№ 23
гр. Плевен, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. З.В
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500783 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1401 от 30.09.2022г по гр. дело № 1330/2022г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД,
че Н. И. К. , ЕГН **********, от гр.П., пл.М. №*, вх. *, ап.*, ДЪЛЖИ на
“Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.П.,
Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния
директор Й. В., сумата от 370,33 лева, от които сумата от 322,82 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,11,2018 г. – 30,04,2021 г., и сумата от 47,51 лева, представляваща
лихва за забава за периода 03,01,2019 г. – 01,10,2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 12,10,2021 г. до окончателното изплащане на сумите,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6457/2021 г. по описа на
РС Плевен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от АДВ. З. Т. като
1
особен представител на Н. И. К. ,в която се възразява, че е изтекла
погасителна давност за процесните вземания и РС – Плевен не е съобразил
разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Претендира се отмяна на атакуваното решение.
Пред въззивната инстанция длъжникът, който е бил редовно призован, не се е
явил да вземе становище по предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на незаплатени
задължения за потребена топлинна енергия, размери и наличието на изтекла
давност.
ПлРС е приел , че искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания
от заповедния съд по ч.гр.д.№6457/2021 г. по описа на ПлРС, поради което се
явява допустим и следва да се разгледа по същество. От представеното от
ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, според РС, че от
претендираната сума за главница, 51,41 лева са начислени за отопление с
ИРУ, 121,89 лева са начислени за отопление без ИРУ, 121,64 лева са
начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и 28,32
лева са за услуга дялово разпределение. Начислени са корекции в размер на -
0,44 лева. Видно е било от представеното препис-извлечение от сметка на
потребител №*** с титуляр ответника, че през процесния период е била
начислена сума в общ размер на 322,82 лева главница и 47,51 лева лихва за
забава. От представените копия от фактури за процесния период се
установяват и начисленията за отделните месеци. От представената Молба-
декларация от 23,09,2008 г. се установява, че ответникът е заявил откриването
на партида при ищцовото дружество поради закупуване на имота на
22,05,2008 г. От представеното копие от нот.акт от 22,05,2008 г. се
установява, според РС, че ответникът е закупил процесния недвижим имот.
2
От представеното копие от Договор №*** г. се установява сключването на
договор между топлинния счетоводител „Нелбо инженеринг“ ООД и
собствениците на етажната собственост на адрес гр.П., пл.М. бл.*, вх.*. От
представеното копие от Споразумителен протокол от 19,09,2002 г. се
установява постигането на уговорка между ЕС на адрес гр.П., пл.М. бл.*, вх.*,
и ищцовото дружество относно фактурирането на изразходваната топлинна
енергия. Представено е и копие от проведено ОС на ЕС от 14,08,2002 г. От
представеното копие от Споразумителен протокол №3/*** от 19,09,2002 г. се
установява постигането на уговорка между топлинния счетоводител и и
ищцовото дружество относно разпределението топлинната енергия в
аб.станция №***, на адрес гр.П., пл.М. бл.*, вх.*.
РС е приел, че в разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1
от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик,
респективно титуляр на вещно право на ползване в 2 сграда - етажна
собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се
съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдената по-горе справка
от Служба по вписванията може да се направи извода, че собственик на
процесния имот е ответника Н. К.. Ето защо съдът е приел, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по иска. Предвид безспорния между
страните факт, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има
открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства,
според РС, налага категоричен извод за наличие на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и
етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между
страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент №15 в сградата и поради това има качество на потребител по
3
смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата,
нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на
чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/
вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда,
да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето
защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/,
ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището й, какъвто не е настоящия
случай. Ето защо, съдът е приел исковата претенция за доказана в своето
основание. При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща
чл.106а, ал.1 от 3 ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради -
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител.
Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е било видно, че за да са налице отношения на
4
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. При тези изводи съдът
следва да се произнесе по направеното възражение от особения представител
за изтекла погасителна давност - съдът е приел същото за неоснователно по
следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за
м.ноември 2018 г. главница е настъпил на 04,01,2019 г. В съответствие с
нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок,
тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да тече не от
датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта му,
според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен
срок за главницата за м.ноември 2018 г. е започнал да тече от 04,01,2019 г.
/датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 12,10,2021 г., когато
кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК. На основание
гореизложеното съдът е приел, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
Пл РС е изложил пространни мотиви за изводите си, които се
споделят изцяло от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени. Даден е отговор и на основния въпрос, по който
има възражение във въззивната жалба – отното наличието на изтекла давност.
5
Въззивният съд не намира противоречие между изводите на
първоинстанционния съд и цитираната във въззивната жалба разпоредба на
чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
РС – Плевен е съобразил падежите на задълженията и е стигнал до правилен
извод, че давността не е изтекла. С оглед претенцията и по подаденото
заявление за дължими суми за топлоенергия за м. ноември 2018 г и занапред
и при подадено заявление на 12.10.2021г няма как да е изтекла погасителна
давност.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства при
спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК , които да мотивират различен
извод от този на първата инстанция.
При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати
разноски на другата страна за юрк. възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 8 от
ГПК вр. с чл 37 от Заокона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв, което е предвиденият
минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1401 от 30.09.2022г по гр. дело
№ 1330/2022г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Н. И. К. , ЕГН **********, от гр.П., пл.М. №*, вх. *, ап.*
ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.П., Източна индустриална зона № 128, представлявана от
изпълнителния директор Й. В. юрк. възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7