№ 136
гр. Стара Загора, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Търговско дело №
20215500901285 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Й. СП. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.***, ул “**“ №** срещу Застрахователна
компания „***”АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
гр.***, район ***, бул.“***е“ *.
В исковата молба се твърди, че Й. СП. П. е баба на П.З.П., ЕГН
**********, починал на 11.11.2016г., вследствие на настъпило на същата дата
ПТП. Твърди се, че на 11.11.2016г. в с.Градина, П.З.П. пътувал в лек
автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от Т.Я.И., който, поради движение
с превишена скорост, загубил контрол над управлението на автомобила и
допуснал настъпването на пътно-транспортно произшествие, вследствие на
което настъпила смъртта му.
Посочва се, че по повод на инцидента в РУ - Първомай е образувано
досъдебно производство № 430/2016г. Въз основа на внесените от Окръжна
прокуратура Пловдив материали във връзка с гореописаното ПТП, в Окръжен
съд Пловдив е образувано НОХД № 2457/2017г. С Присъда № 6 от
11.01.2018г., Окръжен съд Пловдив признал Т.Я.И. за виновен в това, че на
11.11.2016г„ в с.Градина, при управление на моторно превозно средство л.а
„***“ с ДК № *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1;
1
чл.21, ал.1 ЗДвП, при което по непредпазливост причинил смъртта на П.З.П.,
ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“ вр.с чл.342,
ал.1 вр.с чл.373, ал.2 от НПК вр.с чл.58а, ал.1 НК го осъжда на две години
„лишаване от свобода“, като на осн.чл.66, ал.1 НК отлага изпълнението на
така наложеното наказание за срок от четири години, а на осн.чл.343г, .37,
ал.1, т.7 НК му налага наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години.
С Решение № 82 от 22.03.2018г., постановено по ВНОХД № 85/2018г.,
Пловдивски апелативен съд, изменил Присъда № 6/11.01,2018г, постановена
по НОХД № 2457/2017г., по описа на Пловдивски окръжен съд, като намалил
размера на наложеното на подсъдимия Т.Я.И. наказание лишаване от право да
управлява МПС от три години на две години. Присъдата на Окръжен съд
Пловдив, постановена по НОХД №2457/2017г. е влязла в сила на 14.04.2018г.
Ищцата заявява, че смъртта на внука й е най - трагичният момент в
живота й. Мъката от загубата му я сринала, преобърнала живота й, душата й
опустяла. Изпитвала ярост към съдбата, че го отнела толкова млад и по такъв
жесток начин. Дълго време отказвала да приема факта, че никога повече няма
да види усмихнатото му лице, няма да го прегърне, няма да му поднесе топла
вечеря, няма да прекрачи прага на дома й. С времето, липсата му се усещала
все по - силно, спомените за него карали ищцата да страда, а мъката й е
непреодолима.
От ранна детска възраст, често се налагало бабата и дядото да полагат
грижи за П., защото родителите му имат животновъдно стопанство извън
града. Поради трудовата им заетост, те с радост приели да ги отменят в
отглеждането му и да се грижат за внука си. П. учел в гр.*** и през учебната
година нощувал в дома им. Той бил много обичливо и добро момче, уважавал
баба си и дядо си много, помагал им след училище, помагал и на родителите
си във фермата. Връзката помежду им била силна и се основавала на много
обич и доверие. Той бил източникът им на щастие - носел им радост и
изпълвал живота им със смисъл.
В знак на благодарност за грижите и доброто отношение, което имал П.
към баба си и дядо си, те решили, когато П. завърши гимназия, да му дарят
етаж от къщата и по този начин да обезпечат жилищните му нужди. Даже
съвместно с него и приятелката му направили ремонт на етажа и го обзавели
2
по техен вкус.
Посочва се, че причина за ПТП-то е виновното нарушение на правилата
за движение от водача на застрахования в ЗК „***” АД автомобил. Видно от
приложените към настоящата заверено копие на застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, ведно с 3бр. квитанции за внесени
застрахователни премии и справка от електронната страница на Гаранционен
фонд за налична задължителна застраховка „ГО“, за увреждащия лек
автомобил „***“, с peг.№ ***, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ЗК„***” АД, полица № 22116000577367,
с покритие от 18.02.2016г. до 06.12.2016г., действаща към датата на
застрахователното събитие.
Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между настъпилото
ПТП и причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на внука й П.П..
На 31.07.2018г., ищцата отправила застрахователна претенция до ЗК
„***“АД, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Претенцията е приета от ЗК „***“ АД с вх. № 10845/01.08.2018г. и е
образувана щета № 0000-1000- 01-18-7575. С писмо, изх. № 10837 от
04.10.2018г., ответникът я уведомил, че основанието на предявената от него
претенция не било напълно установено, поради което моли да му бъдат
предоставени безспорни доказателства за наличие на отношения на общност,
привързаност и близост, извън формалното наличие на родствена връзка.
Ищцата счита отказа на ответника за неоснователен.
Предвид гореизложеното, в ИМ се поддържа, че са налице всички
елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество за причинените на ищцата
неимуществени вреди.
Предвид изложеното, е направено искане да бъде постановено решение,
с което да бъде осъден ответникът ЗК „***” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.***, район ***, бул.“*****е“ 67 А, да заплати на Й. СП. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул. “**“ №**, сумата от 50 000
(петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на внука й
П.З.П., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 11.11.2016г.,
3
ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 01.08.2018г., до
окончателното плащане, като се присъдят разноските в производството,
включително и адвокатски хонорар.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявеният иск е формално допустим, но по
същество неоснователен, поради което същият се оспорва изцяло както по
основание, така и по размер.
Не оспорват изложените факти в исковата молба, сочещи, че на
11.11.2016г. в с. ***, общ.*** е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил „***“ с peг. № ***, управляван от Т.Я.Т., както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите по отношение на този автомобил към датата
на ПТП - 11.11.2016г. Не се оспорва и вината на водача на лекия автомобил –
Т.Т., за настъпване на ПТП, при което е настъпила смъртта на П.П., внук на
ищцата. Не се оспорва и наличието на влязла в сила присъда по НОХД №
2457/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с която водачът Т.Т. е признат
за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на П.П..
Тъй като, съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца,
ответното дружество няма възражения относно твърденията в тази насока,
изложени в исковата молба относно наличието на деликт, осъществен
виновно от лице, управлявало МПС, застраховано при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на
застрахователния договор, както и пряката връзката между противоправното
поведение на водача и причинената вреда-смъртта на внука на ищцата.
Независимо от направеното признание на посочените факти, ответникът
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, поради следните
съображения:
Счита се, че ищцата не попада сред лицата, които притежават
4
материалноправна легитимация да предявяват претенция за неимуществени
вреди, тъй като същата е баба по бащина линия на лицето П.П., който е
починал в резултат на описаното ПТП. В този смисъл, се оспорват изцяло
всички изложени факти относно наличието на създадена трайна и дълбока
емоционална връзка между починалия и ищцата, както и че ищцата търпи
продължителни болки и страдания от смъртта на внука си.
Като допълнителен аргумент относно липсата на особена и
надхвърляща общоприетите норми връзка между баба и внуче, се твърди, че
починалият П.П. е живеел в едно домакинство с родителите си З.П. и И.Т., а
не в едно домакинство с баба си. Посочва се също, че починалият П. бил
ангажиран с трудова дейност в животновъдната ферма на родителите си, на
които редовно е помагал. Допълнително ходил да помага и на чичо си.
Ответникът счита за важно да се отбележи, че родителите на починалия
вече са предявили искове за присъждане на застрахователно обезщетение във
връзка със смъртта на техния син. С влязло в сила решение по търг.дело №
78/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, исковете са били уважени в
размер на 130 000лв., поотделно за всеки от тях.
Оспорва се предявения иск и по размер. Поддържа се, че
претендираната сума от 50 000лв. е твърде завишена и е в противоречие с
критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с нормативно
регламентирания максимален размер на обезщетението от 5 000 лв.,
съобразно § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло
подадената искова молба. По отношение на твърдението на ответника, че е
налице влязло в сила решение по т.д. № 78/2019г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, по което ищци са родителите на починалия П.П. се пояснява, че
решението е обжалвано пред ВКС и делото все още не е приключило.
Отделно от това, се възразява и се счита, че е недопустимо мотивите на
решението по това дело да се използват като доказателство в настоящото
производство по аргумент, че по т.д. № 78/2019г. по описа на Окръжен съд
Пловдив и по настоящото страните не са идентични и в производството пред
Окръжен съд Пловдив не са изследвани отношенията между Й. СП. П. и
починалия й внук.
5
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
Поддържа се направеното с отговора на исковата молба оспорване на
активната материално - правна легитимация на ищцата в процеса. Твърди се,
че не са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността между пострадалия и баба му да е станала толкова силна, че
смъртта на нейния внук да й е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
отношенията между баби и внуци. Посочва се, че за получаване на
обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е
необходимо вследствие смъртта на близкия родственик - внук на ищцата, тя
да е понесла морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В този смисъл, се поддържа становището, че ищцата не попада сред
лицата, които притежават материално-правна легитимация да предявяват
претенция за неимуществени вреди.
Посочва се, че починалият П.П. е отгледан не от баба си и дядо си. а от
своите родители - З.П. и И.Т. и е живеел заедно с тях до смъртта си.
Родителите на пострадалия вече предявили искове за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта
на техния син. Образувано е търг. дело № 78/2019г. по описа на Окръжен съд
- Пловдив, като претенциите им са уважени в размер на 130 000лв., поотделно
за всеки от тях. Заявява се, че макар ищците по цитираното съдебно
производство да не са идентични с ищцата по настоящото дело, пред ПОС са
изследвани отношенията между починалия и неговите майка и баща. По
същото производство било установено, че П.П. от раждането до смъртта си, е
живял заедно с родителите си, които са го отгледали и възпитали и именно на
тях е помагал в развиването на семейния бизнес. В настоящата искова молба
се твърдяло, че пострадалият е живеел с баба си, която го е отгледала. Нямало
как обаче П.П. да е живял с родителите си и същевременно с баба си и дядо
си, при условие, че двете семейства не са живели и не живеят в общ дом и
6
дори в едно и също населено място. Независимо дали решението по търг. дело
№ 78/2019г. по описа на ПОС е влязло в сила, твърди се, че по това дело се
съдържат доказателства относно това с кого починалият П.П. е имал особено
близки отношения, къде и с кого е живял и т.н., които обстоятелства са от
значение за основателността на предявения иск.
Освен това, пред Окръжен съд - Пловдив срещу ЗК „***“ АД била
предявена претенция за обезщетение за неимуществени вреди и от
приятелката на починалия П.П. - Ива Драгомирова Стойчева, предмет на
разглеждане по търг. дело № 583/2021г. В исковата молба, ищцата също
твърдяла, че е изградила дълбока и трайна емоционална връзка с пострадалия
и претърпяла морални болки и страдания от неговата загуба с висок
интензитет и продължителност, надхвърлящи нормално присъщите за
отношенията между близки приятели.
Счита се, че не е възможно по време на сравнително краткия си
житейски път, починалият от процесното ПТП да е изградил изключително
близки връзки с всички лица, предявили претенции срещу ответника -
застраховател и действително претърпените от всички тези лица
неимуществени вреди, да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1,
вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху
главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
С доклада по делото, по който не са направени възражения от страните,
са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване изложените факти в
исковата молба, сочещи, че на 11.11.2016г. в с. ***, общ.*** е реализирано
ПТП с участието на лек автомобил „***“ с peг. № ***, управляван от Т.Я.Т.,
както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
7
този автомобил към датата на ПТП - 11.11.2016г. Не се оспорва и вината на
водача на лекия автомобил – Т.Т., за настъпване на ПТП, при което е
настъпила смъртта на П.П., внук на ищцата. Не се оспорва и наличието на
влязла в сила присъда по НОХД № 2457/2017г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, с която водачът Т.Т. е признат за виновен, че е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.П..
Не се оспорва и че ищцата е баба на починалия.
С оглед гореизложеното, доколкото няма спор относно посочените
правнорелевантни факти, т.е. че застрахован при ответника водач е причинил
по непредпазливост смъртта на внука на ищцата, следва да се даде отговор на
въпроса дали ищцата е сред лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на внука й.
В тази връзка, съдът съобрази задължителните указания, дадени с
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на
ВКС, в т.1 от което е даден следния отговор: Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Както е известно, с горепосоченото Постановление № 4/25.V.1961 г.
Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква
за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители)
и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.
Ето защо, очевидно ищцата, явяваща се баба на починалия, не попада в
посочения най-тесен кръг роднини съгласно Постановление № 4/25.V.1961 г.
на ВС.
В тази връзка, според дадения в горецитираното ТР на ВКС от 2016г.
отговор, задължителен за всички долустоящи съдилища, по изключение,
материално правно легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице,
8
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите си, ВКС пояснява следното: „Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.“
Както се посочи, бабата на починалия не попада в най-тесния семеен и
родствен кръг, очертан в Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС, поради
което, за да се приеме, че в случая същата има основание да получи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на внука й,
тя следва да установи по делото, че е създала с него трайна и дълбока
емоционална връзка и че търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Освен това, в светлината на горецитираните мотиви на ВКС, следва да се
прецени дали поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността
между ищцата и внука й е станала толкова силна, че смъртта му е причинила
на баба му морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
9
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, с оглед на
което да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
Във връзка с доказване твърденията в ИМ за отношенията между
ищцата и внука й, както и относно претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта му, по делото са събрани гласни доказателства.
Според показанията на свидетеля Н.П.П., син на ищцата и чичо на
починалия П.З.П., отношенията между майка му и племенника му П. били
много добри. П. бил любимото внуче на родителите на свидетеля, тъй като те
си го изгледали. Според свидетеля, племенникът му П. живеел при баба си и
дядо си в *** още от първи клас. Докато живеел в ***, за него се грижели
баба му и дядо му. П. учел в ***, а родителите му живеели в с.П., на около 10
км от ***. П. искал да живее в *** при баба си и дядо си, повече харесвал
града. Бащата на П. живеел в с.П. със майка му от около 20г., имали животни
и си ги гледали. Когато се родил, П. живеел на село с родителите си. В
училищната възраст, П. имал много приятели и не искал да стои на село, тъй
като нямало деца. Неговите родители също го гледали, но докато бил ученик,
П. живеел в *** и бил постоянно с баба, в нейния дом. Баба му много добре се
грижела за него - хранела го, обличала го, учела с него, ходела на
родителските му срещи и се интересувало от образованието му. Събота и
неделя, П. си ходел на село при неговите родители. Там имал стая, направена
за него и преспивал често. Бабата и дядото на П. живеели в гр.***, на първия
етаж от къща, цялата тяхна собственост. Свидетелят и семейството му
живеели над тях. Последният етаж бил направен за П.. Понеже той имал
приятелка, решили да ремонтират последния етаж, за да се преместят там и да
се отделят самостоятелно. Баща на П., брат на свидетеля, започнал ремонт на
този етаж от къщата, с майка му взели да го обзавеждат, имало готови хол,
спалня, тоалетна. П. обаче живял там около седмица и тогава станала
катастрофата. След смъртта му, баба му не искала вече да се качва там. Тя и
дядо му имали намерение този етаж да го прехвърлят на П.. Всички много
тежко понесли смъртта на П.. Дядото му бил болен от рак и след случилото
се, починал. Бабата му не се чувствала добре след смъртта му, не искала нищо
да прави, само плачела, водили я на психиатри и други лекари. В момента що-
годе била добре.
10
Свидетелят посочва, че за Коледните празници, всички се събирали,
семейството на свидетеля, на брата му и на бабата и дядото на П.. На почивка,
П. ходел с майка си и баща си, поддържал постоянно връзка с родителите си.
В къщата в гр.*** живеели семейството на свидетеля, както и П., заедно с
баба му и дядо му. Родителите на свидетеля имали две внучета – негова
дъщеря и племенника му П.. Те обаче винаги обръщали повече внимание на
П., тъй като те го отгледали и той живеел главно при тях.
Според показанията на свидетеля Й.Н. П., внучка на ищцата Й.П. и
първа братовчедка на П., през седмицата той живеел в къщата в ***, при баба
й и дядо й, тъй като ходел на училище в ***. През уикендите си ходел на село.
С баба си и дядо си бил в много добри отношения. Баба му била поела изцяло
грижите за него. Помагала му за домашните, докато бил малък, ходела на
родителските срещи. Тя изцяло се грижела за П. през седмицата, но и той
много й помагал. Свидетелката посочва, че къщата, в която живеят в ***, е на
три етажа. На първият етаж живеели баба й и дядо й. На вторият етаж -
свидетелката и родителите й. Третият етаж бил за П.. Преди обаче да бъде
реновиран третия етаж, П. живеел при баба си и дядо си, на техния етаж.
Свидетелката посочва, че от първи клас, П. живеел главно при баба си и дядо
си. Родителите му били фермери и работата им била неотложна, поради което
и П. живеел при баба си. През почивните дни, повечето пъти П. ходел на село,
отколкото неговите родители идвали в ***. Когато бил по-малък, П. живеел
при баба и тя изцяло се грижела за него. Когато починал, баба му доста
трудно приела случилото се, което за нея било огромен шок. Започнала да
получава паник-атаки и нервни кризи, във връзка с които свидетелката и
родителите й се обаждали често на тел.112. Бабата сядала на леглото и се
сковавала напълно. Свидетелката доста пъти я водила на психиатър в Стара
Загора, според който, състоянието й било в резултат от случилото се и
невъзможността да преживее смъртта на П.. Понастоящем, баба й станала
доста по-емоционална, доста по-религиозна, ходела редовно на църква,
цялата й стая била в снимки на П.. Според свидетелката, баба й била по-
привързана към П., отколкото към нея. Посочва, че баба й не се занимавала с
нея толкова, колкото с П., както и че вниманието и било насочено повече за
П., тъй като реално за свидетелката се грижели родителите й. Всички
роднини се събирали в семейната къща в гр.*** на големите празници през
годината.
11
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
безпротиворечиви и логични, независимо от възможната заинтересованост на
разпитаните лица, явяващи се близки роднини на ищцата. Изнесената от
свидетелите информация е също така житейски правдоподобна, а освен това,
по делото няма доказателства, които я да опровергават. В тази връзка, по
делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа
обстановка относно живота на П.З.П., ролята на баба му Й.П. в него и
отношенията помежду им, в това число, не се установи П.П. изцяло или дори
преимуществено да е живял при родителите си, в какъвто смисъл бяха
направени възражения от ответника. В допълнение, по тези въпроси не могат
да бъдат вземани предвид данни от мотивите на представените от ответника
невлезли в сила съдебни актове по други дела, заведени от родителите на
починалия и от приятелката му, тъй като, първо, касае се за невлезли в сила
актове и второ, дори да са влезли в сила, задължителната им сила съгласно
чл.297 ГПК е само досежно отразеното в диспозитива, респ. констатациите в
мотивите не са задължителни за другите съдилища и не могат да заместят
задължението на всяка страна да доказва в съответното съдебно производство
твърденията си, на които основава своите искания и възражения съгласно
чл.154 ГПК, в която връзка на ответника са дадени и конкретни указания с
доклада по делото.
Въз основа на информацията от свидетелските показания, съдът приема
за доказани твърденията в ИМ, че от момента на постъпването му в първи
клас, до смъртта му, починалият при процесното ПТП П.З.П. на практика е
бил отглеждан основно от ищцата и съпруга й, в къщата им в гр.***, като още
от тази ранна детска възраст, те се налагало да полагат грижи за него, защото
родителите му живеели извън града, където били ангажирани постоянно с
животновъдното си стопанство. По делото категорично се установява, че
докато учел в гр.***, П. живеел в дома и домакинството на баба си, която
била поела почти през цялото време до смъртта му грижите за отглеждането и
образованието му. Връзката помежду им явно е била силна и изпълнена с
обич и доверие, за което сочат, освен данните за полаганите от баба му грижи
и заинтересоваността й за бъдещото на внука й, намерението да му дарят етаж
от къщата, където да живее самостоятелно с приятелката си, така и данните за
тежкото психоемоционално състояние, в което ищцата изпада след смъртта
на внука й, характеризиращо се с чести пристъпи на паник-атаки и нервни
12
кризи, постоянен плач, тежък емоционален шок и нежелание да прави
каквото и да е, осезаемото засилване на чувствителността и религиозността й.
Показателни за състоянието на ищцата са и данните за множеството снимки
на починалия й внук, с които тя се е обградила в дома си, както и
нежеланието й вече да ходи на етажа от къщата, в който П. е щял да живее
самостоятелно. При разпита на св.Иоана П. се установи и че приживе, П.П. е
бил фаворизиран от баба си и с него тя е имало много по-близка връзка,
отколкото с другото си внуче (св.П.), въпреки че и то е живяло в същата
къща, макар и на горния етаж. Според показанията на св.Пеев обаче,
понастоящем майка му вече била що-годе добре.
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че по делото се установи
наличието на конкретни житейски обстоятелства, вследствие на които
привързаността между ищцата и внука й е станала толкова силна, че смъртта
му действително е причинила на баба му морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка, поради което, според съда в конкретния случай е
справедливо да се допусне изключение, като се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди на ищцата, независимо, че тя не попада сред лицата
от т. нар. най-близък кръг роднини съгласно Постановление №4/1961г. на
Пленума на ВС. Следователно, ищцата е материално-правно легитимирана да
получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на внука й
П.З.П..
По отношение справедливия размер на дължимото се на ищцата
обезщетени за неимуществени вреди, съдът съобрази характера и
продължителността на претърпените от ищцата емоционални болки и
страдания поради смъртта на внука й, които са били със сериозен интензитет
и не малка продължителност, налагало се е често викане на бърза помощ и
множество посещение при психолог. Съдът също така взе предвид и че
според показанията на сина на ищцата, понастоящем тя е по-добре, отколкото
в първоначалния период след смъртта на внука й, което е резонно, предвид
изминалия от смъртта му период от повече от 5г., както и че може да разчита
на подкрепата на семейството на сина си, с което съвместно обитават
семейната къща в ***, вкл. на внучката си Йоана П.. Следва да се вземат
предвид и че смъртта на П.П. е настъпила в края на 2016г., към който момент
13
икономическата конюнктура в страната е била по-различна, отколкото към
датата на завеждане на исковата молба, индиция за което са по-ниските
лимити на отговорност на застрахователите съгласно чл.492 КЗ към датата на
събитието – 11.11.2016г. (за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица), които са завишени чак 2г. по-
късно на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Съдът съобрази и съдебната практика за аналогични случаи, при които
присъдените обезщетения са в порядъка между 5000 лв и 30000 лв, в
зависимост от конкретните обстоятелства. С оглед всичко изложено, съдът
намира, че справедливият размер на дължимото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на внука й П.З.П. е в размер на
25000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, съгласно чл.429, ал.3
КЗ – 01.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата
над сумата от 25000 лв, до пълния предявен размер от 50000 лв, искът ще се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Тъй като ищецът е представляван безплатно по делото от
пълномощника си адв.Д. ИВ. С. от АК-Кърджали, при условията на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, с оглед изхода на спора и на основание
чл.38, ал.2 ГПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на
адв.Д. ИВ. С. от АК-Кърджали сумата от 1280 лв адвокатско възнаграждение
за предоставената на ищцата безплатна адвокатска помощ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват
разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което, с
оглед представените доказателства за извършени разноски за адвокатско
възнаграждение от 2030 лв, ищцата ще бъде осъдена да му заплати 1015 лв
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати в
полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 1000 лв дължима по делото
държавна такса, върху уважения размер на иска.
Мотивиран от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***”АД, ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление: гр.***, район ***, бул.“*****е“ 67 А, да заплати на Й.
СП. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул. “**“ №**, сумата от
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта
на внука й П.З.П., настъпила при пътно-транспортно произшествие на
11.11.2016г., причинено от Т.Я.И. при управление на лек автомобил „***“, с
peг.№ ***, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в Застрахователна компания „***” АД с полица №
22116000577367, с покритие от 18.02.2016г. до 06.12.2016г., за което
застрахователно събитие е образувана щета № 0000-1000-01-18-7575, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция - 01.08.2018г., до
окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
уважения размер от 25000 лв, до пълния предявен размер от 50000 лв, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***”АД, ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление: гр.***, район ***, бул.“*****е“ 67 А, да заплати на
адв.Д. ИВ. С. от АК-Кърджали, сумата от 1280 лв адвокатско възнаграждение
за предоставената от нея на ищцата Й. СП. П. безплатна адвокатска помощ по
делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „***”АД, ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление: гр.***, район ***, бул.“*****е“ 67 А, да заплати в полза
на Старозагорския окръжен съд сумата от 1000 лв дължима по делото
държавна такса, върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Й. СП. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул.
“**“ №**, да заплати на Застрахователна компания „***”АД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление: гр.***, район ***, бул.“*****е“ 67 А сумата
от 1015 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
15
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
16