Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7 -ми
състав
на двадесети декември година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа гр.д. № 17281 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правно основание
чл. 109 от ЗС, във вр. чл.50 от ЗС, предявени при субективно пасивно
съединяване.
По
изложените в исковта молба обстоятелства и молба - уточнение от 27.02.2019г.
ищцата Р.Й.Н. – Б.ЕГН **********, чрез адв.Н. Р. Н.е предявила субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/
срещу „Т.– А.“ ЕООД, „Т.– И.“ ЕООД, И.Д. К., С.В. К., Е.К.Г., М.К.И., М.И.М., М.Г.З.,
К.Н.З., за осъждане на ответниците да
преустановят създаващото пречки за ползване на собствения на ищцата
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.887 съгласно КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г., представляващ дворно място с
площ от 350 кв. м., ведно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1006.887.1, находящо се в гр. София, ул. „413“, № 21,
съставляващо имот с пл. номер 126, в квартал 28 по плана на гр. София, местност
„Манастирски ливади“, неоснователно действие – строителство в отклонение от
разрешението за строеж на три отделни сгради в режим на свързано застрояване в
УПИ XI-127, УПИ XII-191 и УПИ II-128, от кв. 28 в местност „Манастирски ливади
- изток“, район Триадица, както и иск да бъдат осъдени да премахнат за своя
сметка изграденото при отклонение от разрешението за строеж и от другите
строителни книжа и в нарушение на действащите разпоредби, при цена на иска от
26 000лв. за всеки от трите съседни
УПИ, включващи цена на труда,
машините и материалите , необходими за премахване на изграждащи се строежи.
В исковата молба и в молба - уточнение
с вх.№27085 от 27.02.2019г. ищцата Р.Н.
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.887, а
ответниците - И.Д. К., С.В. К., Е.К.Г., М.К.И., като собственици на съседен
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1665 /стар идентификатор 68134.1006.886/,
парцел XI-127, кв. 28 по плана на гр. София, М.И.М. – собственик на съседен
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1664 /стар идентификатор 68134.1006.885/, парцел XII-191, кв. 28 по плана на гр. София, М.Г.З. и К.Н.З. като собственици на съседен
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1393 /стар идентификатор
68134.1006.884/, парцел II-128, кв. 28 по плана на гр. София, са учредили право на строеж срещу
задължението за построяване в „Г-образна форма на три сгради в режим на
свързано застрояване в описаните по-горе три собствени им имота, с общо седем и
повече етажа застрояване на „Т.– А.“ ЕООД, който е възложил изпълнението му на
строителя „Т.– И.“ ЕООД.
Твърди се, че в качеството си на собственици
/възложители/ и титуляри на ограничено вещно право на строеж всеки един от
ответниците извършва чрез строителя „Т.–
И.“ ЕООД незаконно строителство на три сгради в описаните по-горе имота, а „Т.–
И.“ ЕООД – чрез осъществяване на незаконното строителство в тях, които действия
противоречат на регулационните, строителните и санитарно-хигиенните правила и
норми и нарушават правото на собственост на ищцата, в това число като не е
спазено отстоянието между сградите и създава пречка за проникване на слънчева
светлина. В тази връзка се
позовава на възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол и твърди
незаконосъобразност на разрешение за строеж № 92/01.08.2008 г. и №
139/30.10.2008 г. като издадени в противоречие с чл. 21, ал. 2 от ЗУТ,
незаконосъобразност на презаверяването на посочените разрешения като извършено
след установените в чл. 153 ЗУТ срокове и при погасено поради нереализирането
му в срок право на строеж. Обосновава незаконността на строежа и с това, че
учреденото право на строеж е погасено по давност, по повод на което ответниците
собственици на имота са водили отделен исков процес. Счита за нищожно повторно учреденото право на
строеж в полза на „Т.– А.“. Ищцата оспорва законосъобразността на Заповед №
РТР12-РД56-409 от 25.11.2016 г. на Главния архитект на СО район „Триадица“ за
одобряване изменение на план за застрояване, работния устройствен план за
регулация и работен устройствен план за УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28,
местност „Манастирски ливади – изток“ с аргументите, че с нея са нарушени
правилата за отстояние, плътност, височина и интензивност на застрояването,
забраната за свързано застрояване през дъно на имот и липса на изискуемото от
закона съдържание на РУП. Ищцата Н. счита за незаконосъобразни и Заповед №
РТР17-РД56-206 от 31.08.2017 г. и Заповед № РТР17-РД560-205 от 31.08.2017 г. и
Заповед № РТР17-РД56-204 от 31.08.2017 г. на Главния архитект на СО район
„Триадица“, с които твърди, че е допуснато изменение в характера на
застрояването в нарушение на чл. 154 ЗУТ.
Сочи
се, че ответникът „Т.– А.“ ЕООД в
качеството си на възложител и носител на
правото на строеж извършва незаконно строителство чрез строителя „Т.– И.“ ЕООД
в съседните на имота на ищцата УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност
„Манастирски ливади – изток“ на три сгради в режим на свързано застрояване,
като извършеното строителство противоречи на регулационните, строителните и
санитарно – хигиенни норми и нарушава правото на собственост на ищцата в нейния
УПИ I -126 кв. 28, местност „Манастирски ливади – изток“ и построената в него
жилищна сграда.
Наведен е довод, че ответниците физически
лица И.Д. К., С.В. К., Е.К.Г., М.К.И., в
качеството си на възложители на незаконно строителство и на носители на правото
на строеж извършват незаконно строителство чрез строителя „Т.– И.“ ЕООД в
съсобствения им УПИ XI-127, кв. 28 по плана на гр. София, като новостроящата се
сграда е описана в натариален акт за учредяване право на строеж №199, дело
№25926 от 13.06.2017г. на СВ София. Ищцата поддържа, че извършеното
строителство противоречи на регулационните, строителните и санитарно – хигиенни
норми и нарушава правото и на собственост в нейния УПИ I -126 кв. 28, местност
„Манастирски ливади – изток“ и построената в него жилищна сграда.
Твърди се, че ответното „Т.– И.“ ЕООД е
строителя, който фактически извършва по възлагане от останалите ответници незаконното
строителство на трите сгради на сключено застрояване в УПИ XI-127, XII-191,
II-128, кв. 28, местност „Манастирски ливади – изток“, р-н „Триадица“, като и
трите сгради пративоречат на строителниите и санитарно – хигиенни норми и
нарушава правото на собственост на ищцата в нейния УПИ I -126 кв. 28, който е
съседен. Сочи се, че ищцата не е конституирана като заинтерсована страна в
адмиинистративното производство по издаване на актовете в хода на
строителството на трите процесни сгради. По нейна инициатива били проведени
оспорвания, но съдебните производства по ЗУТ и АПК не се развили по същество,
защото били прекратени, поради липса на
право на жалба по реда на чл.128 от АПК. По тези съображения ищцата моли по отношение
на Заповед № РТР16-РД56-409 от 25.11.2016 г. за одобряване: изменение на план
за застрояване /ИПЗ/ за УПИ XI-127, XII-191, II- 128, кв. 28 местност
„Манастирски ливади - изток“; издадена от Главния архитект на СО - район
„Триадица“, Заповед № РТР16-РД56-409 от 25.11.2016 г. на Гл. Архитект на
Столична Община - Район Триадица да бъде извършен косвен контрол за
законосъооразност на основание чл.17, ал.2 ГПК. Претендира присъждането на
направените по делото разноски.
Ответното дружество „Т.– И.“ ЕООД, в
срока по чл. 131 ГПК чрез пълномощника си адв. М. П. е депозирало писмен
отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Поддържа, че исковете са недопустими, като с тях се цели дерогиране действието
на влезли в сила съдебни актове. Счита,
че с предявяването им е нарушен принципът на чл. 3 ГПК. Твърди се, че не е
допустим косвен съдебен контрол върху посочените в исковата молба
административни актове, тъй като същите са обжалвани пред съответния
административен съд, а производството е прекратено с влязъл в сила акт поради
липса на правен интерес, както и с аргументите, че тези актове не засягат
ищцата, каквато предпоставка е необходима за прилагането на този контрол, срока
за прогласяването им за нищожни е изтекъл и част от тях не представляват
индивидуален административен акт, върху който да бъде допустим такъв контрол. Ответното дружество „Т.– И.“ ЕООД оспорва
пасивна си процесуална легитимация с аргумента, че е изпълнител по договор за
изработка от 20.04.2017 г. и правните последици от извършените от него дейности
възникват в патримониума на възложителя. Оспорва твърдението на ищцата, че
строителството в сиседния и имот е в противоречи на регулационните,
строителните и санитарно – хигиенни норми и нарушава правото и на собственост. Ответното
„Т.– И.“ ЕООД твърди, че строителството е извършено при спазване на всички
нормативно установени правила, което е установено с влезли в сила съдебни
актове. Поддържа, че правото на строеж не е погасено по давност, тъй като
ищцата не може да се позове на давност в настоящия случай, а водените в тази
връзка производства са прекратени поради оттегляне на жалбата. Твърди, че правото на строеж е учредено в
полза на ответното „Т.– А.“ ЕООД с нотариален акт №104, том I, рег.№ 1409, дело № 96 от 2017г. и нотариален акт № 130 том I, рег.№ 1718, н.д.№ 116 от 2017 г. по описа на
нотариус Ан. Гетов, поради което твърдението за погасяването по давност е
несъстоятелно.По тези съображения моли иска да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени направените в производството по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното „Т.– А.“
ЕООД чрез пълномощника си адв. М. П. е
депозирало писмен отговор, с който оспорва преедявените искове като
неоснователни. Излага, че ищцата не сочи какво е конкретното неоснователно
въздействие върху имота и, което създава пречки за ползването на собствения и
имот. Тварди, че „Т.– А.“ ЕООД е суперфициар в УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност
„Манастирски ливади – изток“ съгласно Нотариален
акт за учредяване право на строеж срущу задължение за построяване № 88, том 1,
рег.№1240, дело №80 от 2017 по описа на нотариус А.Г., нотариален акт за
учредяване право на строеж срущу задължение за построяване №104, том I, рег.№
1409, дело № 96 от 2017г. и нотариален акт № 130 том I, рег.№ 1718,
н.д.№ 116 от 2017 г. по описа на нотариус А.Г., нотариален акт №130, том том I,
рег.№ 1718 дело №116 от 2017г. на
нотариус А.Г. с район на действие СРС. Поддържа, че правото на строеж е
придобито по установения в закона ред. Твърди, че строителството на трите
сгради в УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност „Манастирски ливади –
изток“ в условия на свързано застрояване е извършено въз основа на одобрени И.иционни
проекти и влезли в сила Разрешия за строеж №91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и
№139 / 30.10.2008г. на Гл. архитект на СО, район Триадица, които са презаверени
на 31.07.2017г. Сочи се, че по реда на чл.154 от ЗУТ са вписани съществени
изменения на одобрените И.иционни проекти със Заповеди № РТР17-РД56-206, № РТР17-РД560-205 от 31.08.2017 г. и №РТР17-РД56-204
от 31.08.2017 г. на Главния архитект на СО район „Триадица“. Сочи се в
отговора, че сградите са с достигнат етап на изграждане „груб строеж“ съгласно
удостоверения от 05.09.2018г. издадени от на Гл. архитект на СО, район Триадица.
Поддържа, че строежите в трита имота се извършват в съответствие свлезли в сила
строителни книжа, издадени от компетентните административни органи, при
спазване изискванията на законите.
Оспорва
активната легитимация на ищцата, както и правото и насобственост върху УПИ I
-126. Оспорват праводателя на ищцата да
е имал права върху този имот, както и представения с исковата молба
легитимационен документ да се отнася до този имот. Неведен е довод за
недопустимост на инцидентния контрол по чл.17, ал.2 ГПК. Поддържа се, че
разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК предпоставя страната да не е била участник в
производство по обжалването му. Твърди се, че Р.Н. е инициирала жалби срещу
актове - Разрешения за строеж №91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и №139 /
30.10.2008г. на Гл. архитект на СО, район Триадица, които са презаверени на
31.07.2017г., срещу одобрените И.иционни проекти със Заповеди № РТР17-РД56-206, № РТР17-РД560-205 от 31.08.2017 г. и
№РТР17-РД56-204 от 31.08.2017 г. на Главния архитект на СО район „Триадица“,
като съдебните производства са приключили със влезли в сила актове, които
подлежат на зачитане съгласно чл.302 ГПК.
Ответникът М.И.М.,
в срока по чл. 131 ГПК чрез пълномощника се адв. П. депозира отговор на
ИМ, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Счита, че не е допустим косвен съдебен контрол върху посочените в исковата
молба административни актове, тъй като същите са обжалвани пред съответния
административен съд, а производството е прекратено с влязъл в сила акт поради
липса на правен интерес, както и с аргументите, че тези актове не засягат
ищцата, каквато предпоставка е необходима за прилагането на този контрол. Сочи,
че срока за прогласяването им за нищожни е изтекъл и част от тях не
представляват индивидуален административен акт, върху който да бъде допустим
такъв контрол. Оспорва правото на собственост на ищцата върху УПИ I-126.
Твърди, че строителството е извършено при спазване на всички нормативно
установени правила, а правото на строеж не е погасено по давност, тъй като
ищцата не може да се позове на давност в настоящия случай, а водените в тази
връзка производства са прекратени поради оттегляне на жалбата. По тези
съображения моли иска да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените в
производството по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И.Д.К.,
С.В.К., Е.К.Г., М.К.И., М.Г.З. и К.Н.З. са депозирали отговори на исковата
молба, в които изцяло оспорват предявения иск по релевирани в отговорите доводи
и фактически обстоятелства.
В открито с.з. ищцата, чрез пълномощника адв.Н. поддържа предявените искове, като сочи,
че строителството в съседните имоти е в противоречие с редица норми, като пречи
на ослъчаването на нейния имот и възможността за проветряване.Представя списък
по чл.80 ГПК и писмена защита.
В открито с.з. ответниците „Т.– И.“ ЕООД, „Т.
– А.“ ЕООД, М.М., И.Д.К., С.В.К., Е.К.Г.,
М.К.И., М.Г.З. и К.Н.З., чрез пълномощниците си адв.П. и адв.Р. М. оспорват
предявените искове. Представят списък по
чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, преценявайки доводите и
възраженията на страните, събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема
за установено следното:
от фактическа страна :
От
приетите неоспорени нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №462,
том LIII, н.д.№10343/ 1997г. на първи нотариус при СРС,
удостоверние №53 от 05.07.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж издадено
от гл. архитект на СО, район „Триадица“,
скица на поземлен имот №15-531319/ 26.10.2017г. изд. от СГКК –гр.София, се
установява, че ищцата Р.Й.Н. – Б.е собственик
на поземлен имот с идентификатор № 68134.1006.887, представляващ УПИ I-126,
кв.28 по плана гр.София, местност „Манастирски ливади – изток“ и построената в
имота триетажна сграда./л.12, л.13, л.14, том
I от делото/
Не се спори, че в съседните на имота на
ищцата имоти УПИ XI-127, XII-191,
II-128, кв. 28, местност „Манастирски ливади – изток“ е осъществено
строителство на три сгради въз основа на Разрешения за строеж №91/01.08.2008г.,
№92/01.08.2008г. и №139 / 30.10.2008г. издадени от Гл. архитект на СО, район
Триадица на собствениците И.Д.К., Захаринка Лозанова Свиленова, К.Н.З., М.И.М..
/л.261 –л.266, том I от делото/
Разрешения за строеж
№91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и №139 / 30.10.2008г. са презаверени на
31.07.2017г. от главния архитект на СО, район „Триадица“./л.262, л.264, л.266, том I от делото/
Срещу извършеното от главния архитект на СО, район „Триадица“
презаверяване от 31.97.2014г. на Разрешения
за строеж №91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и №139 / 30.10.2008г. е подадена
жалба от Р.Й.Н. – Б.до АССГ./л.267,
том I от делото/
С опрeделение №3513 от 04.06.2018г. постановено по
адм.д.№287/2018г. по описа на АССГ, второ отделение, 29 с-в жалбата на Р.Й.Н. –
Б.против презаверка от 31.07.2014г. на основание чл.153, ал.5 и ал.11 от ЗУТ
на Разрешения за строеж
№91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и №139 / 30.10.2008г. е оставена без
разглеждане. Опрделение №3513 от
04.06.2018г. постановено по адм.д.№287/2018г. по описа на АССГ е влязло в сила
на 19.09.2018г./л.278-л.279, том
I от делото/
Със Заповед № РТР16-РД56-409 от 25.11.2016 г.
издадена от главния архитект на СО - район
„Триадица“ е одобрено изменение на план за застрояване /ИПЗ/ за УПИ XI-127,
XII-191, II- 128, кв. 28 местност „Манастирски ливади - изток“; изменение на
план за регулация /ИПР/ за УПИ XI-127, XII-191, II-128; работен устройствен
план /РУП/ за УПИ XI-127, XII-191, II-128./л.16, том I от делото/
Заповед № РТР16-РД56-409 от 25.11.2016
г. издадена от главния архитект на СО - район „Триадица“ е обжалвана от ищцата Р.Н.
пред АССГ. С Определение № 1461 /06.03.2018г. постановено по адм.д.№457/ 2018г.
на АССГ, 24 състав, потвърдено с Определение №9924/19.07.2018г. на ВАС, е
оставена без разглеждане жалбата на Р.Й.Н. – Божкова, като недопустима./л253-л.260,
том I от делото/ В цитираните
актове е прието, че имота на жалбоподателката не е предмет на плана, вкл. и
частта на одобрената регулация, с която не се засягат границите на собствения и
УПИ I-126, като тя не от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.131,
ал.2, т.3 от ЗУТ. Прието е още, че с оспорения план не са допуснати намалени
отстояния между предвидените сгради с процесното ИПРЗ.
По реда на чл.192 от ГПК са приети
изпратените от РДНСК София документи по административна преписка №С17-3604 по
описа на РДНСК./л.1006-л.1026,
том 3 от делото/ Преписката включва заповеди
№ ДК -10-ЮЗР-11 от 19.01.2018г., №№ДК -10-ЮЗР-12 от 19.01.2018г., № ДК
-10-ЮЗР-13 от 19.01.2018г. на началника
на РДНСК – ЮЗР, с които е прекратено
административното производство
инициирано по жалби на Р.Н. срещу разрешения за строеж в УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност
„Манастирски ливади – изток“, както и жалба срещу Заповед №РТР17-РД56-206 от 31.08.2017г. на
главния архитект на СО, район „Триадица“.
От приетите неоспорни Нотариален акт за
учредяване право на строеж срещу задължение за построяване № 88, том 1,
рег.№1240, дело №80 от 2017г., Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване №104, том I, рег.№ 1409, дело № 96 от 2017г. и нотариален акт № 130 том I, рег.№ 1718,
н.д.№ 116 от 2017 г., Нотариален акт №130, том том I, рег.№ 1718 дело №116 от
2017г. и трите по описа на нотариус А.Г. с район на действие СРС, се
установява, че на ответното „Т.– А.“ ЕООД е учредено право на строеж в „ УПИ
XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност „Манастирски ливади – изток“ на жилищна сграда с гаражи със застроена площ
от 181,53 кв.м. /в УПИ XII-191/, на
жилищна сграда с гаражи със застроена площ 228,68 кв.м./в УПИ XI-127/ и на жиилищна сграда с гаражи със
застроена площ 160,65 кв.м., срещу задължението на суперфициара да построи за
учредителите конкретизирани жилищни обекти и гаражи./л.338- л.354, том I от
делото/
Учредители на правото на строеж са
ответниците М.И.М., И.Д.К., С.В.К., Е.К.Г.,
М.К.И., М.Г.З. и К.Н.З..
