№ 1230
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000500774 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260267 от 30.04.2024 год., постановено по гр.д. № 950/2019 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 15-ти състав е отхвърлен предявен от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество против В. Ц. П. и К. Е. П. иск за отнето в полза на
Държавата, на основание чл.63 ал.2, т.2 на: лек автомобил, марка „Мерцедес“ с транзитен
номер ******** и на лек автомобил, марка „Ланчия“ с ДК № ********, като с решението
ищеца е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 989.92 лева.
С определение № 265393 от 13.08.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от
ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество да измени постановеното решение в частта за разноските досежно
дължимата държавна такса по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че несъответствието
между имуществото и нетния доход на ответниците е по-малък от законоустановения /150
000 лева/, като е изследвал по-малък период от проверявания. Поддържа, че тъй като по
делото се установи значително несъответствие са налице предпоставките на специалния
закон за отнемане на имуществото, поради което моли за отмяна на решението и
постановяване на нова, с което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът В. Ц. П. оспорва жалбата, като твърди неоснователност, тъй като по делото са
1
събрани достатъчно доказателства, даващи основание да се приеме, че исковата претенция е
неоснователна. Моли за отхвърляне на жалбата.
Ответникът К. Е. П. не взема становище по жалбата.
Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се
твърди недължимост на държавна такса, тъй като ищецът е освободен от такава в
производството по отнемане на незаконно придобито имущество..
Въззиваемите по частната жалба не вземат становище.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок,
от надлежна страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. По очертаният от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол,
свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за отнемане на незаконно
придобито имущество, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е било образувано по иск на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.74 от Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ срещу В. Ц. П. и К. Е.
П., като се твърди, че с решение № 914/31.10.2018 г. е образувано производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление от СРП за това, че по пр.пр. № 54134/2008 г. В. Ц. П. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.211 НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1,
т.10 от ЗПКОНПИ, а периодът на проверката е от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. Поддържа, че
вследствие на извършената проверка се установява наличие на значително несъответствие в
размер на 463 398.06 лева в имуществото на ответника по смисъла на чл.107, ал.2 от
ЗПКОНПИ във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ. Твърди се, че през проверявания период
ответникът П. е придобил имущество в общ размер 569 218.38 лева, включващо: покупка на
дялове от търговски дружества на обща стойност 2 530 лева, покупка на 2 леки автомобила
на обща стойност 11 800 лева, 489 348.67 лева – преводи по сметки от трети лица и
69 539.71 лева – вноски по банкови сметки от проверяваното лице. През проверявания
период ответниците са продали: 16/192 ид. части от ПИ 94 в комплекс „ЦГЧ“ гр. Видин на
стойност 44 450 лева и ниви в землището на с. Тополица, като К. П. е получила 2 544.16
лева. Претендира се отнемане, съобразно направен частичен отказ, общо от ответниците, на
основание чл. 142 ЗОНПИ, вр. § 5 вр. чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗОПДНПИ (отм.), на две МПС-та: лек
автомобил, марка „Мерцедес“ с транзитен номер ******** и на лек автомобил, марка
„Ланчия“ с ДК № ********.
Ответникът В. П. оспорва иска, като твърди, че с другата ответница К. Е. П. не живее повече
от 10 години. Недвижимият имот е закупен с лични средства на ответницата, придобити от
продажба на наследствен имот. Сумата от 619 лева е част от търговския оборот на
дружеството. Посочва, че 2-та леки автомобила са закупени със заемни средства с доказан
2
произход. С допълнителна молба ответникът сочи, че в периода 2005 г. – 14.12.2010 г. е
живеел преимуществено с болния си баща в неговия дом на адрес в с.***, като през този
период е получавал пенсията на своя родител, като двамата се издържали с този доход.
Живеели скромно и успял да спести средствата, депозирани по личната му банкова сметка. В
периода 2008- 2012 г. е действал като представител на фирма „Ауто Мони“ ООД, която
посредничила със сделки с коли в Република Гърция, често пътувал до там и спестявал
представяните му дневни пари, които влагал по сметка, за да не носи в брой. В периода 2012
г. – 2018 г. живеел и работел в Република Италия. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Ответникът К. П. по същество не оспорва иска, но в отрито съдебно заседание заявява, че от
2008 г. съпругът й спрял да идва в София, грижел се за баща си, от тогава са във фактическа
раздяла. Ответницата сочи, че работи по трудово правоотношение като учител от 1990 г. в
*** ОУ кв. Горубляне, гр. София. Посочва, че „дава“ идеалните си части от автомобилите на
държавата.
Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., отм. ДВ бр.
8/19.01.2018 г.) и е предявен след постановяване на решение № 914/31.10.2018 г. на КОНПИ
по реда на чл. 61, ал. 2 т. 2 от ЗОПДНПИ и след приключване на проверката на КОНПИ,
инициирана с доклад на ТД-София. Целта на проверката от комисията е установяване дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали
натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и
законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция
на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за
целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ са
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и
преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10
години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им
сведения и са достигнали до извод за наличието на „значително несъответствие“ между
имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лв., а от там
и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на
държавата.
Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в
състезателен процес по специалните правила на ЗОПДНПИ /отм./ - чл. 74 и сл. от закона, а
доколкото няма такива - по правилата на ГПК - чл. 80 от ЗОПДНПИ /отм./, като в същото
подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.
Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на
3
първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваното
лице в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи
значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход
(нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и
семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема
наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на
имуществото). Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако
надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на
имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници
на забогатяване, то последното е незаконно. (Решение № 13 от 13.10.2012 г. по
конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ).
В настоящия случай се установи по делото, че периодът на проверката е от 20.05.2006 год.
до 20.05.2016 год.
Пред първоинстанционният съд е прието заключение на изготвена съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Р. С.. Въззивният съд също кредитира „вторият
вариант“ на експертизата, тъй като той отчита настъпилата фактическа раздяла между
ответниците пред 2008 год., факт, който не е оспорен от ищцовата страна, а в същото време
е категорично установен и от събраните гласни доказателства. От експертизата, в
кредитирания вариант се установява, че към 20.05.2006 г. наличните парични средства по
банкови сметки на ответниците са в размер на 13 132.34 лева. Получените възнаграждения
по банковите сметки на ответницата в периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г., след
извършени удръжки, са в общ размер на 87 173.83 лева. За периода от 20.05.2006 г. до
20.05.2016 г. вещото лице установява начислен месечен облагаем доход на П. в общ размер
на 3 869.50 лева. За периода от м.05.2014 г. до м.02.2015 г. ответникът е получил
възнаграждения, след удържани данъци и осигуровки, в общ размер на 50 676.71 лева, а на
база на сключения трудовия договор – м.08.2012 г. ответникът е получил трудово
възнаграждение в общ размер на 101 363.43 лева. През проверявания период П. е получила
обезщетения в общ размер на 32 885.15 лева. В периода от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г.
вещото лице констатира получени обезщетения и пенсии от бащата на П. в общ размер на 12
826.32 лева. Доходите му от друга стопанска дейност са в общ размер на 1 345.67 лева, а
тези на П. - 1 062.82 лева. В периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците са продали
недвижими имоти със стойност по нотариални актове в общ размер на 46 994.16 лева. На
19.05.2010 г. П. е продал 15 дяла от капитала на „Вип Кънстъкшън Груп“ ООД за сума в
размер на 15.00 лева, а е изтеглил суми от кредитна карта Mastercard globul от „Обединена
българска банка“ АД в общ размер на 4 929.99 лева. От 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г.
ответниците са получили приходи от кредитни лихви и наеми в общ размер на 1 268.37 лева,
а преводите/вноски от трети лица, с изключение на процесните преводи, са в общ размер на
4 259 лева. В обобщение експертът отбелязва, че при отчитане на доходите от Италия за
процесния период получените доходи и приходи от ответниците са в общ размер на 289
037.20 лева. Изчисленият размер на разходите за пътуване и престой в чужбина на
4
ответниците, за периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г., на база посочената от ищеца
методика и наличните по делото данни за излизания, влизания в страната, дестинация е в
общ размер на 14 463.45 лева. Не се констатират платени местни данъци и такси от
ответниците през процесния период. За процесния период П. е придобил дружествени
дялове, отчуждени през проверявания период, на стойност 15.00 лева. От 20.05.2006 г. до
20.05.2016 г. ответниците са внесли парични средства по банкови сметки в общ размер на
123 326.48 лева, получили са преводи/вноски от трети лица в общ размер на 4 259 лева, като
преводите в общ размер на 487 001.67 лева са предмет на повдигнатото обвинение по чл. 211
НК спрямо ответника.
Въззивният съд споделя доводите на ответника, че посочените суми не следва да се вземат
предвид като приход, доколкото наказателното производство по НОХД № 5747/2018 г. на
СРС, 116 с-в е прекратено на 21.04.2023 г. поради изтекла абсолютна давност. За процесния
период ответниците са придобили МПС на стойност в общ размер на 12 249 лева. На
21.11.2008 г. П. е извършил един превод в полза трето лице в размер на 1 369.08 лева.
Ответниците са извършили плащания чрез ПОС, платени са банкови такси, застраховки и са
изтеглени суми в общ размер на 116 931.60 лева. За периода от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г.
са изчислени разходи за издръжка на ответниците в България според данни на НСИ в общ
размер на 49 569.50 лева и други разходи надвишаващи предвидените от НСИ в общ размер
на 67 362.11 лева.
В обобщение съгласно методиката и твърденията на ищеца от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г.
извършените разходи от ответниците са в общ размер на 743 053.64 лева, а според
твърденията на ответниците за периода от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г. извършените разходи
от ответниците са в общ размер на 276 670.30 лева. Изчисленият нетен доход според
методиката на ищеца за процесния период е отрицателен нетен доход с натрупване в общ
размер на 500 347.64 лева, а според твърденията на ответниците - от 05.11.2008 г. до
20.05.2016 г. изчисленият нетен доход за процесния период е отрицателен нетен доход с
натрупване в общ размер на 88 996.54 лева, а при отчитане на доходите от Италия - 12
366.89 лева.
В заключение вещото лице дава три варианта: Вариант 1 – Съгласно методиката и
твърденията на ищеца от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г.: полученият резултат от анализа е
наличие на несъответствие в общ размер на 532 065.44 лева недостиг, за периода 20.05.2006
г. - 20.05.2016 г.; Вариант 2 – Съгласно методиката и твърденията на ответниците от
05.11.2008 г. до 20.05.2016 г.: полученият резултат от анализа е наличие на несъответствие в
общ размер на 118 214.33 лева недостиг, за периода 05.11.2008 г. - 20.05.2016 г. и Вариант 3
– съгласно методиката и твърденията на ответниците от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г.,
включващи доходи в Италия от м.08.2012 г. до м.04.2014 г. изчислени на база средни доходи
от м.05.2014 г. до м.02.2015 г.: полученият резултат от анализа е наличие на несъответствие в
общ размер на 16 850.90 лева недостиг, за периода 05.11.2008 г. - 20.05.2016 г. В
проведеното открито съдебно заседание експертът разяснява, че е отчел доказателствата,
според които единият от автомобилите е предаден за скрап, а вторият е предмет на
5
наказателно производство в Италия и е отнет от ответника.
Както бе посочено по-горе, и въззивният съд кредитира изводите на вещото лице по втория
предложен вариант, отчитащ настъпилата фактическа раздяла между ответниците,
представените доказателства за получени доходи по трудово правоотношение,
осъществявано от П., както и наличното имущество в края на проверявания период. Въз
основа на това съдът приема за доказано по делото несъответствие в размер на 118 214.33
лева. Така установеното несъответствие е на по-ниска стойност от законоустановения
критерий - над 150 000 лева. Доколкото не се установява първата от законоустановените
предпоставки, безпредметно се явява разглеждането на останалите елементи от фактическия
състав, предпоставящи уважаване на иска за отнемане.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК съдът приема следното:
Определението е законосъобразно.
Константна е съдебната практика, която приема, че по предявения иск по чл.74 ЗОПДНПИ
/отм./ и по иска по чл.153 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи от
Комисията, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода
на делото. Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна
практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД /отм./, е неоснователно – тази
практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична
разпоредба /чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, идентична на чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм.//, от която
следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията или респективно отказ от иска, в нейна
тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл.154, ал.3 от
ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса
не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на
бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Изложеното мотивира
настоящия състав да приеме неоснователност на жалбата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, въззивникът
следва да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 494.96
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260267 от 30.04.2024 год., постановено по гр.д. № 950/2019
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 15-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265393 от 13.08.2024 год., постановено по гр.д.№
950/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 15 състав в производство по чл.248 от ГПК.
6
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7