Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
25 септември Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 5920 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.Б.Н., ЕГН **********,
срещу М.Г.Б. ЕГН **********, в която се твърди, че на 15.12.2014 г., ответникът
издал в полза на ищеца запис на заповед, като се задължил да плати сумата от
хиляда лева с падеж 15.05.2018 г. Записът съдържал всички предвидени в закона
реквизити. Тъй като падежът му бил на 15.05.2018 г., от 16.05.2018 г. длъжникът
бил в забава. Сумата не била заплатена, затова ищецът сезирал съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като било образувано
частно гражданско дело № 4720/2018 по описа на Районен Съд – Стара Загора. С
разпореждане от 22.10.2018 г. съдът дал на ищеца указания да предяви правата си
по исков ред. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
че М.Г.Б., ЕГН ********** дължи на М.Б.Н., ЕГН ********** сумата от 1000 лева,
дължими по запис на заповед с дата на издаване 15.12.2014 г., ведно с дължимата
лихва върху тази сума, считано от 16.05.2014 г. до пълното изплащане на
вземането. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника М.Г.Б.. Взема становище
за допустимост и неоснователност на иска. Твърди, че не дължи сумата по
процесния запис на заповед. Датите на издаване и на падеж в същия били
подправени. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание на 25 септември 2019 г. ищецът, редовно призовани, не се
явява, не взема становище по отговора на исковата си молба. Ответникът, редовно
призован се явява, поддържа отговора на исковата си молба и моли съдът да
отхвърли исковете като неоснователни.
На
база представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ на основание чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 4720 от 2018 г. и исканата заповед е
издадена. Към заявлението е представен запис на заповед, издаден от ответника в
полза на ищеца. В законовия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника по записа на заповед срещу издадената заповед за изпълнение, а в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подаден и установителен иск от заявителя, въз
основа на който е образувано настоящото дело. В отговора на исковата си молба,
ответникът оспорва съдържанието на записа на заповед, като твърди, че то е било
променено след като го е подписал. Конкретно, преправени са датата на издаване
и дата на падеж. Съгласно практиката на – ВКС Решение № 74 от 13.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4426/2014 г., III г. о., ГК – при наведени твърдения, че съдържанието
на текста е било подправено след изготвянето на документа, е налице неистинност
на документа и при установяване на посочените факти ще се обори формалната му
доказателствена сила. Налице е неавтентичен документ, доколкото автентичността
зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление.
В тези случаи е допустима и необходима процедурата по оспорване истинността на
документ, уредена в чл. 193 ГПК. С определение от 10 май 2019 г. съдът е приел за
своевременно направено оспорването от страна на ответника на автентичността на
представения от ищеца документ – запис на заповед – и съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК е задължил ищеца да заяви дали ще се ползва от него. От получаването на
определението на 17 май 2019 г. до приключването на делото на 25 септември 2019
г. ищецът не е подал писмено становище, с което да заяви дали ще се ползва от
оспорения документ. Редовно призован, не се яви и в заседанието по делото, за
да изрази устно становището си пред съда. Поради това съдът прие неизпълнението
на това му задължение като отказ да се ползва от оспорения документ и същият
беше изключен от доказателствената съвкупност по делото. Съгласно чл. 418, ал.
1 ГПК, заповед по чл. 417 ГПК се издава след представяне на някой от изброените
в последната разпоредба документи. Установяването на вземането, което е предмет
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК също зависи от наличието на такъв
документ, за който бъде установено, че действително доказва наличието на
задължение на ответника към ищеца, което задължение не е било изплатено,
погасено по давност или станало недължимо. В случая документ по чл. 417 ГПК
беше представеният от ищеца в ч. гр. д. 4720 от 2018 г. по описа на РС – Стара
Загора запис на заповед за търсената сума. Копие от същия беше представено и по
настоящото дело. С оглед на предприетото оспорване от ответника и
неизпълнението на дадените указания, беше възприето от съда, че ищецът няма да
се ползва от този оспорен документ. След като той беше отстранен от
доказателствената съвкупност, вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. 4720 от 2018 г., не беше установено от ищеца.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е недоказан и следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед на това, следва без уважение да се
остави и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва.
С оглед отхвърлянето
на иска в цялост, сторените от ищеца разноски както в исковото, така и в
заповедното производство следва да останат в негова тежест. Искането на ответника,
за присъждане на адвокатско възнаграждение също не следва да се уважава, тъй
като от същия не бяха представени доказателства за извършени плащания за
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на М.Г.Б., с ЕГН **********,***,
че му дължи сумата 1000 (хиляда) лева, дължими по издаден запис на заповед с
дата на издаване 15.12.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Б.Н. с п.с.
срещу М.Г.Б. с п.с. за заплащане на законната лихва върху тази сума от
16.05.2018 г. до пълното изплащане на вземането.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: