Решение по дело №10119/2020 на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

 

гр. Велико Търново, 15.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	С.Ф.	и с участието
на прокурора	Донка Мачева	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10119 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът К.Д.Х. *** е обжалвал решение №69/17.03.2020 година, постановено по АНД №906 от 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица като неправилно.

Систематизирани, оплакваН.та на касатора касаят неправилно приложен от районН.т съд материален закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора глобата следва да се наложи на майката на детето, тъй като самият той не е настойник на непълнолетната Н.Х.. Последната му е гостувала, тъй като му е внучка, но няма адресна регистрация в селото, а съдът е направил косвени изводи и е приел необосновано, че именно касаторът се е грижил за нея. Неправилно касаторът бил приравнен на настойник, като съдът произволно го приравнил на друго лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗД. С тези и други аргументи касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация Районно управление Горна Оряховица при ОДМВР -  Велико Търново не взема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за основателността и  с оглед приложимостта на института на чл.28 от ЗАНН. 

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

АдминистративН.т съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основаН., съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивН.т съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 2019-268-04-1326 от 19.11.2019 година на началника на РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което на настоящият касатор на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД /Закон за закрила на детето/ е наложена глоба от 300 лв.

 За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът приема, че на 8.11.2019 година около 2,15 часа полицейски автопатрул обходил парка в град Лясковец и установил трупа непълнолетни лица, нарушаващи обществеН.ред, сред които била и непълнолетната Н.Х.. Същата не била придружавана от родител или друго пълнолетно лице, като по тази причина е отведена в сградата на РУ – Горна Оряховица. Детето обяснило, че живее при касатора, който е неин дядо. Касаторът е установен и отведен в сградата на управлението във връзка с нарушението. Съдът е приел, че едиН.т от изслушаните от него свидетели съставя АУАН в присъствието на друг свидетел, като срещу този акт не е депизорано възражение.

            От правна страна съдът приема, че доказателствата потвърждават описаното в обстоятелстваната част от процесното пред него наказателно постановление, като касаторът не е настойник на непълнолетната Н., но е лице, което полага грижи за непълнолетната, тъй като към датата на нарушението – 8.11.2019 година, тя е живеела при касатора на адреса, на който и той живее. При това съдът аргументира, че последН.т е безспорно лице, което полага грижи за непълнолетната Н.Х. по смисъла на дефиницията на §1, т.3 от ДР на ЗЗД, като той е включен в категорията лица, полагащи грижа за дете, при които то пребивава по настоящ адрес. Самата Н.е дете по смисъла на този закон, тъй като към момента на констатиране на нарушението не е навършила 18 години. Най – сетне съдът приема и неприложимост на института на маловажността по чл.28 от ЗАНН, като в това отношение изтъква, късН.т час на който детето е установено само, различното населено място на което е установено от това, на което пребивава, действието по нарушаването на обществеН.ред, което обуславя и извод за наличие на какъвто и да било контрол и оттам извод за поставянето на детето в риск.

            Така постановеното решение е неправилно, макар и не по изтъкнатите от касатора оплакваН..

            Според чл. 8, ал. 3 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Според алинея 4, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗД дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

         Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лева, съгласно чл. 45, ал.3 от ЗЗД. Изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Това изключва хипотезата на алтернативност, тъй като при изпълнение на едно от тези задължеН.по чл. 8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД няма да е налице нарушение, в каквато насока е съдебната практика на съдилищата по този състав.

         Видно от нормата на чл.45, ал.3 от ЗЗД е, че субект на нарушението по е родителят, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете. Отговорността на касатора е била ангажирана с АУАН и НП за това, че като настойник на непълнолетното лице Н.Х. не го е придружил на обществено място в часовете след 22,00 часа. В това отношение следва да се отележи, че принципно правилно ГОРС е посочил, че К.Х. не е настойник на Н.Х., каквито обстоятелства са описани в АУАН. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелството, че касаторът има качеството на настойник по отношение на непълнолетното лице посочено в акта и постановлението.

         В НП е посочен като субект на нарушението по чл. 45, ал.3 от ЗЗД, като "настойник, полагащ грижи", без да е използвана легалната дефиниция "други лица“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗД. Административнонаказателното производство е строго формално и е абсолютно недопустимо в хода на производството и по-конкретно във въззивната му фаза да бъдат установявани факти, различни от установените с АУАН и описани в НП, още повече, че същите касаят особено качество на субекта на нарушението.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление страда от пороци, които го правят незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН.

 

Водим от горното АдминистративН.т съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №69 от 17.03.2020 година, постановено по АНД №906/2019 година по описа на Горнооряховският районен съд, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2019-268-04-1326 от 19.11.2019 година на Началника на Районно управление Горна Оряховица при ОДМВР - Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                             

                                                                               2.