Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Сливен, 15. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 70 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 112 от 05.03.2020 г.,
постановено по АНД № 1860 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-002295 от 02.10.2019 г.,
издадено от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с
което на Д.С. ***, за нарушение на чл. 52, т. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 150 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на Районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Изложени са съображения, че: обстоятелството, че в АУАН е
посочена като нарушена друга правна норма, не е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице; от описанието на нарушението става ясно за какво
деяние е ангажирана отговорността на дееца, като неправилно посочената правна
норма не е довела до невъзможност да разбере за какво е привлечен към
отговорност; по делото е установен фактът на извършеното нарушение от страна на
водача. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП като
законосъобразно.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да
бъде уважена и излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност
на обжалваното съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва касационната жалба като неоснователна, моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, Районният съд е направил извод, че приетата за установена в
НП фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства и
е налице неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че по
делото е установено, че настъпилото ПТП е пряка и непосредствена последица от
допуснато от С. нарушение на правилата за движение и че е нарушено правото на
защита на С., тъй като: описаното деяние е по чл. 52, т. 2 от ЗДвП, а не по чл.
52, т. 1 от ЗДвП, както е посочено в АУАН и НП; не е ясно защо в
обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че прелезът е неохраняем, а в НП е изписано, че извършеното нарушение е
„не спира на ж.п. прелез при спуснати бариери“; нарушението е квалифицирано
неправилно.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо. Изводът на Районния съд за незаконосъобразност на процесното НП е
правилен.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 18.08.2019 г. на Д.С.С. е съставен
АУАН от служител на ОД на МВР– Сливен, за това, че на 18.08.2019 г. около 15:00
часа в община Сливен на общински път, управлявайки лек автомобил с Рег. № ***,
е преминавал през неохраняем жп прелез /оборудван с
работеща в нормален режим светофарна уредба/ на светеща червена светлина, отнел
е предимството на преминаващия влак по жп линията, вследствие на което е
настъпило ПТП с материални щети. Констатираното е квалифицирано от актосъставителя
като нарушение на чл. 52, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 02.10.2019
г. е издадено процесното НП, в което от наказващия орган е направен извод, че Д.С.С. е извършил следното нарушение: не е спрял на ж.п. прелез
при спуснати бариери, с което виновно е нарушил чл. 52, т. 1 от ЗДвП, и му е
наложена глоба в размер на 150 лева, на основание чл. чл. 180, ал. 1, т. 3, пр.
2 от ЗДвП.
С оглед установените по делото факти, правилен
и обоснован е изводът на Районния съд, че по делото е установено, че Д.С.С. е извършил нарушение на правилата за движение, като е
предприел преминаване през жп прелез при светеща червена светлина и звукова
аларма, отнел е предимството на преминаващия влак, в резултат на което е
настъпило ПТП.
Правилни са и изводите на Районния съд, че
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че е
нарушена разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗДвП, която забранява на участниците в
движението да преминават през железопътен прелез при спуснати, започнали да се
спускат или да се вдигат бариери. Тази приложена от наказващия орган разпоредба
е неотносима към описанието на нарушението в АУАН и НП.
Районният съд правилно е приел, че са
допуснати нарушения в АУАН и НП, които обуславят незаконосъобразност на
издаденото НП и са основание за отмяна на същото. Видно от съдържанието на НП,
налице е и противоречие в описанието на нарушението, което е направено в
обстоятелствената част на НП. От една страна наказващият орган се е позовал на
съставения на водача АУАН, за това, че е преминавал през неохраняем
жп прелез /оборудван с работеща в нормален режим светофарна уредба/ на светеща
червена светлина, а едновременно с това е счел, че извършеното от водача
нарушение е неспиране на жп прелез при спуснати бариери.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на
атакувания властнически акт. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, което е съществено. Липсва изискуемото съответствие между описанието
на нарушението в обстоятелствената част на НП и квалификацията на нарушението в
НП. С оглед на установените нарушения в административнонаказателното
производство, Районният съд правилно е приел, че е ограничено правото на защита
на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати на ответника по касационната жалба направените от него по делото
разноски в размер на 100 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 05.03.2020
г., постановено по АНД № 1860 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи– Сливен, да заплати
на Д.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: