Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Б. М. от гр. Русе, депозирана чрез пълномощник адв. П. П. от РАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мерка № 24-1085-000094/06.02.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е предал СУМПС на 30.05.2020 г., когато е влязло в сила последното наказателно постановление, тъй като на 10.12.2019 г. бил декларирал, че същото е изгубено/откраднато и документа е получил статут „Невалиден“. Жалбоподателят, твърди че на 10.12.2019 г. е подал декларация, че същото е изгубено/откраднато и документа получил статут „Невалиден“, поради което при влизане в сила на НП от 30.05.2020 г. същият не е могъл да изпълнил задължението си. Навежда и доводи, че именно това последно наказателно постановление от 30.03.2020 г. не му е надлежно връчено, въпреки че е влязло в сила на 30.05.2020 г., от която дата са изтекли повече от три години, което според разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание „лишаване от правоуправление“.

Претендира отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе, в качеството на орган, издал оспорения акт, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, след извършване на служебна проверка по чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е издадена на 06.02.2024 г. от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. С нея на оспорващия М. е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена справка на 06.02.2024 г. за контролни точки на водача на МПС В. Б. М., е установено, че са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер /39/ определени от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 157, ал.З от ЗДвП. Водачът е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, издадени за нарушения по ЗДвП както следва: 1. С НП 18-1085-001727, влязло в сила на 31.10.2018 г. са отнети 6 контролни точки, 2. С НП 20-1085-000533, влязло в сила на 20.03.2020 г. са отнети 12 контролни точки, 3. С НП 20-1085-000990, влязло в сила на 30.05.2020 г. са отнети 12 контролни точки, 4. С НП 20-1085-000991, влязло в сила на 30.05.2020 г. са отнети 12 контролни точки.

В оспорената заповед е посочена справка картон на водача от 06.02.2024г., от която е видно, че са изчерпани всички контролни точки.

На оспорващия В. М. са издадени следните наказателни постановления:

С Наказателно постановление /НП/ № 18-1085-001727/09.07.2018 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, на оспорващия В. М. е наложено административно наказание глоба с общ размер 90 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки. НП е връчено на М. на 23.10.2018 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 31.10.2018 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, така както е отбелязано и върху самото НП.

С Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-000533/11.03.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, на оспорващия В. М. са наложени административни наказания глоба в размер 2000 лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. НП е връчено на М. на 12.03.2020 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 20.03.2020г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, така както е отбелязано и върху самото НП.

С Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-000990/30.03.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, на оспорващия В. М. са наложени административни наказания глоба в размер 2000 лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. НП е връчено на М. на 22.05.2020 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 30.05.2020г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, така както е отбелязано и върху самото НП.

С Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-000991/30.03.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, на оспорващия В. М. са наложени административни наказания глоба в размер 2000 лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. НП е връчено на М. на 22.05.2020 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, че същото е влязло в сила на 30.05.2020г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, така както е отбелязано и върху самото НП.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на оспорващия М. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорената заповед е съобщена от жалбоподателя на 12.02.2024 г. (л. 3), а жалбата срещу нея е подадена на 23.02.2024 г. видно от печата върху приложено копие на пощенски плик (л.1 от адм. преписка) като на 27.02.2024 г. същата е заведена в деловодството на ОДМВР - Русе, с оглед на което съдът намира, че е подадена в преклузивния срок по чл. 149 АПК от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който е налице правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директорът на ОД на МВР – Русе (л.2 от адм. преписка).

В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Видно от самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на справка за контролните точки на водача, в която са цитирани номерата на наказателните постановления, от които произтича задължението на водача за връщане на СУМПС. В тази връзка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в надлежната писмена форма и в нея се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК заповедта е съобщена на жалбоподателя, което е удостоверено.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон.

Развитото в жалбата възражение е, че липсват материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като според жалбоподателя последното наказателно постановление от 30.03.2020 г., с което са му отнети 12 контролни точки не е влязло в сила. Счита, че е налице приложението на давностните срокове, уредени в чл. 82 от ЗАНН, по отношение изпълняване на наложеното наказание.

От анализа на нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП следва правният извод, че за да е налице основание за налагане на предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ПАМ, административният орган е длъжен да установи, че за лицето е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и същият не го е изпълнил.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда задължение за водач, на когато са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. По делото не се твърди, че водачът е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС, напротив жалбоподателят М. навежда доводи, че е подписал декларация, че СУМПС е изгубено и не притежава друго валидно такова, поради което не е могъл да изпълни задължението си.

