МОТИВИ към присъда № 381/ 10.07.2013
г. постановена по НОХД № 327/2013 г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимите Я.П.С. и М.М.М. е за това, че на 04.01.2013
г. в гр. Р.,
в съучастие като съизвършители помежду си, са отнели чужда движима вещ – 1 бр.
мобилен телефон, марка “НТС”, модел Desire С от владението на А.В.К. ***, на стойност 255,00 лв.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като макар и
непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъките си – престъпление по чл. 194 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК.
Подсъдимите
признават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като
са изразили съгласие за същите да не се събират доказателства и производството
се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на производството,
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Непълнолетната пострадала предявява граждански иск за причинените от
престъплението имуществени вреди, действаща със съгласието на своя баща и
законен представител В.В., като претендира подсъдимите да бъдат осъдени да й
заплатят обезщетение в размер на 250,00 лв.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимите за виновни, като им наложи наказание “обществено порицание” по реда
на чл. 78а ал.6 от НК. Алтернативно предлага приложение на мерки по ЗБППМН,
конкретизирайки като вид на същите по отношение на подс. С. – настаняване във
ВУИ.
Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Двамата
подсъдими и пострадалата били приятели. С. и М., често гостували на св. К..
На
04.01.2013 г., подсъдимите отново посетили К. в апартамента, в който тя живее
заедно с родителите си, находящ се в гр. Р., ж.к. “О.” № **, ет.*, ап.**. Тримата гледали
филм в стаята на пострадалата. По време на престоя на подсъдимите, К. снимала с
мобилния си телефон, марка “НТС”, модел Desire С, татуировките на гърба на С., след което оставила
апарата на бюрото в помещението. Подсъдимите си тръгнали от дома на
пострадалата, около 19,00 ч., като преди да напуснат апартамента, възползвайки
се от обстоятелството, че К. не ги наблюдава, взели мобилния телефон от бюрото
й и го изнесли със себе си. Непосредствено след заминаването им, пострадалата
установила липсата на телефона и се досетила, че той е взет от приятелите й.
Позвънила на М. от домашния си телефон и я извикала да се върне, за да си вземе
крем за татуировки, който подсъдимата била забравила у тях, с намерение да я
пита и за телефона си. Михойловска действително се върнала, за да вземе
забравения крем, но категорично отрекла да е виждала телефона на К.. След
повторното заминаване на подсъдимата, последната и баща й – св. В. търсили
телефона в апартамента, но безуспешно. На следващия ден родителите на К.
провели повторен разговор по повод изчезналия телефон с М. и нейната майка, но
подсъдимата отново отрекла да знае нещо за вещта.
Няколко дни
след инкриминираната дата, двамата подсъдими започнали да използват откраднатия
телефон. Видно от представената разпечатка от “К.
Б.
М.” ЕАД, двамата в различни дни поставяйки собствените си
СИМ карти с моб. номер ************* на подс. С. и моб. № ************* на
подс. М., са ползвали откраднатия мобилен апарат за периода след 08.01.2013 г.
Видно от заключението по назначената в
хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността на вещта
предмет на престъпно посегателство, възлиза на
255,00 лв.
Въз основа
на заключенията по назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологически
експертизи на подсъдимияте се установява, че и двамата са могли да разбират
свойството и значението на извършеното от тях и да ръководят постъпките си, към
момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Подс. С. е с екстровертна насоченост на личността. Лесно
се увлича, не признава авторитети. С високо равнище на депресивност и със
засилена раздразнителност. Предвид възрастовите характеристики и данните за
личностова структура, една от водещите потребности у подсъдимия е общуването и
участието в групи. Незрялата личностова структура, в съчетание с възрастовите
специфики, семейната и социална среда оформят слаба саморегулация и агресивен
отговор във фрустрираща ситуация. Подсъдимата М. е с интровертна насоченост на
личността. Търси общуване в група връстници със сходни на нейните интереси. С
неустойчиво емоционално състояние, проявяващо се в чести колебания в
настроението, повишена възбудимост, раздразнителност и слаба саморегулация.
Емоционално неустойчива, проявява опозиционно поведение и засилен стремеж към
самостоятелност.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства,
прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения в процесуалня закон ред
в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите К., В., Р., Й. са
взаимно допълващи се и непротиворечиви. Сочените гласни доказателствени
средства се подкрепят и от направеното от подсъдимите самопризнание и от
писмените доказателства по делото, поради което съдът намира че пресъздават
действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира
изцяло.
Подсъдимите
са неосъждани към момента на осъществяване на настоящото деяние. Подс. С. е
осъден за извършено на 02.11.2012 г. престъпление по чл. 198 от НК по НОХД №
111/2013 г. по описа на РРС, като му е наложено наказание “лишаване от свобода”
за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок
от три години.
Подсъдимият С.
се води на отчет в ДПС, считано от 2006 година. Понастоящем е ученик в Х клас
на СОУ “Хр. Б.”
гр. Р. Спрямо непълнолетния са налагани мерки по ЗБППМН – по чл.13 ал.1 т.1 т.4
и т.5 през 2006 г.; по чл. 13 ал.1т.5 през 2009 г.; по чл. 13 ал.1 т.5 и т.10
през 2012 г.; по чл.13 ал.1 т.12 – от
07.07.2012 г. и по чл.13 ал.1 т.12 – от 20.12.2012 г.
Подсъдимата М.
