Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4115 24.11.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав,
в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17701 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против А.Г.С., ЕГН **********, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.288, ал.12 от Кодекса
за застраховане /отм./.
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2012 г., в
град П., на кръстовището на бул. „Ш. с.” и бул. „Ц. Б. О.”, настъпило ПТП по вина
на ответника, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № …,
собственост на А. К.. Поради преминаване през кръстовището на червен сигнал на
светофара, ударил правомерно навлязлото от дясната страна МПС 2 – л.а.
„Фолксваген Голф” с ДК № …, собственост на Д. В., което вследствие на удара се
блъснало в изчакващото позволен светофар и спряло МПС 3 – л.а. „Рено клио”, с
ДК № …., собственост на Т. Х., причинявайки ПТП. Вследствие на инцидента били причинени
имуществени щети на два автомобила и ищецът образувал преписки по две щети.
Процесната - № 110363/28.03.2012 г. касаела вредите по МПС 2 – л.а. „Фолксваген
Голф” с ДК № ………..
На увредения автомобил били нанесени редица подробно
описани щети, като според заключението на техническата експертиза,
обезщетението възлизало на сумата от 1958,24 лева. Същото надвишавало 80 % от
действителната стойност на МПС /1700 лв./, поради което била налице тотална
щета. Било определено обезщетение в размер на 75 % от действителната стойност
на увредения автомобил, което възлизало на сумата от 1275 лева.
Ответникът управлявал МПС, без да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като ищецът на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ /отм./ изплатил на увредения собственик по щета
№ …..28.03.2012 г. с преводно нареждане от 18.07.2012 г. обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на посочената сума от 1275
лева. Въпреки, че ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума, до
момента той не изпълнил задължението си. Моли за осъждането му да заплати
посочената сума, ведно със законната
лихва от предявяването на иска – 19.12.2016 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Възразява
се, че от представените доказателства, не ставало ясно дали ответникът е
виновен за настъпване на ПТП, тъй като не било налице влязло в сила наказателно
постановление, във връзка със съставения АУАН. Следвало да се проведе обстойно
обследване на всички възможни доказателства, за да се установи кой бил
действителният водач на МПС. Липсата на наказателно постановление водела до неоснователност
на исковата претенция.
Отделно
се твърди, че множество от описаните щети били налични по МПС и преди
инцидента, като водачът на увредения автомобил използвал ПТП, за да ги поправи.
Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП
по вина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер и, че е била изпратена до
ответника регресна покана.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване на тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП № …. на 12.02.2012 г. около 12,00
часа в гр. П., на кръстовището на бул. „Ш. с.”
и бул. „Ц. Б. О.”, настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № ……., собственост на А. К.,
управляван от ответника, поради преминаване през кръстовището на червен сигнал
на светофара, ударил правомерно навлязлото от дясната страна МПС 2 – л.а.
„Фолксваген Голф” с ДК № …….., собственост на Д. В., което вследствие на удара
се блъснало в изчакващото червен светофар и спряло МПС 3, като причинява
имуществени вреди и по трите МПС.
Удостоверените в
протокола щети по увредения автомобил /този на участник 2/ са: деформирана цяла
дясна част на автомобила и др.
По делото е приложена преписка по щета №
…..28.03.2012 г., образувана по уведомление от
собственика на увредения автомобил, към която са приложени уведомление за имуществени
вреди, доклад по щета и технически експертизи, установяващи размера на
причинените вреди по автомобила, възлизащи на сумата от общо 1275 лева, включваща нови части и материали,
както и труд.
Изготвена е справка от база данни на
информационния център към ищеца, от която е видно, че управляваното от
ответника МПС нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП.
По делото е
представен платежен документ- банково преводно нареждане /л.24/, от което е
видно, че на 18.07.2012 г.
на собственика
на увредения автомобил от страна на ищеца е било изплатено обезщетение по щета
в размер на 1275 лева.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е причинено от
ответника, който при управление на лек автомобил е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, като на кръстовище, без да спазва необходимите
правила е преминал на забранителен /червен/ сигнал на светофара, при което е
ударил МПС, вследствие на което са настъпили материални щети. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Според чл.
20, ал. 1 от посочения закон - водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а съобразно чл. 47 - водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. Разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП гласи, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Следователно
налице е противоправно поведение, доколкото ответникът не е спазил правилата на
ЗДвП и Правилника към него. С оглед горното, съдът приема, че ПТП е настъпило
именно в причинна връзка с поведението на ответника, който е нарушил посочените
правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил
имуществени вреди другиму. Възраженията в обратна насока са неоснователни –
няма ангажирани доказателства, които да водят до извод, че ПТП е причинено по
друг механизъм или да се дължи на други причини. Липсата на представено
наказателно постановление по никакъв начин не опровергава горните изводи, т.к.
същото би било относимо към друго производство и ангажиране на адм. –
наказателна отговорност.
С категоричност
се установява, че ответникът е управлявал МПС, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него
вреди на трети лица. В тази насока, следва да се посочи, че документът –
Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към
него, създаден съгл. чл. 292 КЗ /отм./, до
доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал.
7 КЗ /отм./. Т.е. документът, в случая издадената Справка от ГФ въз основа на
данни от ИЦ, има формална и материална доказателствена сила на официален
документ, придадена от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК. Тази
информация се потвърждава и от извършената от съда служебна справка в публично
достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай, че ответникът твърди наличие на ГО
следваше да представи действаща такава, което не бе сторено.
Не е спорно обстоятелството, че за
щетите по увредения автомобил е било изплатено по банков път след направено
уведомление обезщетение за причинените имуществени вреди, установени по надлежния
ред в производството по образуваната преписка по щета, след съответните
технически експертизи.
Налице са предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2,
б.”а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени
вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради което са налице и
предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от същия кодекс след изплащане на
обезщетението фондът да встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка
между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника,
липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по отношение на управлявания от него автомобил и заплатено
застрахователно обезщетение на третото лице.
Направеното възражение в отговора на
исковата молба, че не съществуват данни причинените вреди на увреденото МПС да
се дължат на противоправно и виновно поведение на ответника, не се споделя, тъй
като се опровергава от събраните по делото доказателства.
Протоколът
за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в
протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила /в този смисъл
Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК, пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Ответникът е подписал документа и в отговора
той не оспорва това обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява
неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на
движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно
тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния
водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради
което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът не
ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа
обстановка, водеща до отпадане на отговорността му, а общото оспорване, макар и
обяснимо като защитна позиция, не може да доведе до доказаност на тезата за
неоснователност на иска.
Наличието именно
на описаните от ищеца щети по автомобила вследствие на твърдения инцидент се
доказа по категоричен начин, както от представените писмени доказателства /вкл.
техническите експертизи по щетата/, така и от приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и ясно изготвено. Според експерта, причинените
вреди на увреденото МПС се намират в причинна връзка с инцидента. Не се
установява те да се дължат на предходно ПТП. Вещото лице сочи, че при
настъпване на ПТП по механизма, отразен в протокола, технически е възможна
увреда на всички авточасти до степента, посочена от ищеца, като същите са
получени именно вследствие на произшествието. Експертът е категоричен, че е
налице причинно – следствена връзка между механизма и настъпилите щети. Поради
това и възражението на ответника е неоснователно. След подробен анализ, включително при устния
си доклад пред съда, вещото лице аргументира по какъв начин са получени
вредите и, че общата стойност на средствата, необходими за възстановяване на
увредения автомобил /вкл. части и труд/, възлиза на сумата от 4385,56 лева с
ДДС. Тъй като се касае за икономически тотал /”тотална щета”/, възстановяването
било финансово нецелесъобразно, при което стойността на причинените материални
щети възлиза на 2084 лева. Ищецът претендира за заплащане на сума в по-нисък
размер от 1275 лева. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното
плащане, а именно 1275 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че
исковата претенция се явява доказана по основание и размер, и следва да бъде
уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в производството. Направено е
съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.109/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 50 лева – платена ДТ, 319,25 лева – възнаграждение
за особен представител на ответника; 110 лева – депозит САТЕ. Разноските от
общо 479,25 лева следва да се възложат в тежест на ответника.
По делото са направени разноски за
депозит за САТЕ и по поставените от особения представител задачи в размер на 20
лева, които по арг. от чл. 83, ал.1, т.5 ГПК, са платени от бюджета на съда.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати същите в полза на ПРС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от и. д. Б. И. М., на основание
чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, сумата от общо
1275 лева /хиляда двеста седемдесет и пет лева/, представляваща регресно
вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № ….28.03.2012 г. обезщетение
за имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № ….., причинени вследствие на ПТП, настъпило
на ………, в град П., на кръстовището на бул. „Ш. с.” и
бул. „Ц.Б. О.”,
вследствие на виновно поведение на А.Г.С., като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № …., като е
управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда – 19.12.2016 г. до окончателното погасяване, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноските по делото в размер на общо 479,25 лева /четиристотин седемдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА
А.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 20 лева /двадесет лева/ – разноски за приета
съдебно – автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП