РЕШЕНИЕ
№ 20843
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110163420 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните,
че ответника дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи
незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответника оспорва предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява,
1
че ответника е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, с аб.№ 12367.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г.
на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че тези
изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна, съгласно която се
говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на закона – чл.153, ал.1 от
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа
/СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз
основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото
вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на
ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни
книги.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно. Разпределението на ТЕ
между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в съответствие с Наредба №16-334
от 06.04.2007. През процесния период за имота на ответника са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Съгласно цененото заключение на
вещото лице, дела на ответника за сградна инсталация, дължимите суми за отопление на
имота, включително и сумите за битово горещо водоснабдяване и такса мощност, също са
били изчислени точно. Ответника не установи да са се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изготвените изравнителни сметки в
установените срокове, поради което съдът намира, че разпределението е извършено по
описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 12367, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото писмени
доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, наличието на валидно
2
правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в
процесния период в имота с абонатен № 12367 е доставена топлинна енергия /по СТЕ/,
както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията /съгласно ССЕ/ възлизащи на
1 632.15 лева главница и 185.47 лева лихва за забава,както и 89.38 лв.главница за дялово
разпределение, които не са платени. Исковете са основателни в пълните им предявени
размери. Ответника дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и разноските в заповедното
производство.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 1 266.68 лева.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. М. Н. с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ , дължи на /фирма/ с ЕИК: ********** и адрес: /адрес/ сумите 1
632,15 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за абонатен № 12367 за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 169,51 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 27.01.2023 г., 89,38лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 15,96 лева , представляваща мораторна лихва за период от
05.03.2020 г. до 27.01.2023 г., както и държавна такса в размер на 38,14 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.02.2023 г. по гр.д. № 6868/2023 г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Н. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 88.14 лева – разноски в
производството по ч.гр.д.№ 6868/2023г. на СРС, 124 състав, както и 1 266.68 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на страната
на ищеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4