Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260152 21.04.2022 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански състав
на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и втора година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Йорданка Майска
2. Радостина Петкова
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Йорданка Майска
в.гр.дело № 1629 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е
по въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария
Луиза № 46, заявена чрез юк.Я.Табакова, с посочен съдебен адрес *** против
решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. на РС-Малко Търново, в частта с която съдът е уважил
осъдителния иск на К.С.Н. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.*,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Пиротска № 21, ет.1, офис-2 чрез процесуалния
представител по пълномощие адв.В.Балбазанова против ГД „ГП“-МВР, за заплащане на
неизплатено възнаграждение за сумата от 1528,31 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 220 часа за исковия период: 01.09.2016г. -
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба-30.08.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 199,05
лева-мораторна лихва, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия
направените разноски, д.такса в
полза на съда и разноски за
експертиза.
Решението се обжалва като неправилно, поради което се
моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът
посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е
налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими
към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се
твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно –
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на
следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че
положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.
Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и
исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови
доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемият
К.Н., надлежно
уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Балбазанова е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди
се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а
правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва
изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните
работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на
процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от
заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в
съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в
страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е постъпила в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
По делото е
постъпила и частна жалба от К.Н. против Определение № 126/12.03.2020г. по гр.д.
№ 200/2019г. по описа на РС-М.Търново, с което съдът е допуснал изменение на
решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. на РС-Малко Търново в частта за
разноските, като е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на насрещната страна ГД “Гранична полиция“-МВР. Определението се
обжалва като неправилно, необосновано и недопустимо. Навежда се от частния
жалбоподател, че искането за присъждане
на юк.възнаграждение не е било сторено своевременно, а едва с писмените бележки
по делото; молбата за допълване на решението е депозирана след изтичане на
законоустановения срок, с определението решението не е допълнено, а изменено,
което е недопустимо; размерът на юк.възнаграждение е определен неправилно. Моли
за отмяна на обжалваното определение изцяло като неправилно или същото да бъде
изменено като се присъди юк.възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
В законния
срок от връчване на съобщението за постъпилата частна жалба, отговор от ГД
“Гранична полиция“-МВР не е постъпил.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Производството пред Малкотърновски районен съд
е било образувано по искова молба на К.Н. с искане за осъждане на Главна
Дирекция „Гранична полиция“-МВР да заплати на ищеца сумата от 3000
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен положен извънреден труд
в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.; мораторна
лихва в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 420лева, представляваща обезщетение
равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаването
ободрителни напитки от по 1лв. на смяна по време на полаганите от ищеца за
процесния период нощни дежурства, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие е
сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след
което същият следва да се счита предявен за сумата от 1528,31 лева за допълнително възнаграждение за
извънреден труд, претенцията за мораторна лихва е изменена на 199,05лв., а
претенцията за обезщетение за незаплатени суми за ободряващи напитки за всяка
нощна смяна съответно на 192 лева.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали
доказателства в подкрепа на становищата си.
С решението Малкотърновският районен
съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3,
предл.2-ро, вр.ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като е уважено искането за
неизплатено възнаграждение за сумата от 1528,31
лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 220 часа за исковия период: 01.09.2016г.
- 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 199,05лева-мораторна лихва,
като е присъдил и разноски.
С първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията
за сумата от 192 лева, представляваща обезщетение
равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаването
ободрителни напитки от по 1лв. на смяна по време на полаганите от ищеца за
процесния период нощни дежурства, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тази му част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Не
е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
както и от приетата ССчЕ, че ищеца за
периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019
г., е полагал
труд на длъжност „м.и./с.п.“ в група „Охрана на държавната граница **“ при
ГПУ-М. Т., която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР, като съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен
служител. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12
часа. Съгласно приетото и неоспорено заключение на СИЕ за процесния ищцецът е положил
общо 1536
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1756 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 220
часа,
за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по
изчисления на вещото лице е в размер на 1528,31 лева. За
главницата за извънреден труд, ответникът е изпаднал в забава от падежа на
всяко задължение/посочено в ССчЕ/ до датата на подаване на исковата молба, като
лихвата за забава е в общ размер от 199.05
лева.
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Христов е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен
акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми,
уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи
лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както
ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ
по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса
на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст
тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят
полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в
дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
По отношение частната жалба по чл.248 ГПК. Неоснователно е твърдението, че молбата на насрещната страна е недопустима. Напротив молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като съобщение за изготвеното решение е връчено на 11.02.2020г., а молбата е депозирана на 26.02.2020г.; разноските са поискани с писмени бележки по същество, постъпили по делото на 06.01.2020г., ведно с приложен списък на разноските по чл.80 ГПК и докладвани в о.с.з. на 21.01.2020г. пред МТРС. Неоснователно е и становището на жалбоподателя, че работникът или служителят не дължат разноски на ответната страна, независимо от изхода на делото. Нормите на чл. 359 КТ, чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 83, т. 3 от КТ, на които се позовава жалбоподателя, касаят разноските по производство- държавни такси, разходи за експертизи и призоваване на свидетели, а не разноските на страните за адвокат, респективно- за юрисконсулт.
В случая искането за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявено. Основателно е обаче искането на жалбоподателя за определяне на юрисконсултското възнаграждение на база минималния размер от 100 лв., вместо определените от МТРС 300 лв. Тук следва да се отбележи, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 23, т. 1, предл. 2 от НЗПП, тъй като макар и делото по аналогия да се разглежда по реда на бързите производства, възнаграждението на адвоката, назначен по ЗПП, респективно- юрисконсулта, се определя в размер от 100 до 300 лв., тъй като се касае за дело, което е аналогично на трудово /такова за извънреден труд по служебно правоотношение/ с определен материален интерес. На настоящият съдебен състав е служебно известно, че делото е част от поредица идентични дела, които не се отличават с висока правна и фактическа сложност, по които защитата на ГДГП /както и тази на ищците/ е идентична. Ето защо и като съобрази минималния размер на иска, въззивната инстанция намира, че юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника следва да се определи в размер на 100 лв..
Съдът
намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и
чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на
труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.В националното законодателство
изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния
труд на държавните служители в системата
на МВР, така ,че отговорът на този
въпрос не променя становището на
настоящия състав.В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.Налага
се извод за липсата на такъв механизъм
за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с
оглед по –голяма продължителност на
нощния труд. Останалите посочени от
въззивника придобивки- ранно
пенсиониране,безплатна храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване
на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд.По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел,
следва отново да се има предвид ,че до 2020г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите,такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред ,с което се обосновава различното третиране
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до м.август
2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
Въззиваемият е претендирал и представил доказателства за заплащане на
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., което
съобразно изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК подлежи на уважаване. Досежно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от
въззивника, следва да се посочи, че исканото възнаграждение е сторено от
въззиваемия към минимума, тъй като са предявени два иска. Съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата, при интерес до 1000лв., минималното възнаграждение е 100лв.,
а съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата от 1000 лв. до 5000лв., размерът на
възнаграждението е 200 лв. + 6% за горницата над 1000лв.. При тези
обстоятелства възражението е неоснователно.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. по описа на Районен съд
–Малко Търново в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 126/12.03.2020г. по гр. д. № 200/2019 г. по описа на РС- Малко Търново, В ЧАСТТА, с която е определено дължимо от ищеца възнаграждение от 300лв. за Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. по описа на Районен съд –Малко Търново, В ЧАСТТА, с която на К.С.Н. с ЕГН-********** са възложени разноски за юк.възнаграждение на е осъден да заплати на ОД МВР- Бургас деловодни разноски Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, като НАМАЛЯВА разноските за юрисконсултско възнаграждение от 300лв. на 100лв..
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на К.С.Н. с ЕГН-**********
сумата от 350лв./триста и петдесет/ лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.