Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 453

13.06.2023 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №212 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А.Я.С., подадена чрез процесуален представител – адв.В.Н.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, **, против Решение №131/27.10.2022 г., постановено по АНД №424 по описа на Харманлийския районен съд за 2022 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните норми. Потвърденото с него наказателно постановление не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установявало, че липсвала точна и правилна правна квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържал две хипотези на изпълнително деяние – отказ за алкохолно изследване, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в НП кумулативно били изписани и двата състава. Неспазването на посочените норми от ЗАНН ограничавало съществено правото на защита на жалбоподателя и водело до невъзможност той да разбере точно за какво нарушение му е било наложено наказание.

Определящо за съставомерността на деянието по визирания текст от ЗДвП, в алтернативата „не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози“, било да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказът на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което в случая не било сторено нито в АУАН, нито в НП. Нямало как да бил налице отказ, тъй като липсвал подпис срещу реквизита „Проверено лице“.

Сочи се, че в описанието на нарушението в АУАН фигурирало единствено, че на водача бил издаден на място талон за медицинско изследване, но по аргумент от чл.6 на Наредба №1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване можело да се прояви в няколко форми, а именно водачът да откаже да получи издадения му талон за медицинско изследване, водачът да не се яви в определеното с талона лечебно заведение, или да откаже да даде кръв за изследване употребата на алкохол. В НП пък било посочено, че водачът не дал кръв за изследване, без обаче да било записано какво – за установяване употребата на алкохол или за установяване употребата на наркотични вещества. От друга страна и АНО, и районният съд приели, че наказаният отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Посочва се още, че възможност за изследване с доказателствен анализатор не била давана на водача, като това не се твърдяло и в обстоятелствената част на НП. Твърди се, че изтъкнатите обстоятелства не били конкретизирани и описани от актосъставителя и от АНО, и не било ясно дали от лицето бил направен отказ за кръвна проба, или не се явило в лечебно заведение. Също така, в НП не била записана нарушената повелителна и запретителна норма на нарушение, тази по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Това се явявало процесуално нарушение, което също водело до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво нарушение му било наложено наказание.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и наказателното постановление.

Ответникът, Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и излага становище за оставяне в сила на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение №131/27.10.2022 г., постановено по АНД №20225630200424 по описа на Харманлийския районен съд за 2022 година, е потвърдено Наказателно постановление (НП) №21-0271-001831 от 04.10.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на А.Я.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да достигне до този резултат, въззивният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по делото. Формирал е становище за спазване на законовите изисквания при съставянето на АУАН и издаване на НП. Приел съставения АУАН за отговарящ на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на тези по чл.57 от ЗАНН, като същите били издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел и че нарушението било индивидуализирано с оглед време, място и начин на извършване. От показанията на свидетелите Я., В. и К., както и от Талон за медицинско изследване №082547, се установявали описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, а именно, че А.Я.С. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че отказал да даде кръв за химическа експертиза за установяване наличие на алкохол в кръвта. Така изложеното налагало извода, че жалбоподателят осъществил вмененото му нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че решението на Харманлийския районен съд е законосъобразно и правилно. Не се констатира порок, който да е основание за касиране на съдебния акт.

В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно отказът на А.С. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване.

Неоснователни са възраженията на касатора за неяснота относно изпълнителното деяние, за което му е било наложено наказанието. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози. Тези способи са предвидени в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата ще бъде осъществен съставът на нарушението. В случая е доказан както отказа за тестване с техническо средство, така и отказ за медицинско изследване, като тези откази по същество представляват в крайна сметка отказ да се извърши проба за алкохол. Обстоятелствата, при които този отказ се прави, могат да бъдат най-различни, но всички те са свързани с начина на самото тестване.

Начините за извършване на проба за употреба на алкохол са посочени в чл.1, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Пробата може да бъде осъществена с технически средства, с тестове или медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Условията и редът, при които се използва всяко от посочените, също са предвидени в тази наредба и в частност в разпоредбата на чл.3, чл.3а и чл.4, в зависимост от обстоятелствата, при които действа контролния орган и използвания от него начин за извършване на пробата.

Административното нарушение представлява отказът на водача въобще да му бъде извършена проба за употреба на алкохол, или иначе казано несъгласието му да бъде тестван по нито един от приложимите в конкретния случай начини. Ако водачът е отказал един вид проба, но се е съгласил на друг, то едва тогава няма да бъде налице административно нарушение.

В случая от съдържанието на АУАН и НП става ясно, че е било предложено извършване на проба по предвидения в чл.3, ал.1 от Наредбата начин – тестване на място с техническо средство, и след като е последвал отказ на водача, контролният орган се е възползвал от предвиденото по чл.3а, ал.1, т.1 от Наредбата и е осигурил възможност за извършване на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на медицинско такова, което също не е било проведено, поради отказа на лицето, което е надлежно отразено в протокола за изследване. Т.е. неизпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на касатора се явява обстоятелство, свързано с отказа да се извърши проба за алкохол. Поради това не следва да се счита, че в случая е налице неяснота относно изпълнителното деяние, за което е било наложено наказанието.

Извършеното от А.Я.С. деяние на 23.09.2021 г., осъществява състава на чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП, поради което правилно на същия са наложени кумулативно предвидените в същата разпоредба административни наказания.

Не се споделя и оплакването за неправилна правна квалификация на нарушението с оглед непосочването в НП на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Наказанието на касатора е било наложено за отказ да се извърши проба за употреба на алкохол, а текстът на посочената норма забранява на водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая, след като употребата на алкохол не е била установена поради отказа на водача, нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се явява неприложима.

Посоченото в касационната жалба обстоятелство за лишаване от възможност за изследване с доказателствен анализатор не може да доведе до извод за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. За установяването на употребата на алкохол след отказ за тестване на място с дрегер разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда алтернативни възможности – изследване с доказателствен анализатор или изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. На контролния орган е предоставена оперативна самостоятелност да избере един или няколко способа. В този смисъл, непредлагането на някои от тях не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство.

Като е достигнал до крайния извод за потвърждаване на Наказателното постановление, Харманлийският районен съд е постановил правилно решение, при спазване на материалния закон и съдебнопроизводствените правила.

Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131/27.10.2022 г., постановено по АНД №424 по описа на Харманлийския районен съд за 2022 година.

Решението е окончателно.   

                                                          

          

                          

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                          

 

                                                                             2.