Решение по дело №193/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260097
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 7 ноември 2020 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20202100900193
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер  293                                        29.10.2020г.                               Град Бургас

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                              граждански състав

На двадесет и девети октомври                             две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                      

Секретар  

Прокурор                                 

като разгледа докладваното от       съдия Михов  

търговско дело по несъстоятелност номер        193    по описа за   2020 година.

 

Исковата молба е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ.

Производството по делото е образувано по повод молбата на „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6 представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********, с адрес за призоваване и и съобщения: гр.Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 72, адв. Сталиян Стефанов от АК-Бургас за откриване производство по обявяване в несъстоятелност спрямо молителя и определяне на първоначалната дата на неплатежоспособността, поради неплатежоспособност, а при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. В подкрепа на отправеното искане са представени и ангажирани писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В законовия 30-дневен срок, кредиторите на дружеството не внесоха определената сума за покриване първоначалните разноски за откриване производство по несъстоятелност.

 

         Бургаският окръжен съд съобрази отправените от молителя доводи и искания, представените по делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Едноличното дружество с ограничена отговорност е пререгистрирано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, което се установява след извършена справка. Молбата е подадена от пълномощник, упълномощен от лице, вписано като управител на дружеството – Тодор Георгиев Петков и следователно легитимирано да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

         От приложените по делото доказателства се установява безспорно, че дружеството има дългосрочни задължения към 20.01.2020 година в общ размер на 140 хиляди лева. Същите са задължения към контрагенти в размер на 119 хил.лв., данъчни задължения от 21 хил.лв. и непосочени осигурителни задължения (според вещото лице обаче, те са на стойност 14 хил.лв. – л.75). Същевременно, активите към същата дата, посочени в счетоводния баланс, са със стойност 5 хил. лева. Величината на материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочните финансови активи не е посочена, а касовата наличност е в размер на 9 хил.лв. Вземанията от клиенти в заключението на вещото лице са в размер на 5 хил.лв. През последните 4 години (от м.юни 2016 до м.юли 2020г.), липсват доказателства за извършени разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи. В този смисъл съдът приема, че още към 01.01. 2020 година търговското дружество - молител в настоящото производство, е било и продължава да бъде в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.

         Тази констатация се потвърждава и от следните обстоятелства, а именно:

         Според отразеното в счетоводния баланс (л.9), дружеството през 2019 година не е разполагало с дълготрайни материални активи, но е притежавало продукция и стоки на стойност 36 хил.лв. Други материални запаси не са посочени. В заключението на вещото лице обаче е установено, че към 28.02.2018г. дружеството вече не разполага с ликвидни дълготрайни материални активи, както и с дългосрочни финансови активи. Дълготрайните активи на дружеството са на стойност 0 лв. От данните от отчетите за приходите и разходите от последните 5 години е видно, че след 01.01.2019г. търговецът не е извършвал никаква дейност. Изобщо през последните 3 години предприятието не е било в състояние да покрие с наличните си приходи разходите за дейността си, възлизащи на 296 хиляди лв., при активи в размер на 41 хил.лв. При наличието на данни за липса на сериозни приходи и посочената загуба от 283 хиляди лева до 01.07.2020 г. (л.74), определено не би могло да се очаква същата да бъде покрита или намалена. Точно обратното, може да се направи безспорен извод, че тя ще расте, тъй като в края на 2018 година практически ищецът е преустановил търговската си дейност, включително и вследствие липсата на необходимите за работата му материали, оборудване, представляваща както краткотрайни, така и дълготрайни материални активи, необходими за извършване на основната му дейност. Посочени са като налични краткотрайни материални активи на търговеца в размер на 5 хил.лв. и 9 лв. наличност в касата на дружеството, обаче в исковата молба се твърди, че „ТЕО“ ЕООД не разполага с никакви суми. Като се вземе предвид това обстоятелство, то се налага извода, че не биха се получили никакви приходи, тъй като няма какво да се осребрява.

Следва да се добавят и установените други обстоятелства според заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза.

При това положение, с анализираните по-горе активи с нулева балансова стойност, липса на парични средства в брой (сумата от 9 лв. не би могла да покрие каквито и да е задължения) и при наличието на краткосрочни вземания на стойност 5 хил.лв. от трети лица, за които няма доказателства да са предприети мерки за събирането им, е невъзможно погасяването на горните задължения. От приложените към заключението на вещото лице таблици е видно, че показателите за капиталовата структура за всички години – 2016 - 2020г., са с отрицателни коефициенти - 1.93 до -56.60, при препоръчителни стойности над 1. Показателите за ликвидност за 2016 г. са: обща ликвидност 0.34; бърза ликвидност: 0.19 и абсолютна ликвидност 0.01, а за 2020 г. общата и бързата ликвидност са с коефициенти 0.02 или са със стойности под 1, което отразява невъзможността на дружеството да погаси текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. През всички години коефициентите се влошават. Следователно, дружеството – молител е безспорно неплатежоспособно – същото не е изпълнило парични задължения по търговски сделки. Търговецът е изпълнил и хипотезата на чл.742 ал.1 от ТЗ, тъй като неговото имущество явно не е достатъчно за да покрие паричните му задължения, видно от представените към молбата доказателства. При прекратяване на дейността, което прекратяване в конкретния случай датира от края на 2018 година, търговецът не може да реализира финансови резултати, поради което въобще няма да бъде в състояние да погасява задълженията си.

         Като се вземат предвид и съобразят всички представени към молбата доказателства и изложеното в самата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 01.01.2019 година. Именно към този момент молителят е преустановил плащанията си, поради което и това е нейната начална дата. Последното извършено плащане от търговеца към негов кредитор по съставена фактура е било на 01.05.2020г. за сумата от 20 лв., а на 04.05.2020г. е платил 8400 лв. по сметка 492 – „Лични средства на собственика“, т.е. на Т.П. Поради характера на тези плащания – първото е за пренебрежимо малка сума, а второто е към собственика, съдът не ги взема предвид. Самото спиране на плащанията предполага изпадане на длъжника в такова състояние, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените в правната норма три категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Към началната дата на неплатежоспособността, респективно на свръхзадължеността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Или извършени плащания след датата 01.01.2019г. не са онт значение. Изложеното мотивира съда да приеме тази дата за началната дата на неплатежоспособността – моментът, в който установените облигационни вземания, са изискуеми и подлежат на изпълнение. Съдът счита, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършено каквото и да е плащане след този момент по изискуеми публични и частни задължения, дават обективна представа за действителния момент, в който са били спрени плащанията. 

         С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде обявена неплатежоспобността на едноличния търговец - молител, определена 01.01.2019 година за нейна начална дата, открито производството по несъстоятелност, допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановено прекратяване дейността на предприятието, обявен длъжника в несъстоятелност и спряно производството по делото, поради това, че наличните активи и краткосрочни вземания не са достатъчни за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

С определение № 260103/ 10.09.2020г. съдът указа на известните кредитори да предплатят сумата от 12 000 лв. за покриване на първоначалните разноски в производството. В предоставения месечен срок никой от кредиторите не внесе сумата. Срокът изтече към 28.10.2020г. спрямо последния уведомен кредитор „Тераком“ ООД.

         При това положение, съдът приема, че следва да постанови решение по чл.632 във връзка с чл.607а и чл.608 от Търговския закон, тъй като са налице всички изискуеми законови предпоставки за това. 

Мотивиран от горното и на основание чл.632 във връзка с чл.607а и чл.608 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

 

                               Р       Е       Ш       И:

 

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ап.2, адв. Иванка Синигерова от АК-Бургас.

ОПРЕДЕЛЯ 01.01.2019 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА  производство по несъстоятелност по отношение на „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********.

ОБЯВЯВА „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********, в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото търговско дело № 193/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Тео“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 54, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Петков с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ап.2, адв. Иванка Синигерова от АК-Бургас да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., представляваща държавна такса за водене на делото, както и сумата от 5 (пет) лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

      

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: