№ 10558
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110145357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца А. К. Й. иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено, че в полза на ответника „.............” ЕАД не
съществува правото на принудително изпълнение за сумата 2000,00 лева –
главница и 564,81 лева – договорна лихва за периода от 06.08.2010 г. до
07.12.2011 г. по изпълнителен лист от 12.04.2012 г., издаден в полза на
„..........” ЕАД по ч.гр.д. № 54816/2011 г. по описа на СРС, 73 състав въз основа
на Заповед за изпълнение от 03.02.2012 г., за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 20178380405413 по описа на ЧСИ ..........,
рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски
градски съд.
Ищецът А. К. Й. твърди, че ответникът претендира заплащане на
исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията
са погасени по давност с изтичане на пет годишен срок от влизане в сила на
заповедта, тъй като не са предприемани изпълнителни действия. При тези
твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочената по-горе сума. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „.............” ЕАД оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Сочи, че не е пасивно легитимиран да
отговора по предявения иск, тъй като вземането е прехвърлено на трето лице
– „.............“ ООД по силата на сключен договор за цесия. Твърди, че срещу
процесната заповед за изпълнение ищецът не бил депозирал възражение по
чл. 414 ГПК, с оглед което заповедта за изпълнение има силата на влязло в
сила съдебно решение. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност,
тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с
което давността е прекъсната. Моли съда да отхвърли предявения иск.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на дължимостта на
вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене. Обстоятелството за настъпило последващо прехвърляне на
вземането по изпълнителния лист посредством договор за цесия не
препятстват възможността искът да бъде предявен срещу предходния
кредитор. Искът едопустим, тъй като има предмет вземането по
изпълнителния лист, а кой е актуалният титуляр на вземането следва да бъде
съобразено в изпълнителното производство.
Страните не спорят, че в полза на „..........” ЕАД срещу ищца А. К. Й. е
издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по гр.д. № 54816/2011 г. по описа
на СРС, 73 състав на основание чл. 418 ГПК за сумата 2000,00 лева –
главница и 564,81 лева – договорна лихва за периода от 06.08.2010 г. до
07.12.2011 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20178380405413 по описа на ЧСИ .........., рег. № 838 в Регистъра на Камарата
на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.
Видно от представеното копие на изпълнителното дело, същото е
образувано на 27.07.2017 г. по молба на ............ с посочени конкретни
изпълнителни способи – запори на банкови сметки на длъжника и възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от
издадената Заповед за изпълнение, която е получена от длъжника на
09.09.2017 г. лично.
Със запорни съобщения от 28.07.2017 г. са наложени запори върху
вземанията на длъжника по банковите сметки, открити в множество банки.
С молба от 13.04.2018 г. е поискано от ответника прилагането на
конкретен изпълнителен способ – запор на вземания на длъжника по трудови
договори, опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на банкови
сметки на длъжника.
Със запорно съобщение от 25.02.2019 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника по банковите сметки, открити в „Централна
кооперативна банка“ АД.
Подадена е молба от 04.03.2020 г. от дружеството „.........“ ЕАД за
конституиране като взискател по делото като правоприемник на ............. В
молбата са посочени конкретни изпълнителни способи - запор на вземания на
длъжника по банкови сметки, трудови договори, пенсия, движими вещи и
възбрана на недвижими имоти.
С постановление на ЧСИ от 04.03.2020 г. в качеството на взискател по
изпълнителното дело е конституирано „.........“ ЕАД като правоприемник на
ответника .............
Спорен по делото е въпросът погасено ли е вземането по издадения
изпълнителен лист с изтичане на давностния срок.
2
Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по
процесния изпълнителен лист е 5 годишна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна.
Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
"със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и
за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент
от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да
бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти.
Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде
оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по
съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане,
който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане, още повече че и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015
г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да
поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да
3
не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали
да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да
бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва
по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно, когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В тази насока е
актуалната практиката на ВКС, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр.
д. № 2766/2020 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, ІV ГО. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не подлежат на
връчване от съда, а въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в тях, се издава изпълнителен лист. И препис от заповедта,
както и от самия изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител,
заедно с поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК.
При това положение е напълно възможно кредиторът след издаването и
получаването на препис от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист да бездейства и да не поиска образуването на
изпълнително производство повече от пет години.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на
27.07.2017 г. и длъжникът е получил препис от заповедта за незабавно
изпълнение на 09.09.2017 г., към който момент вече е бил изтекъл
законоустановеният 5-годишен давностен срок вземанията по издадената
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.02.2011 г. и изпълнителен лист
от 12.04.2012 г. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото
преди това да е било образувано друго изпълнително производство, по което
да са искани и/или предприемани действия, годни да прекъснат погасителната
давност. Доколкото длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.09.2017 г., от който срок
започва да тече нов петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната многократно с наложените запори на банкови
сметки на длъжника от 28.07.2017 г., отговорите по които са се върнали през
периода 15.08.2017 г. – 18.08.2017 г., с молба на ответника взискатели за
прилагане на конкретни изпълнителни способи от 13.04.2018 г., с наложения
на 25.02.2019 г. запор върху банкова сметка на длъжника, отговора по който
се е върнал на 05.03.2019 г. и с молба на новоконституирания взискател за
прилагане на конкретни изпълнителни способи от 04.03.2020 г. За прекъсване
4
на давността е достатъчно налагането на запора на банковата сметка, като без
значение е дали в нея към момента на налагането му има наличност. Запорът
е наложен и ще породи действие и при последващо постъпване на суми по
сметката. Паричната наличност, респ. достатъчност са ирелевантни за
прекъсващото давността действие на запора.
Тъй като след последната молба на новоконституирания взискател е
изтекъл 2-годишен срок, в който не са искани и не са предприемани от ЧСИ
конкретни изпълнителни способи, делото е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК на 04.03.2022 г. Петгодишният давностен срок е започнал да
тече от последното надлежно поискано от новоконституирания взсикател
изпълнително действие – 04.03.2020 г., но не по-рано от последното надлежно
извършено изпълнително действие (запор на банкова сметка от 25.02.2019 г.,
съобщението по което се е върнало на 05.03.2019 г.) и не е изтекъл към датата
на предявяване на исковата молба 22.08.2022 г. и към даване ход на устните
състезания пред настоящата инстанция. Още повече – през време на съдебни
процес за вземането погасителната давност не тече по аргумент от чл. 115,
ал.1, буква "ж" ЗЗД. Не на последно място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г.
до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял
да тече. Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като
изцяло неоснователен.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Й., ЕГН ********** с адрес гр.
............. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че
в полза на ответника ............, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ........... не съществува правото на принудително
изпълнение за сумата 2000,00 лева – главница и 564,81 лева – договорна
лихва за периода от 06.08.2010 г. до 07.12.2011 г. по изпълнителен лист от
12.04.2012 г., издаден в полза на „..........” ЕАД по ч.гр.д. № 54816/2011 г. по
описа на СРС, 73 състав въз основа на Заповед за изпълнение от 03.02.2012 г.,
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20178380405413
по описа на ЧСИ .........., рег. № 838 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие – Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6