Решение по дело №2250/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Я. Х. С. [ЕГН], чрез адв. П. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001110/26.08.2024 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към ОД МВР – Варна, с която на Я. Х. С. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателката посочва, че не е употребявала наркотични вещества. Дала е кръвна проба. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответник – началник на сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. Г., моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №1402442/25.08.2024 г. от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, в който са посочени следните установявания: Я. Х. С. е управлявала л.а. „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на Х. С., на 25.08.2024 г. в 04,16 часа в [населено място], бул. Ц. О. в посока ул. Х. С. до спирка ВиК, след употреба на наркотични вещества и техните аналози установено с техническо средство Друг Тест 5000 с фабричен номер ARJM - 0053, проба №421, издаден е талон за медицинско изследване № 0165863, с което виновно е нарушила чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Проба №421 взета с дрегер Друг Тест 5000 ARJM - 0053, от 25.08.2024 г. в 4:11:11 часа установява позитивен резултат за кокаин, амфетамин и матемфетамин.

Издаден е Талон за изследване № 0165863 на 25.08.2024 г. връчен на жалбоподателката в 04,50 часа на 25.08.2024 г. В същия е записано, че Я. Х. С. е отведена във ВМА – Варна за вземане на кръвна проба.

Мотивирана резолюция № 24-0819-[рег. номер]/27.08.2024 г. е издадена от началник група в ОД МВР – Варна, в нея е изложено, че по случая е образувано ДП № 316/2024 г. по описа на сектор „ПП“ – ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1402442/25.08.2024 г. против Я. Х. С..

Издадена е ЗППАМ № 24-0819-001110/26.08.2024 г. от началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: Я. Х. С. на 25.08.2024 г. около 04,16 ч. в [населено място] на бул. Ц. О., като водач на МПС – Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ с рег. № [рег. номер], до спирка ВиК в посока ул. ********* управлява посочения автомобил, собственост на Х. С. след употребата на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARJM - 0053, проба №421, издаден е талон за медицинско изследване № 0165863. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателката на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена е на Я. С. ПАМ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС [номер].

Съдебно – химическа експертиза № Е-412/23.12.2024 г. издадена от И. П. – асистент в специализирана лаборатория по химико – токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна е със заключение: В представените за изследване обекти – биологични проби /кръв и урина/ иззети на 25.08.2024 г. в 05,24 ч. от Я. Х. С. се откри наличие на наркотични вещества, както следва: в кръвната проба се откри наличие на амфетамин и метамфетамин, което се установи чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ - хроматографски анализ; в пробата урина се откри наличие на метаболит на кокаин /бензоилекгонин/, което се установи чрез имунохимичен скрининг и се доказа по надлежния ред посредством газ – хроматографски анализ. Налице е доказано състояние след употреба на наркотични вещества от категория „високорискови“ – амфетамин, метамфетамин и кокаин.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката на 05.09.2024 г. Жалбата е депозирана на 19.09.2024 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН не е предпоставка за издаване на процесната заповед и в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН са посочени фактите, че жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, поради което съдът приема, че относно този факти АУАН има доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Липсват процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на заповедта.

Протокол за сервизна проверка № *********-1000/13.03.2024 г. установява, че Dreger Drug Тest 5000 с идентификационен № ARJM-0053 е преминал проверка и срока на валидност на проверката е 12 месеца, т.е. до 13.03.2025 г. С него е отчетено наличие на кокаин, амфетамин и матемфетамин. Дрегерът е бил годен за използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателката е оспорила резултата на дрегера, поради това е дала кръвна проба за изследване. Била е съпроводена до МБАЛ – Варна към ВМА от служител на ОД МВР – Варна, където е взета кръвната проба, при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, а не тези от дрегера. Към момента на издаване на оспорената заповед 26.08.2024 г. не е бил издаден Протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. Съдебно – химическа експертиза № Е-412/23.12.2024 г. е издадена от асистент в специализирана ЛХТИ към ВМА – МБАЛ – Варна на 23.12.2024 г. за целите на досъдебно производство № 316/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, като тя представлява химико – токсикологично изследване по чл.24, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 година. Резултатът от химико – токсикологичното изследване е, че в иззетите на 25.08.2024 г. от Я. С. биологични проби /кръв и урина/ са установени амфетамин, матемфетамин и кокаин и той не е оспорен от жалбоподателката. На основание чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Химико – токсикологичното изследване на кръвна проба е представено до приключване на съдебното дирене, поради което на основание чл.142, ал.2 от АПК съдът преценява, че то потвърждава установените факти от ответника, а именно че жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози на 25.08.2024 година. С оглед установените факти, законосъобразно е прието от ответника, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и следва да се наложи ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От изложеното следва, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. В съответствие с чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК е наложена ПАМ.

Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната й.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора и съобразно чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП следва Я. Х. С. да бъде осъдена да заплати в полза на ОД МВР – Варна сумата от 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Х. С. [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001110/26.08.2024 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна.

ОСЪЖДА Я. Х. С. [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.