Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 05.06.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на първи
юни, две хиляди и седемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Анелия Маринова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №565 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за развод поради разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК
преминало към производство за развод по взаимо съгласие, на основание чл.50 от СК.
Ловешки районен съд е
сезиран с искова молба от А.А.К. ***, чрез пълномощника си адв.И. *** против М.М.С.
***, в която изтъква, че между страните по делото има сключен граждански брак на
19.11.2012 год. в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч. Споменава, че от брака си имат родени две деца К.А.А., ЕГН-********** и А.А.А., ЕГН-**********, които към настоящият
момент са малолетни.
Пояснява, че отначало бракът им вървял
добре и поддържали добри отношения, но това не продължило дълго. На 28.01.2017 год. ответницата без причина
напуснала жилището и заживяла с друг мъж на семейни начала. Грижите за отглеждане и
възпитание на децата поел той като техен баща, подпомаган от родителите си. Не след дълго време
установил, че
местонахождението на ответницата е в с.Оходен, Област-гр.Враца. Пристигнал на място при нея и след проведен
помежду им разговор, тя се съгласила да се върне в семейното жилище. След по-малко от една седмица тя
отново напуснала семейното жилище и заживяла отново в същото село. От няколко месеца той и съпругата
му живеят
във фактическа раздяла, като децата живеят при него, на посочения в исковата молба
адрес в
с.Каленик, Област-гр.Ловеч, в жилище, собственост на родителите му. В жилището
уточнява, че са създадени добри условия за живот на децата.
За ответницата заявява, че не проявява интерес към децата, не ги посещава и не се грижи за тях.
Детето К.А.А. от 15.09.2015 год. е записано и редовно посещава детска
градина "Светулка" в гр.Угърчин.
За себе си ищецът твърди, че на 01.03.2017 год. е сключил трудов договор №
2/01.03.2017 год. с „Бонилес”ЕООД-гр.Ловеч, от който е възникнало трудово правоотношение между
него и работодателя. По силата на този договор той е поел задължението да изпълнява трудовата
функция на "Работник в горското стопанство".
От страна на ищеца има сериозно и
непоколебимо желание за прекратяване на брака, тъй като отношенията
между него и съпругата му охладнели, поради което за него се явява правния интерес от
предявяване на настоящата искова молба със следния петитум :
Моли да бъдат призовани на съд и след като се
уверите в изложеното по-горе да постанови решение, с което да прекратите брака между А.А.К., ЕГН- **********, с адрес *** и М.М.С., ЕГН-**********, сключен на
19.11.2012 год. в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, като дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК. Родителските права по
отношение на родените от брака деца К.А.А., ЕГН-********** и А.А.А., ЕГН- ********** да
бъдат предоставени за упражняване от бащата А.А.К., при режим на лични
отношения на майката М.М.С. с децата всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 09:00 часа
в събота до 14:00 часа. Ползването на семейното жилище, находящо се в с.Каленик,
Област-гр.Ловеч, ул. „Караджата"№5
да се предостави на бащата, като децата ще живеят заедно с бащата А.А.К. в същото.
Майката М.М.С. да заплаща в полза на
децата К.А.А., ЕГН-**********
и А.А.А., ЕГН-**********,
чрез техния баща и законен представител А.А.К., месечна издръжка в размер на 130
лева за всяко едно от тях, с начална дата - датата на влизане в сила на
решението за прекратяване на брака с развод, до настъпване на законно основание
за изменението или прекратяването на издръжката. През време на брака те като съпрузи
не са
придобити жилище, МПС или други вещи на значителна стойност. След брака да остане
предбрачното фамилното име на съпругата С..
В срока по чл.131 от ГПК е представен
писмен отговор на исковата молба от ответницата, в който намира, че предявения
против нея иск за развод е допустим и основателен. Не отрича, че има сключен
граждански брак с ищеца и че от началото на настоящата календарна година са във
фактическа раздяла. Не възразява родителските права върху детето К.А.А. да се
предоставят на бащата, а по отношение на другото родено от брака на страните
дете А.А.А. желанието й е тя да упражнява родителските права върху него. Моли
разноските по бракоразводното дело да се възлагат на нея, тъй като не тя е
станала причина за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът,
нередовно призован, се явява лично и с пълномощника се адв.И., който от името
на доверителя си представя писмено споразумение по чл.51 от СК, подписано от
страните и моли производството по делото да премине от развод по чл.49, ал.1 от СК към развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК,
Ответницата, редовно призована, се
явява лично и също уточнява, че със съпруга си са постигнали споразумение по
чл.51 от СК. Моли производството по делото да премине към развод по взаимно
съгласие.
Съдът е уважил искането на страните,
поради което и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, е допуснал изменение в
правното основание на иска, с който е сезиран, който от иск за развод по реда
на чл.49, ал.1 от СК да се счита в претенция за развод по взаимно съгласие, на
основание чл.50 от СК.
След така допуснатото изменение в
правното основание на иска съдът е изслушал лично молителите, като молителят К.
изтъкна, че поддържа споразумението за развод по взаимно съгласие. Съгласието
му за развод е сериозно и непоколебимо и лично е подписал споразумението. Моли
съда да се произнесе с решение, с което да прекрати брака между него и
съпругата му като утвърди споразумението.
Молителката С. е категорична в желанието
си за развод по взаимно съгласие със своя съпруг. Съгласието й за развод е
сериозно и непоколебимо. Моли съда да прекрати брака между нея и съпруга й по
реда на чл.50 от СК и да утвърди споразумението.
Пълномощникът на молителя изтъква,
че желанието и на двете страни е бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие и тъй като съгласието им за развод е непоколебимо, моли съда да одобри
споразумението.
За Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.Ловеч се явява социален работник в Отдел „Закрила на детето”
Стефка Стефанова, която по отношение на едното дете, което съгласно
споразумението остава да живее при бащата в с.Каленик счита, че услувията, при
които остава да живее са добри, тъй като бащата се грижи за него, а и има кой
да му помага. За другото дете служебно са изискали и представят като
доказателство по делото доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Враца, в
който е констатирано, че по-малкото дете, което е останало да живее при майката
е добре и тя ще се грижи за него.
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от
удостоверение за сключен граждански брак №**********/19.11.2012 год. на Община-гр.Угърчин,
от което се установява, че А.А.К. и М.М.С. са сключили граждански брак на 19.11.2012
год. в гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, за което е съставен акт за сключен граждански
брак №0004/19.11.2012 год. на Община-гр.Угърчин. След брака съпругата запазила
фамилията си С..
Фактът,
че от брака си молителите имат родени две деца – К.А.А., роден на *** год. и А.А.А.,
роден на *** год. се установява от представените като доказателства по делото
удостоверения за раждане, съответно от 04.09.2015 год. и от 31.05.2016 год.,
издадени от Община-гр.Ловеч.
Видно
от удостоверение изх.№20170329100115/29.03.2017 год. на Агенцията по
вписванията е, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за
лицето А.А.К. за периода от 01.10.2009 год. до 29.03.2017 год. има следния
регистриран режим на имуществени отношения : законов режим на общност.
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените по делото писмени доказателства,
както и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между
тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е
твърда и категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления от
изразеното от тях в съдебно заседание.
Затова
районният съд счита, че бракът между молителите е дълбоко и непоправимо
разстроен и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие
с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от А.К. и М.С. споразумение
е законосъобразно, тъй като в него са уредени всички въпроси относно личните и
имуществените им отношения във връзка с прекратяването на брака. Съдът
установи, че споразумението е пълно и с него са максимално защитени интересите
на родените от брака на молителите две малолетни деца, тъй като е посочено кой
от двамата родители ще упражнява родителските права, уредени са личните
отношения и издръжката на децата и тяхното местоживеене, за което съдът
съобрази и изложеното в социалните доклади на Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.Ловеч и на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Враца. Това
налага съдът да утвърди постигнатото между молителите споразумение, по реда на
чл.51, ал.2 от СК, без да издирва какви са мотивите им за прекратяване на брака.
При този изход на процеса съдът
определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, като при
завеждане на исковата молба А.А.К. е внесъл по сметка на съда държавна такса в
размер на 25 лева, т.е. с оглед на изтъкнатото от адв.И. в съдебно заседание,
че окончателната държавна такса ще бъде поделена поравно между страните, всеки
един от тях следва да заплати по сметка на съда сумата 7,50 лева. Всяка едно от
страните по делото следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и сумата
93,60 лева, представляваща 2 насто върху тригодишните платежи относно
споразумението за издръжка, на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК или общо сума в
размер на 101,10 лева.
Разноските по делото остават в
тежест на страните, така както са направени, с оглед изтъкнатото от
пълномощника на молителя адв.И..
Тъй като делото е приключило със
споразумение, то на основание чл.78, ал.9 от ГПК, РС-гр.Ловеч следва да върне
на А.А.К. половината от първоначално внесената държавна такса или сумата 12,50
лева.
Водим от горното, Ловешки районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 19.11.2012 год. с акт №0004 на Община-гр.Угърчин
между А.А.К., ЕГН-********** *** и М.М.С., ЕГН-********** ***, поради
настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на
основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :
1/.Родителските права по отношение
на роденото от брака на страните дете К.А.А., ЕГН-********** се предоставят за
упражняване от бащата А.А.К., като същото ще живее при него. Определя режим на
лични отношения на майката М.М.С. с детето К.А.А., както следва : всяка първа и
трета събота от месеца, за времето от 09:00 часа в събота до 14:00 часа.
2/.Родителските права по отношение
на роденото от брака на страните дете А.А.А., ЕГН-********** се предоставят за
упражняване на майката М.М. СТРОЕОВА като същото ще живее при нея. Определя
режим на лични отношения на бащата А.А.К. с детето А.А.А., както следва : всяка първа и трета
събота от месеца,за времето от 09:00 часа в събота до 14:00 часа.
3/.Майката М.М.С. да заплаща в полза
на детето К.А.А., ЕГН-**********, чрез неговия баща и законен представител А.А.К.,
месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет / лева с начална дата - датата
на влизане в сила на решението за прекратяване на брака с развод, до настъпване
на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.
4/.Бащата А.А.К. да заплаща в полза
на детето А.А.А., ЕГН-**********,чрез неговата майка и законен представител М.М.
СТРОЕОВА, месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет / лева с начална дата
- датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака с развод, до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на
издръжката.
5/.През време на брака съпрузите не
са придобити жилище, МПС или други вещи на значителна стойност.
6/.След брака съпругата остава да
носи предбрачното си фамилно име - С..
Разноските по делото остават в тежест на
страните така, както са направени, а окончателната държавна такса ще се понесе
поравно.
С това споразумение страните уреждат
всички лични и имуществени отношения помежду си, като последица от прекратяване
на брака и за в бъдеще няма да имат претенции един към друг.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч общо сумата 101,10 /сто и
един лева и десет стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от
които 7,50 лева, представляваща окончателна държавна такса и 93,60 лева,
представляваща 2 насто върху тригодишните платежи относно споразумението за
издръжка, на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
М.М.С., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч общо сумата 101,10 /сто и един лева и десет стотинки/, представляващи
съдебно-деловодни разноски, от които 7,50 лева, представляваща окончателна
държавна такса и 93,60 лева, представляваща 2 насто върху тригодишните платежи
относно споразумението за издръжка, на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
Районен
съд-гр.Ловеч да върне на А.А.К., ЕГН-**********
*** сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
половината от внесената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :