Р Е Ш Е Н И
Е №105
гр.Силистра, 06.12.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, с участието на
прокурор…..…….., като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм. дело №85 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Земеделски производител (ЗП) Х.Х.Х.от с.Яребица,община гр.Дулово, подадена от
представител по пълномощие адв. Пл.И., срещу Решение №1040-18-38/19.04.2022г.
на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което са потвърдени Задължителни
предписания №ЗД-1 -18-01084281/04.03.2022г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП НОИ-Силистра, указващи на жалбоподателя да подаде заличаваща
декларация Образец №1, с вид осигурен „01“, за периода от
07.05.2019г.-02.09.2021г., за Е.А. Х.; както и да подаде със същия ефект
(заличаващ) документи по Приложение №9 към чл.8 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (Обн.ДВ,бр.57/2015г., посл.изм.ДВ,бр.78/30.09.2022г.,в
сила от 01.08.22г.)- НПОПДОО, с код “корекция“ във връзка с подробно описани
Болнични листи, издадени на Е.А.Х.и по Приложение №10 към чл.9 НПОПДОО с код
„корекция“, за същото лице,във връзка с разрешаван ѝ отпуск по чл.163
ал.1 и чл.164 ал.1 КТ,както и за изплащане на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете по чл.53 от Кодекса за социално осигурява- не КСО).
Жалбоподателят оспорва главния решаващ
извод на ответния орган, че Е.А.Х.не била придобила качеството на „осигурено
лице“,съгласно дефиницията от §1 ал.1 т.3 ДРКСО, тъй като не било установено
реално осъществяване на трудова дейност от нейна страна при ЗП.А щом това било
така, то за нея не било възникнало изобщо основание за осигуряване според правилото
от чл.10 ал.1 КСО, а сключеният трудов договор бил формален и доказвал
единствено сключването му, не и неговото изпълнение. С жалбата се оспорват фактическите констатации на контролните органи на
НОИ,довели до формиране на горния краен извод,като се твърди,че националното
право не забранявало сключване на трудови договори с бременни жени; нито
съществували нормативни пречки земеделски стопанин,като оспорващия,да учреди
трудово правоотношение със свои близки в рамките на деловата му дейност,представляваща
по правило „семеен бизнес“.Твърди се,че времето на сключване на релевирания трудов
договор (ТД) било свързано с реална потребност от наемане на „специалист
земеделие“,на каквато длъжност била назначена Е.А.И. (Х.), защото работата по
ефективното отглеждане на многогодишната техническа култура „лавандула“
практически била постоянна през годината,а наетата работничка имала нужните
познания. Позовава се на изр.2 от дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.3 ДР КСО,регламентираща,че
осигуряването на лицето,което е започнало трудова дейност (този факт бил
установен, независимо от продължителните болнични листи последвали след 19.05.2019г.,поради
настъпили рискове в бременността на осигуреното лице),продължава и през
периодите по чл.9 ал.2 т.1-т.3 и т.5 КСО.Твърди се още,че към момента на
настъпване на временната нетрудоспособност на Е.А.,същата е имала действителен
осигурителен стаж надхвърлящ изискуемият такъв с чл.40 ал.1 КСО,респ. с чл.48а КСО. Посредством тези именно доводи се оспорва материалната законосъобразност
на процесните Задължителни предписания на контролния орган на НОИ,като се
твърди и тяхното несъответствие с нормативната цел,вкл. с позоваване на
мотивите от Решение №2/04.04.2006г. на КС на РБ по
к.д.№9/05г.С оглед на всичко това,се настоява за отмяна на оспорения по реда на
чл.118 ал.1 КСО контролен административен акт и на потвърдените с него
задължителни предписания.Претендират се разноски съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт Н.Н., изразява
становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор (л.140-141) и в
съдебно заседание.Счита,че правилно е приложен законът с оглед стриктното
тълкуване на легалната дефиниция от §1 ал.1 т.3 ДР КСО,във вр.
с чл.10 КСО на „осигурено лице“, чиято материална предпоставка по хипотеза е да
„извършва трудова дейност,за която
подлежи на задължително осигуряване[…]“,каквато не
се установявала по делото за съпругата на оспорващия ЗП. Предвид това настоява
за отхвърляне на жалбата, защото процесните Задължителни предписания били законосъобразни
и следователно,правилно са били потвърдени от ответния орган.Извън главния
конфликтен момент не оспорва наличието и валидността на релевирания трудов
договор, но счита,че същият не е бил изпълнен, а само формално сключен, като
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО били фиктивни,с цел облагодетелстване от
фондовете на ДОО. (Вж.стр. 3 абз.1; стр.4 абз.4 и др. от решението).Поддържа,че и след събраните
допълнително доказателства в съдебния процес,не било установено наетото лице да
е полагало фактически труд в процесния период: 07.05.2019г. (както било
отразено в ТД, че лицето било постъпило на работа) - 19.05.2019г., началната
дата по първия болничен лист № Е20196957653 (л.102).А щом това било така и Е.А.Х.е
нямала качеството на „осигурено лице“ към момента на възникване на осигурителния
риск, то не е била налице базовата материална предпоставка на правото от чл.40
ал.1 и чл.48а,респ. на чл.52а КСО, за изплащане на паричните обезщетения, което
сочело на законосъобразност както на задължителните предписания,така и на
потвърдилото ги решение на ответния орган. Предвид на горните съображения
настоява жалбата да бъде оставена без уважение, с потвърждаване на процесния
контролен акт като съответен на фактите по делото и закона.
Производството е по реда на Глава Х АПК,във
връзка с чл.118 ал.1 и чл.117 ал.1 т.3 КСО, в отклонение от правилото по
чл.145 ал.2 т.1 АПК.Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи, становището
на ответния орган и след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице; при
спазване на срока по чл.118 ал.1 КСО; срещу подлежащ на обжалване валиден административен
акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение
№1040-18-38/19.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,издадено в
условията на заместване, видно от Заповед №1016-40-1083/07.10.2021г. (л.134) и
документа на л.135,удостоверяващ основателна причина за заместването на ответния
орган на 19.04.2022г.С процесния акт са потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-18-01084281/04.03.2022г. на старши инспектор по осигуряването в ТП
НОИ-Силистра, указващи на жалбоподателя да подаде заличаваща декларация Образец
№1, с вид осигурен „01“, за периода от 07.05.2019г.-02. 09.2021г., за Е.А. Х.;
както и да подаде със същия ефект (заличаващ) документи по Приложение №9 към
чл.8 ал.1 НПОПДОО във връзка с подробно описани Болнични листи,издадени на Е.А.Х.и
по Приложение №10 към чл. 9 НПО ПДОО за същото лице, във връзка с разрешаван
ѝ отпуск по чл.163 ал.1 и чл.164 ал.1 от Кодекса на труда КТ), както и
за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО.
С
процесното по делото Решение е прието,че по повод подаден сигнал №1043-18-152/06.12.21г.
от сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП НОИ (л.136),със Заповед
№ЗР-5-18-01044786/07.12.21г. на ответния орган,издадена в условията на
заместване (л.138), е била възложена проверка по разходите на ДОО на
осигурителя Х.Х.Х.,относно достоверността на
подадените данни по чл.5 ал.4 КСО в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за
периода 07.05.2019г.-02.09.2021г., като отначало определеният срок е бил
продължен (Заповед №ВЗ-5-18-01070653/19.01.22г.-л.87). Със Заповед
№СЗ-5-18-01070679/04.02.22г. (л.87-гръб) е изменена първоначалната и е разпоредено извършване
на частична ревизия от контролен орган при ТП НОИ Силистра. В резултат на ревизията
е установено, че при условията на чл.37 ал.1 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ (Обн.ДВ,бр.28/15г.,посл.изм.ДВ, бр.92/27.10.20г.),следва
да бъдат издадени процесните по делото Задължителни предписания,защото подадените
данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО от осигурителя за лицето,не съответстват на
установените факти - неполагане на реален труд съгласно представения ТД (сключен
между съпрузи и единствен за осигурителя).
Следователно,от мотивите на оспорения по
делото контролен акт става ясно,че процесните Задължителни предписания са
издадени в хода на частична ревизия (арг.
Раздел I на Глава трета на Инструкция №1/2015г.),която по хипотеза представлява действия на контролни
органи на НОИ за установяване на вземанията на ДОО за неправилно извършени
осигурителни разходи (чл.6 с.инстр.) Според чл.11
ал.1 от Инструкция №1/15г.,ревизията се извършва на основание писмена заповед, която
задължително се връчва на ревизираното лице (л.88-гръб),откогато
започва да тече определеният със същата срок на ревизията.С Писмо
изх.№1029-18-622/04.03.2022г. са изпратени на жалбоподателя Ревизионен акт за
начет; Анализ към същия и процесните Задължителни предписания №ЗД-1-18-01084281/04.03.2022г.
(л.99)- всички съставени от старши инспектор по осигуряването и връчени на
техния адресат на 14.03.2022г., видно от приложеното Известие за доставяне на
л.99-гръб.С жалба от 21.03.2022г. (л.9-л.10) задължителните предписания са били
оспорени по реда на чл.117 ал.1 т.3 КСО и потвърдени с процесното по делото
Решение №1040-18-38/19.04.2022г. на ответника.
От
Анализ към РА №РА-5-18-01084203/04.03.2022г.(л.94-л.95) се установява,че в хода
на ревизията са проверени ведомостите за заплати за периода м.май.2019г.-м. септември.2021г.,включително
и трудовото досие на Е.А. Х.,които не са представени с настоящата
административна преписка (въпреки даваните указания),но не се спори по тяхното
надлежно водене.Не се оспорва и това, че е спазен редът от чл.62 ал.3 КТ,с
подадено уведомление за ТД в НАП,офис гр.Силистра (л.76 графа 12-дата на първо
уведомление:03.05.19г.) Видно от представените разпечатки „Справка от
персонален регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2019г.
до 31.12. 2021г. за ЗС Х. (л.67) е, че за осигуряваната Е. Х. за м.май.2019г., са
декларирани отработени 9 работни дни и 9 дни в болничен,от които 3 - за сметка
на работодателя, като ѝ е изплатено възнаграждение от 832.50 лева, приравнено
на осигурителен доход за същия месец.Впоследствие до м.12.2020г. са декларирани
дни в болничен (поради общо заболяване; бременност и раждане), което е в
съответствие с регулацията от чл.50 ал.1 КСО - за срок от 410 дни, от които 45
дни преди раждането,респ. чл.163 ал.1 КТ, а след м.12.2020г.- е декларирано „майчинство“,
съгласно чл.52а КСО и чл.164 ал.1 КТ.
От подадените от жалбоподателя Удостоверения
(Приложение №10 към чл.9 НПОПДОО), намиращи се на л.119-л.120 от делото,се
установява,че със Заповед №1/ 09.02.2000г. работодателят е разрешил отпуск по
чл.163 ал.1 КТ, за периода 09.02. 2020г.-09.11.2020г. на Е. Х., както и със
Заповед от 10.11.2020г.-отпуск по чл. 164 ал.1 КТ за периода
10.11.20г.-01.11.2021г. Последният е прекратен, поради прекратяване на
трудовото правоотношение (ТПО) считано от 03.09.21г. (л.121).Същите
обстоятелства са установени в Анализ към Ревизионен акт
№РА-5-18-01084203/04.03. 2022г. (след проверка и на трудовото досие на Е. Х.), като
се потвърждават и от уведомление (л.80), подадено то жалбоподателя в хода на
ревизията.Видно от приложените извлечения от Регистъра на трудовите договори
(л.208) и от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 2005г. до
2022г. (л.209-л.212) е, че към датата на настъпване на осигурителния риск Е.А.Х.е
имала натрупан осигурителен стаж значително надхвърлящ този от чл.40 ал.1 КСО
(6 месеца осигурителен стаж),както и от чл.48а ал.1 и чл.52а КСО (12 месеца осиг.стаж като осигурено лице за този риск), вън и
независимо от положения такъв при оспорващия ЗП.
Следователно,материалните
предпоставки за изплащане на процесните обезщетения, регламентирани с КСО, са
установени, като е останало спорно обстоятелството - била ли е Е.А. Х., към
датата на настъпване на съответните социални рискове, „осигурено лице“ по
смисъла на §1 ал.1 т.3 ДР КСО, в контекста на изискването да е извършвала
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а
ал.1 и да са внесени или дължими осигурителни вноски,като за последното - за
внесените вноски за ДОО, не се спори. Видно от ТД №1/01.05.2019г. (л.11) е, че
оспорващият ЗП е наел по ТПО Е.А.И. (тогава; впоследствие са сключили
граждански брак- л.68 и е приела фамилията Х.), на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ,
която е постъпила на работа на 07.05.2019г.,удостоверено с подписа
ѝ,съгласно регламентацията от чл.63 ал.4 КТ.По аргумент от чл.63 ал.3 КТ,
ако работникът не постъпи на работа в съответния срок, ТПО се смята за
невъзникнало, каквито доводи в настоящия процес ответният орган не повдига.
Видно от извлечението от Регистъра на
трудовите договори, а по този факт не се и спори, е че в срока от чл.62 ал.3 КТ
жалбоподателят е подал уведомление до ТД
НАП Варна, Офис гр.Силистра.От писмените обяснения на Е.А.Х.(л.79), които са
редовно събрани от административния орган и имат сила пред съда, съгласно
чл.171 ал.1 АПК, се установява, че е била наета на работа поради нуждата на ЗП
от „специалист земеделие“, в разширеното му стопанство в с.Яребица (обработвал
е около 260 дка земи), поради започната дейност по отглеждане на лавандула, а
наетото лице е имало нужните познания за това. Е.А.Х.е постъпила на работа на
07.05.2019г., както е отразено в ТД, като е полагала труд при пълно работно
време,занимавайки се с подготовката на разсад за лавандула.В писмените
обяснения на оспорващия земеделски стопанин горните обстоятелства са
недвусмислено потвърдени с уточнението, че се е грижила за разсада на
лавандулата, вкл. като го е карала от лехите (маточно насаждение според
съдебната агрономическа експертиза) до нивата.Последното се потвърждава и от
показанията на изслушаните свидетели Е. Д. и Б. К. (с.з. на 22.06.22г.), като и
двамата са виждали Е. да кара микробус, с който са били превозвани както хора,
помагащи в работата на ЗП, така и разсад лавандула през 2019г., включително когато
е било вече топло.Вторият свидетел (св.Б. К.) заявява,че лавандулата (за
разсад) са засели (оспорващият и Е.) през м. януари-м.февруари, но през част от
посевите бил преминал автомобил,което наложило да се презасаждат
(на мястото на погиналите насаждения),продължило и след оптималния период за
засаждане на лавандула (20.02-20.03. или 15.10.-15.11.).Съгласно приетото без
възражения заключение на Съдебната агрономическа експертиза презасаждането
на лавандулата става по всяко време, извършва се само на ръка, когато лехите
вече са направени и унищожените от утъпкване (или по
други причини) насаждения се подменят с нови.Такива се вземат от маточното
насаждение,което е произведено от елитни семена, закупени от лицензиран
производител. За да се „хванат“, да се адаптират към почвата, новите насаждения
е следвало да бъдат поливани ежедневно, които агротехнически дейности
потвърждават обсъдените по-горе обстоятелства - за вида и необходимостта от
реално извършваните дейности от Е. Х.,вкл. през м. май.2019г. до излизането
ѝ в отпуск поради временна неработоспособност (първият БЛ е от
19.05.2019г. с диагноза “заплашващ аборт“-л.102)
Видно
от писмения отговор на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра е, че Х.Х.Х.е регистриран като земеделски стопанин от 04.03.2015г.,
с редовни ежегодни пререгистрации (л.47),подавайки съответните Анкетни карти за
обработваните площи и видовете отглеждани култури.Освен това, от НАП Офис
гр.Силистра, са постъпили подаваните от него Справки-декларации по ЗДДС и дневниците
за покупки и продажби, удостоверяващи, че ЗС не само е бил регистриран по ЗДДС,
но и е извършвал активна делова дейност през проверявания
период:м.февруари.2019г.- м. януари.2020г. (л.16-л.40), което сочи на
необходимост от наемане на работна ръка, като извън обхвата на настоящия
контрол остава въпроса как са били уредени отношенията му с помагащите му
познати и возените лица от съседни села, според показанията на свидетелите.
Изложеното
по-горе дава основание да се приеме,че Е.А.Х.реално е полагала труд в
стопанството на ЗП и то значително преди удостоверената дата с трудовия договор
- 07.05.2019г. Налице са били всички предпоставки, при условията на чл.4 ал.9 КСО, същата да бъде осигурявана за общо заболяване и майчинство, но
жалбоподателят е преценил, че ѝ дължи по-стабилно уреждане на отношенията
съгласно регламентацията от КТ. Последното сочи на неоснователност на
съмненията на контролния орган на ТП НОИ Силистра, а и на ответника, че щом ТД
е сключен със съпругата на ЗП и преди него, а и след него, няма наети други
лица по ТПО, като освен това наетата работничка 10-тина дни след удостовереното
начало на трудовата ѝ дейност, фактически е била перманентно в отпуск по
болест поради усложнения в бременността и опасност от преждевременното ѝ прекъсване,
е бил формално сключен, а подаваните данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО от страна на
осигурителя - фиктивни.Същите били подадени с цел облагодетелстване от
фондовете на ДОО.С оглед на тези именно констатации е прието, че е липсвало
основание за осигуряване по чл.4 КСО, с позоваване на дефиницията от §1 ал.1
т.3 ДР КСО.
Обратно
на така изведения извод от контролния орган при ТП НОИ Силистра, настоящият
състав приема, че са налице достатъчно основания (не просто съмнения) да се
приеме, че Е.А. Х., считано от 07.05.2019г., е полагала труд при жалбоподателя
като е отглеждала и поддържала разсад за лавандула и активно е извършвала
неговото пресаждане на мястото на погинали насаждения. Последното, обаче, е без
съществено правно значение в настоящия административен спор,тъй като
евентуалната действителност или фиктивност на процесния трудов договор,съгласно
регулацията от чл.74 КТ, може да бъде установена единствено и само от общия съд
по реда на глава Осемнадесета от КТ,т.е. по реда на ГПК.Ответният орган упорито
поддържа, че не оспорва действителността на релевирания в процеса ТД №1/01.05.2019г.,
а се позовава единствено на липсата на реално изпълнение на трудовите
задължения по него и съответно, на невъзникнали осигурителни правоотношения в
сегмента: осигурител-осигурено лице от обхвата на сложното тристранно
осигурително правоотношение с участието и на осигурителния орган. При горната
констатация, обосновала тежките последици за жалбоподателя,изрично оспорени пред
ответния орган, последният е следвало да изпълни нормативното си задължение от
чл.74 ал.3 КТ,като сезира съда, компетентен да се произнесе по действителността
на трудовия договор, защото няма съмнение, че сключен такъв с цел
облагодетелстване от фондовете на ДОО и без намерение да се изпълнява, е
недействителен съгласно регламентацията от чл.74 ал.1 КТ във връзка с чл.26 и
сл. ЗЗД. Като не се е съобразил с правилото от чл.74 ал.5 КТ и не е признал
действието на сключения между страните ТД, ответният орган е потвърдил
предписанията, дадени на работодателя за коригиране на подадената информация в
Регистъра на осигурените лица. Липсата на влязъл в сила съдебен акт, който е
обявил недействителността на сключения и редовен от външна страна трудов
договор, прави издадените задължителни предписания и решението на Директора на
ТП НОИ Силистра незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по
реда на ГПК би било налице основание за издаване на процесното предписание по
чл.108 ал.1 т.3 КСО, каквото в случая липсва, а и не се твърди да е сезиран гражданският
съд с настоящия казус. Административният съд също не е компетентен да се
произнесе инцидентно по действителността на процесния трудов договор в
настоящото съдебно производство по оспорване на контролен административен
акт.Ето защо обжалваните административни актове следва да бъдат отменени като
несъответни на закона,в какъвто смисъл е безпротиворечивата
по-нова съдебна практика.(Вж.Решение №9137/ 18.10.22г.,адм.д.№1567/22г.;Решение
№5266/01.06.22г.,адм.д.№12296/21г.; Решение №4512/ 27.03.19г.,адм.д.№1298/19г.
и много други на Шесто отделение на ВАС).
В
хода на ревизията е установено, че ЗП Х.Х.Х.е
извършвал независима икономическа дейност през релевирания период
м.май.2019г.-м.септември. 2021г., като е бил регистриран и по ЗДДС, видно от
приложените Справки-декларации и дневници за покупки и за продажби (л.16-л.40).
Освен това, регулярно и в нормативните срокове от ЗДДФЛ е подавал ГДД по чл.50
от с.з. (л.42),видно от писмените отговори на НАП.От Областна дирекция
„Земеделие“ Силистра са удостоверили обстоятелствата,че жалбоподателят е
регистриран като земеделски стопанин на 04.03. 2015г. и са осъществявани
надлежни пререгистрации за всяка стопанска година (л.47-л.65).От приложената
Анкетна карта за регистрация на ЗС през 2020г. (за стопанската 2019/2020г.) се
установява,че е декларирал засети 5.2 хектара с лавандула. От справка за
дейността (л.56 и л.61) е видно,че обработва общо 25 хектара,отглеждайки различни
култури,вкл. и лавандула.
Въпреки установените по-горе факти, ответният
орган поддържа позиция, базирана на две взаимно изключващи се твърдения: - не
се оспорва валидността на процесния ТД,нито правото на страните по него да го
сключат при положение, че наетата работничка е била бременна, както и
независимо от това, че работодател и работник са станали впоследствие съпрузи,
но се твърди, че договорът бил фиктивен и, че работничката не е упражнявала
реално трудова дейност по него, както и, че е бил сключен с цел
облагодетелстване от фондовете на ДОО.По дефиниция привидният договор (по
същността си - фиктивен, формално сключен, без намерение да се изпълнява) е
нищожен, съгласно чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Такъв, по хипотеза, е и договорът, сключен с цел да бъде заобиколен закона,
видно от чл.26 ал.1 ЗЗД,каквато цел твърди ответният орган-„с оглед
облагодетелстване от фондовете на ДОО“.Въпреки тежкото противоречие както в установяванията, така и в позицията му по повдигнатия спор,
поддържа, че лицето, за заличаване на чиито данни по чл.5 ал.4 КСО са издадени
процесните задължителни предписания, не е придобило качеството на „осигурено
лице“, съгласно нормативната регламентация от §1 ал.1 т.3 ДР КСО във връзка с
чл.10 ал.1 КСО, поради което неправилно са му били изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и за
отглеждане на дете до 2 годишна възраст.
С оглед на горните установявания,при
условията на чл.168 ал.1,във връзка с чл. 146 АПК,настоящият състав приема от
правна страна следното: Обжалваният контролен административен акт е издаден от
компетентен орган - директор на ТП на НОИ гр.Силистра,съгласно изричния
регламент от чл.117 и чл.118 ал.1 КСО.В хипотезата на заместване,заместващото
длъжностно лице действа от името на замествания орган (ТР №4/22.04.04г. на ВАС
по д.№ТР-4/2002г.,ОСС), както е процедирано в случая,
съгласно Заповед №1016-40-1083/07.10.21г. (л.134) и приложения БЛ №Е202133146 19
(л.135), удостоверяващ отсъствието на директора на ТП НОИ гр.Силистра през
периода:19.04-21.04.2022г.Спазени са административно-производствените
правила,как- то и законоустановената писмена форма с изложени фактически и
правни основания. Въпреки това оспорените актове са материално
незаконосъобразни и подлежат на отмяна като противоречащи на действащото
позитивно право и нормативната цел, предвид регламентацията от чл.74 ал.1-ал.7 КТ.Разноски са поискани своевременно от оспорващия,като с оглед изхода на
делото и при условията на чл.143 ал.1 АПК, такива следва да му бъдат присъдени
в удостоверения размер от 1390 лева, при липса на възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
Същите по аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във вр.с §1 т.6
ДР АПК, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията,която
е способна да се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е.
разпоредител с бюджет.Юридическото лице, в структурата на което се намира ответният
орган,съгласно чл.33 ал.2 КСО е НОИ,като не следва друго от чл.9 и чл.28 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт (Обн.ДВ, бр.8/14г.,посл.изм.ДВ,бр.62/21г.),воден
от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на земеделски производител Х.Х.Х.от с.Яребица, Община гр.Дулово, с ЕГН:**********, Решение №1040-18-38/19.04.2022г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ гр.Силистра и
потвърдените с него Задължителни
предписания №ЗД-1-18-01084281/04.03.2022г.,издадени от старши инспектор по
осигуряването - контролен орган по чл.107 ал.2 т.1 от КСО.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт с
административен адрес: гр. София, бул.“Ал.Стамболийски“ №62-64 и БУЛСТАТ:*********,да заплати на Х.Х.Х.от
с.Яребица, Община гр.Дулово, ул.*******,с ЕГН:**********,
сумата от 1 390.00 (Хиляда триста и
деветдесет) лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: