№ 489
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100603721 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 256 от 28.04.2025 г. по НОХД № 2715/2025 г., СРС, НО, 121-ви състав е
признал подсъдимия П. П. П. /с установена самоличност/ за виновен в това, че
на 27.04.2024 г. около 12.45 часа в гр. София, на автомобилен път 189 с посока на движение
пътен възел АМ „Струма“ към ул. „Суходолски път“, управлявал моторно превозно средство
– товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208D“ с рег.№********* след
употреба на наркотични вещества - канабис, включен в Списък I към Приложение №1 към
чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 ЗКНВП и установено по надлежния ред с
„DRUG TEST 5000“, сериен №ARLK-0001, поради което на основание чл. 343б, ал. 3 НК, вр.
чл.58а ал.4 НК,вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На
осн. чл. 55, ал. 3 НК не е наложено наказанието глоба.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 27.04.2024 г. около
12.45 часа в гр. София, на автомобилен път 189 с посока на движение пътен възел АМ
„Струма“ към ул. „Суходолски път“, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208D“ с рег.№********* без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с НП №22-4332-
025942/13.12.2022г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчено на
05.05.2023 г. и влязло в сила на 20.05.2023 г., поради което на основание чл. 343в, ал.2 НК,
вр. чл.58а, ал.4 НК, вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години.
На основание чл.23 ал.1 НК е определено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
измежду посочените по-горе от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
1
изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.59 ал.1 т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан със Заповед за задържане на лице №3384зз383/27.04.2024 г. за срок до 24 часа на
полицейски орган при 09 РУ-СДВР, считано от 27.04.2024 г.
На основание чл.343б ал.5 НК е присъдена равностойността на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208D“ с рег.№********* в размер на 6 197 лв. в полза
на Държавата и платима по сметка на СРС.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 208D“ с рег.№********* и 1 бр. стартов ключ /на съхранение в обособен паркинг
в с. Долни Богров/ е постановено да се върнат на подсъдимия П. П. П..
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо касета от „DRUG TEST
5000“, сериен №ARLK-0001 е постановено да се унищожи като вещ без стойност.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските в хода на ДП, като е осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 139,95 лева, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП в частта, досежно
приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, като се излагат съображения за
неправилно приложение на закона. Според представителя на СРП в случая
първоинстанционният съд е следвало да отнеме собствената на дееца ½ час от товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208D“ с рег.№********* а по отношение на
принадлежата на съсобственика на вещта ½ да присъди равностойността. Акцентира се
върху това и че в хода на ДП е допуснато обезпечение върху ½ част от МПС. В този смисъл
се предлага изменение на първоинстанционната присъда и уважаване на протеста.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на
нови доказателства.
В открито съдебно заседание прокурорът моли да бъде взет предвид протеста, като
бъде постановено решение противно на поисканото от прокурора при СРП.
Защитникът счита присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият в съдебно заседание се присъединява към защитника си.
В последна дума подсъдимият моли да му бъде върнат автомобилът.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал по
предвидения за диференцираната процедура ред всички достъпни и относими доказателства
и доказателствени средства: направеното самопризнание на подсъдимия по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите М.И.В., Р.П.А., В.Г.С., М.И. П.а,
И.В.Й., И.Н.Ц., Й.С.Г., Д.Г.Д.; писмени доказателства и доказателствени средства - Протокол
за оглед на местопроизшествие , Протокол за доброволно предаване, талон за медицинско
изследване №0151445, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за водача,
Заповед за задържане на лице №3384зз383/27.04.2024 г. за срок до 24 часа, проба №176
от„Drug test 5000“ със сериен №ARLK-0001, наказателно постановление №22-4332-
025942/13.12.2022 г. на началник група ОПП-СДВР, определение № 4461/09.11.2024 г. по
ЧНД №15326/2024 г., заключение по СОЕ, справка за съдимост.
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
2
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на събраните доказателства, които са били предмет на обследване и от
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимият П. П. П. е роден на ********* г. в гр. София. Живее в гр. София, кв.
Филиповци, ул.********* със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран.
П. и майка му М.И. П.а са собственици на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер208D“ с рег.№*********.
Подсъдимият е неправоспособен водач – никога не му е издавано СУМПС. По
отношение на него има издадено наказателно постановление №22-4332-025942/13.12.2022 г.
на началник група ОПП-СДВР за нарушение на чл.150 ЗДвП, връчено му лично срещу
подпис на 05.05.2023 г. и влязло в сила на 20.05.2023 година.
На 27.04.2024 г. свидетелите Й.С.Г. и Д.Г.Д. - полицейски служители в ОСПС-СДВР,
били на работа като ППГ-308 дневна смяна за времето от 07.00 часа до 19.00 часа.
Около 12.45 часа на 27.04.2024г., при обход на маршрута Г. и Д. спрели за извършване
на проверка движещия се по път 189, с посока на движение пътен възел АМ „Струма" към
ул. „Суходолски път“ товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер208D“ с per. №
*********, управляван от подсъдимия. Пътници в автомобила били свидетелите М.И.В.,
Р.П.А. и В.Г.С..
При извършената справка от полицейските служители в ОДЧ било установено, че
подсъдимият е неправоспособен водач. По време на проверката, П. бил видимо притеснен и
не отговорил на въпроса дали е употребявал наркотични вещества. В тази връзка
свидетелите Г. и Д. поискали съдействие от служители на ОПП - СДВР.
На място пристигнали свидетелите И.В.Й. и И.Н.Ц. – служители в ОПП-СДВР, които
били АП 9-1-9. Свидетелят Ц. извършил проверка на подсъдимия с техническо средство
„Drug test 5000“ със сериен №ARLK-0001 с цел установяване употребата на наркотични
вещества. При извършената проверка (проба №176) се установило, че в пробата има наличие
на канабис.
Свидетелят И.Н.Ц. съставил и АУАН №1256317/27.04.2024 г. за извършеното
нарушение на чл. 150 ЗДвП - управление на пътно превозно средство без да е
правоспособен. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване №0151445 за
явяването му във ВМА за вземане на кръвна проба и урина. Свидетелите Г. и Д.
съпроводили П. до сградата на ВМА гр. София, където в 15.45 часа на 27.04.2024г. пред
дежурен лекар във ВМА, П. отказал да даде биологични проби за изследване наличието на
алкохол и/или наркотични вещества.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. П.,
първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК.
Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и
съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери
дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на
следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е необходимо, защото
проверката по същество е допустима само при липсата на съществени процесуални
нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред първата
инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК са били спазени. На подсъдимия са били
разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание,
като е бил представляван от служебен защитник. След разясняване на правата на
подсъдимия, същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният
съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
3
производство доказателства и с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е
обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на
подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на глава 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото
въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на
извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти.В
подкрепа на този извод са и писмените доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд
е формирал и верни правни изводи.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият П. П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл.
343в, ал. 2 от НК
От обективна страна подсъдимият на 27.04.2024 г. около 12.45 часа в гр. София, на
автомобилен път 189 с посока на движение пътен възел АМ „Струма“ към ул. „Суходолски
път“, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 208D“ с рег.№********* след употреба на наркотични вещества - канабис,
включен в Списък I към Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3
ал.2 ЗКНВП и установено по надлежния ред с „DRUG TEST 5000“, сериен №ARLK-0001,
като по същото време и на същото място е управлявал посоченото МПС без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с НП №22-4332-
025942/13.12.2022г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, връчено на
05.05.2023 г. и влязло в сила на 20.05.2023 година.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение и на
двете престъпления-съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпване на общественоопасните последици и пряко ги е целял.
По отношение на наложените от първоинстанционния съд наказания настоящият
съдебен състав намира следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 от НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК,
съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията
на чл. 58а от НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че наложените наказания на подсъдимия „Лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за
срок от три години, като на осн. чл. 55, ал. 3 НК не е наложено наказанието глоба за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, съответно лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК са съответни на правната норма и се явяват справедливи
при правилно зачитане смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхното
съотношение. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно СРС е отчел влезлите в сила
електронни фишове /общо 5 бр./ по отношение на подсъдимия. Смекчаващи такива са
липсата на съдимост, млада възраст, трудова ангажираност.
4
Законосъобразно е приложен чл. 23, ал. 1 НК като е определено общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66,
ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
Правилно първата инстанция на основание чл. 59, ал. 1 НК в случай на изпълнение на
наказанието на подсъдимия П. е приспаднала времето, през което той е бил задържан по
реда на ЗМВР.
Законосъобразно и обосновано първата инстанция е приложила разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК като е присъдила равностойността на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 208D“ с рег.№********* в размер на 6 197 лв. в полза на Държавата и
платима по сметка на СРС, като становището на представителя на СРП, обективирано във
въззивния протест не се споделя от този съдебен състав. Действително с въвеждането на
нормата на чл. 343б, ал. 5 НК с оглед текстовото й съдържание се създава неяснота, резултат
от липсата на достатъчна прецизност в използваната законодателна техника. Всъщност
тезата, развита от представителя на СРП дава едно от възможните решения за преодоляване
на неясната разпоредба чрез тълкуването й. Настоящата инстанция счита, обаче, че в
съответствие с целта на закона се явява приложеното тълкуване от първоинстанционния съд,
а именно в хипотезата на съсобственост върху МПС следва да бъде присъдена изцяло
равностойността на последното, а не да бъде отнета принадлежащата на дееца ½ част от
вещта и да се присъди равностойността на ½ част принадлежаща на трето лице. Този извод
намира основание в принципа на равенството на гражданите пред закона и
непропорционално засягане правото на собственост на трети лица като резултат от
противоправно поведение на техния съсобственик като принудително и извън волята на
третото добросъвестно лице се замести виновния съсобственик с държавата, без съгласието
и волята на добросъвестния съсобственик . Правилни са доводите, развити от първата
инстанция в тази насока, с които съдът се солидаризира и не намира за необходимо да
преповтаря.
Правилно след като е присъдил равностойността на МПС първата инстанция е
постановила ВД- товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208D“ с рег.
№********* и 1 бр. стартов ключ да се върнат на подсъдимия П. П. П., а касета от „DRUG
TEST 5000“, сериен №ARLK-0001 – да се унищожи като вещ без стойност.
Предвид изхода на делото, районният съд законосъобразно на основание чл.189, ал.3
НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна, тъй като е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 256 от 28.04.2025 г. по НОХД № 2715/2025 г., СРС, НО,
121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5