Х.,
ЕГН **********; И.А.В., ЕГН **********;
и В.Д.М., ЕГН **********, не дължат на ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, сумите от: 3950.70лв. /главница и разноски/ по Заповед за изпълнение на
парично задължение ***по ч.гр.д. ***и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от ***за които суми е било образувано изп.дело ***по описа на ***, поради изтекла погасителна
давност на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: