Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 2522 по описа за 2018 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Е.И. ООД твърди, че е длъжник на
парични задължения, възникнали от търговски сделки, както и на публични задължения
към държавата. Поддържа, че търговската му дейност се влошила в резултат на
икономическите условия и поради това не може да погаси задълженията си. С оглед
на изложеното счита, че е в състояние на
неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От служебно изисканата справка от НАП (писмо
вх. № 1054/04.01.2019 г.) е видно, че дружеството-молител е длъжник на публични
задължения в размер на над 40 000 лв. (корпоративен данък, ДДС).
Задълженията са установени с ревизионен акт, изискуеми са и към настоящия
момент не са погасени. Същевременно от данните, заявени от молителя със списъка
по чл. 628, ал. 1, т. 3 ТЗ, е видно, че същият е длъжник и по търговски сделки
– запис на заповед от 08.05.2015 г., договор за заем. Налице са следователно
задължения от вида, посочен в чл. 608,
ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия
случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от съдебно-икономическата
експертиза. Действително, в писменото заключение са посочени коефициенти на
обща ликвидност много над референтните стойности за целия изследван период, но
при разпита вещото лице сочи, че експертизата е изготвена на база баланса, в който задълженията са отчетени като дългосрочни,
както и без отчитане на задълженията към НАП. Вещото лице сочи, че ако се
вземат предвид публичните задължения, както и обстоятелството, че в откритите
банкови сметки не са налични средства, коефициентите за ликвидност биха били
значително под референтните за изследвания период (2014 г. – 2018 г.).
Изложеното сочи, че дружеството-молител има
финансови затруднения и те нямат временен характер. Изискуемите задължения не
могат да бъдат погасени с бързоликвидни активи. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ означава,
че спрямо ответника е налице неплатежоспособност като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Както беше посочено, при разпита вещото лице сочи, че
коефициентите за ликвидност, изготвени на база баланса, са високи за всички
изследвани години, тъй като задълженията на дружеството са отчитани като
дългосрочни. Този извод обаче противоречи на твърденията на молителя – а именно
че задължение в голям размер (62 480 лв.) е с падеж, настъпил през 2015
г., и именно – на 11.08.2015 г. (вж. списък на кредиторите, л. 53). Ето защо
следва да се приеме, че към тази дата коефициентът на ликвидност е бил влошен
значително под референтните стойности, още повече при отчитане задълженията към
държавата съгласно ревизионния акт.
Поради изложеното съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена датата, на която е станало
изискуемо най-голямото по размер непогасено задължение, а именно 11.08.2015 г.
(задълженията за държавата според събраните доказателства са с по-късен падеж и
поради това не могат да послужат при определяне на началната дата).
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В указания
с определение от 08.02.2019 г. срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Е.И. ООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 11.08.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Е.И. ООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Е.И. ООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Е.И. ООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 2522/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Е.И.
ООД, ЕИК ********. да заплати по сметка на съда сумата от
250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: