№ 107
гр. Пазарджик , 21.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
Съдебни заседатели:Румяна Спасова Тонкова
Стоилка Илиева Гацева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Частно наказателно дело №
20215220200447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода В. С. Г., ЕГН-
**********, с която се иска да се образува производство по реда на чл.306
ал.1 т.1 от НПК и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК да се
определи едно общо наказание по присъдите по НОХД № 557/2018 г., НОХД
№ 551/2018 г., НОХД № 572/2018 г., НОХД № 404/2018 г. и НОХД №
872/2019 г.- всички по описа на РС- Пазарджик.
Молителят лично и чрез назначения му служебен защитник поддържа
молбата и моли същата да бъде уважена.
Представителят на Районна прокуратура Пазарджик изразява
аргументирано становище, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното правно
положение относно съдимостта на молителя В.Г.:
Той е осъждан общо шест пъти, както следва:
1
- По НОХД № 557/2018 г. по описа на РС- Пазарджик с влязла в сила на
10.04.2018 г. присъда-споразумение за извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на
17.03.2017 г., като му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години.
- По НОХД № 551/2018 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, с
присъда, влязла в сила на 11.07.2018 г. за извършено в периода от 19.12.2016
г. до 24.01.2017 г. престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.
- По НОХД № 572/2018 г. по описа на Районен съд- Пазарджик с влязла
в сила на 01.08.2018 г. присъда за извършено на 1.01.2018 г. престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като му е наложено наказание две
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим.
С протоколно определение по ЧНД № 1430/2018 г. на ПзРС влязло в
сила на 31.10.2018 г. на Г. е било определено и наложено едно общо най-
тежко наказание по присъдите по НОХД № 557/2018 г., НОХД № 551/2018 г.
и НОХД № 572/2018 г. и трите на ПзРС в размер на две години лишаване от
свобода, което да изтърпи при общ режим.
Така определеното общо най-тежко наказание от 2 години ЛС е било
изтърпяно от Г. от 09.08.2018 г. до 10.11.2019 г., когато е освободен от
затвора.
Г. е осъден и по следните дела:
- По НОХД № 404/2018 г. по описа на РС- Пазарджик с влязла в сила на
15.04.2019 г. присъда, с която за извършено в периода 17.03.2017 г.-
18.03.2017 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.26 ал.1 във вр.
с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание 1 година и четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок
от 3 години.
- По НОХД № 872/2019г. по описа на РС- Пазарджик с влязла в сила на
03.05.2019 г. присъда-споразумение, с която му е наложено наказание десет
2
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години.
- По НОХД № 1154/2020 г. по описа на РС- Пазарджик с влязла в сила
на 08.02.2021 г. присъда, с която му е наложено наказание шест години
лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим, за извършено на
04.02.2020 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 195 ал.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3
и т.5 във вр. с чл.29 а.1 бук.“а“ от НК.
С оглед на всичко изложено до тук е видно, че деянията, за които е
осъден Г. по НОХД № 404/2018 г. и НОХД № 872/2019 г. и двете по описа на
ПзРС, както и деянията по определената с ЧНД № 1430/2018 г. на ПзРС
съвкупност по НОХД № 557/2018 г., НОХД № 551/2018 г. и НОХД №
572/2018 г. и трите на ПзРС, са в условията на реална съвкупност по смисъла
на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК.
При това положение молбата на Г. се явява основателна.
Както се посочи вече налице са предпоставките на чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание между така
посочените по-горе наказания по НОХД № 404/2018 г., НОХД № 872/2019 г.
и определеното по ЧНД № 1430/2018 г. общо най-тежко наказание измежду
наказанията по НОХД № 557/2018 г., НОХД № 551/2018 г. и НОХД №
572/2018 г.- всички по описа на ПзРС, тъй като двете деяния, за които са
наложени наказанията по първите две цитирани дела са извършени от В.Г.
при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 от НК, т.е.
извършени са преди да е имало влязла в сила присъда, респ. одобрено
споразумение, за което и да е от тях. При това положение, измежду тези
осъждания и осъжданията по посочената съвкупност ще следва да се
определи и наложи на осъдения едно общо най-тежко наказание, а именно
наказанието наложено по НОХД № 572/2018 г. на ПзРС- ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определеното общо най-тежко
наказание ЛС ще следва да се търпи при общ първоначален режим, който
извод съдът направи след преценка на разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК,
съобразявайки данните за личността на осъдения- личност, която системно
3
извършва правонарушения, включително и престъпни посегателства, основно
против собствеността. Съдът съобрази и това, че макар да са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, то не следва да се отлага изтърпяването
на наказанието ЛС за изпитателен срок, тъй като с оглед броя и вида на
деянията включени в съвкупността, краткото време за което са извършени,
налага извода че условното осъждане не би довело до поправяне и
превъзпитание на дееца.
Съдът като съобрази броя на деянията, отчитайки степента им на
обществена опасност, както и тази на осъдения и предвид размера на
наложените за всяко едно от престъпленията наказания, намери че
определеното общо най-тежко наказание ЛС не следва да се увеличава при
условията на чл.24 от НК, т.к. то е достатъчно да се постигнат целите по чл.36
от НК.
На основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко
наказание ЛС ще следва да се приспадне изцяло изтътряното наказание
лишаване от свобода по определената съвкупност по ЧНД № 1430/2018 г. в
размер на две години ЛС, което е видно от отразеното в справката за
съдимост и бюлетин за съдимост №3.
Макар да не е сезиран с депозираната молба, съдът намира за
необходимо да посочи, че деянието по последното осъждане на Г. по НОХД
№ 1154/2020 г. на ПзРС не е в условията на реална съвкупност по смисъла на
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК с деянията по предходните му осъждания,
защото е извършено след като са влезли в сила тези присъди, поради което и
осъждането по това дело не може да бъде включено в гореопределената
съвкупност.
По изложените до тук съображения и на основание чл.306 ал.1 т.1 от
НПК във вр. с чл.25 ал.1 от НК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА едно общо най-тежко наказание на осъдения
В. С. Г., ЕГН- **********, от с. ***, обл. Пазарджик, по НОХД № 557/2018 г.,
НОХД № 551/2018 г., НОХД № 572/2018 г., НОХД № 404/2018 г. и НОХД №
4
872/2019г.- всички по описа на РС- Пазарджик в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ първоначален
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяното до
момента общо наказание по 557/2018 г., НОХД № 551/2018 г., НОХД №
572/2018 в размер на две години лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд гр. Пазарджик.
След влизане на определението в сила, препис да се изпрати на РП-
Пазарджик и „Бюро съдимост” при РС- Пазарджик, за сведение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5