№ 1759
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110125933 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца И.И. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
„Топлофикация С.” ЕАД сумата от 1135,29 лева, представляваща стойността на
начислена и претендирана главница за доставена топлинна енергия през периода от
01.2011 г. до 31.12.2011 г. по партида с абонатен № ...., открита за топлоснабден имот
апартамент № 14, находящ се с гр. С., ж.к. Л., бул. „...“, ..., ..., ...
Ищецът твърди в подадената искова молба, че по откритата за описания имот
партида с посочения клиентски номер се водят задължения за неплатена цена на
доставена топлинна енрегия в исковия размер за процесния период, за които
служители на ответника след оспорване на претенцията заявили, че ако сумата не се
издължи, ще бъде събрана със съдебен изпълнител. Оспорва съществуването на
претендираното от ответника вземане с доводи, че липсва установена облигационна
връзка, извършена доставка на топлинана енергия в имота в претендирания размер,
също счита, че сумите са погасени по давност. Оспорва, че през исковия период
ответникът е доставял стоки и услуги на процесната стойност и че е доставял
топлоенергия до топлоснабдения имот, отговаряща на българския стандарт за
топлопреносна мрежа. Счита на следващо място, че вземанията не се дължат, тъй като
са погасени по давност. Ето защо ищецът навежда да има правен интерес от
предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума и моли съда да
уважи изцяло предявения иск. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Топлофикация С.” ЕАД оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли
предявения иск. Твърди, че процесният топлоснабден имот е собственост и на трето за
спора лице, поради което претенцията на ищеца е частично недопустима. Навежда
съображения за липса на правен интерес ищецът да претендира уважаване на иска на
основание погасяване по давност на процесните суми. Поддържа, че ищецът е
потребител на ТЕ като съсобственик на топлоснабдения имот и като такъв не е погасил
задълженията си за доставената в имота ТЕ за исковия период в определения в
1
действалите към този момент ОУ на дружеството. Твърди, че никога не е оспорвало, че
вземанията за претендирания период са погасени по давност, поради което намира иска
за основателен и моли да не му бъдат възлагани разноските, тъй като с подведението
си не е дало повод за завеждане на иска. Претендира сторените в производството
разноски
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ищеца, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ищеца е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените писмени доказателства – нотариален акт за собтвеност
на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 43, том 11, дело № 2157/1968 г., Удостоверение
за наследници с изх. № I-333/15.05.2000 г., Удостоверение за родствени връзки с изх.
№ РКС20-ТД26-1686, молба-декларация с вх. № 6874/13.10.2001 г. (л. 25-30 по делото)
ищецът е собственик на 1/2 топлоснабдения недвижим имот - апартамент № 14,
находящ се с гр. С., ж.к. Л., бул. „...“, ..., ..., .., в качеството на законен наследник ГКС и
ЯПИ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е.
облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и
топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е
необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия
на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, а и се
установява от събраните по делото доказателства. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и
понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя
при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този
начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на
вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия,
т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
От приложения по делото писмени доказателства се установява собствност на ИВ.
2
ЯНК. ИВ. върху топлоснабдения имот, поради което следва да се приеме, че той е
клиент на топлинна енергия, която закупува от „Топлофикация С.“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение. Доколкото няма доказателство,
обосноваващи противен извод, с оглед данните относно собствеността на имота следва
обаче да се приеме, че ищеца принципно трябва да дължи само 1/2 от дължимите за
доставената до имота суми за топлинна енергия, тъй като е собственик, в качеството на
законен наследник само на 1/2 от процесния имот.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва
да съответства на реално доставеното количество такава.
От заключението на вещото лице Б.С. В-Т по изготвената съдебно-техническата
експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице
помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената
сграда. При условията на сключения договор третото лице помагач е отчитало
отдадената топлинна енергия. Съгласно техническата експертизата за процесния
период по отношение на процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена
сградната инсталация и за горещо битово водоснадбяване. Вещото лице сочи, че в
процесния имот през процесния период е имало три монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани три топлоразделители. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление
на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба
№ ... за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционална на имотите по проект в
сградната инсталация. За процесния период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. фирмата за ДР
е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен
отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.01.2011 г. до 31.11.2011
г. е в размер на 959,91 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в
абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка
от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че вземанията не се установяват
единствено на база воденото от ответника счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено. Поради изложеното съдът счита, че ищецът дължи
на ответника заплащане на 1/2 от сумата от 959,91 лева- незаплатена главница за
топлинна енергия за периода от 01.01.2011 г. до 31.11.2011 г., тъй като е налице
договорно правоотношение и предоставена услуга в посочения периода поне на
претендираната стойност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на
„Топлофикация С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „Топлофикация С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня,
3
в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това
вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните
суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
са отчетени, от което следва, че задължението на ищеца за месец януари 2011 г. е с
краен срок на изпълнение – 28.02.2011 г.
Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че
вземането на ответника за погасено по давност, считано от 28.02.2014 г.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
1135,29 лева, представляваща стойността на начислена и претендирана главница за
доставена топлинна енергия през периода от 01.2011 г. до 31.12.2011 г. по партида с
абонатен № ...., открита за топлоснабден имот апартамент № 14, находящ се с гр. С.,
ж.к. Л., бул. „...“, ..., ..., .., тъй като е собственик само на 1/2 от процесния имот и
претенидраните суми са погасени по давност.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски
има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че от страна на ищеца е доказано
извършване на разноски за заплатена държавна такса от 50,00 лева, която следа да се
присъди в полза на ищцата. Доколкото ищцата е представлявана от процесуалния си
представител безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата като
близко лице, в полза на адв. К.Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер от 309,47 лева. За да е приложима разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице две предпоставки, а именно: ответникът да е
направил признание на иска и да не е станал повод за образуване на делото. В случая
ответникът прави признание на факти, а не на иска. Ответникът е признал факта, че
вземанията са погасени по давност, поради което съдът приема, че не е налице
признание на иска.
Съдът констатира, че не е внесен от ответната страна определения от съда
депозит за изготвената в настоящото производство СТЕ в размер на 200 лева. С оглед
изложеното следва да бъде осъдена на осн. чл. 77 ГПК ответната страна да внесе
сумата в размер на 200 лева в полза на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ИВ. ЯНК. ИВ., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Гургулят” № 31, офис партер НЕ ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б
сумата в размер на 1135,29 лева, представляваща стойността на начислена и
претендирана главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.2011 г. до
31.12.2011 г. по партида с абонатен № ...., открита за топлоснабден имот апартамент №
14, находящ се с гр. С., ж.к. Л., бул. „...“, ..., ..., ..
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ЯНК. ИВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. С., ул. „Гургулят” № 31, офис партер на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв.К.И. Б., ЕГН
4
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата
от 309,47 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СРС на осн. чл. 77 ГПК сумата от 200 лева – депозит за
СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5