Със Заповеди №РТР17-РД56-205, № РТР17-РД56-206 и № РТР17-РД56-206 от 31.08.2017г. на главния архитект на СО, район „Триадица“ са вписани съществени измения към одобрения И.иционен проект./л.405-л.409, том I от делото/
С
определние №3510 от 04.06.2018г. постановено по адм.д.№3662 /2018г. на АССГ, 29
състав е отхвърлена жалбата на Р.Й.Н. – Б.против заповед № ДК -10-ЮЗР-11 от
19.01.2018г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е оставена без разглеждане
жалба срещу Заповеди №РТР17-РД56-205, № РТР17-РД56-206 и № РТР17-РД56-206 от
31.08.2017г. на главния архитект на СО, район „Триадица“./л.416-л.418, том
I от делото/
От
приетия неоспорен Договор за строително - мотажни работи от 20.04.2017г. се
установява, че „Т.– А.“ ЕООД възложило на „Т. И.“ ЕООД да извърши строителство на „Жилищни
сгради с гаражи“ в УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност „Манастирски
ливади – изток“, район „Триадица“, съобразно одобрения архитектурен проект,
работни чертежи и БДС./л.429-л.430,
том I от делото/
Видно от прието удостоверение от 05.09.2018г. издадено
от главния архитект на СО - район
„Триадица“, че сградите, за които е издадено
разрешение за строеж №91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и заповед №139 /
30.10.2008г. са с достигнат етап на изграждане „груб строеж“ по смисъла на §5,
т.46 от ДР на ЗУТ, като за тях е съставен акт обр.№14 от 14.06.2018г./л.419, том I от делото/
Прието е
Разрешение за ползване № СТ-05-359/ 29.05.2020г. издадено от ДНСК, с
което процесниите три сгради изградени в УПИ XI-127, XII-191, II-128, кв. 28, местност
„Манастирски ливади – изток“, район
„Триадица“ са въведени в експлоатация,
като изпълнении в съответствие с одобрените проекти./л.1137 –л.1139, том 3 от делото/
Според
приетото заключение на съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице доц.
инж.И.М., ищцата Р.Н. е собственик на имот: ДВОРНО МЯСТО с кадастрален идентификатор
№ 68134.1006.887 съгласно КККР на гр. София (одобрени със Заповед № РД-18-108
от 13 .12 .2016г. ) с площ от 350 кв.м. (362 кв.м. съгласно СКИЦА на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 15-531319/26.10.2017г. издадена от СГКК- гр. София), при съседи съгласно ККР: от
север и запад - улица, а от югоизток и изток - имоти с кадастрални
идентификатори 68134.1006.1665, 68134.1006.1664, 68134.1006.1393 съставляващо
по действащите регулационни планове УПИ I-126 от квартал 28 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади“ и на
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на три етажа
(104 кв.м. съгласно скица на СГРАДА 31314 от 26.10.2017г. издадена от СГКК- гр. София, в експлоатация от 2007г.) с
кадастраллен идентификатор 68134.1006.887.1 и с административен адрес:
ул."413", № 21 район: "Триадица" СО, гр. София. Ответниците са собственици на три урегулирани
поземлени имота, а именно: УПИ Х1-127,УПИ Х11-191,УПИ 11-128 от квартал 28 по
плана на гр. София, местност: "Манастирски ливади", район:
"Триадица" СО, гр. София, в които са застроени (от юг, югоизток и
изток спрямо сградата на ищцата) в "Г- образна форма" 3 (три) сгради
в режим на "свързано застрояване". Със Заповед РТР16-РД56-409/25.11.2016г . издадена от арх. И. Ш.- Главен архитект на
район: "Триадица" СО е допусато изменение на ПРЗ (план за Регулация и
Застрояване). Проектът за ИПРЗ е разгледан на РЕСУТ и е приет с Протокол № 15
от 03.11.2016г. С проекта за изменение на плана за застрояване и за регулация
се извършва корекция на регулационните линии между УПИ XI-127, УПИ XII-191, УПИ
11-128. В проекта за ИПЗ се предвиждат три сгради Г+4+А на сключено застрояване
се спазват всички показатели за
съответната зона Жс. От заключението на СТЕ се установява, че Височината на бъдещата сграда в УПИ XI127, приета със
ЗАПОВЕД РТР16-РД56-409/25.11.2016г. за изменение на Плана за Застрояване(ПЗ) и
Работния Устройствен План /РУП/ е 15м. (Съгласно одобреният проект за частично
изменение на ПУП-ПЗ за УПИ XI127, XII191, 11128,
кв. 28, м. "Манастирски ливади-изток", район:
"Триадица"-
К.К./кота корниз/ = 616,05m., К.Б./кота било/= 619,55m.)./Отговор на въпрос 1 от СТЕ/ Вещото доц. инж.И.М.
пояснява още, че контура на вътрешната линия на застрояване на ниската част на бъдещата
сграда (вече изградена и въведена в
експлоатация) в УПИ XI 127, отстои от
границата с УПИ I 126 на 5,00(пет) м. Обоснован е извод, че в случая е
спазена разпоредбата на чл.31, ал.(5) от ЗУТ за увеличено застрояване над 16,00м. - 3,75м. ("... При сгради с по-голяма
дълбочина разстоянията се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14м....)", като разстоянието до страничната граница с
УПИ I 126 е увеличено до 4, 13м., а отстоянието до вътрешната линия на
застрояване на ниската част на сградата е 6,13м./ Отговор на въпрос 2/ На въпроса относно височината на
бъдещата сградата в УПИ II 128, вещото лице пояснява, че съгласно приетото със
Заповед № РТР16-РД56-409/25.11.2016г . (издадена от арх. И. Ш.- Главен архитект
на район: "Триадица" Столична Община) изменение на Плана за Регулация
и Застроване (ПРЗ) и Работния Устройствен План (РУП), височината на бъдещата
сграда в УПИ II 128 е:
— К.К. (кота корниз) над II -ри
етаж(ниско тяло) = 608, 75м.,
т.е.
10,00м.
— К.К. (кота корниз) над IV-ти етаж
(високо тяло) = 613,75м., т.е. 15,00м../Отговор
на въпрос 6/ Пояснено е, че контура на вътрешната линия на застрояване на ниската
част на бъдещата сграда (последната е
напълно изградена и въведена в експлоатация)
в УПИ II 128, съгласно одобрения проект отстои от границата с УПИ I126 на
5,00(пет)м. Ексертът се позовава на
нормата на чл.24, ал.3 на ЗУТ, според
която височината на сградата се приема за равна на допустимата. В конкретния
случай съгласно показания "Силует по ул.413 от запад" в чертеж № 2 от
одобрения Работен Устройствен План(РУП) К.К. (ниско тяло) = 609, 85m. (т.е.
10,00т.), и сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална
равнина, по ли-нията на застрояване с височина, равна на допустимата, т.е.
10,00т. и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45° спрямо хоризонта,
достига вертикалната равнина, по линията на застрояване на високото тяло с
височина, равна на допустимата, т.е. 15,00м., след което под ъгъл 45° спрямо
хоризонта проведената линия на застрояване очертава под покривното пространство
с ателиетата в него. При тези фактически констатации, вещото лице е обсновало извод,
че в одобрения "Проект за частично изменение на ПУП-ПЗ" за УПИ XI 127,
УПИ XII 191, УПИ II 128 кв.28, местност: "Манастирски ливади-изток" е
спазено изискването на чл.24 ал.(3) от ЗУТ, като не се пресичат части от етажи
на бъдещи сгради./отг. на
въпроси 7 и 8/ С оглед проверената
строителна документация и извършения оглед на място, вещото лице доц. инж.М.
формира извод, че при извършеното "сключено" застрояване на 3 (три)
сгради, разположени в УПИ XI 127, XII 191, II 128, от квартал 28 по плана на
гр. София, местност: "Манастирски ливади-изток" е спазено правилото
по смисъла на чл.76 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони", съгласно
който "... при дълбочина на застрояването повече от 14м. разстоянията до
страничните граници се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14м., докато
достигнат стойност с 2м. по-голяма от нормативната за разстояние до странична
граница". Пояснено е, че в конкретния случай, ново предвиденото
застрояване в УПИ XI 127 е с дълбочината на застрояване
е по-голяма от 16,0м., поради което разстоянието до страничната граница с УПИ I
126 е увеличено до 4,13т. (за увеличено застрояване над 16,От. - 3,75т.,
увеличение с 30%, т.е. 3,75 х 0,3 = 1,125т.). Вещото лице доц.инж.М. пояснява в
отговор на въпрос 10, че при извършения на място оглед е установено, че между
процесните обекти УПИ I 126 и УПИ XI 127
не се намира „материализирана“ регулационна линия. Сочи още, че в зоната на
регулационната линия е видима стара ограда с метална мрежа и стоманено –
бетонни колове, която ограда е компроментирана, като на места коловете са
наклонени в северна посока. Обоснован е извод, че в конкретния случай,
регулационната линия между двата имота УПИ I 126 и УПИ XI 127 следва да бъде
„отложена“ на терена по геодезически път.
Според приетото заключение на СТЕ
разстоянието от ново изградените сгради в УПИ XI 127, УПИ XII 191, УПИ II 128 до
регулационните и имотни граници на с УПИ I-126, със съществуващата в него
жилищна сграда, са съответно: 3,00м., 4,13 м. и 3,00м. Обоснован е извод, че в
оспорените от ищцата ИПРЗ /изменение на плана за регулация и застрояване/
и Работен Устройствен План(РУП) не са допуснати намалени отстояния между УПИ
I 126 от кв.28 по плана гр.София /със съществуващата в него жилищна сграда/ и
предвидените за изграждане 3 /три/ сгради /сключено застрояване/ в УПИ XI
127, УПИ XII 191, УПИ II 128. По въпроса
дали еднофамилната жилищна сграда в УПИ
I 126 /имота на ищцата/, ще бъде засенчена от новостроящите се сгради, вещото
лице е формирало извод, че предвидените
нормативни отстояния между застройките в УПИ XI 127, УПИ XII 191, УПИ II 128 на
одобреното градоустройствено решение на процесния квартал гарантират
осветляването и ослънчаването на застройките в тях./Отг. на въпрос 11/ От заключените на СТЕ се установява, че за
трите процесни обекти е издено Разрешение за ползване №СТ-05.359 от
29.05.2020г. издадено от арх.И. Н.–
началник на Дирекция ДНСК, с което са
въведени в експлоатация строеж: „ЖИЛИЩНА СГРАДА – Г+4+А“, находяща се в УПИ II
128, „ЖИЛИЩНА СГРАДА с гаражи– Г +4+А/
Г+2+А; Г+3+А“ находяща се в УПИ XII 191 и „ЖИЛИЩНА СГРАДА с гаражи– Г +4+А“ находяща
се в УПИ XI 127, като строежите са изпълнени в съответствие с одобрените
проекти и разрешение за строеж. В закючението на СТЕ е обоснован извод, че извършеното строителство в имотите на
ответниците е реализирано в съответствие с издадените Разрешение за строеж и
одобрените строителни книжа.
При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът
възприема заключението на съдебно-техническа експертиза с вещото лице доц. инж.И.М.
като обективно, пордробно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите
писмени доказателства.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предвид
наведените в исковата молба твърдения, че ищцата е собственик на поземлен имот
застроен с жилищна сграда, а ответниците извръшват незаконно строителство в
съседни три имота, с което смущават спокойното упражняване правото на
собственост на ищцата, то предявените негаторни искове с правно основание
чл.109 от ЗС във вр. с чл.50 ЗС се явяват процесуално допустими.
По същество:
В правната доктрина и съдебната практика
е прието, че с иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено
вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
(противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват
правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние,
накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали
поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр./ вж.Определение № 50428 от 04.11.2022 г. по ГР. Д. № 1552/2022
г., ГК., ІІ ГО на ВКС/
Съгласно задължителните указания по т.3
от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на
негаторния иск по чл.109 от ЗС са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на тнегаторния иск (actio
negatoria) във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно
и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не
е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи
са например, когато действията на
ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми,
които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за
пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на
живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. С оглед на твърденията на ищеца и събраните
по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна
преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на
ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото
му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
По делото безспорно се установи, че ищцата
Р.Н. е собственик на дворно място с
кадастрален идентификатор № 68134.1006.887 съгласно КККР на гр. София с площ от 350 кв.м. съставляващо по
действащите регулационни планове УПИ I-126 от квартал 28 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади“ и на
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на три етажа построена в имота, въведена в
експлоатация през 2007г., поради което първата предпоставка на негаторния иск,
съдът намира за налична.
В хода на съдебното дирене пред СГС не
бе установена втората предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно
извършване на действия от страна на ответника, които смущават упражняването правото на собственост
на ищците.
По въпроса съставлява ли строеж на сграда
в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и е ли пречене по см.
на чл. 109 ЗС в пълен обем от собственика на "засегнатия" имот, на
основание чл. 291 ГПК, ВКС в постановено
по реда на чл.290 ГПК Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 928/2009
г.,ГК, II ГО пиема, в исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на
недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва
правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия
създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятства
или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на
собственост определена степен.
В случая страните по делото имат вещни
права върху съседни поземлени имоти, като ищцата Н. е собственик на дворно
място с кадастрален идентификатор № 68134.1006.887 съгласно КККР на гр.
София с площ от 350 кв.м. съставляващо
по действащите регулационни планове УПИ I-126 от квартал 28 по плана на гр.София,
местност „Манастирски ливади“ . Ответниците са собственици на три урегулирани поземлени
имота, а именно: УПИ Х1-127,УПИ Х11-191,УПИ 11-128 от квартал 28 по плана на
гр. София, местност: "Манастирски ливади", район:
"Триадица" СО, гр. София, в които са застроени (от юг, югоизток и
изток спрямо сградата на ищцата) в "Г- образна форма" 3 (три) сгради
в режим на "свързано застрояване".
От заключението на приетата съдебно-техническата
експертиза се установи, че извършеното
строителство в имотите на ответниците е реализирано в съответствие с издадените
Разрешение за строеж и одобрените строителни книжа. От приетото заключение се установи , че в ИПРЗ /изменение на плана за
регулация и застрояване/ и Работен Устройствен План(РУП) не са допуснати
намалени отстояния между УПИ I 126 от кв.28 по плана гр.София /със
съществуващата в него жилищна сграда/ и предвидените за изграждане 3 /три/
сгради /сключено застрояване/ в УПИ XI 127, УПИ XII 191, УПИ II 128. По въпроса дали еднофамилната жилищна сграда
в УПИ I 126 /имота на ищцата/, ще бъде
засенчена от новостроящите се сгради, вещото лице доц.инж.М. е формирало извод, че предвидените нормативни отстояния между застройките в УПИ XI 127,
УПИ XII 191, УПИ II 128 на одобреното градоустройствено решение на процесния
квартал гарантират осветляването и ослънчаването на застройките в тях.
При
установените данни по делото, СГС приема, че в случая не е установено
неоснователно въздействие /действие или бездействие/ от страна на ответниците,
което да създава за ищеца пречки за използването на собствения на ищцата имот по-големи от обикновените /чл.
50 ЗС/. Фактите на осъществено законно строителство в съседни имоти - УПИ XI 127, УПИ XII 191, УПИ II 128, кв.28 по плана
гр.София, при спазване на нормите за отстояние между сградите, на
регулационните и санитарно- хигиенни правила и норми не може да се квалифицира като действия, с които се пречи
"пълноценното" упражняване правото на собственост на ищцата –
собственик на съседен имот. Установи се, че процесните три сгради
представляват законен строеж, изпълнени в съответствие с одобрените проекти и
разрешение за строеж, като същите са въведени в експлоатация с Разрешение за
ползване №СТ-05.359 от 29.05.2020г.
издадено от арх.И. Н.– началник на Дирекция ДНСК – обстоятелство
настъпило след предявяване на негаторните искове, което съдът съобразява по
реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Следователно в случая негаторните искове
следва да бъдат отхвърлени, не само защото ищцата не е доказала наличието на
незаконно изградени сгради в съседните и УПИ XI 127, УПИ XII 191, УПИ II 128 в кв.28,
местност „Манастирски ливади“, а и
защото представените по делото доказателства установяват, че не е налице
твърдяната заплаха от засенчване на имота и пречки за ослънчаването му. Не се
установи строителството на трите процесни сгради с жилищно предназначение в имотите
на ответниците да смущава пълноценното упражняване правото на собственост на
ищцата. В конкретния случай не бе
доказано извършеното в съседните имоти зконно строителство да пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Неоснователно
е и искането за упражняване на косвен съдебен контрол от страна гражданския съд
по реда на чл.17, ал.2 ГПК върху административните актове издадени и допускащи процесното
строителство - Разрешения за строеж
№91/01.08.2008г., №92/01.08.2008г. и №139 / 30.10.2008г. на гл. архитект на СО,
район Триадица, които са презаверени на 31.07.2017г., срещу одобрените И.иционни
проекти със Заповеди №
РТР17-РД56-206, № РТР17-РД560-205 от
31.08.2017 г. и №РТР17-РД56-204 от 31.08.2017 г. на Главния архитект на СО,
район „Триадица“, е проведен пряк съдебен контрол, в настоящото производство не
могат да се пререшават въпросите, които са разрешени със законосъобразността на
тези актове. Ищцата Р.Н. е инициирала жалби срещу актове по реда на АПК. Актовете
на административния съд относно това дали административния акт е валиден и
законосъобразен е задължително за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК.
Гражданският съд не провежда косвен съдебен контрол на административен акт,
когато е проведен пряк административен контрол /виж мотивите към ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС/. Затова изложените
от изложените от ищцата доводи свързани с валидността и законосъобразността на
влязлите в сила актове в процеса на проектиране и строителство не могат да се
преразглеждат. Влязлите в сила актове на административния съд следва да бъдат
зачетени в настоящия процес, съгласно нормата на чл. 302 ГПК.
Предвид гореизложеното предявени при
субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС са недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
По
разноските:
Предвид
приетото от съда по съществото на спора и при съобразяване на сторените от
първите двама ответници разноски, на тях следва да се присъдят такива - за
адвокатски хонорар и депозит за СТЕ.
Според
представения от ответното „Т.- А.“ ЕООД списък по чл.80 ГПК и доказателства за
плащане, разноските на първия ответник възлизат на 6000лв. за адвокатски хонорар. Ответното „Т.-
И.“ ЕООД претендира разноски от 6200лв.,
от които 6000лв. за адвокатски хонорар и 200лв. депозит СТЕ. И тъй като в хода
на устни състезания ищецът е навел възраажение за прекомерност съгл., чл.78у
ал.5 ГПК, а претендираният хонорар от двете ответни дружества за защитата по
исковете по чл. 109 ЗС (6 000лв.) надвишава минимума по Наредбата за № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (2870 лв. при приетата
цена на иска според стойността за премахване на
трите строежа от 26 000лв. за
всеки строеж), като от друга страна делото не е с минимална фактическа и правна
сложност и по него са били проведени няколко о.с.з., то претендираният хонорар
следва да бъде редуциран до 3 670лв., за всеки от двамата ответника.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, І
– 7 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.Й.Н. – Б.ЕГН **********,
чрез адв.Н. Р. Н., срещу „Т.– А.“
ЕООД ЕИК:*******, „Т.– И.“ ЕООД ЕИК:*******, И.Д. К. ЕГН **********, С.В. К. ЕГН **********,
Е.К.Г. ЕГН **********, М.К.И. ЕГН **********,
М.И.М. ЕГН **********, М.Г.З. ЕГН **********, К.Н.З. ЕГН **********, за осъждане на ответниците на основание
чл.109 от ЗС да преустановят
създаващото пречки за ползване на собствения на ищцата поземлен имот с
идентификатор 68134.1006.887 съгласно КККР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-108 от 13.12.2016 г., представляващ дворно място с площ от 350 кв. м.,
ведно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
68134.1006.887.1, находящо се в гр. София, ул. „413“, № 21, съставляващо имот с
пл. номер 126, в квартал 28 по плана на гр. София, местност „Манастирски
ливади“, неоснователно действие –
строителство в отклонение от разрешението за строеж на три отделни сгради в
режим на свързано застрояване в УПИ XI-127, УПИ XII-191 и УПИ II-128, от кв. 28
в местност „Манастирски ливади - изток“, район Триадица, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Р.Й.Н. – Б.ЕГН **********,
чрез адв.Н. Р. Н., срещу „Т.– А.“ ЕООД, „Т.– И.“ ЕООД, И.Д. К.,
С.В. К., Е.К.Г., М.К.И., М.И.М., М.Г.З., К.Н.З., за осъждане на ответниците на основание чл.109 от ЗС, да премахнат за своя сметка изграденото при отклонение от
разрешението за строеж и от другите строителни книжа и в нарушение на
действащите разпоредби, при цена на иска от 26 000лв. за всеки от трите съседни УПИ, включващи цена
на труда, машините и материалите, необходими за премахване на изграждащи се
строежи, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ищцата Р.Й.Н. – Б.ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ответника „Т.– А.“ ЕООД, ЕИК:******* сумата от общо 3 670лв. - направени от този ответник
разноски по делото пред СГС за адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ищцата Р.Й.Н. – Б.ЕГН **********,
да заплати на ответника „Т.– И.“
ЕООД, ЕИК:******* сумата от 3 670лв.
- направени от този ответник разноски по делото пред СГС за адвокатски хонорар
и 200лв. разноски за СТЕ, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: