М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 816/2012 год.на КРС-ІV н.с .
Районна прокуратура–Карлово е
повдигнала обвинение против подсъдимите:
І. Г.Л.Ф., за това че: На 24.05.2011г.
в гр. С., обл. Пловдивска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство – „метален секач”, в
съучастие с Х.Х.Н., ЕГН - ********** ***,
като извършител е отнел чужди движими вещи, а именно – пари на стойност 30лв. и
метална каса за монети от кафеавтомат марка „Зануси” модел „LX” на стойност 15лева,
всичко на обща стойност 45 лева от владението на ЕТ „**–****” гр. С., без
съгласието на Й.Г.Д.-Х., ЕГН - **********
*** с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК.
ІІ. Х.Х.Н. , за това че
: На 24.05.2011г. в гр. С., обл.
Пловдивска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и
използване на техническо средство – „метален секач”, в съучастие с Г.Л.Ф., ЕГН
- ********** ***, като извършител е отнел чужди движими вещи, а именно –
пари на стойност 30лв. и метална каса за монети от кафеавтомат марка „Зануси”
модел „LX” на стойност 15лева,
всичко на обща стойност 45 лева от владението на ЕТ „**–****” гр. С., без
съгласието на Й.Г.Д.-Х., ЕГН - **********
*** с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдебното
производство производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения спрямо двамата подсъдими и
предлага на всеки от тях за извършеното престъпление да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а ал.1 от НК , а
именно: По отношение на подсъдимият Ф. - Лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което да бъде отложено за срок от три
години. По отношение на подсъдимия Н. се пледира за наказание Лишаване от свобода в
размер на 5 месеца , което да бъде отложено за срок от три години.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от пострадалия
и не бе депозирано искане за конституиране като частен обвинител.
Всеки от двамата подсъдими се
признава за виновен, съжалява за извършеното и прави самопризнания , като при
условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си – адв. Б.
моли за по-леко наказание от
предложеното от прокурора също
определено при условията на чл.58А или чл. 55 от НК , а именно: за Подсъдимият Ф.
– три месеца лишаване от свобода и за подсъдимия Н. – три месеца лишаване от
свобода , като изпълнението на наказанията бъде отложено за срок от три години.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна
Подсъдимият
Г.Л.Ф. е роден на ***г***, жител и живущ ***, ****, ***, ***, ЕГН **********. Подсъдимият Г.Ф. е
осъждан до момента един път, което осъждане не влияе на правната квалификация
по деянието на настоящия обвинителен акт, а именно - по НОХД № 579/2012г. на Районен съд гр.
Карлово, с определение влязло в законна сила на 24.10.2012г. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.
197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1-во, т. 4, предл. 1-во и
2-ро и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация”. Към момента на
извършване на престъплението предмет на настоящото обвинение обаче същият не е
бил осъждан.
Подсъдимият Х.Х.Н.
е роден
на ***г***, жител и живущ ***, ***, *** ****, ЕГН **********.
На 24.05.2011г. подсъдимите Г.Ф. и Х.Н. ***, тъй като подсъдимият Ф. имал баба, която живеела в гр. С. и
бил у нея на гости. Късно вечерта, в малките часове от денонощието на
24.05.2011г. двамата подсъдими се
разхождали по улиците на гр. С., нямали пари, тъй като били безработни. Тогава
видели кафе-автомат, залепен на една баничарница в близост до СОУ „И.В.” гр. С.. Кафе-автоматът
бил на тротоара, като гърба му бил залепен към сградата, в която било
помещението на баничарницата. Минавайки покрай този кафе-автомат подсъдимите
решили да откраднат парите от оборота на този кафе-автомат. Тъй като предния
панел-врата на кафе-автомата бил заключен посредством катинар и те нямали
никакъв инструмент в себе си, отишли до блока, в който живеел подсъдимия Х. Н. *** и от избата взели един метален
железен секач с дължина около 40 см и дебелина около 2 см, като същият секач
бил заострен отпред. След като взели този секач, отново се върнали при кафе-автомата,
находящ се до баничарницата, където подсъдимият
Ф. със секача изкъртил металната
планка на вратата, през която преминавал катинара, като в това време подсъдимият
Н. наблюдавал да не дойде някой да ги
види. След като подсъдимият Ф. изкъртил вратата - предния панел на кафе-автомата,
взел от кафе-автомата металната му каса, в която падат и се съхраняват монетите
от оборота и двамата с подсъдимия Н. се отдалечили от мястото. В близост до
контейнер за битови отпадъци изсипали монетите, съдържащи се в металната каса,
като касата, заедно с металния секач изхвърлили в контейнера. Монетите били
30лв., като били по 0.50лв.,0.20лв. и 0.10лв. След това двамата подсъдими си
поделили сумата от 30лв, т.е. по 15 лева на всеки. На сутринта двамата подсъдими
похарчили тези пари за цигари, ядене и
кафе. Кафе-автоматът бил собственост на ЕТ „**–****” гр. С., собственост на св.
Й.Г.Д.-Х..
От
заключението на изготвената съдебно-стоково-оценъчна експертиза се установява,
че стойността на отнетата от подсъдимите Ф. и Н. вещ, а именно – метална каса
за съхранение на монети на кафе-автомат марка „Зануси” модел „LX” към датата на деянието – 24.05.2011г. е 15 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанията на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата
събрани в досъдебната фаза , които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите Й.Д. и Х.Х., а също и от приложените
по делото писмени доказателства и от заключението на изготвената ССОЕ-за. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанията
на подсъдимите. Описаната
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимите дадени в
досъдебното производство, в които те
детайлно описват начина на извършване на присвоителното деяние и конкретното участие на всеки от
двамата съучастници в него.Съдът ги ползва на горепосоченото правно основание
, тъй като те кореспондират изцяло със
самопризнанието и на двамата подсъдими относно
изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства по чл. 371 т.2 от НПК, депозирано в съдебната фаза в рамките на диференцираната процедура по
глава 27 от НПК, съответни са изцяло и
на показанията на свидетелите.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира , че с деянието си
всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението , както следва:
Подсъдимият Г.Л.Ф. -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
предл. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК.
Подсъдимият Х.Х.Н. - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2-ро, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1от НК.
От субективна
страна престъплението е извършено от всеки от подсъдимите умишлено –при форма на вината пряк умисъл ,с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При индивидуализиране на
наказанията Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимите
пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната
истина по делото и изразеното съжаление
за извършеното. Отчетоха се и младата им възраст и факта ,че и двамата са били
неосъждани към момента на извършване на престъплението. При определяне вида и
размера на наказанието и индивидуализирането му за всеки един от подсъдимите съобразно предвиденото в особената част
на НК съдът отчете сравнително
невисоката степен на
обществена опасност на деянието с оглед незначителната стойност на
причинените с престъплението имуществени вреди.
От друга страна прецени, че
подсъдимите Ф. и Н. са личности
със сравнително не висока степен на обществена опасност, с оглед липсата на
предишни осъждания и чистото им съдебно минало към момента на извършване на
престъплението . С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното
производство при определянето на
наказанието съдът се съобрази с
препратката на чл.372 ал.2 от НК , относно специалните правила при определяне
на наказанието , според която норма при постановяване на осъдителна присъда
наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се
от разпоредбите на общата част на НК и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието и дейците, съдът намери
,че по отношение и на двамата подсъдими са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства поради което и най лекото предвидено в закона наказание за
горното престъпление се явява несъразмерно тежко и наказанието на всеки от тях
следва да се определи при условията на чл. 55 от НК. Ето защо и съгласно чл. 58А ал.4 от НК съдът при
определяне на наказанията приложи чл. 55 ал.1 т.1 от НК , тъй като той се явява
по благоприятен за всеки от двамата подсъдими и определи наказанията под минимума от една година
предвиден за горното престъпление както следва:
На
подсъдимия Г.Л.Ф. наложи
наказание от пет месеца лишаване от свобода . Съдът прецени ,че по отношение на него са налице
кумулативните предпоставки на чл. 66
ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на така определеното му наказание ,
поради което отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
По отношение на подсъдимият Х.Х.Н. оразмери наказанието на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът прецени ,че по отношение на него също са
налице кумулативните предпоставки на чл.
66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на така определеното наказание ,
поради което отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила
Според
преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянията и дейците и най –добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на
подсъдимите на установения и утвърден в
страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна
култура , както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото съдът възложи на
подсъдимите и направените по делото разноски в размер на
17 лв. за всеки от тях.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: