№ 467
гр. Монтана, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630101250 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2
от ЗОДОВ/ Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Ищецът, К. Г. Т., ЕГН **********, и постоянен адрес: гр. Е. 5070, ул.
Костовска № 9 А, Община Е., Област Велико Търново, е предявил иск
против Районен съд Берковица и съдебен адрес: гр. Берковица 3500, ул.
Йордан Радичков № 22, Общ. Берковица, представляван от Адм. ръководител -
Председател Ю. Г.а, с правно основание: чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4,
ал. 2 от ЗОДОВ и цена на предявената искова претенция 6 000.00 лева.
В исковата си молба твърди, че по повод подадена от него искова молба
за обезвреда е образувано исковото производство по Гр. дело № 2342/2024год.
на Районен съд Монтана, което е преобразувано по подсъдност и приключило
в производство по Гр. дело № 775/2024год. на Районен съд Берковица,
съобразно фактическата обстановка отразена в приложения с настоящата
Констативен протокол с Изх. № РС-25-7 от 17.02.2025г. на ИВСС и
представените с настоящата ел. документи (доказателства), който са надлежно
заверени от него по реда на чл. 184 във вр. с чл. 183 ГПК с личния му КЕП.
Навежда твърдения, че в следствие на нарушаване на „разумния срок“
по „главното производство“, като източник на дирената от него
неимуществена обезвреда е претърпял такива и съобразно трайната практика
на ЕСПЧ в Страсбург, съгл. която е прието, че при разглеждането на делата
съдът следва да отговори на изискванията за обективна безпристрастност,
чието репариране дири по съдебен път с предявяването на настоящата
претенция.
Разпоредбите на чл. 1 и чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС налага на държавите
1
членки задължението да организират съдебните си системи по начин, който
позволява на националните съдилища да спазят изискването за разумен срок
на производството. При „гражданските“ производства за начало се приема
сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва
задължителна предварителна административна процедура (Делото König v.
Germany по Жалба № 6232/73, §. 98, 28.06.1978г. и Делото К. v. France [GC] по
Жалба № 39594/98, §. 90, 07.06. 2001г.). Преценката на обосноваността на
продължителността на производството следва да се оценява в светлината на
всички обстоятелства по делото и критериите, установени в практиката на
Съда, и по-конкретно сложността на делото, поведението на съответните
власти и значението на делото за жалбоподателя. Относно поведението на
властите ЕСПЧ е приел, че държавата носи отговорност както за структурни
проблеми в организацията на съдебната система и за липсата на реакция при
натрупването на множество висящи дела пред съдилищата, така и за
поведението на съдебните и други власти и за забавянията на вещите лица.
Общата претовареност на съдилищата не може сама по себе си да се използва
като оправдание за прекомерното забавяне при гледането на делата. Липсата
на вина на конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчна, за да
се приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок. Липсата на
ефективност при гледането на делото може да доведе до нарушение на чл. 6
от Конвенцията. Така например по Делото Petrova v. Bulgaria по Жалба №
19532/05, 24.04.2012г., както и Делото Finger v. Bulgaria, no. 37346/05,
10.05.2011г., § 102.)
ЕСПЧ в Страсбург отбелязва, че по-голямата част от забавянията по
делото настъпват заради начина, по който окръжният съд е разгледал делото -
множество съдебни заседания, по време на които са били допускани
многобройни закъснели доказателствени искания на страните. ЕСПЧ
отбелязва, че голямата част от забавянията са могли да бъдат избегнати, ако
съдът от самото начало беше опитал да идентифицира спорните въпроси и
беше събрал доказателства във връзка с тях по един по-ефективен начин.
Нередовното призоваване на участници в производството или неявяването на
вещите лица или на свидетелите или адвокатите на ответника също ангажират
отговорността на държавата. В зависимост от значението на делото за
жалбоподателя някои дела следва да се гледат по-бързо. Такива са например
делата за упражняване на родителски права, трудовите спорове, делата,
свързани с животозастрашаващо заболяване, трудова злополука, полицейско
насилие. Понякога на националните съдилища се налага да взимат трудни
решения, за да балансират различни аспекти на правото на справедлив процес
по чл. 6 от КЗПЧОС, които са в конфликт един с друг – например правото на
гледане на делото в разумен срок и задължението за предоставяне на
достатъчно време за подготовка на защитата или за осигуряване на равенство
на средствата. Поради това, усилията на властите да осигурят други ключови
права, гарантирани от чл. 6, са сред факторите, които следва да бъдат взети
под внимание при преценката на основателността на оплакването, като за
краен момент от производството, изведено в практиката на ЕСПЧ правило за
определяне на крайния момент на производството е приложимо към всички
2
видове производства – граждански, административни, наказателни, вкл. и
нотариални и изпълнителни производства, като в Решение № 480 от
23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ВКС, IV г.о., изрично е посочено, че за
редовността на исковата молба по ЗОДОВ е достатъчно да се претендира
обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предмета на спора е
очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното
действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда.
Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания
и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата
молба те са подробно описани. Не е условие за редовността на исковата молба
в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на
вредите, за които се претендира обезщетение, същото е прието изрично в
Решение № 164 от 04.07. 2012г. по гр. д. № 570/2011г., ВКС, ІV г.о.,
позовавайки се на ТР 3-2005- ОСГК ВКС, че за обезщетяване на вредите
отговорността е на държавата, тази отговорност е обективна, не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите. Затова не е необходимо непременно да се установи поименно кое
конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или
бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и
условие за редовност на исковата молба.
Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в
държавността, за което по делото са събрани и ще се съберат доказателства, е
достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците. Не е
необходимо каквото и да е активно поведение от негова страна като
пострадалото лице, за да се приеме, че действително е изживял негативни
емоции, а преценката дали или не е претърпял неимуществени вреди, както и
техния вид и размери, касае делото по същество, приетите разрешения в
ППВС № 4 от 23.12.1968г., т. 11 от ТР № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС и
установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 4
от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 112 от
14.06.2011г. по гр. д. № 372/2010г. на ВКС, IVг.о., Решение № 376 от
21.10.2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 832 от
10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 449 от
16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 554 от 11.10.
2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 263 от 21.03.2017г. по
гр. д. № 627/2016г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 70/29.03.2016г. по гр. д. №
5257/ 2015г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 251 от 21.12.2015г. по гр. д. №
812/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. във връзка с насърчаване, защита и гарантиране
пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и
основни свободи и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им
човешко достойнство.
Ответникът като компетентен орган не е могъл своевременно да
защити накърнените му права да получи желания съдебен акт в срок, в
следствие на което е засегната и неимуществената му сфера, като е накърнено
е чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това
противоправно поведение на компетентните орган, обида от незачитането на
3
правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно
решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително - в
резултат от продължителното генериране на негативни емоции /хроничен
стрес/ е бил в нарушен сън, изпитвал е продължително време тревожност,
изпадал е в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение,
имал хронично главоболие, настъпило е разстройство на адаптацията, което и
до настоящия момент не е напълно отзвучало, установимо от приложената
медицинска документация, а евентуалното предприетото от него активно
поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни
последици за него. С оглед психологичната индивидуалност на всеки човек,
липсата или наличието на активно поведение е начин за справяне с
преживения стрес, но не и доказателство за липсата на такъв, а самото
възприемане, че са нарушени конституционно признати права е достатъчно
да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общия критерий за
размера на дължимото обезщетение по чл. 6, §. 1 КЗПЧОС не може да бъде
установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено наказателно,
административно или гражданско производство е различен-принцип на риска,
а не на вината при обективната (безвиновната) отговорност на държавата по
чл. 6, §. 1 КЗПЧОС, а преценката дали е претърпял неимуществени вреди,
техния вид и размери, касае делото по същество, а самата бавност, както и
разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено
делото, следва да се установят от съда - Решение № 30 от 03.02.2022г. по гр.
д. № 1701/2021г. на ВКС, 4-то г.о., като се обезщетяват всички вреди, без
оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на
страната на ответника по иска в този смисъл Решение № 161 от 15.03.2021г.
по гр. д. № 105/2020г. на ВКС, 3-то г.o.
Отделно от това чл. 13 от КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС е предвидена
защита за това, че не е създала ефикасни средства за защита срещу
неправомерните и вредоносни действия на лицата, на които самата държава е
предоставила упражняването на властнически функции и като ангажира
нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държава-
членка е поела по чл. 47 от ХОПЕС и в чл. 13 от КЗПЧОС чрез провеждането
на „публичен”, „справедлив”, от „независим и безпристрастен съд” съдебен
процес, без злоупотребявани похвати с предоставените им от Българската
държава властнически функции, правните норми на правото на ЕС и в
частност правната норма на чл. 47 ХОПЕС в съответствие с принципа на
примат на правото на ЕС, дерогираща правните норми на българското
национално право, които им противоречат, при противоречие между чл. 6, § 1
и чл. 13 от КЗПЧОС и българското национално право българският съд е
длъжен да изпълни задълженията, поети от Българската държава по
ратифицирането на ЕКЗПЧОС. Причиняването на усещане за тревога от
нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат
доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на
ответниците, а преценката дали е претърпял неимуществени вреди, техния
вид и размери, касае делото по същество, за което:
Завежда настоящия иск за нематериална обезвреда за „закъсняла
4
справедливост“ и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника
на основание чл. 2б, ал. 1, във връзка чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати сумата
от 6 000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, който са последица от нарушаване правото му
на разглеждане на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС в исковото производството по Гр. дело № 2342/2024год. на Районен
съд Монтана, преобразувано по подсъдност и приключило в производство по
Гр. дело № 775/2024г. на Районен съд Берковица, в едно със законната лихва
върху присъденото му обезщетение, считано от дата на завеждане на иска,
която на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да му бъде изплатена чрез паричен
превод на „Български пощи“-ЕАД или по банков път на сметката му в
„Централна кооперативна банка“ - АД.
Ответникът, Районен съд-Берковица, представлявано от
административния ръководител съдия Ю. Г.а, в срока, предвиден за отговор
взема становище по иска.
Исковата молба е неоснователна и моли да се отхвърлят претенциите
на ищеца.
Оспорва наведените от ищеца твърдения, че е нарушено правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и че е претърпял
каквито и да е вреди, съответно оспорва размера на вредите и поддържа, че
същият е изключително завишен.
Поддържа, че делото е разгледано и решено в разумен срок в
съответствие с чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС. Общият период на производството е
от 12.09.2024 г., когато е подадена исковата молба в съда и е продължило до
21.11.2024 г., когато е приключило с окончателен съдебен акт и е с
продължителност едва 2 месеца и 9 дни, който период не надвишава разумния
срок по смисъла на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС.
Не са налице периоди на забавяне при образуването, движението и
приключването на съдебното производство, като всички действия са
извършвани своевременно и в рамките на разумния за това срок.
Делото е прекратено поради бездействието на ищеца – поради
неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба по
гр. д. № 775/2024 г. по описа на РС-Берковица, поради което исковата молба е
върната на ищеца.
Предвид което счита, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение и
не е претърпял вреди от забавено разглеждане и решаване на делото.
Контролираща страна, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – МОНТАНА,
взема становище.
Относно допустимостта на иска:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от
ГПК, процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата
молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение, а
проверката основана на събраните по делото доказателства за съответствието
на тези твърдения с действителното правно положение обуславя
5
произнасянето на съда по материалноправната легитимация на страните в
процеса.
Искът, предмет на настоящото производство е за заплащане на парично
обезщетение за твърдените от ищеца Т. претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
Районен съд - Берковица по гр. д. № 775 по описа на същия съд за 2024 г.
Тоест, за да е допустим иск с такова правно основание, същият следва да е
предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на
органите на досъдебното производство по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, срещу
органите издали съответните актове, респективно извършили съответните
незаконосъобразни действия.
Допълнителна предпоставка за допустимост на предявения иск е
императивно установеното правило по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, че
лицата могат да предявят иск срещу нарушаване правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по приключени производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
Глава трета "а" от ЗСВ, което условие е изпълнено предвид приложения
Констативен протокол № РД-25-7/ 17.02.2025 г. на ИВСС и Писмо 94-К-55
М92/ 17.04.2025 г. на Министерство на правосъдието.
В този смисъл искът се явява допустим, като предявен от лице, което
притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения в
качеството му на пострадало лице, се засягат пряко от съдебното производство
по гр. д. № 775 по описа на Районен съд - Берковица за 2025 г. при изчерпана
административна процедура по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната
власт.
Относно основателността на иска:
Намира искът за неоснователен предвид на това, че производството
по гр. д. № 775/2024 по описа на Районен съд - Берковица е продължило един
месец и шест дни. Видно от материалите по делото /приетото и приложено по
Протокол Рег. № 701/21.08.2025 гр. д. № 775/2025 на РС Берковица/ е, че с
Разпореждане от 17.10.2024 г. исковата молба на Т. е оставена без движение, с
подробно дадени на ищеца указания по отстраняване на нередовностите.
Районен съд - Берковица, след като е констатирал, че срокът за изпълнение на
указанията за ищеца е изтекъл на 31.10.2024 г., и същите не са изпълнени, с
Определение № 408/ 13.11.24 г. е прекратил производството по делото и е
върнал исковата молба.
Препис от прекратителното определение е получено от ищеца на
13.11.2024 г. и не е обжалвано в указания едноседмичен срок.
Не са налице основания за нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по гр. д. № 775/2025 по описа на РС
Берковица, поради което и исковата молба на К. Т. се явява неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 775 по описа на Районен
съд – Берковица за 2024 година.
6
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Направено е искане за присъждане обезщетение за причинени
неимуществени вреди, дължими от Районен съд - Берковица, който са
последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен
срок“, прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС в исковото производството по
Гражданско дело № 2342/2024год. на Районен съд Монтана, преобразувано по
подсъдност и приключило в производство по Гражданско дело № 775/2024г.
на Районен съд Берковица, в едно със законната лихва върху присъденото му
обезщетение, считано от дата на завеждане на иска до окончателното
изплащане.
Претенцията за неимуществени вреди е в размер на 6 000.00 лв.
По допустимостта на исковете:
С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г./ е създаден
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като
ефективен от ЕСПЧ. С нея е предвидено като вътрешноправно средство за
защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по
този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави
преценка дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б,
ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на
иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в случаите на приключили производства е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по
реда на глава трета "а"от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
Редът за разглеждане на заявления на граждани и юридически лица
срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с
които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок е уреден в глава трета "а" от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ - чл. 60а -
чл. 60л. В тези разпоредби е предвиден срок за подаване на заявленията.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение/ Решение № 210/15.06.15 по г. д. №
3053/14, ІІІ ГО, Определение № 10/05.01.18 по г. д. № 2643/17, ІІІ ГО,
Определение № 141/11.04.22 по ч. г. д. № 1069/22, ІV ГО, Определение №
84/9.01.24 по г. д. № 1124/23, ІІІ ГО/.
7
В цитираната съдебна практика е изяснено, че изчерпана
административна процедура по смисъла на закона означава започнала и
финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде
позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето,
подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ.
оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като
подадено след срока по чл. 60а ал. 4 ЗСВ или поради неотстранена в указан
срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда
чл. 197 АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства,
каквото е процесното /а не по висящи/, да се прилага само след изчерпване на
административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по
същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а
не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята
небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление
(Определение № 432 от 03.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 73/2025 г., III г. о.,
ГК).
Съдът няма правомощие да проверява спазването на 6-месечния срок по
чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Компетентността е на министъра на правосъдието и
пропускането на срока има значение за крайния акт, който той е длъжен да
издаде. Министърът на правосъдието оставя без разглеждане по същество
просроченото заявление. Съдът е длъжен да провери допълнителната
процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, но тя е свързана с
надлежното упражняване, а не със съществуването, на правото му на иск по
чл. 2б ЗОДОВ. Осъществяването й изисква: 1) изчерпана административна
процедура и 2) непостигнато споразумение по нея. Административната
процедура е изчерпана/приключена, когато министърът на правосъдието е
издал акт, с който: 1) отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок
по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение,
или 2) отхвърля заявлението като неоснователно, или 3) установява условията
на вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и определя
неговия размер. С издаването на първите два индивидуални административни
акта постигане на споразумение не е възможно. Тогава прилагането на
съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да осъществи
изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Когато към исковата молба е приложен
актът, с който министърът на правосъдието определя обезщетението,
изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ са осъществени, освен ако ответникът
представи или съдът служебно събере доказателства, че увреденото
лице/ищецът се е съгласил да получи установеното в административното
производство обезщетение. Към исковата молба е представен отказа на
министъра на правосъдието да разгледа просроченото заявление, т. е.
осъществена е допълнителна процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ.
В тази връзка, въпросът за допустимостта на предявените искове е
решен: те са допустими.
8
По основателността на исковете:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански,
наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат
уважен искът е необходимо да са налице следните предпоставки: 1 ищецът да
е бил страна /в случая ищец/ по дело; 2 това дело да е било разгледано и
решено извън разумния за това срок; 3 от забавянето ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди
на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е
обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни
лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така Решение №
76/2016 г. на III Г. О. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г. /. Тази отговорност на
държавата се реализира чрез нейните органи – в случая Районен съд -
Берковица.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за
обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в
практиката на ЕСПЧ. Следва да се вземат предвид примерно изброените от
законодателя критерии, а именно: общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи; следва да се
вземат предвид и всички други обстоятелства от значение за спора:
конкретните болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,
личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и
ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването. От значение за определяне на размера
на обезщетението са и обществено-икономическите условия в страната.
Съдебната практика приема, че неразумната продължителност на
производството причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е
необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и
9
безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността
поради забавяне на делото (вж. Решение № 50031 от 22.02.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 1077/2022 г., IV г. о., ГК, решение на ЕСПЧ по дело "Скордино срещу
Италия", §. 203-204).
В настоящия случай, съгласно Писмо, изх.№ 94-К-55/17.04.2025 година
от Зам. Министъра на правосъдието и приложен към него Констативен
Протокол, изх.№ РС-25-7 от 17.02.2025 година от състав на специализирано
звено на Инспектората към ВСС, след разглеждано Заявление, с рег.№ РС-25-7
от 06.01.2025 г. и извършено проучване, е посочил своите констатации, след
като е преценил движението по граждански дела № 2342/2024 г. на Районен
съд – Монтана и гражданско дело № 775 по описа за 2024 година на Районен
съд – Берковица.
Установено е, че производството по гр.д.№ 2342/2024 г. на МРС е от
12.09.2024 г. до 10.10.2024 г. и е с продължителност 28 дни.
Производството по гражданско дело № 775/2024 г. по описа на РС –
Берковица е от 15.10.2024 г. до 21.11.2024 г. и е с продължителност от 1 месец
и 6 дни.
Общият период на производството в конкретния случай е от
12.09.2024 г. до 21.11.2024 г., когато производството е приключило с
окончателен съдебен акт и е с продължителност от 2 месеца и 9 дни, през
който период делото е разгледано от една съдебна инстанция.
Тъй като в етапа на проверка относно редовността на исковата молба
е констатирана нередовност, като са дадени указания на ищеца за
отстраняването й. Поради неотстранени нередовности в срок, съдът е върнал
исковата молба и производството по делото е прекратено.
Установено е, че делото не е с правна или фактическа сложност.
От специализираното звено не са констатирани периоди на забавяне
при образуването, движението и приключването на съдебното производство.
Същото е прекратено поради неостранени в срок нередовности от
ищеца.
Тези категорични констатации на специализираното звено на
Инспектората към Висшия съдебен съвет за отхвърляне на заявлението като
неоснователно, налагат следните изводи:
Цялата продължителност на производството, преминало през Районен
съд – Монтана и приключило в Районен съд – Берковица, разгледал делото
съобразно императивната разпоредба на чл.7 ал.2 ЗОДОВ, като компетентен
съд, е продължило 2 месеца и 9 дни и това е периодът, за който твърди ищеца,
че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Докладчикът по делото счита, че този срок не е неразумен и
10
продължителен, в което време да са му причинени неимуществени вреди, още
повече, че не е проявил активност и ангажираност да отстрани посочените
конкретни нередовности по исковата молба в срок, за да се разгледа самото
дело по същество. Бездействието на страната в процеса не може да бъде
вменено на съда, изпълнил законовите разпоредби по образуването и
движението на делото и спазването на процесуалните правила и срокове при
разглеждане на конкретния казус.
Ответникът твърди, че е накърнено чувството му за справедливост,
изпитвал е безсилие, гняв, обида от незачитането на правото му като
пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото.
Засягането на неимуществената сфера е значително - в резултат от
продължителното генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ е бил в
нарушен сън, изпитвал е продължително време тревожност, изпадал е в
депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал
хронично главоболие, настъпило е разстройство на адаптацията, което и до
настоящия момент не е напълно отзвучало.
За да се установят по безспорен начин тези обстоятелства, в тежест на
ищеца, бяха допуснати в качеството на свидетели посочените от него лица,
призовани от съда.
С нарочни молби, депозирани в съда и от двамата допуснати
свидетели К. З. З. и М. Д. О. са посочени основателни причини за неявяването
им. И двамата са категорични, че не са запознати с естеството на делото, което
води ищеца, че са били посочвани като свидетели и призовавани в различни
съдилища в страната по повод искове на същия по други, образувани от него.
Вторият свидетел дори сочи, че от година няма никаква комуникация с К. Г.
Т.. /Молбата на втория свидетел О. е изпратена от него на 15.08.2025 година от
град Е. по пощата. Само за уточнение, следва да се посочи, че на 12.09.2024
година е депозирана в Районен съд Исковата молба в Районен съд – Монтана
от К. Г. Т., с вх.№ 10357, като е образувано в същия ден гражданско дело №
2342 по описа за 2024 година на Районен съд – Монтана, разпределено на
съответния докладчик./ Това налага извода, че в периода на разглеждане на
делото, този свидетел не е осъществявал какъвто и да било контакт с ищеца,
не му е било известно за воденото производство за обезвреда и какви са
неговите здравословни и психически състояния, какво е изпитвал и какви са
били притесненията, тревогите и отчаянието м, стресът и обидата,
преживяванията му, че делото не се разглежда в разумен срок.
Освобождаването и на двамата свидетели поради невъзможността да
дадат каквато и да било яснота относно изясняване състоянието на ищеца и
даване възможност да ангажира други лица, като свидетели за установяване
причинените му вреди, не се реализира от ищеца в хода на производството.
Константно е разбирането в практиката на ЕСПЧ и националната
съдебна практика, че съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява неимуществени
вреди. Такива са безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на
доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение. В
11
хода на производството, въпреки дадената възможност, ищеца не ангажира
доказателства, и в случая тази презумпция за тяхното настъпване е оборена.
Не се разкриха и установиха по безспорен начин притесненията и
разочарованието на ищеца от продължителността на производството, което
всъщност не е продължило дълго, обезверяването в институциите и
трудностите, включително финансови, които е изпитвал. Не се установиха и
преживените душевни страдания на ищеца, безсънието, главоболието, стреса.
Предвид гореизложеното, предявеният по делото иск за обезщетение за
неимуществени вреди е недоказан по своето основание и следва да бъде
отхвърлен изцяло като такъв.
Предвид отхвърлянето на главния иск, то е неоснователен и
акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от 17.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от К. Г. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. Е. 5070, ул. Костовска № 9 А, Община Е., Област Велико Търново искове
на основание чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ/ Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ срещу Районен съд
Берковица, съдебен адрес: гр. Берковица 3500, ул. Йордан Радичков № 22,
Общ. Берковица, който да бъде осъден да му заплати сумата от 6 000.00 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му на разглеждане
на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в исковото
производството по Гражданско дело № 2342/2024год. по описа на Районен
съд Монтана, преобразувано по подсъдност и приключило в производство по
Гражданско дело № 775 по описа за 2024г. на Районен съд Берковица, ведно
със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска – 17.04.2025 година
до окончателното изплащане, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –
МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12