Възникването на задължение за водача за доброволно връщане на СУМПС в службите на МВР се обуславя от настъпване на юридическия факт – отнемане на всички контролни точки, респективно загубване на правоспособността. В случая именно това е спорния по делото въпрос.

Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките за възникване на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за жалбоподателя, тъй като към датата на издаване на оспорената заповед са му отнети всички предоставени му по закон контролни точки. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., изм., бр. 44 от 16.06.2015 г., изм. и доп., бр. 28 от 4.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г., бр. 26 от 23.03.2018 г., в сила от 23.03.2018 г., бр. 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 27 от 24.03.2023 г., попр., бр. 56 от 30.06.2023 г./, приложима към момента на издаване на оспорената заповед, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В случая съдът намира, че посочените в справката за контролни точки наказателни постановления са влезли в сила и правилно административният орган е установил, че въз основа на тях са отнети съответния брой контролни точки на жалбоподателя, при което същият е останал без контролни точки и е загубил правоспособността си.

По отношение на /НП/ № 20-1085-000991/30.03.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, което се оспорва от жалбоподателя В. М., че не му е връчено надлежно, съдът намира, че противно на доводите на М. същото е влязло в сила. Видно от отбелязването в НП в раздел Разписка – "Дата: 22.05.2020 г." и "Подпис: В. М. е положил лично подпис, с което е удостоверил връчването на НП. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред.

Върху представените по делото заверени копия на наказателни постановления е удостоверено с подпис на длъжностно лице, че НП са влезли в сила и датата на която е станало това.

Приетите по делото наказателни постановления, съдържащи отбелязване относно влизането им в сила, са писмени доказателства от вида на официални документи, които са издадени по установения ред и форма, от длъжности лица в кръга на компетенциите им, поради което съгласно чл. 178 ГПК, притежават презумптивна материална доказателствена сила за извършените от длъжностното лице, и пред него действия. С такава сила се ползват и официално заверените преписи. Ето защо, по отношение на горепосочените наказателни постановления вкл. и /НП/ № 20-1085-000991/30.03.2020 г. съдът приема за пълно доказани удостоверените в тези доказателства факти, а именно че процесните НП не са обжалвани, като такива са влезли в сила, както и датата на която е станало това.

При наличие на влезли в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя се отнемат общо 42 контролни точки (при максимален законово определен размер от 39 контролни точки), като в периода от влизане в сила на първото по време НП – 31.10.2018 г. до датата на издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ – 06.02.2024 г., не са налице предпоставките по чл. 158 от ЗДвП и наредбата за възстановяване на отнетите контролни точки, поради което са налице предпоставките за налагане на ПАМ и административният орган при условията на обвързана компетентност законосъобразно е осъществил представените му правомощия за налагането й.

Не могат да бъдат споделени и поддържаните доводи от оспорващия, за незаконосъобразност на приложената ПАМ, с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДВП.

Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и приложимата за периода наредба. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК. Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици.

Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел ІІ и ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Правилото на чл. 82 от ЗАНН регламентира погасяването по давност на изпълнението на наложеното административно наказание, а не последиците от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В случая, с наказателните постановления на оспорващия са наложени наказания - глоба, чието изпълнение се погасява след изтичането на срок от три години, от което следва, че ако наложените с наказателните постановления наказания глоба не са изпълнени в посочения тригодишен срок, държавата не може принудително да търси изпълнение на същите. Но това не означава, че са се заличили правните последици от извършеното нарушение. С влизане в сила на съответното НП настъпват последиците от извършването на нарушението. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Броят контролни точки служи единствено за отчет на извършваните нарушения /чл. 157, ал. 1 от ЗДвП/. Поради това изтекла давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложени наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за управление. С факта на влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления са отнети посочените в него брой контролни точки, като по този начин наложеното наказание е реализирано. С оглед на горното съдът намира, че е била налице хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и водачът е бил длъжен да върне свидетелството си за управление. Като не е сторил това, същият е претърпял последиците от визираната в чл. 171, т. 4 от закона принуда.

Ирелевантно е възражението, че през 2019г. оспорващият е декларирал, че е изгубил СУМПС, поради което е нямало как да го върне.

Отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на това основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Предвид установеното, съдът приема, че оспорваната заповед е материално законосъобразна, при издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с целта на закона.

Ответникът своевременно е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП. В този размер следва да се присъдят разноски на ответната по делото страна.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. М. от гр.Русе против Заповед за прилагане на принудителна административна мерка № 24-1085-000094/06.02.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.