Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 21 май, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 21.04.2021 г. /двадесет и първи април,
две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 694 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по
искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот
Волов" № 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К. и Я Б Я, в качеството си на
Управители, чрез процесуален представител юрисконсулт И.К.Т.,
против Г.Ю.Н., с ЕГН **********,***, с която
се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществуват вземания на ищеца, произтичащи от Договор за кредит „Бяла
карта" с № 466816 от 11 май 2016 г., сключен между Г.Ю.Н. и „Аксес
Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него от 26
февруари 2019 г., а именно: 800,00 лв.
лева главница; 63,36 лв. лева договорна лихва за периода от 13.05.2016 г.
/датата на първата транзакция по картата/ до 06.09.2018 г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/; 160,00 лв. лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 200,00 лв. лева разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 67,85 лв. лева за периода от 06.09.2018 г.
/денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната
изискуемост/ до 30.07.2019г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1411/2019 г. по описа на PC – Лом. Претендират
се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Ю.Н., **********е
образувано ч.гр.д. № 1411/2019 г. по
описа на PC - Лом.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу ответника въз основа на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1
към него от 26 февруари 2019 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес
Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Обстоятелството, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, е подписан Договор за кредит „Бяла
карта" с № 466816 от 11 май 2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД като
кредитор и Г.Ю.Н. като кредитополучател. Твърди се, че с подписването на
процесния договор „Аксес Файнанс" ООД се задължава да предостави на Г.Ю.Н.
револвиращ кредит в максимален размер на 800.00 лв. лева главница, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. Настъпването на падежа - 2-ро
число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора, зависи изцяло от
поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият
усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс» АД /Картоиздател/
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН- кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Г.Ю.Н. е усвоила сума в общ размер на 800.00 лв. от предоставения
максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата
дължимата непогасена главница е в размер на 800.00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ
договорна/възнаградителна лихва за периода от 13 май 2016 г. - датата на
първата транзакция по кредитната карта до 06 септември 2018 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата
договорна лихва е в размер на 63.36 лв. лева. В чл. 16 от Договора страните са
се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число
на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до
5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16,
ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Съгласно чл. 21 от
процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 16 срок кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3,
ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. В конкретния случай на кредитополучателя е
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към
настоящия момент е 160.00 лв. лева. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в
случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен в 3- дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя обезпечение чрез поръчителство (чл. 16], както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50] лева за
всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави
обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият
не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи
неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумяли /чл. 22, ал. 5/,
че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора са начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент Г.Ю.Н. дължи сума в общ размер на 200.00 лева.
Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и нямат характер на неустойка. Посочва се още, че поради трайната забава и
виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото
му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е
обявена на 06 септември, 2018 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от
Договора Г.Ю.Н. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер
на 67.85 лв. лева за периода от 06 септември 2018 г.- денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 30 юли 2019
г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на
валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение Г.Ю.Н. продължава да не изпълнява задълженията си. Претендира се
присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от
назначения особен представител на
ответника – адв. Р.Б. от МАК. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, тъй
като Г.Н. няма каквато и да е облигационна връзка с ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, защото за цесията не е уведомявана от цедента.
По делото има приложено уведомление за цесията, но то не е връчено от съда на
ответника, тъй като не е открита на адреса си. Не можело да се приеме, че уведомлението
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е връчено на ответника с връчването на ИМ, както
допуска практиката на ВКС, тъй като ИМ и приложенията не са връчени лично на
ответника. Заявява се, че по делото липсват доказателства, че ответникът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия. Иска се
отхвърляне на предявения иск, тъй като договорът за кредит „Бяла карта”
е сключен за срок от шест години и падежът е до 2022г., като не е обявен за
предсрочно изискуем преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и вземането
на ищеца не е изискуемо. Ответницата не е уведомена, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Твърди се, че претендираните от ищеца 63.36 лв. договорна лихва за периода от
13.05.2016 г. до 06.09.2018 г., 160 лв. неустойка за неизпълнение на договора и
200 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение са
недължими, понеже клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 21 и чл. 22, ал. 5 от
Договора за кредит „Бяла карта” от 11.05.2016 г. са нищожни, защото са
неравностойни и противоречат на добрите нрави - фиксиран е годишен лихвен
процент 43.2% и годишен процент на разходите 45.9%, което противоречи на
добрите нрави, тъй като тази лихва се равнява на около ½ на година от главницата. Клаузата на чл. 4,
ал. 1, т. 2 от Договора за кредит „бяла карта” от 05.09.2015 г., с която е
договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2%, е нищожна, тъй като нарушава добрите нрави.
Посочва се, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, защото нищожните клаузи на процесния договор за кредит относно
ГЛП и ГПР не могат да се заместят по право от повелителни норми на закона.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, но в конкретния случай падежът на
кредита не е настъпил, кредитът и не е обявен за предсрочно изискуем.
В проведено по делото
открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ, като
излага подробни съображения в подадена писмена молба. Претендира присъждане на
направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се
явява в проведените открити съдебни заседания. Назначеният особен представител,
адвокат Р.Б. от МАК в открито съдебно заседание поддържа представения отговор
на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. По
заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД с
ЕИК: *********, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г.Ю.Н., с ЕГН ********** за исковата сума по ч.гр.дело №
1411/2019 г. по описа на Районен съд - Лом, приложено към настоящото гражданско
дело. С разпореждане на съда от 31.01.2020г. на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид нормата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложеното
обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения
установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен
срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като
доказателства по делото са Договор за кредит „Бяла карта" с № 466816 от
11.05.2016 г., сключен между “Аксес
Файнанс” ООД и Г.Ю.Н. и приложение № 1
към него, от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на заем на ответника сумата от 400 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Ответникът се е задължил да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания
кредит, която се начислява ежедневно, както такси и неустойки при неизпълнение
на задълженията по договора. С Анекс от 28.09.2016г. към Договор за кредит «
Бяла карта» от 11.05.2016г. сключеният договор се изменя, като кредитодателят
се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер от 600,00 лв. С подписан Анекс от
26.01.2017г. към Договора за кредит кредитодателят се задължава да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800,00 лв.
Представен е
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и Приложение № 1/26 февруари
2019 г. към него,
от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към
ответника по кредит № 466816 е било прехвърлено „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД.
Приложено е и пълномощно,
по силата на което „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с правото да се уведоми длъжниците по цедираните
вземания.
По делото е
прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от представител на
ищеца-цесионер - “Агенция за контрол на
просрочени задължения“.
От приетото по
делото заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че след сключване на процесния договор за кредит “Бяла карта” от страна на
първоначалния кредитор - „Аксес Файнанс“ ООД на ответника е отпуснат револвиращ
кредит в максимален размер на 800 лева. Съгласно
заключението на вещото лице ответникът е усвоил заемна сума 800 лева, като договорната
лихва е в размер на 63,44 лева за периода 13.05.2016г. до 06.09.2018 г., неустойката
по договора е 160,00 лева, разходи за такси за събиране на вземането – 200,00
лева и законна лихва за периода от 07.09.2018г.
до 30.07.2019г. – 72,67 лева, или общо претендираната сума възлиза на 1296,11 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От обсъдените
по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на
цесионер и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем ЕООД/,
в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. и приложение № 1/26.02.2019г., с които е
прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за кредит № 466816.
Установява се наличие и на валиден договор за цесия между първоначалния
кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, както и извършено упълномощаване с правото за уведомяване на ответника за
договора за цесия от страна на дружеството – цедент в полза на ищеца –
цесионер.
С цесията
кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор
за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото
участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по
отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4
от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към
договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно
по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.
99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В случая няма твърдение, че
ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не на последно
място, в производството по чл. 410 от ГПК при установяване на частното правоприемство
в лицето на заявителя не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл.
418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на
общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и
чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е
между страните, че цедираното вземане произтича от сключен при условията на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договор за кредит „Бяла карта“ от
11.05.2016 г. между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, увеличен впоследствие с анекс от 28.09.2016г. на 600,00 лева и
с анекс от 05.05.2018г. – на 800,00 лева.
От заключението
на вещото лице Н.П. се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника,
но вещото лице установява това единствено по информация, предоставена от ищеца,
без да е извършило счетоводна проверка за този факт. Поради твърдяното усвояване на главницата за
длъжника следва да е възникнало задължение да погаси текущото си задължение,
формирано от усвоената от договора сума и дължимите договорни лихви и такси
върху усвоената главница. Движението
на разплащанията и тегленията в брой по кредитната карта на ответника обаче не
се установяват не само от заключението на вещото лице, но и от представените от
ищеца писмени доказателства. Настъпването на
падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора, зависи
изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай,
че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Следователно
ищецът не доказа на първо място, че длъжникът е усвоил заемната сума.
С оглед
задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ възможността кредиторът да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок, налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като
основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В процесния случай ищецът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост, която твърди, че е обявена на ответника на
06.09.2018г. посредством кратко текстово съобщение на посочен от последния
телефонен номер в договора, в която връзка прилага справка, предоставена му от
цедента, като твърди, че от същата е видно получаването на съобщението от длъжника.
В чл. 22, ал. 1 от представения Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.05.2016г.
е записано следното: „В случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на което и да е парично задължение
по настоящия договор с повече от 10 /десет/ дни или не е заплатил
минимум 15 % /петнадесет процента/ от
одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15 % /петнадесет процента/ от сумата по
одобрения кредитен лимит, Кредитополучателя има право да обяви цялото му
задължение по настоящия Договор за предсрочно изискуемо. Обявяването на
предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините на чл. 28 от
настоящия договор.“ От цитираната разпоредба е видно, че не е предвидено
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, а такава следва да бъде
обявена на длъжника по реда на чл. 28 от договора – чрез писма, покани,
съобщения, електронна поща и др. По настоящото дело не се събраха
доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. От представената от ищеца справка за
кратко текстово съобщение не може да се направи категоричен извод длъжникът
действително ли е получил това съобщение, като липсва надлежно удостоверяване
на получаването. Доказателства за изпратено писмо чрез пощенски оператор, респ.
за известие за доставяне, връчена нотариална покана и др., не са представени от
ищеца. Такива усилия от страна на кредитора „Аксес Файнанс“ ООД за обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника не са направени, въпреки предвидената в
договора за кредит нарочна сума за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, която се претендира и с исковата молба. Действително, дори обявяването на предсрочната
изискуемост да няма изискуема форма за действителност, то следва да бъде във
вид, от който да може да се направи заключение, че волеизявлението на кредитора
е достигнало до длъжника. Такъв извод от представената разпечатка на SMS не може да бъде направен само въз основа на текста
„получено“ в същата. Доколкото
установителният иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване само на
притезанието, за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета
му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В
този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда
само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание.
Производството
по 422, ал. 1 от ГПК се развива съобразно фактическото и правно основание,
заявено в заповедното производство с депозиране на заявлението. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в един последващ
момент – било с връчване на покана за доброволно изпълнение, било с връчване на
препис от исковата молба, или по друг начин, в момент, последващ подаване на
заявлението, или в хода на исковото производство биха имали за последица
настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на
заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед.
Това от своя страна би довело до промяна на основанието за възникване и
съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е
недопустимо, съгласно разрешението дадено в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г.,
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Действително в рамките на производството по чл. 410 от ГПК не е налице
изискване за доказване на предсрочната изискуемост като предпоставка за
уважаване на искането. При подадено
възражение от страна на длъжника и инициирано производство по чл. 422 от ГПК в
тежест на ищеца е установяване на обстоятелството, че е настъпила предсрочна
изискуемост за вземането преди образуване на заповедното производство, т.е. че
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като, както се посочи по-горе, по силата на чл. 22, ал. 1 от
договора същата не настъпва автоматично.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, изразено в решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, съгласно което началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като позоваването на
предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да
означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за
плащане.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство
- едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на
уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че
кредитът е станал предсрочно изискуем.
Що се касае до исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на
препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя.
Това уведомяване обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК
решение по т.д. №362/2015г. II т. о., не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК, нито да
обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, независимо от наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с
обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява
единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид
обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието
и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при
позоваване от страна на заявителя на предсрочна
изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е
настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е
възникнало на предявеното от заявителя основание.
Доколкото
предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след
упражняване на потестативно право на кредитора, заявеният като предсрочно
изискуем дълг е принципно различно субективно право от разсрочения на вноски по
погасителен план части от главница с добавени лихви. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем лишава длъжника от предоставеното му с договора право да
заплаща минимални погасителни вноски в определени в договора периоди от време,
поради което и разглеждане на искането само за частта на падежиралите главници
по минимални погасителни вноски до
заявлението би представлявало произнасяне по
друго основание, различно от въведеното от кредитора в производството по
реда на чл. 410 от ГПК. Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съдът намира,
че същото не е породило целеното правно действие.
Претенцията за
установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено на
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост.
На последно
място, ищецът не представи доказателства за усвоената от ответника сума за
главница.
Мотивирания
по-горе краен правен извод не се променя и след прилагане към настоящия случай
на задължителните разяснения, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017
от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. Съобразно отговора на посочения въпрос и при приложение на чл. 235, ал.
3 от ГПК съдът взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които имат значение за спорното право, като предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В процесния случай обаче нито с обстоятелствената
част на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба са въведени
фактически твърдения относно изискуемостта на процесните вземания на ищеца,
различни от обосноваващите едностранно изменение на правоотношението. Не става
ясно дали сумата наведнъж е усвоена от длъжника или на няколко пъти. При анализ
на представените доказателства и договореностите на страните не може да се
установи конкретно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
минимална месечна погасителна вноска, размера на падежиралите и незаплатени
вноски по договора, както и основанието за начисляване от страна на кредитора
на лихва за забава в претендирания размер. Предвид изложеното за съда се налага
извод за недоказаност на исковете както по основание, така и по размер, като
аргументи в обратен смисъл не могат да се извлекат и от заключението на
изслушаната експертиза по задачи на ищеца.
Претенцията
за установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено
на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост.
Задълженията за договорни лихви също не са основани в заявлението на твърдения
за пропускане на падеж по погасителен план или такъв, който е уговорен с
конкретна клауза на договора за кредит, следователно не са заявени основания,
които да отрекат зависимостта на фактическия състав, пораждащ тези задължение,
от едностранното изменение на договора, предприето от кредитора с обявяване на
предсрочната изискуемост. Обусловена от предсрочната изискуемост на главницата
е и претенцията за обезщетение за забава, начислено и претендирано за периода
на твърдяно забавено плащане на целия остатък от главницата. Съответно на
недължимостта на предсрочно изискуема главница в целия период, за който тази
санкция е начислена по сметката на кредитополучателя, липсва основание за
принудително събиране на този вид лихва въз основа на издадената заповед за
изпълнение, поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена. На същото
основание, поради ненастъпила изискуемост на главното задължение, следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенциите за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. С оглед на това, че падежът на задължението не е
настъпил, тъй като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, то
съображенията на особения представител на ответника за наличие на неравноправни
клаузи в договора, сключен с потребител, не следва да бъдат обсъждани, въпреки
че съдът напълно споделя същите.
И
тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, а в случая се установи, че такива няма,
то предявените искове от цесионера се явяват неоснователни.
С горните мотиви
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., като неоснователни и
недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата, начиная датата на подаване на заявление по реда
на 410 от ГПК до окончателно ѝ изплащане.
По разноските: При този изход на спора
неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените
разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 във вр. с чл. 422 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3, представлявано от И.Ц.К. и Янислав Бориславов Янакиев, в
качеството си на Управители, срещу Г.Ю.Н., с ЕГН **********,***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията
между страните съществуването на вземане на ищеца към ответника по издадена
Заповед за изпълнение № 966/12.08.2019 г. по ч.гр. д. № 1411/2019 г. по описа
на РС-Лом за сумата, както следва: 800,00 лв. лева главница по сключен на
11.05.2016 г. между „Аксес Файнанс” ООД
и ответника Договор за кредит
„Бяла карта“ с № 466816; 63,36 лв. договорна лихва за периода от 13.05.2016 г.
до 06.09.2018 г.; 160,00 лв. лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 200,00 лв. лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение; 67,85 лв. законна лихва върху непогасената главница за
периода от 06.09.2018 г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
07.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и
недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: