Р Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп 27.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
при секретаря Л.Д.
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр.
дело № 270 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/.
Производството по делото е образувано
по искова молба от Т.Ц.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора 416, срещу И.В.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***.
Твърди се в ИМ, че от
1983г. в с. Смолско, общ. Мирково, обл. София ищеца владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да държи вещта, като своя собствена, поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 67636.316.294. Адресът на ПИ е: с. Смолско, п.к.
2093, ул. „Христо Ботев" № 3. ПИ е с площ от 537 кв.м. и за него въз основа
на документ с вх. № 01-68223 от
10.03.2016г., му е била издадена СКИЦА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 15-113535 от
11.03.2016г. Видно от Скицата върху
Поземления имот попадат следните 6 /шест/сгради:
1. Сграда
с идентификатор 67636.316.294.1, със застроена площ
2. Сграда с идентификатор
67636.316.294.2, със застроена площ
3. Сграда с идентификатор
67636.316.294.3, със застроена площ
4. Сграда с идентификатор
67636.316.294.4, със застроена площ
5. Сграда с идентификатор
67636.316.294.5, със застроена площ
6. Сграда с идентификатор
67636.316.294.6, със застроена площ
Твърди се в ИМ, че по документи ищецът е собственик на Сгради № 2, № 3, № 5
и № 6. Притежава от Сграда № 1 съответно 1/2 идеални части, а другата 1/2
идеални части е на сънаследниците И.Л. и Д.Б.. Ищецът притежава от Сграда № 4
съответно 2/3 идеални части, а другата 1/3 идеални части е на сънаследниците И.Л.
и Д.Б.. От поземления имот /ПИ/, с идентификатор 67636.316.294 и с площ от 537
кв.м., притежава 3/4 идеални части, а другата 1/2 идеални части е на
сънаследниците И.Л. и Д. Б.. Твърди се в ИМ, че видно от Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство, делба и давностно
владение № 120, том I, дело № 294 от
Ищецът моли да бъде прогласено правото му на собственост по давност върху целия поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 67636.316.294 и сградите в него № 1 и № 4, тъй като счита
същите за придобити от него с непрекъснато
владение в продължение на повече от 10 години. Ищецът моли да бъде
уважен иска със законните последици. Ищецът моли да му бъдат присъдени
направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
|
|
Ответниците И.В.Л. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.В.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, в дадения им от съда
срок, са дали писмен отговор, не са представили писмени доказателства и са
направили доказателствени искания. Ответниците
в писмения отговор оспорва предявеният иск и молят да бъде отхвърлен
като неоснователен и недказан, ведно със законните последици. Ответниците молят
да им бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и
ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от нотариален акт № 120, том I, дело № 294 от 1983г., че на 19.09.1983г. ищецът Т.Ц.Г. е
признат за собственик
по наследство, делба и давностно владение на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо парцел
ІІ-281, в квартал 54 по плана на село Смолско, цялото с площ от 490 кв.м., при
съседи: от три страни улици и Иван Д. Г., заедно с намиращата се върху него лятна кухня, без каквато и да е част
от паянтовата къща, с право да пристрои и надстрои върху лятната кухня вилна
сграда по утвърден архитектурен проект./л.11/
Видно от нотариален
акт № 33, том I, дело № 78
от 1991г., че на 25.02.1991г. Гана Цвяткова Германова и Мария Цвяткова Бурова са признати
за собственици на 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 490 кв.м.,
с построената върху него едноетажна, еднофамилна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м.,
състояща се от три стаи, кухня, антре и мазе, съставляващи парцел ІІ-281, в
квартал 54 по плана на село Смолско, Софийска облает, при съседи: от три
страни улици и Иван Д. Г../л.12/
Видно от нотариален
акт № 9. том III, per. № 3357, дело № 338/ 2009г. за покупко-продажба на недвижим
имот, че на 28.09.2009г. Димитър Илиев Цанов е продал на Т.Ц.Г. следния
недвижим имот: 1/4 идеална част от
собствения му, придобит по наследство поземлен имот с идентификатор № 67636.316.294 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрен със заповед №РД-18-35 от
29.06.2007г на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастър, с административен адрес: село Смолско, п.к. 2093, ул. Христо
Ботев" №3, община Мирково, Софийска облает, с площ по актуална
скица от 537 кв.м., а по доказателствен материал
от 490 кв.м.; трайно предназначение урбанизирана; начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до
По делото е представено удостоверение
за данъчна оценка на имота по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от
Община Мирково на 01.04.2016г., в което удостоверение са вписани идеалните
части на съсобствениците
- Т.Ц.Г., Д.В.Б., И.В.Л., Мария Тодорова Германова и Димитър Тодоров Г., за
всеки от които има открита партида./л.8/
Видно от удостоверение за наследници, с изх. № 005/07.03.2016г.
на община Мирково, че след смъртта на Цветко
Тодоров Г. ***, починал на 15.11.1956г., е оставил следните наследници по закон: 1. Стоянка Цвяткова Германова -
съпруга, починала на 19.09.1996г.; 2.
Т. Цвятков Г. - син; 3. Мария Цвяткова Бурова - дъщеря, починала на 11.06.2002г.
и оставила за свои наследници: И.В.Л. - дъщеря и Д.В.Б. – син; 3. Гана Цветкова Германова – дъщеря, починала на
05.05.1993г. и оставила за свой наследник: Генчо Димитров Цанов - син,
починал на 24.05.2005г.- без преки наследници./л.10/
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, с изх. № 47/ 26.02.2016г. на община Мирково./л.9/
По делото е представена скица на поземлен имот № 15-113535/11.03.2016г на СГКК – Софийска
област./л.6/
Видно
от приложената прокурорска преписка № 0747/ 2016г. на Районна прокуратура –
Пирдоп, че същата е образувана по жалба на И.Л. *** и Д.Б. ***
/ответници по делото/, срещу Т.Ц.Г. /ищец по делото/, в която сочат, че същият
възпрепятствал ползването на съсобствения им имот, находящ се в село Смолско от няколко години, като не им
предоставял достъп до имота, не давал на никой от наследниците да влезе
в него, проявявал агресия спрямо тях и отправял закани за саморазправа. В дадените обясненията Т.Г. е
заявил, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателите за
това, че не ги е допускал до имота. Те не посещавали имота от години и имали ключ от външната врата и достъп до старата къща.
Преписката е приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.08.2016г. на
прокурор при РП – Пирдоп./от л.51 до л.68/
Във връзка със спорните обстоятелства между
страните по делото, съдът допусна събирането и на гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетелите Димитър
Тодоров Г. /син на ищеца/ и Ваня Маринова Василева /живее на семейни начала със
сина на ищеца/, дадени в с.з. на 28.03.2017г. /л.71 и л.72/, чиито показания
съдът преценява съгласно чл. 172 от ГПК, че че те много добре са запознати с имота – какво представлява той, къде се намира, че
ответниците не са посещавали имота през последните 10 години, че в имота живее
само ищеца, че от 1989г. след
пенсионирането си, ищецът живее в имота и до момента, че само той е извършвал
подобрения в къщата и градините,
никой не се е интересувал от имота и не е имал достъп до него. Тези свидетели
установяват, че от 8-10 години имота е под постоянно видеонаблюдение, а от 5
години има СОТ, поради извършена взломна кражба и откраднати вещи, като
кражбата е била извършена, когато ищецът
оставил ключ на съседа си Георги Механджийски /свидетел по делото/, за да
наглежда имота. Свидетелите Г. и Василева установяват, че никой друг, освен ищеца
и сина му, не знае паролата за достъп, че около 2004-2005г. Димитър Цанов – зет на ищеца, му продал дела си като
видял, че само ищеца поддържа и
облагородява имота. Тези свидетели установяват, че ответниците нямат никакви
вещи в имота, знаят от ищеца, че когато са се „делили", леля му си
е взела всичко, че не знаят да е имало спор между ищеца и ответниците за този
имот, не знаят ищецът да е давал обяснения пред полицията или прокуратурата във
връзка с имота. Свидетелят Г. установява,
че не знае баща му да е уведомявал ответниците, че само той ще се разполага с имота.
Свидетелите Г. и Василева установяват, че всички подобрения в имота са
извършени от ищеца и сина му - ремонтите по
оградите, по покривите на сградите, поставяне на улуци, изграждането на
цокли на сградите, измазване на сградите от вън и от вътре, облицовка на сградите с камък, смяна стъпалата
на стопанските сгради, изграждане на
водопровод и канал, чешма, плочник в двора, навес към сградите и други.
Свидетелите Г. и Василева установяват, че ищецът преимущественно си живеел в
имота целогодишно, с малки изключения някой път през зимния период и при
заболявания, се налагало да пребивава в гр. София.
Видно от показанията на свидетелите Георги Петков
Механджийски /съсед на ищеца/ и
Георги Симеонов Личев /съпруг на ответницата Л./, дадени
в с.з. на 28.03.2017г. /л.72 и л.73/, чиито показания съдът преценява съгласно
чл. 172 от ГПК, че те много добре са запознати с имота –
какво представлява той, къде се намира, че ответниците са идвали в имота
допреди 3-4 години, били са в добри отношения с ищеца, че Д. е идвал по
– често в имота от сестра си, бил в добри отношения с неговия вуйчо Т.. Тези
свидетели установяват, че преди 3-4 години ищецът се скарал с ответника Д. за
един орех и от тогава отношенията им се развалили. Свидетелят Механджийски
установява, че познава свидетелите Димитър Г. и Ваня Василева, че те идвали в този имот в село Смолско много
често през лятото – всеки уикенд, а през зимата по-рядко, че Т.Г. повечето време живее в имота, но зимно време
идвал в имота отвреме-навреме. Свидетелят Механджийски установява, че за имота
основно се грижи ищеца и сина му, те извършвали всички ремонтни дейности и подобрения в него, лятно
време си идвали, живеели си в този имот, но не може да посочи колко години това нещо го правели. Свидетелят Механджийски
установява, че допреди 3-4 години били в прекрасни отношения с ищеца и сина му,
имал ключ от двора, идвали от СОТ, отварял им, но го набедили за
изчезнал циркуляр и затова се отчуждили, свидетелят бил много засегнат и
ядосан, за него това било голяма обида, защото дотогава били в прекрасни
отношения. Свидетелят Механджийски установява, че няма представа кой има ключ
за този имот и не знае дали ищеца е обявил по някакъв начин на останалите
наследници, че само той ще живее в имота и само той ще го ползва. Свидетелят
Личев установява, че съпругата му и нейния
брат имат имот в с.Смолско, познава имота, посещавали го. Около 2014г.
възникнал спор между ищеца и ответника Д. защото последният искал да си набере орехи, но ищецът го изгонил и
от тогава ответниците не можели спокойно да посещават имота. Свидетелят
Личев установява, че са ходили до имота, но било заключено и затова подали
жалба в полицията и в прокуратурата, като преди
спора са имали ключ за имота, но в момента нямат, тъй като бравата на
вратите била сменена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Когато един от наследниците
упражнява фактическа власт върху оставен в наследство недвижим имот, той е
владелец на притежаваната от него идеална част и е държател на идеалните части
на останалите наследници. За да се приеме, че този наследник е установил
владение и върху притежаваните от други наследници идеални части е необходимо
да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно
пред тях намерението си с конкретни действия по отричане на техните права,
които да са станали достояние на тези сънаследници. Обикновеното
неползване на имота, не води до изгубване на правото на собственост и неупражняването на
фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на
намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл.
79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може
да се предполага от сънаследниците, а трябва да им се противопостави.
Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да
показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го
държи само за себе си. От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът
счита за недоказано, че ищецът е установил промяната в намерението си да свои
целия имот, това да е противопоставено на ответниците и те да знаят за това.
Само факта на едноличното ползване на имота от ищеца и съзнанието на същия, че
е считал имота за свой, не са достатъчни за
доказване на твърдението му за придобивна давност. Поддържането на имота, ремонтите по оградите, по
покривите на сградите, поставяне на улуци, изграждането на цокли на
сградите, измазване на сградите от вън и от вътре за сметка на ищеца, облицовка на сградите с камък, смяна стъпалата на
стопанските сгради, изграждане на
водопровод и канал, чешма, плочник в двора, навес към сградите, каквито подобрения ищецът твърди да е извършил в имота,
не могат да бъдат приети като действия, осъществяващи непрекъснатото владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
В конкретния случай не се установи, да е изтекъл период от време повече
от 10 години, съобразено и със събраните по
делото доказателства, което да дава основание да се приеме, че ищецът е владял имота непрекъснато,
необезпокоявано и при отблъскване явно, недвусмислено владението на останалите наследници в период след 1983г. Освен
това правото на собственост не се погасява с неупражняването му и собствеността не се губи, само защото
съсобственикът не ползва съсобствения имот. В конкретния случай от събраните
доказателства се установява, че страните
по делото до преди 3-4 години са
имали добри отношения по между си, ответниците са посещавали имота и както в обясненията
си по пр.пр. № 0747/ 2016г на Районна прокуратура – Пирдоп самият ищец е заявил
във връзка с жалбата на ответниците, че „не е вярно това, че не ги е допускал
до имота. Те не посещавали имота от години и имали ключ от външната врата и
достъп до старата къща." Установи се от
доказателствата по делото, че
ответниците не са се дезинтересирали
от процесния имот, считали са го за съсобствен -декларирали са го и в удостоверението за данъчна оценка са вписани
идеалните части на съсобствениците - Т.Ц.Г., Д.В.Б., И.В.Л., Мария
Тодорова Германова и Димитър Тодоров Г., за всеки от които има открита партида;
посещавали са имота до 2014г., сезирали са Районна прокуратура – Пирдоп за недопускането им до имота от ищеца. Разпитаните
по делото свидетели Димитър Г. и Ваня Василева са заинтересовани да
свидетелстват в полза на ищеца и във вреда на ответниците, и съдът кредитира
техните показания в контекста на събраните писмени доказателства. Разпитаните
по делото свидетели Георги Механджийски и Георги Личев също са заинтересовани
да свидетелства в полза на ответниците и във вреда на ищеца, и съдът кредитира
техните показания в контекста на събраните писмени доказателства. Ето
защо съдът счита, че предявеният иск от Т.Ц.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, кантора 416, срещу И.В.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване правото му на собственост по давност върху целия поземлен имот /ПИ/ с площ
от 537 кв.м., с идентификатор 67636.316.294 и сградите в него № 1 и № 4,
находящ се в село Смолско, ул. „Христо
Ботев" № 3, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, ведно със законните последици.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът Т.Ц.Г.
следва да заплати на ответниците И.В.Л. и Д.В.Б. направените разноски по делото
в размер на 1 000.00,-лв. (хиляда лева), съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното Районен съд –
Пирдоп
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/,
предявен от Т.Ц.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора 416, срещу И.В.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за прогласяване правото му на собственост
по давност върху целия поземлен имот /ПИ/ с площ от 537 кв.м., с
идентификатор 67636.316.294 и сградите в него № 1 и № 4, находящ се в село Смолско, ул. „Христо
Ботев" № 3, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Ц.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 416,
да заплати на И.В.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 1 000.00,-лв.
(хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: