О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Номер 260119 12.10.2020 г. град Стара Загора
ОКРЪЖЕН СЪД
СТАРА ЗАГОРА, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ……………….
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МИШОВА
частно въззивно гражданско дело № 3235 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ***, против разпореждане
от 11.06.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 1834/2020
г. по описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 266,86 лв. за договорено възнаграждение; 452,20 лв. за
закупен допълнителен пакет от допълнителни услуги и 20 лв. за
непогасени такси по тарифа.
Частният
жалбоподател излага подробни съображения за неправилна преценка на заповедния
съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД, ***,
срещу Т.К.К. за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 907,32 лева – главница; 266,86 лева
– договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018
г. до 31.07.2019
г.; 452,20 лева – неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 20 лева
– непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
дължими за периода от 25.07.2017 г. до 27.08.2019 г., лихва за забава
за периода от 11.07.2017
г. до 27.08.2019 г., както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
В заявлението е
посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №**********
от 16.05.2017
г., сключен с „П.К.Б.“ ЕООД за сумата 1 300
лева, които следвало да бъдат върнат на 36
месечни вноски. Длжникът е изпаднал в забава. Кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019 г. - преди
подаване на заявлението. Посочено е, че
по закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги неизплатеното
възнаграждение възлизало на 452,20 лв. За
периода от изпадане на длъжника в забава до обявяване на предсрочната
изискуемост длъжникът дължал лихва за забава, от което оставала такава в
непогасен размер на 96,41 лева.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД е
поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 266,86 лева за договорно
възнаграждение за периода от 10.11.2018
г. до 31.07.2019
г.; 452,20 лева – неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 20
лева – непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
дължими за периода от 25.07.2017 г. до 27.08.2019 г., като е приел,
че договорът за уговореното
възнаграждение, за предоставяне на пакет допълнителни услуги и за дължими такси противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън
рамките на присщите нанеустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се
превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно
обогатяване на кредитора.
Частната жалба е
частично основателна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите
нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.
411, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице
пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми,
съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното
възнаграждение за пакет за допълнителни услуги противоречат на закона и на
добрите нрави.
Съгласно
разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко различни
услуги. От друга страна, това възнаграждение е определено по размер и начислено
на потребителя предварително (в самото споразумението е посочено, че „става
изискуемо с подписване на споразумението“), въпреки уговореното му разсрочено
изплащане, макар да е дължимо само за възможността за предоставянето на
изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. На
следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни
услуги, в размер близък до този на главницата по договора за
кредит, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Предвид противоречието му с императивни правни норми,
споразумението за пакет от допълнителни услуги на основание чл. 21, ал. 1 от
3ПК е нищожно. Тези съображения се отнасят и до търсената от заявителя
такса за извънсдебно събиране на вземането.
Въззивният
съд намира, че обсъдените клаузи носят всички белези на неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и
създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК
е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и
на това основание заявлението да бъде отхвърлено.
По отношение на сумата от 266,86 лв. обаче
нещата не стоят така, тъй като става дума за уговорено възнаграждение за
кредита. Договорът за кредит е възмезден, което ще рече, че кредитополучателят
заплаща уговорена лихва за ползването на заетата сума. Това е т.нар.
възнаградителна лихва, която е различна по правната си същност от мораторната
лихва
и от неустойката.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането следва
да бъде отменено само в частта относно уговореното възнаграждение
в размер на 266,86 лв., а в останалата част - потвърдено.
Водим от горните
мотиви, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 1834/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта в която
заявлението на ,,П.К.Б.“ ЕООД, *** за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено за сумата от 266,86 лв. за договорено възнаграждение, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
по заявлението на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ***, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Т.К.К. *** за сумата от 266,86 лв. за възнаграждение за
изтегления кредит.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
1834/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: