Решение по адм. дело №869/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Р. М. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], представляван от адвокат К. П., оспорва Заповед № ОСОСП-9 от 10.04.2025 г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която е прекратено служебното му правоотношение с БАБХ на длъжността “главен експерт в Отдел “Здравеопазване на животните“ (О“ЗЖ“), в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София област (СО) при БАБХ“, с ранг ІII-ти младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са изложени твърдения, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, в несъответствие с целта на закона, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Претендира се отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените по делото разноски съгласно списък с разноските. Допълнителни доводи са развити в писмени бележки, които подкрепят заявеното в жалбата. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.

Ответникът - Изпълнителен директор на БАБХ, чрез адвокат Т. А., изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Допълнителни съображение са изложени в представени писмени бележки ,подкрепящи изразеното становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ВР-3/10.04.2025 г. Р. М. К. е възстановен на длъжност „главен експерт“ в отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ) при ОДБХ-София област. Същата е издадена след отмяна на Заповед № ОСОС-026/20.05.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с решение №10259/25.11.2024 г. на Административен съд, постановено по адм д. 1148/2024 г. и потвърдено с решение № 3490/02.042025 г. на ВАС по адм.д. №1116/2025 г., второ отделение.

След възстановяването на жалбоподателя на работа през месец април 2025 г., административният орган е преценил, че Карабаджаков е изпълнил условията на чл. 68 от КСО и чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което издава оспорената в настоящето производство Заповед № ОСОСП-9/10.04.2025 г.

По делото е приета административна преписка по издаване на оспорения административен акт, представени са справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на жалбоподателя, както и е назначена съдебно – трудова експертиза /СТЕ/, със задача формулирана подробно в писмен отговор на ответника.

С молба вх. № 12298/23.07.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя е представено разпореждане № **********/30.05.2025 г. издадено от ТП на НОИ Пловдив.

По делото е приета съдебно – трудова експертиза, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, изцяло отговаряща на поставените задачи. От заключението на същата се установява, че при извършената проверка на представените документи ,удостоверяващи осигурителния стаж на жалбоподателя Р. М. К. ,към датата на постановяване на оспорения акт Заповед № ОСОСП-9 /10.04.2025 г. издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „Главен експерт“в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ - София област при БАБХ, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл.,общият осигурителен стаж е 36 г. 02 м. и 11 дни, а към 01.05.2025 г. след изтичане на периода на обезщетението за безработица е 36 г. 03 м. и 02 дни.

Същевременно вещото лице констатира, при направения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, че общият осигурителен стаж към датата на инвалидизиране на жалбоподателя 16.04.2010 г. е 23 г. 04 м. и 24 дни, което е с 09 м. и 01 ден по-малко, поради което прави извод, че при отпускането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване има представени и други документи, които ако бъдат представени също ще бъдат оценени при изготвяне на заключение.

Заключението,което прави експертът е,че осигурителният стаж на жалбоподателя е 36 год 03 месеца и 02 дни и е по-малко с 03 год 04 месеца и 28 дни от изискуемия се за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025г. за мъжете общо 39 год и 08 месеца.

Процесуалният представител на ответника е представил по делото и е прието удостоверение за полаганата трудова дейност от жалбоподателя през липсващия период 1978 г. -1979 г.В тази връзка е направено искане за представяне на документи за периода на отбиването на военна служба от Карабаджаков, както и поставяне на допълнителна задача на вещото лице.При така представеното доказателство е допусната допълнителна задача към вещото лице за преизчисляване на осигурителния стаж.

От допълнителното заключение,което съдът изцяло кредитира ,като същото е изготвено на основание допълнително представените писмени доказателства, се установява, че към 10.04.2025 г. жалбоподателят Карабаджаков има общ осигурителен стаж-е 37 г. 03 м. и 13 дни , а към 01.05.2025 г. след изтичане на периода на обезщетението за безработица - 37 г. 04 м. и 04 дни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Оспорената заповед е връчена на 10.04.2025 г. редовно,при отказ на жалбоподателя да я получи ,удостоверено с двама свидетели. Жалбата е подадена директно в съда на 23.04.2025г. в рамките на законоустановения срок.

Ето защо ,съдът приема,че жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения за това преклузивен срок,пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен държавен орган, който се явява и орган по назначението за жалбоподателя по ЗДСл.

Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в определите от закона случаи. Орган по назначаването съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗДСл в случая е изпълнителният директор на БАБХ, в чиито правомощия съгласно чл. 5, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните (Изм. и доп., ДВ, бр. 8 от 26.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г.) е да назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Като издадена от изпълнителния директор на БАБХ, процесната заповед е издаден от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, с посочване на правните основания за издаването й и правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба в съответствие с чл. 108 от ЗДСл във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. В този смисъл, заповедта е издадена в предписаната от закона форма, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя за нарушение на изискванията за формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,за неоснователни.

По отношение на съответствието на административният акт с административнопроизводствените правила и спазването на материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, който предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според текста на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания по делото.

В случая ,оспорената заповед е постановена и връчена на 10.04.2025 г. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО, в относимата редакция изм. и доп., бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

Съгласно ал. 2 на чл. 68 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл вр. с чл. 68, ал. 2 от КСО. Ответникът е приел, че жалбоподателят има придобито право на пенсия, тъй като са налице предпоставките по чл. 68, ал. 2 от КСО, в релевантната към дата 10.04.2025 г. редакция.

Видно от текста на ал. 2 на чл. 68 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят има навършени 65 години и 8 месеца и 17 дни . Спорът в настоящия случай се концентрира относно действителния осигурителен стаж и приложението на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл съобразно чл. 68, ал. 2 от КСО.

По параграф 1, т. 12 от ДР на КСО, „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО, държавните служители по Закона за държавния служител са осигурени лица, като според чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Съобразно изслушаното и прието заключение по съдебно – трудова експертиза и допълнителното заключение се установява, че осигурителният стаж на Р. М. К. към датата на прекратяване на служебното му правоотношение - 10.04.2025 г. е изчислен на 37 (тридесет и седем) години 03 (три) месеца и 13 (тринадесет) дни. Към 01.05.2025 г., когато му е изтекъл периода на обезщетението за безработица съответно е 37 (тридесет и седем ) години 04 (четири) месеца и 04 (четири) дни. Това е основното спорно обстоятелство, доколкото именно с жалбата се твърди, че жалбоподателят разполага с общ осигурителен стаж в размер на 37 (тридесет и седем) години и 01 (един) месец, т.е. не е изпълнена кумулативно втората предпоставка за придобит осигурителен стаж, който към датата на издаването на процесната заповед следва да бъде 39 (тридесет и девет ) години и 8 (осем) месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С тази норма е прогласено субективното материално право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при наличието на визираните в нея предпоставки - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят се установи, че е роден 1959 г. и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с ответника има навършени 65 години и 8 месеца и 17 дни, т. е. има изискуемите се 64 г. и 8 месеца по чл. 68, ал. 2 от КСО към 2025 г., но по делото се установява, че жалбоподателят не отговаря на второто кумулативно изискване за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО-действителен осигурителен стаж..

Видно от заключението на вещото лице и съобразно дефиницията на „действителен стаж“ по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на КСО, жалбоподателят има действителен осигурителен стаж по трудово и служебно правоотношение както вече се каза -общо от 37 (тридесет и седем ) години 03 (три) месеца и 13 (тринадесет) дни.

Ето защо,съдът приема,че не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО - възраст и действителен осигурителен стаж, и жалбоподателят не е придобил правото на пенсия в хипотезата на чл. 68, ал. 2 от КСО.

Поради това органът по назначението е издал оспорената по делото в противоречие на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Реализирането на придобитото право на пенсия чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в дадения случай не може да се реализира едностранно по волята на органа. Както правилно е посочено в заключението на вещото лице ,жалбоподателят Карабаджаков има възможността на основание чл. 9а, ал.1 КСО да се „откупи“ до датата на обжалваната Заповед № ОСОСП-9 / 10.04.2025 г. за достигане на изискуемият осигурителният стаж, който да се прибави към общия осигурителен стаж. Точният размер на необходимия осигурителен стаж за да се упражни правото на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя от ТП на НОИ след подаване на заявление от лицето. Видно от гореизложеното всичко това в този случай зависи единствено от волята на жалбоподателя, а не от тази на работодателя.

При преценка на спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта, съдът съобразява,че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че изпълнителният директор на БАБХ не е извършил надлежни проверки ,предхождащи издаване на заповедта относно фактите дали служителят е разполагал с нужния осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, както и дали лицето е упражнило това свое законово право. Доколкото, обаче ,в закона не е предвидена нарочна процедура по предварителна проверка на посочените обстоятелства, а същата е нужна с оглед установяване на релевантните факти за установяване материалната законосъобразност на постановения акт и предвид факта на установените впоследствие обстоятелства, че лицето разполага с дългогодишен трудов и осигурителен стаж при същия работодател и общ трудов и осигурителен стаж над 37 години, настоящият състав счита, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Трайната съдебна практика и доктрината приемат, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато поначало е в състояние, което е могло да повлияе върху съдържанието на акта или когато е повлияло върху съдържанието му.Ако ответникът беше извършил предварително необходимите проверките относно наличие на достатъчен трудов и осигурителен стаж и упражнено право на пенсия от страна на жалбоподателя , то тогава щеше да достигне до друг резултат, който не би довел до издаване на оспорената заповед. В административната преписка не се откриват каквито и да е било доказателства относно придобиването и/или упражняването на право на пенсия от Р. К., няма документи по преписката, които да съдържат конкретни факти, относими към неговия пенсионен статут, както и данни за общия размер на осигурителния му стаж, по смисъла на чл. 68 от КСО. В тази връзка ,съдът намира за основателно наведеното от жалбоподателя възражение, че служебното му правоотношение е прекратено, без да е установено по категоричен начин наличието на предпоставките за придобиване на право на пенсия, съобразно изискванията на КСО. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон обуславят незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представляват основания за нейната отмяна.

При горните правни изводи съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон , допуснал е нарушение на административнопроизводствените правила,издаденият административен акт не е съобразен с целта на закона, поради което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 , т. 4 и т.5 от АПК за оспорения акт.

По изложените съображения, заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 17 гръб/ и 10.00 лева внесена ДТ или общо за сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева .

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, I състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ОСОСП-9 от 10.04.2025 г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. М. К., [ЕГН], на длъжността “главен експерт в Отдел “Здравеопазване на животните“, в Областна дирекция по безопасност на храните – София област при Българска агенция по безопасност на храните“, с ранг ІII-ти младши, считано от 10.04.2025 г.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, [ЕИК], да заплати на Р. М. К., [ЕГН],с постоянен адрес:гр.Пловдив,[улица], сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.