№ 21292
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110111122 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „ФИРМА“ АД, ЕИК **** срещу
С. К. А., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, изр. 1,
предл. 1 от КЗ за сумата от 694,57 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 22.08.2020г. и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2025 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди да е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключена за л.а. „****” с peг. № ****, собственост на
Ц.В. А.а. Твърди, че ответникът С. К. А. е управлявал посочения автомобил, като на
22.08.2020г. в гр. Д. осъществил деликт /ПТП/ и вследствие на това причинил щета в размер
на 669,57 лв. на МПС „****” с peг. № ****, собственост на К.В.В.. Твърди в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да е изплатил
стойността на ремонта на автомобила на увреденото лице. Счита, че виновният водач към
момента на настъпване на ПТП е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за
управление, поради което ищецът има право да претендира от него размера на изплатеното
обезщетение в настоящото производство, ведно с ликвидационни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ищеца за управлявания от него автомобил, нито
механизма на процесното ПТП, размера на настъпилите вреди и заплащането им от
застрахователя в полза на увреденото лице. Оспорва твърдението на ищеца, че към момента
на настъпване на ПТП е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за управление.
Посочва, че тогава той не е носил свидетелството си за управление на МПС и контролния
талон към него, за което е понесъл административно наказание, но е притежавал такива, за
което представя доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, предл.
1 от КЗ.
За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е платил обезщетение в
претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увреденото лице, като ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление на
МПС. В тежест на ищеца е да докаже механизма на осъщественото ПТП и размера на
вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
задължението.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, обективиран в
определение № 21571/15.05.2025 г., обявен за окончателен в проведено на 12.06.2025 г.
открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните фактите за: 1) наличие към датата на процесното ПТП - 22.08.2020 г. на
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ищеца за лек автомобил марка „****” с peг. № ****; 2) заплащане от
ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 669,57 лв. на трето лице за уврежданията
по пострадалото от произшествието МПС (покрит риск), за което е сторил ликвидационни
разходи в размер на 25 лв.; 3) процесното ПТП и щетите са причинени от ответника при
управление на застрахования автомобил; както и 4) механизма на осъщественото ПТП.
Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. първо КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. В случая единственото спорно
обстоятелството по делото е дали ответникът при настъпване на ПТП е управлявал
автомобила си без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Във връзка с това е представено удостоверение с рег. № **** от 21.03.2025 г.,
издадено от ОД на МВР – К., районно управление гр. Д., с което се установява, че към
22.08.2020 г. С. К. А., ЕГН ********** е бил правоспособен водач на МПС – притежател на
СУМПС № ****, валидно до 16.03.2022 г., каг. „В“, като същият не е бил лишен от
правоуправление и не му е налагана ЗППАМ. Приложена е справка за нарушител/водач на
С. К. А., от която се установява, че на 22.08.2020 г. е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което било издадено наказателно постановление
****/09.09.2020 г.
Представен е акт за установяване на административно нарушение № 533 от
22.08.2020 г. против С. К. А., от който се установява, че водачът на *** с рег. № **** не е
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон на автоконтрольора. Във
връзка с АУАН е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила на 10.08.2022 г.,
от мотивите на което се установява, че водачът на ППС не се е движил на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, поради което му е наложена административно
наказание по реда на 183, ал. 2, предл. второ ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева; не е
носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което е нарушил чл.
100, ал. 1, т.1 ЗДвП, поради което му е наложена административно наказание по чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. първо ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева, и не е носил контролния талон от
свидетелството за управление, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП, поради което му е
наложено административно наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗДвП – глоба в
размер на 10,00 лева.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, а
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, приложима към момента на настъпване на ПТП
2
урежда, че се наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. В случая и двете разпоредби касаят водач, който не носи в себе си
необходимите документи за управление на МПС – свидетелство за управление и контролен
талон, но не става въпрос за водач, който не притежава такива, респ. същите са му отнети.
Със съобщение с рег. № 348000-6257, екз. № 1 от 02.07.2025 г. от ОД на МВР – гр. К.,
районно управление - гр. Д., което писмено доказателство по своето естество е официален
документ - чл. 179, ал. 1 ГПК, се потвърждава, че към 22.08.2020 г. ответникът С. К. А. е бил
правоспособен водач с валидно СУМПС.
Доколкото в разпоредбата на чл. 500, ал. 2 изр. 1 от КЗ, законодателят е използвал
термина „правоспособност“, както от историческото, така и от логическото тълкуване,
включително и при съобразяване смисъла и целта на регресната отговорност (наличие на
поведение от страна на водача, което грубо и умишлено нарушава правилата за движение),
се налага извода, че се имат предвид хипотези, при които водачът не е правоспособен да
управлява съответната категория МПС, в което се включват случаите, както на изначална
липса на издадено свидетелство за управление на МПС от съответната категория, така и
отнемането му по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Управлението на МПС без да се носи и представи на контролните
органи свидетелство за управление на МПС, е нарушение на разпоредбите на ЗДвП и за
което водачът носи административно-наказателна отговорност, чийто състав е различен от
хипотезата на чл. 500, ал. 2 КЗ и не е равнозначно на липса на правоспособност на водача за
управление на съответната категория МПС или временно отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
В настоящия случай по делото беше безспорно установено, че към датата на ПТП –
22.08.2020 г., ответникът С. К. А. е бил правоспособен водач. Поради това съдът счита, че
искът по чл. 500, ал. 2, изп. първо, предл. първо КЗ се явява недоказан и неоснователен,
доколкото ангажираните по делото доказателства не водят до извод - към настъпване на
ПТП, виновният водач – С. А. да е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 КЗ ответникът има право на
сторените от него разноски. Доколкото същият не претендира такива, разноски не следва да
се възлагат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „ФИРМА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. срещу С. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. Д. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 2, изр. първо, предл. първо КЗ за сумата от 694,57 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.08.2020г. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 25.02.2025 г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4