Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260324          20.05.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети май през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16581 по описа за 2019 година.

 

            Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и насрещен с основание чл.127, ал.2 ЗЗД.

            Ищецът по първоначалната искова молба К.Д.П. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен. Страните били придобили по време на брака си недвижим имот - жилище, подробно описан в исковата молба и намиращ се на адрес: гр. ******, бул. „******“ №***, вх.**, ап.****. След прекратяване на брака с развод въпросното жилище се съпритежавало от двете страни с квоти по ½ идеални части. С предходно решение по гр. д. № ***** г. ответницата била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на половината от имота, което било относимо за периода 15.05.2013г. - 31.01.2015 г. Тъй като ползването само от ответницата продължавало, за периода 01.08.2018г. - 15.08.2019г. се претендира обезщетение в размер на 100 лв. на месец или общо 1200 лв. В хода на производството този иск е увеличен от 1200 лв. на 3075 лв.

            Ответницата по този иск - Д.А.К. не оспорва твърденията относно наличието на брак неговото прекратяване, както и това, че жилището е придобито по време на този брак. Счита, че претендираната сума не отговаря на пазарния наем дължим за имота. Извън това поддържа, че не отговаря на истината обстоятелството, че жилището е предоставено за ползване до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете.

            Ответницата по първоначалния е предявила насрещен иск, в който твърди, че на ******* тя като кредитополучател и К.П., като съдлъжник са сключили договор за ипотечен потребителски кредит с „******“ в размер на 25 000  евро и срок на погасяване от 240 месеца считано до 01.08.2031г. В чл.1, т. 6 от договора изрично било записано, че ответникът по насрещния иск е съдлъжник във всяко и във всички задължения на кредитополучателя и отговаря с него солидарно. Твърди се, че след прекратяване на брака между страните, на ******* е бил сключен анекс към договора, който бил подписан само от ответницата Д.К. без участието на К.П.. В този анекс били уговорени по-благоприятни условия чрез намаляване на месечните вноски. Твърди се, че по силата на решение по гр. дело № ****** ищецът по главния иск бил осъден да заплати суми представляващи регресни вземания за изпълнение на договора от страна на бившата съпруга без участие на ответника. Ответникът продължил да не участва в издължаване на сумите по кредита, като за периода от 01.01.2019 г. – 04.10.2019 г. дължал на ищцата общо 695,12 евро, представляващи дължимите съобразно неговата част суми по погасителни вноски, главници, лихви и лихви по просрочени главници. Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати тази сума.

Ответникът по този иск К.Д.П. депозира отговор, в който оспорва, че дължи сумите. Твърди, че не е участвал при подписването на анекса, поради което и не е солидарен длъжник с ищцата. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде извършено прихващане между претендираната сума по главния и по насрещния иск.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че те са бивши съпрузи чийто брак е прекратен с решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № ********, което е влязло в сила на ****** /лист 19/. С решението упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на ответницата. На нея било предоставено и ползването на семейното жилище намиращо се в гр. ******, бул. ****** №**, ет.**, ап.*** / лист 21/.

Така описаното жилище е придобито по време на брака между страните чрез договор за покупко-продажба, сключен на ****** с нотариален акт №***, том ***, дело №***** на нотариуса при ***** / лист 4/.

 С нотариална покана ***** връчена на ответницата К. на ****** ищецът поискал тя да му заплаща месечно сумата 200 лв. обезщетение за неизползваната от него част от апартамента, считано от датата на влизане в сила на решението относно развода / лист 62 от приложеното дело ***** на ПРС/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода 01.08.2018г. – 15.08.2019г. средната пазарна наемна цена за 1/2 ид.ч. от жилище като процесното е в размер на 3075 лв. относно обзаведено и 2456 лв. за необзаведено жилище / лист 89/.

Установява се също така, че на ******, през време на брака между ищеца и ответницата е бил сключен договор за ипотечен потребителски кредит №*** с „********“ АД по силата на който банката предоставила сумата 25000 евро за срок от 240 месеца с краен срок за погасяване 01.08.2031г. Ищецът  П. е страна – съдлъжник по този договор / лист 28/. В чл.1.2 от договора е посочено, че сумата се предоставя за текущи нужди и рефинансиране на задължения на ответницата Д.А. по следните договори: 1. за потребителски кредит № **********, сключен с „*********“ АД; 2. за кредит овърдрафт № *******, сключен с „*********“ АД ; за ипотечен кредит за текущо потребление от *******, сключен с „*****“ ЕАД.