е ученичка в ІХ клас на СОУ “Хр. Б.” гр. Р. Води се на отчет в ДПС от 2009 г. По отношение
на същата са налагани мерки по ЗЗППМН – по чл.13 ал.1 т.2 и т.5 през 2009 г. и
по чл. 13 ал.1 т.5 през 2010 г.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
С
деянието си подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 194
ал.3 от НК. На инкриминираната
дата те са отнели чужда движима вещ – мобилен телефон
марка “НТС”, модел Desire
С от лицето, което ги е владеело –
техния собственик, без неговото знание и съгласие. Те са взели вещта от мястото
където същата е била осдтавена от пострадалата, като по този начин са
прекъснали и фактическата власт на последната върху тях.
С изнасянето и по – късно с
отдалечаването им от дома на К. с телефона, те са установили своя трайна такава върху предмета
на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било
довършено.
Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна.
Подсъдимите, действайки при пряк умисъл са съзнавали общественоопасните последици от действията си
и са искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочената
по – горе движима вещ от възможността да се разпореждат с нея, в качеството му
на нейн собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и
намерението на С. и М. за своене. Предприетите от тях
действия по ползването на й лично от тях, обективират по несъмнен начин,
субективното им отношение към предмета
на престъпление, като към техен собствен. Въз основа на заключенията по
назначените съдебно-медсицински експертизи доказано се явява и обстоятелството,
че двамата подсъдими макара и непълнолетни са разбирали свойството и значението
на извършеното от тях и са могли да ръководят постъпките си.
Обстоятелството, че в хода на съдебното следствие причинените от
престъплението имуществени вреди са били възстановени на пострадалата, прави и
настоящото деяние съставомерно по смисъла на чл.197 т.2 от НК.
Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна
предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите. В случая съдът не счита, че са налице
предпоставките на чл. 61 от НК. Действително и двамата подсъдими са
непълнолетни. Не може обаче да се приеме, че деянието е осъществено от някой от
тях поради лекомислие или увлечение. Това би било така, при положение че по
делото бе установено тяхната проява да се дължи само и единствено на тези
именно възрастови особености на характера на непълнолетните. Че са лесно
внушаеми по делото не се установява. А поначало лекомислието е характерно за
поведението и на двамата. В случая обаче, същото не е основание за
освобождаването им от наказателно отговорност с налагане на мерки по реда на
ЗБППМН, поради обсотятелството че настоящата деяние е поредната
противообществена проява на подсъдимите. Възпитателни мерки по ЗБППМН на
подсъдимите вече са налагани / на подс. С. петкратно, а на подс. М. двукратно/
и очевидно същите не са постигнали
превъзпитателен и предупредителен ефект. Налице са регистрирани значителен брой
криминални прояви на непълнолетните. Последното дава основание да се заключи,
че у тяхното поведението се наблюдава формиране на трайни противообществени
навици, поради което и в конкретния случай, не би могло да се приеме, че
деянието им е осъществено поради лекомислие, или увлечение. Същевременно при
наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК – за това
умишлено престъпление се предвижда наказание пробация или глоба, причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени, подсъдимите са непълнолетни и неосъждани
/подс. С. към момента на осъществяване на деянието/, съдът е длъжен да ги
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При това положение съгласно разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК, следва да им бъде наложено или наказание
“обществено порицание” или възпитателна мярка по реда на ЗБППМН. При
инидивидуализацията на вида на следващата се санкция, съдът счете, че целите на
наказателния закон биха постигнати в пълнота чрез налагане на първото от
посочените наказания и по отношение на двамата подсъдими. В тази връзка като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени лошите характеристични
данни на непълнолетните. Като смегчаващи отговорността обстоятелства бяха
преценени тези свързани със степента на обществена опасност на осъщественото
деяние – ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, липсата на
несъставомерни вредин последици от престъплението. Както бе посочено и по –
горе, при положение, че на подсъдимите вече са налагани мерки по ЗБППМН, които
очевидно не са постигнали целения законодателен ефект, счита за съответно и по
– подходящо за целите не само на специалната, но и на генералната превенция
наказание “обществено порицание”. С налагане на наказание от посочения вид и
при изпълнението на присъдата, чрез прочитането й пред състава на учебното
заведение, в което подсъдимите учат , съдът намира, че ще бъде реализиран такъв
механизъм на коригиране на общественоопасното им поведение, който посредством
публичното оповестяване на съдебния акт, ще въздейства върху тях
предупредително и превъзпитателно, като същевременно ще бъде въздействано
предупредително и върху останалите членове на ученическия състав на учебното
заведение.
По
отношение на предявения граждански иск. Доколкото заявената срещу тях претенция
на пострадала е удовлетворена в хода на съдебното производство, със заплащане
стойността на отнетата вещ, послужило и като основание за преквалификация на
деянието като такова по чл. 197 т.2 от НК, във вр. с чл. 194 ал.3 от НК, то и
искът следва да бъде отхвърлен. Настъпилите в хода на производството
обстоятелства следва да бъдет преценени от съда, не само на плоскостта на
наказателно-правната норма въз основана която се подвежда отговорността на
подсъдимите, но се явяват определящи и при произнасянето по същество касаещо
гражданско-праваната им деликтна отговорност. Налице са всички елементи от
състава на института на непозволеното увреждане – причинената вреда, виновното
и противоправно поведение на подсъдимите и причинната връзка между тях, но
претенцията за обезвреда е репарирана реално със заплащане на стойността на
претендираното обезщетение. По тези съображения и предявения граждански иск
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Признаването
на подсъдимите за виновни и осъждането им, предполага и осъждането им да
заплатят направените по делото разноски в хода на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: