О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 61
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против
Разпореждане № 55569/13.12.2019 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 19356/2019 г. по описа на същия съд, в частта, с която подаденото
от жалопобдателя заявление с вх. № 87212/25.11.2019
г. за издаване на заповед за изпълнение срещу К.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, е отхвърлено за сумата от 1091,21 лв., представляваща възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги по споразумение към договор за потребителски кредит № ********** от 26.04.2016 г.
Жалбоподателят счита
разпореждането за незаконосъобразно. Навежда твърдения, че в производството по
чл. 410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Производството по
чл. 410 от ГПК е строго формално. Заявителят може да приложи доказателства,
установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта на производството е да
се провери спорния му характер. Споровете по обективираните
в заявлението материални субективни права, включително по отношение на
отказаните за присъждане суми за пакет услуги, следва да се разрешат в исков
процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност на клаузи, както и
неравноправност на такива, като е отказал издаване на Заповед за изпълнение на осн. чл. 10а ал.2 от ЗПК при наличие на отрицателна
предпоставка по чл. 411 ал.2 от ГПК, каквато възможност няма, тъй като е от
компетентността на исковия съд в спорно състезателно производство според
практиката на ВКС и СЕС. Моли за отмяната на разпореждането му в атакуваната
част и издаване на заповед за изпълнение и за горната претенция.
За да се произнесе по
същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по ч.гр.д. № 19356/2019 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление
на „Профи
Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника К.Д.Х., ЕГН **********,
за следните суми: сумата от 1615,19 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2016 г., сумата от 609,90 лв., представляваща договорно възнаграждение,
начислено за периода от 20.11.2017 г. до 20.05.2019 г., сумата от 1091,21 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Според съдържащото се в т.12 от заявлението описание
на задължението за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер
на 1091,21 лева, страните по договора
за кредит са подписали споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му. Според кредитора страните са се съгласили
задължението да се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски,
платими на падежа на анюитетите.
В уточнителна
молба вх. № 91122/09.12.2019 г. кредиторът е уточнил, че сключването на това
споразумение е опционално и зависи от волята на потребителя, както и от
желанието му искането за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
желание да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на
месечните вноски, да променя датата на падеж и да получава лесно допълнителни
парични суми.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Заповедното производство е
уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна
е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение.
Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението
следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради
отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането,
в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание
и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства,
касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване,
съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на самото
вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което изискването
за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника,
който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени
дали да оспори вземането.
В настоящия случай правилно е преценено от
заповедния съд, че досежно претендираната
сума в размер на 1091,21 лева отсъства надлежна
индивидуализация по компоненти и резонно е дадено указание за отстраняване на нередовности.
С уточнителната молба нередовностите
не са отстранени, особено по отношение на начина на формиране на пакета от
услуги. Не са наведени твърдения относно алгоритъма за калкулиране на сумата,
защото липсва конкретизация по пера за размера на възнаграждението за всяка от
услугите, предмет на уговорка по допълнителното споразумение. Отсъстват и
твърдения дали услугите са реално предоставени, кога и какви фактическите
действия е извършил кредиторът в изпълнение на договора, т.е. дали кредиторът е
изправен. Заявено е, че зависи от волята на потребителя и от желанието му да
има възможност да отлага плащане, намалява размер на месечни вноски, бързо да
получава допълнителни суми, но не става ясно за кои от тези услуги потребителят
е заявил желание, респективно е получил насрещна престация.
Клаузата води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.24 ЗПК, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП доколкото възнаграждението е отнапред
определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция. Наред с това клаузата
противоречи на императивната
правна норма на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като
предвижда възнаграждение за услуги, свързани с управлението на кредита, което
обуславя извод за нейната нищожност.
По изложените съображения
съставът на въззивния съд приема, че по отношение на
коментираната претенция заявлението подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и
правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
55569/13.12.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 19356/2019 г. по описа на същия
съд, в частта, с която подаденото от жалопобдателя
заявление с вх. № 87212/25.11.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу К.Д.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, е отхвърлено за сумата от 1091,21 лв., представляваща възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги по споразумение към договор за потребителски кредит № ********** от 26.04.2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.