На ****** между „********“ АД и Д.К. бил сключен анекс №** към договора за кредит №**** от **** С него бил изменен лихвеният процент, като считано от 01.10.2014г. той бил намален от 7,50 на 6,50 пункта / лист 35/.

На ****** К. и банката сключили нов анекс с №*** към договора за кредит №**** от ****** С него предвид обстоятелството, че ответницата прекратила трудовото си правоотношение с банката бил уговорен нов лихвен процент – 5,95 пункта, който бил определен като променлив и били уговорени условията за промяна. Общия годишен процент на разходите по оставащите плащания по кредита бил определен на 6,12% /лист 57/.

Установява се, че процесното семейно жилище намиращо се в гр. ****, бул. ***** №***, ет.**, ап.**** е закупено със средства предоставени на съпрузите по договор ипотечен кредит от ****** / лист 37 и 422 на приложеното гр.д. №***** по описа на Районен съд – Пловдив/.

Според представената по делото справка относно движението по сметката на К., за времето от 02.01.2019г. до 04.10.2019г. тя е извършила във връзка с договора за ипотечен кредит погасителни плащания в размер на 1390,23 евро /лист 39 и 40/.

С решение по гр.д. №****** по описа на ПРС ищецът П. бил осъден да заплати на ответницата по първоначалния иск сумата 5526,15 евро, представляващи регресно вземане по чл.127, ал.2 ЗЗД относно извършените само от нея погасителни плащания по процесния ипотечен кредит №**** от ******* за периода 02.01.2014г. – 03.02.2018г.

Установява се също така, че по иск по чл.57 СК, заведен от К.П. ответницата К. била осъдена да заплати обезщетение за ползването на ½ от процесния апартамент в размер на 2092,50 лв. дължимо за периода от 15.05.2013г. до 31.01.2015г. / лист 140 на приложеното дело **** по описа на ПРС/.

С оглед установените факти се налагат следните изводи:

Процесният недвижим имот е придобит по времена брака между страните, поради което е съставлявал семейна имуществена общност. След прекратяване на брака, по силата на чл.27, ал.1 СК, семейната общност е прекратена, като между съпрузите е възникнала обикновена съсобственост при равни квоти.

С решението относно допускане на развода, съдът е предоставил ползването на семейното жилище по силата на споразумение между страните. В това споразумение не е предвидено изрично, че ползването е безвъзмездно, от което следва, че съпругът, комуто е предоставено ползването дължи на неползващия обезщетение, което е измеримо с пазарния наем на съответната идеална част, като се приспадне площта ползвана от нанавършилите пълнолетие деца – арг. от чл.57 СК.

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. 

В случая правната квалификация на иска е именно чл.31, ал.2 ЗС, а не чл.57, ал.2 СК, тъй като ищецът е отправил на ответницата покана. Обстоятелството, че такава не е задължителна в случаите когато се претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобственик бивш съпруг върху семейното жилище, е без значение. Това е така, защото обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС се дължи за съсобствен имот, включително и в отношенията между бившите съпрузи относно имот придобит в СИО, прекратено поради развод / в този смисъл – Решение № 199/15.01.2018г. по гр.д. №154/2017г. на ВКС, І г.о./.

            От изложеното следва да, че в процесния период ответникът е бил лишен от ползването на половината от жилището, поради което ищцата му дължи претендираното обезщетение. Същото съобразно експертизата възлиза на 3075 лв. поради което искът по чл.31, ал.2 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

            По насрещният иск:

            Безспорно се установи, че по време на брака страните са сключили договор за кредит, като ответникът по насрещният иск – К.П. е приел да отговаря солидарно със съпругата си, която е кредитополучател и която, като служител на банката кредитор е можела да ползва преференциални условия при получаване на средствата.

Съдът намира за недоказано възражението на П., че средствата по кредита не са били отпуснати за нуждите на семейството. Установява се, че преди да сключат процесния договор страните са имали друг договор за ипотечен кредит, сключен с „******“ ЕАД, чието предназначение е било да финансира придобиването на процесното семейно жилище. Преди падежа на този договор е бил сключен последващият ипотечен кредит с друга банка, както и другите договори, чието обслужване впоследствие е рефинансирано със средствата по договор №**** от ****** От това се налага извод, че задължението по кредита е поето с оглед задоволяване на нужди на семейството. Поради това солидарност между съпрузите би била налице по силата на чл.32, ал.2 СК, дори ако П. не беше подписал договора като съдлъжник. Тъй като в настоящи случай той го е сторил, солидарността му с ищцата К. следва от самия договор.

Неоснователен е доводът, че сключените в последствие анекси към договора водят до отпадане на качеството на ответника на солидарен длъжник. Тези допълнителни уговорки не засягат клаузите на договора обусляващи солидарността на П.. Освен това въведените с тях параметри на договора и условия относно изпълнението му са по-благоприятни от първоначалните.  

            Според чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. В случая дяловете на ищцата и ответника са равни, като всеки отговаря за една втора от дълга. Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск за разликата срещу останалите съдлъжници. Това регресно право възниква, ако длъжникът е изпълнил повече от следващата се, съгласно дела му част. Нормата урежда вътрешните отношения между солидарните длъжници, изхождайки от принципа забраняващ неоснователното разместване на имуществени блага. До последното би се стигнало, ако изпълнилият целия дълг, освобождавайки по този начин останалите съдлъжници, бъде лишен от възможност да претендира платеното за техния дял.

            Установи се по делото, че в процесния период по кредита са били погасени само от ищцата К. 1390,23 евро, чиято равностойност по фиксирания курс е 2719,05 лв. Половината от тази сума е равна на 695,12 евро с равностойност 1715,47 лв.

            С оглед изложеното насрещният иск се явява основателен до размера на 695,12 евро с равностойност 1715,47 лв.

            Предвид основателността на насрещният иск следва съдът да се произнесе по направеното от ответника П. възражение за прихващане.

             Съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД  когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

            В случая съдът намира, че вземанията на ищеца и ответника са еднородни тъй като и в двата случая се дължат парични суми. Обстоятелството, че те са деноминирани в различни валути не е пречка за прихващането, тъй като курсът на лева е законодателно фиксиран спрямо този на еврото – арг. от чл.29, ал.2 от ЗБНБ.

            С извършване на прихващането вземанията се считат за погасени до размера на по-малкото от тях - чл.104, ал.2 ЗЗД. В случая вземането на ответницата К. е по-малко по размер, поради което заявеното от ищеца П. съдебно прихващане, предвид основателността на двата иска, ще погаси изцяло вземането по насрещния иск. От това следва, че искът на П. ще следва да се уважи до разликата между двете насрещни вземания – 1715,47 лв., като в останалата си част се отхвърли поради извършеното прихващане.

            По разноските:

Предвид уважената част от първоначалния иск ответницата К. дължи на ищеца П. разноски в размер на 549,70 лв.

            С оглед уважената част от иска П. дължи на К. разноски в размер на 340,73 лв.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.А. К. ЕГН ********** с адрес **** да заплати на К.Д.П. ЕГН ********** със съд. адрес ***, адв. Е.Г. сумата 1715,47лв. /хиляда седемстотин и петнадесет лева и 47 ст./ обезщетение за лишаването му от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствен имот – апартамент ап.****** на адрес гр. *******, бул. „******“ №***, вх.**, с идентификатор №*******, целия с площ от 99,32 кв.м. състоящ се от три стаи, столова, готварна, ведно с избено помещение №*** и таванско помещение №***, което обезщетение е дължимо за периода 01.08.2018г. 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2019г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата претендирана част – до размера на 3075 лв., като погасен поради заявено от ответника по насрещния иск К.Д.П. прихващане със вземането по предявения от Д.А.К. насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 695,12 евро / шестстотин деветдесет и пет евро и 12 евроцента/ с равностойност 1715,47 лв./ хиляда седемстотин и петнадесет лева и 47 ст./, представляваща заплатена от Д.А. К. стойност на ½ /една втора/ ид.ч. от солидарно поетото с ответника по време на брака задължение по договор за ипотечен кредит  №*** от *****, сключен с „*******“ АД, погасявано само от К. в периода от 01.01.2019г. до 04.10.2019г.

 

ОСЪЖДА Д.А. К. да заплати на К.Д.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 549,70 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и 70ст./, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА К.Д.П. да заплати на Д.А. К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 340,73 лв. /триста и четиридесет лева и 73ст./, представляваща деловодни разноски.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.