Р Е Ш Е Н И Е №51
гр.Стара Загора, 07.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Петко Георгиев,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.д. № 734 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от Р.Т. *** и С.Т.Т. *** чрез пълномощника им адвокат К.Н. против
Решение № 390/ 14.10.2021г, постановено по адм.д.№ 1848/ 2021г на Районен съд
Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 10-00-283/ 03.02.2020г
на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във
връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон.
Според касаторите съдът неправилно е счел за установени материалноправните
предпоставки на посоченото в нея правно основание за издаването й по §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Поддържат липса на доказателства по делото, че наследодателят на
ответниците е правоимащо лице, тъй като имената му не съвпадат с посочените в
списъка към решение № 111а по протокол № 13/ 21.09.1978г на ИК на ГНС-Стара
Загора, както и че заявеният имот е представлявал овощна градина или лозе. Направено
искане за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане
на направените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът Кмет на Община
Стара Загора чрез пълномощника юрисконсулт Н. намира жалбата за неоснователна.
Поддържа, че обжалваната заповед е издадена при наличие на всички предпоставки
за трансформиране правото на ползване в право на собственост по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и правилно е потвърдена от районния съд.
Останалите ответници М.М.И. ***,
Т.Е.И. от М.И.И. и Е.И.И., всички от гр.Стара Загора, ул.“***, редовно
призовани, не се явяват и представляват, както и не изразяват становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по адм.д. № 1848/ 2021г. на Районен съд Стара Загора, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
С обжалваното решение № 390/ 14.10.2021г по адм.д.№ 1848/ 2021г Старозагорският
районен съд в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на Р.Т. *** и С.Т.Т. *** против Заповед №
10-00-283/ 03.02.2020г на Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците
на М. И.М. от гр.Стара Загора е признато
правото да придобият собствеността върху имот № 330.219 с площ 1000кв.м. по
неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Бащиното” /“Бобоолу“,
„Юнаците“/, в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора.
За да
постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че административното
производство е започнало по заявление вх. № 0901204, подадено на 23.06.1992г от
ползвателя М. И.М. ***, с което е поискал да придобие предоставения за ползване
имот с площ 1000кв.м., находящ се в м. "Бобоолу", землище с. Малка
Верея, представляващ лозе с овощни дръвчета, в който има застроена сграда с площ
10 кв.м. без строително разрешение. Имотът е предоставен за ползване по реда на
ПМС № 76/05.12.1977 г. и решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГНС Стара
Загора. По заявлението се е произнесла назначената със заповед на кмета на
община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с Протокол от
04.05.2018г е приела, че по отношение на имот № 219по помощен план с площ 1000кв.м.,
местност „“Бобоолу“/ „Юнаците“ в землището на с.Малка Верея, са налице
основанията на § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост /към
момента на подаване на заявлението имотът е представлявал лозе, овощна градина/
и предложила на Кмета на общината да издаде заповед, с която да признае правото
на ползвателя М. И.М. да придобие собствеността върху този имот. На
наследниците на Р.Т.М.– касационни жалбоподатели, с Решение № 25345 от 16.04.1999г
на Поземлената комисия в гр.Стара Загора е признато правото на собственост
върху ниви с площ 2 дка и 2.500дка, находящи се в терен по §4, местност
„Бобоолу“, землище на с.Малка Верея, общ.Стара Загора.
Заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза сочи,
че предоставеният за ползване на М. М. имот № 330.2719 по неодобрения план на
новообразуваните имоти с площ 500 кв.м. попада върху имоти № 66 и № 67 по плана
на бившите собственици, записани на Р.Т.М.. От заключението се установява, че
имотът е изоставен, обрасъл с диворастяща растителност като достъпът се
осъществява от път от север. Налични са три бадемови дървета на около 30 години,
а в помощния план на ползвателите за имот № 219 има поставен знак за лозе.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел,
че оспорената Заповед № 10-00-283/ 03.02.2020г на Кмета на Община Стара Загора е
законосъобразна поради наличие на всички предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновано
е становището на първоинстанционния съд, че правото на ползване е предоставено
на М. И.М. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Действително,
в приложената извадка от списъка към решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на
ГОНС Стара Загора не фигурира М. И.М., а М. Ив. М. с адрес ***. Но от съвкупния
анализ на всички писмени доказателства – удостоверение за наследници № 2347/
16.04.2021г, заявление вх. № 0901204 от 23.06.1992г ведно с обяснение към него с
описани съседи на имота от изток и граница път от север, съвпадащи с данните от
разписния списък към помощния план на ползвателите и заключението на
съдебно-техническата експертиза, еднозначно може да се установи, че ползвател
на процесния имот № 330.219 е бил именно наследодателят на ответниците М. И.М..
Подкрепен със събраните доказателства е и изводът на съда за наличие на посоченото
в оспорената заповед фактическо
обстоятелство за издаване на административния акт, кореспондиращо с правното
основание на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно имотът да е представлявал лозе и овощна
градина към момента на подаване на заявлението от ползвателя за трансформиране
на правото му в право на собственост. Правилно този правнорелевантен факт е
приет за осъществен към 1992г предвид констатацията за намиращи се в имота
стари овощни дървета и отразяването му в помощния план като лозе.
По тези съображения обжалваното решение като валидно,
допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касаторите Р.Т. и С.Т.
за присъждане на разноски е неоснователно.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390 / 14.10.2021г, постановено по адм.д. № 1848/ 2021г по описа на
Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.