Решение по дело №1221/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

23.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19 ноември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1221

по описа за

2020

година.

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1300-000945 от 14.09.2018г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на А.Т.П. ***, ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР; т. 2- „глоба” в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени изцяло.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се  представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

На 22.08.2018г. на жалбодателя бил съставен АУАН с бланков № 443435 затова, че на същата дата в 15:45ч., в гр.. Кърджали, на ул. „Райко Жинзифов- до бл. №20, управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № К 0707 ВА, собственост на Т.В.П., като допуска следните нарушения: 1. отказва да му бъде извършен тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Драг Тест“5000. 2. не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Нарушителят подписал акта, като изрично вписал, че няма възражение. Издаден и връчен му бил и талон за медицинско изследване с  № 0028035, в който е отразено, че водачът отказва проверка за наркотични вещества. На 14.09.2018г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя следните административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР; т. 2- „глоба” в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Видно от Протокол за доброволно предаване, на 05.09.2018г. Теню П.- баща на жалбодателя, е предал в сектор ПП Кърджали СУМПС на А.П.. Към преписката е приложена Докладна записка, адресирана до началника на сектор ПП към ОДМВР-К-ли, видно от която на 20.05.2019г. е посетен адреса на жалбодателя П. за връчване на процесното НП, но същия не бил установен. По данни на баща му лицето /А.П./***.  

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.В., С.С. и Д.И., както и от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение, който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Талон за медицинско изследване; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на МВР, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.В., С.С. и Д.И., намирайки ги за логични, последователни и взаимно допълващи се, които установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите са очевидци, които на процесната дата и място са възприели непосредствено визираните в АУАН нарушения, като и тримата са очевидци на отказа на П. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Коментираните гласни доказателства съответстват напълно  с приетите писмени доказателства и установяват по несъмнен начин извършените нарушения и автора им. Прочее, жалбодателят изрично е вписал в АУАН, че няма възражения.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като липсват данни кога е връчено НП на жалбодателя, или че е приложена процедурата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено  нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 24 месеца и глоба 2 000 лв. Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при описаната фактология П. е осъществил такова нарушение, тъй като макар и да е бил водач на МПС, на процесната дата той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. Събраните по делото гласни и писмени доказателства водят до извод, че жалбоподателя е управлявал гореописаният автомобил, както и че с поведението си той е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказвайки да бъде тестван с техническо средство, както и е отказал да му бъде извършено медицинско изследване. При индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Затова и в тази част наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

По т.2 от НП: Според настоящата инстанция жалбоподателят действително е извършил описаните в акта и наказателното постановление административни нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно неносене на свидетелство за управление на МПС и неносене на контролния талон към свидетелството за управление. Задължението на всеки водач да носи визираните документи е вменено с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, правилно е посочена нарушената материална разпоредба от ЗДвП, като правилно административно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1пр.1,2 от ЗДвП. Това е така, тъй като в цитирана разпоредба по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за водач, който не носи определени документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Предвид изложеното съдът намира, че и в тази част НП е правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.  АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Доказано е и авторството на нарушенията, за което вече бяха изложени съображения. Съдът не споделя изложените доводи, че в разглеждания случай са изтекли сроковете за ангажиране на наказателната отговорност на нарушителя, тъй като от 14.09.2018 година били изтекли повече от две години. Въззивният съд намира, че това възражение не е основателно. С тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. Върховния административен съд на Република България – ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС постановиха решение с което приеха, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. В тази връзка се прие, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Това означава, че след като в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност следва в тези казуси да намери приложение правната конструкция на чл. 81, ал.3, във връзка с  чл. 80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член. Съгласно разпоредбата на  чл. 80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Ето защо съобразно цитираното по – горе тълкувателно решение погасителния давностен срок в случая е четири години и шест месеца, който срок към датата на постановяване на решението по делото не е изтекъл-нарушенията са извършени на 22.08.2018г. Следователно към настоящия момента не е изминал срокът, който законът предвижда за се признае, че административно наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено поради абсолютна давност.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Предвид гореизложеното, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Така мотивиран, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1300-000945 от 14.09.2018г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на А.Т.П. ***, ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР; т. 2- „глоба” в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1,2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА А.Т.П. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР-Кърджали направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

 

 

 

 

 

                                                            Районен съдия: