Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1342
15 октомври
2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия : Чавдар Димитров
Секретар
И.
Ламбова
Прокурор
Х.К.
като разгледа административно дело номер 1242 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
искова молба на В.Д.В. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София към министъра на правосъдието и началника на
Затвора гр. Бургас, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, /окончателно уточнени с молба от 22.11.2017 г.,
л.270 от първото първоинстанционно дело/ и потвърдени в съдебно заседание на
22.11.2017 г., както следва: в размер на 87 000.00 лева за периода от 14.01.2010
г. до 02.12.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
02.12.2011 г.-датата на преустановяване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата и в размер на 13 000.00 лева за периода от 26.10.2016 г.
до 17.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 17.03.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Делото е
повторно поставено за разглеждане пред първа инстанция след като със свое
Решение №737/25.06.2020г. по касационно административно дело №130 от 2020г. по
описа на Административен съд Бургас, тричленен състав на съда е отменил изцяло
Решение № 978 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2017 г. по описа
на Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на същото
решение. Съгласно последните, при новото разглеждане на делото съдът следва да
прецени надлежната процесуална легитимация на Началника на Затвора – Бургас по
делото, като съобрази разпоредбата на чл.285, ал.1 ЗИНЗС вр. чл. 205 АПК и
обстоятелството, че същият е конституиран по делото като втори ответник, наред
с ГД „ИН“ – София /макар по отношение на него да липсва произнасяне със
съдебното решение/. В изпълнение на такададените указния настоящият съдебен
състав със свое разпореждане № 2552 от 01.07.2020г. е прекратил на основание
чл.154, ал.1 АПК, вр. чл.160, ал.1 АПК производството по адм. дело 13242/2020г.
по описа на Административен съд Бургас по отношение на началника на Затвора
Бургас. Със същото разпореждане съдебният състав е връчил окончателните
уточнения на размера, основанието и периода на исковата претенция на ответното
юридическо лице, като последното е депозирало отговор на исковата молба. С
отговора последната е счетена за допустима. По съществото на спора е направено
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, със
становище за изтекла такава касателно периода предхождащ датата 30.03.2012г., предвид
депозиране на исковата претенция на 30.03.2017г. Оспорва се претенцията за
законна лихва считано от датата на прекъсване на всяко от двете увреждания.
Поддържат се аргументите, изложени в отговора на исковата молба при
първоначалното разглеждане на спора.
Според същите ответникът
счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на
отговорността на държавата. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е установено неизпълнение на
вменено от закона задължение от страна на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което е достатъчно основание искът да не бъде разглеждан, без да
е необходимо да се установява наличието на останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ- претърпени неимуществени вреди и
причинна връзка. Счита, че макар след промените в ЗИНЗС настъпването на
неимуществените вреди да се предполагат до доказване на противното, съгласно
чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да посочи ясно какви точно вреди е
претърпял, както и да представи доказателства за това. Счита, че исковата молба
съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в затвора в
гр.Бургас. Сочи, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е
претърпял, както и че липсват доказателства такива да са му причинени по вина
на ответника. Сочи също, че липсват доказателства доколко пребиваването на
ищеца в неблагоприятните условия в затвора са се отразили негативно на неговото
психическо и физическо здраве. Твърди, че спрямо него е оказвана многократно
навременна и адекватна медицинска помощ.
В допълнителния
отговор подчертава, че свидетелските показания на разпитаните тогава свидетели,
касаят периода 2014г. - 2015г., извън периода на исковата претенция, поради
което същата следва да бъде отхвърлена изцяло. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, ангажиран от
негова страна. Поддържа твърденията в исковата молба, както и обясненията
дадени при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, според
които неимуществените вреди са настъпили за него вследствие поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора
в гр.Бургас и неосигуряване на достатъчна жилищна площ, отопление и осветление в
спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за
достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото,
постоянен достъп до санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа, поддържане
на хигиена в баните, тоалетните и в столовата, условия за поддържане на лична
хигиена, достатъчна като количество и
качество и разнообразна храна, адекватно и навременно медицинско обслужване и
лечение. Поддържа твърдението, че вследствие на лошите условия, в които е бил
принуден да пребивава в процесния период е бил подложен на изтезания, жестоко и
нечовешко отношение в нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС. Поддържа и обяснениеята,
дадени при първоначалното разглеждане на делото, че освен това се е разболял от
хроничен бронхит, получил микро инсулт, диабет, камъни в жлъчката, износване на
ставите, като не е получавал своевременно и адекватно медицинско обслужване,
тъй като прегледите се осъщестявали от фелдшер, а не от лекар, при това по веднаж
седмично, по график, с предварително записване, а не когато той имал нужда. За
лечение във всички случаи били предписвани единствено аналгин и парацетамол. Излага
и доводи, че не е спазено нито едно от задълженията и изискванията, установени
в членове от чл.128 до чл.151 ЗИНЗС. Ангажира доказателства.
Ответникът по
иска- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, не се представлява в о.с.з.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция, а тази за периода от 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г., за погасена по давност.
Административен
съд Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено
следното:
По допустимостта
на исковете:
Исковете са
процесуално допустими. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, намиращи се
в пряка връзка с условията в затвора в гр.Бургас, където ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода в периода от 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г. и от
26.10.2016 г. до 17.03.2017 г., включително.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС. Последната в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен
ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра
на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални
служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник,
представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 АПК е
обективна.
По
основателността на исковете:
От събраните по
делото доказателства се установява обстоятелството, че ищецът В.Д.В. е
изтърпявал общо наказание лишаване от свобода в размер на 7 години и 3 месеца с
начало на изтърпяването - 14.01.2010 г.
Докато е пребивавал в корпуса на затвора в гр.Бургас, той е разпределян често в
различни групи за осъдени на „лишаване от свобода“ лица за времето от
12.04.2010 г. до 02.12.2011 г., когато е преведен в Затвора в гр.София, където
е пребивавал до 21.05.2013 г. В ЗО „Строител“ той е бил настанен на 06.06.2013 г.,
а след това в ЗО „Житарово“ за времето от 29.08.2013 г. до условното му
предсрочно освобождаване на 23.09.2015 г. В становището се сочи, че не може да
се даде информация относно номерата на спалните помещения в корпуса на затвора
в гр.Бургас, в които е бил настаняван В. през горепосочения период, тъй като
такава не се съхранява в базата данни на затвора. Посочено е също, че ищецът,
към момента на изготвяне на становището, изтърпява в затвора в гр.Бургас
наказание в размер на 1 г., 2м. и 8 дни лишаване от свобода/остатък от условно
предсрочно освобождаване/ с начало на наказанието 26.10.2016 г., като е бил
разпределен в V-та група, в спално помещение № 303,
което е с обща жилищна площ 26.46 кв.м, а бройката на лишените от свобода в
него са 16 човека. Средната жилищна площ на един човек е 1.65 кв.м. В спалното
помещение няма легла на три етажа, а леглото на В. е на първа позиция, с оглед
възрастта и здравословното му състояние. Спалното помещение е с три прозореца,
с по две крила, всеки от които е с размери 128/67 см., през които преминава
пряка слънчева светлина и свеж въздух. Върху тях има поставена мрежа, чиято цел
е да предотврати предаването на вещи от лишените от свобода от различни етажи,
както и да се предотврати изхвърлянето на отпадъци през прозорците. Тя е тип
оградна и не възпрепятства проникването на естествена светлина и чист въздух в
помещенията. Изкуствената светлина в помещението се осигурява от 3 броя електрически
крушки по 60 W. Няма кабели, които да застрашават живота
на осъдените лица. В спалните помещения в затвора няма изградена вентилационна
система. Естествената вентилация в помещението се извършва чрез отваряне на
прозорците и вратите по желание на лишените от свобода.
В становището се
сочи също, че в затвора в гр.Бургас, до скоро е нямало спални помещения със
самостоятелен санитарен възел. Във всеки салон, където е настанена групата е
имало обща тоалетна. Банята е била с 4 броя работещи душ батерии и 4 бр.
тоалетни азиатски тип. Имало постоянно течаща вода. Тоалетните, които са били с
монтирани сифони и мивките се ползвали от лишените от свобода през деня от
06.00 до 20.00 часа, а в дните за баня/вторник и четвъртък/ имало достъп на
топла вода. След заключване на спалните помещения след вечерна проверка в 20.00
часа, лишените от свобода нямали достъп до санитарните възли. За тъмната част от
деня, в спалните помещения били осигурени пластмасови кофи с капаци. Според графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от V-та група било предвидено: баня,
подстригване и бръснене всеки вторник и четвъртък. По време на баня се извършвало
пране на лично облекло. Простирането и сушенето на дрехите се извършвало в
спалните помещения на лишените от свобода. Външен простир не им е бил осигурен.
Прането и изсушаването на спалното бельо и работното облекло се извършвало в
затворническата пералня - всеки вторник от 8.30 - 9.00 и 16.00-16.30 за
групата, в която е бил настанен лишения от свобода В..
Твърди се, че
хигиената в спалните и общите помещения се поддържала ежедневно от хигиенисти и
дежурни по поддържане на хигиената във всяко спално помещение. За целта веднъж
месечно на лишените от свобода се осигурявали материали и препарати за хигиенизиране,
които се разпределяли по спални помещения, а на отговорника на групата се
предоставяли перилен препарат, перпарат за почистване на съдове, препарати за
хигиенизирне на подове, сапуни, метли, стирки и др. Обезпаразитяване се
осигурявало периодично, както и при възникнала необходимост във всички спални
помещения и общи помещения в корпуса на затвора. След всяко хранене в столовата
на салона, където е бил настанен ищеца, масите и столовата се почиствали и
хигиенизирали с препарати от отговорника на групата и 4-ма хигиенисти,
определени с рапорт от инспектор социална дейност, отговарящ за групата,
утвърден от началника на затвора. За един храноден на един лишен от свобода се
приготвяла храна с 2 622 калории. През отоплителния сезон, от паровата
централа на затвора се подавала пара към корпуса по установен график: сутрин от
7.30 до 8.30 часа /при минусови температури до 9.00 часа/, на обяд от 11.30
часа до 13.00 часа и вечер от 19.00 часа до 20.30 часа. Не се е случвало да има
авария в паровата централа или по някаква друга причина лишените от свобода да
изпитват дискомфорт, поради липса на топлина.
Изложените в
становището твърдения относно поддържането на хигиената в спалните и общите
помещения през исковите периоди противоречат на констатациите, обективирани в представения
по делото доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание /КПИ/, съставен в резултат на посещения
на делегация на КПИ в няколко затвора в България, сред които и затвора в
гр.Бургас през месец май 2012 г.
От доклада от
2012 г. става ясно, че затворът в гр.Бургас е посетен в периода от 04.05.2012 г.
до 10.05.2012 г. В същия е посочено, че пренаселването остава основен проблем
за българската пенитенциарна система. Делегатите са наблюдавали обезпокоителни
равнища на пренаселване във всички отделения на затвора. Към момента на посещението
в бургаския затвор са били настанени 940 лица при официален капацитет 371. В
същия доклад е отбелязано, че там жилищната площ на един затворник често е под
един квадратен метър, не всеки затворник има легло, някои са принудени да делят
едно легло или да спят върху дюшеци на пода. В доклада е направен извод, че само по себе си това възмутително равнище на
пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа
гледна точка. Посочено е, че затворът е в напреднал етап на
рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с всякакви видове хлебарки и
други паразити. В доклада е отбелязан факта, който се установява и от другите
писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства, а именно, че през нощта затворниците нямат
достъп до санитарните помещения и за удовлетворяване на естествените си
потребности използват кофи, сложени в килиите. В доклада се сочи, че помещенията
с душовете в затвора са разнебитени, на места със счупени прозорци, повечето
душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни.
В заключение е посочено, че
материалните условия в бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат
за нечовешки и унизителни.
Аналогични са
данните и от доклада на КПИ за посещението в периода от 13 до 20.02.2015 г.,
който е публикуван на страницата на Министерство на Правосъдието. Заключението,
дадено в т.40 от доклада е, че материалните условия в затвора в гр.Бургас
продължават да демонстрират все по-влошаващо се
и напреднало състояние на разруха и нехигиеничност, въпреки някои
козметични усилия, положени в последната минута. Според доклада повечето части на
затвора не са годни за обитаване от хора и представляват сериозен риск за
здравето, както на затворниците, така и на персонала. Въпреки многократните
критики, не е забелязан напредък по отношеоние на изпълнението на препоръките
на КПИ, направени след посещенията му
през 2010, 2012 и 2014 г. в резюме по мнение на КПИ само материалните условия в
трите посетени затвора , сред които и затвора в гр.Бургас могат да се считат
като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.
По делото при
първоначалното му разглеждане са били разпитани двама свидетели с показания
относими към процесните периоди – П. Бонев,
който е бил в съседна на ищеца килия през част от втория исков период и А.
Тодоров, който е бил в една килия с В. също през част от втория исков период. Според
показанията на свидетелите условията на живот в обитаваните от тях спални
помещения, както и в общите помещения в затвора - коридор, бани, тоалетни са
изключително лоши и нечовешки. Свидетелите сочат
за пренаселеност на килиите, в които са пребивавали; разположение на леглата на
три вишки; използване на кофи от 20.00 ч. до 06.00 ч. за естествените нужди в
присъствие на останалите настанени в помещението; график на топлата вода-два
пъти в седмицата-вторник и четвъртък; недостиг на слънчева светлина в
помещенията, предвид разположението на леглата и сушенето на изпраните дрехи
там; недостиг на въздух от изпаренията; медицински услуги по график. Свидетелят
Бонев сочи, че ищецът е имал някакви здравословни проблеми, но не може точно да
посочи какви, а свидетелят Тодоров заявява, че В. му е споделял, че има високо
кръвно налягане, диабет и задух.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които са в потвърждение на констатациите, съдържащи
се в двата доклада от посещенията на КПИ в затвора в гр.Бургас през 2012 г. и
през 2014 г., както на тези, съдържащи се в публичното изявление относно
България от 26.03.2015 г. на Европейския комитет по предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Свидетелят
Тодоров сочи, че килията, в която е
пребивавал с В. е 5.00 м.-9.00 м., в която били настанени 24 човека. Твърди, че
лишените от свобода са били принудени да
стоят по леглата. В килията били направени простори, за да може прането на
лишените от свобода да съхне, нямало възможност за проветрение и чист въздух,
особено през зимата и вечер и когато в килиите се пушело. Отоплението било
оскъдно, парното се пускало два пъти на ден по един час и в килията било
студено през зимата. Показанията им относно липсата на достатъчно жизнена площ
за всеки от затворниците в спалното помещение и относно неосигуряването на
достъп до санитарен възел за времето от 20.00 часа до 6.00 часа съвпадат и с твърденията, съдържащи се в
представеното по делото становище на началника на затвора в гр.Бургас/л.55-56
от първоначалното дело/.
Видно
от медицинска справка за В.В. от 19.05.2017г., изготвена от д - р Л. Х.а/л.58
от делото/, ищецът е с диагноза ХОББ. неинсулинозависим
захарен диабет без указания за усложнение. Същият редовно е посещавал
Амбулаторията на МЦ затвора в гр.Бургас за получаване на медикаменти и
извършване на медицински прегледи, за което е многократно записван в
амбулаторния журнал на медицинския център през 2016 и 2017 г., извлечения от
който са представени по делото. Записван е също в журнала на д-р Гичева ОПЛ на
Затвора в гр.Бургас, извлечения от който
също са представени като доказателства по делото. От тях е видно, че на В. са
извършвани многократно медицинските прегледи, изписвана е терапия и е провеждано
лечение през 2016 г. и през 2017 г. В допълнителна медицинска справка,
представена при повторното разглеждане на делото се сочи, че се представя
пълната налична документация и се обяснява, че на 15.12.2016г. са направени
пълни кръвни изследвания на ищеца, на 04.01.2017г. с амб. Лист №2 е проведен
медицински преглед от д-р Нели Иванова - пулмолог, с поставена диагноза
„Хронична обструктивна белодробна болест“ (ХОББ). Назначена е била терапия с
противоалергични медикаменти. На 19.01.2017г. с амб.лист №61е проведен вторичен
медицински преглед от д-р Нели Иванова с поставена диагноза - ХОББ и е
продължена терапията с противоалергични медикаменти. На 20.01.2017г. ищецът е
бил хоспиталиизран в МБАЛ гр. Бургас - хирургично отделение с диагноза - Илеус
Паралитикус. Проведена е била медикаментозна терапия. Дехоспитализиран на
23.01.2017г. в добро общо състояние. На 30.01.2017г. е била повикана спешна
медицинска помощ. Поставена е била диагноза Хипотония и Глюконици - венозно.
Справката е била съпроводена от приети при предходното разглеждане
доказателства, и от представен за първи път пред настоящата инстанция амбулаторен
лист за посещението на СМП от история на
заболяване от 10.01.2017г., приобщен към доказателствения материал и кредитиран
при решаването на спора.
По
делото са представени като доказателства график за разпределение на времето на
лишените от свобода, настанени в V-та група, фактури и протоколи, от които се установява, че е
извършвана дезинсекция и дератизация в затвора в гр.Бургас.
С придружително
писмо от ответната страна са представени справка от началника на Затвора в
гр.Бургас относно изпълнение на указанията за подобряване на условията на
лишените от свобода в затвора, извадка от публикация от 27.03.2015г. на сайта
на ГД „ИН“ по повод откриване на нов арест на територията на затвора, извадка
от публикация от 28.02.2017 г. на сайта на ГД „ИН“ по повод проект на Норвежки
финансов механизъм, по който са отпуснати 14 милиона лева, с част от които е
открит затвора в с.Дебелт и ремонтирана кухнята в затвора в гр.Бургас, извадки
от публикации в различни сайтове от 07.03.2017 г. и от 10.03.2017 г. по повод откриването на новото затворническо
общежитие в с.Дебелт.
Допълнителни и
вече представени медицински документи са били депозирани и при повторното
разглеждане на спора.
При такаустановената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по
чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че
никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение
на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие
на лошите битови условия в затвора в гр.Бургас той е претърпял неимуществени
вреди през два периода от 14.01.2010 г. до 2.12.2011 г. и от 26.10.2016 г. до
17.03.2017 г., включително, т.е че е налице нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва
да получи обезщетение за причинените от него вреди.
Европейският съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита,
че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки
затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство,
че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на
мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При
преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид
кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и
други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения, както и
решението по делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни
затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за
липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ, като например Йовчев срещу
България - Решение от 2.02.2006 г. констатацията за условията в затворите се
основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/.
Същите критерии
са актуализирани в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13,
Решение 20.10.2016г.). В него е препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у
Русия за пренаселеност, според който всеки лишен от свобода следва да разполага
с 1. Лично място за спане в помещението; 2. Пространство от 3 кв.м.; 3. Общата площ
на помещението да е такава, че да позволява на лишените от свобода да се движат
свободно между отделните предмети. Според същият тест липсата на кой да е от
тези елементи създава силна презумпция , че условията достигат до нивото на
унизително отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Припомнено е, че
наред с този тест значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ
до унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото Ирландия
с-у Великобритания, имат и всички обстоятелства по случая, като
продължителността на пребиваването в такива условия, физическият и психически
ефект върху пострадалия, а в някои случаи пола, възрастта и здравословното
състояние на жертвата. Според същото решение се сочи, че преценката на площтта
не може да бъде преценяна чисто механично, без да се държи сметка за всички
останали условия, но силна презумпция за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.3 ЕКПЧ е налична в случаите, когато личното пространство за лишен от свобода
е под 3 кв.м. в условията на групово настаняване. На следващо място според
цитираното решение отношение при извършване на преценка за нечовешко отнасяне
следва да се взема и за наличието на свободното движение в пространство извън
килията за извършване на различни дейности, както и условията на пребиваване,
като според съобразяваните от ЕСПЧ стандарти на комитета за предотвратяване на
изтезанията достъп на открито следва да бъде осигурен за поне един час на ден и
като част от по-обхватна програма от дейности на открито за работа,
възстановяване и образование, в подходящо пространство и където е подходящо с
осигурен навес в хипотезите на неблагоприятни климатични условия.
Съдът намира
възражението на ответника, че предявения иск за периода 14.01.2010 г. до 02.12.2011
г. е погасен по давност, за основателно. Съобразно т.4 на тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е моментът на тяхното
преустановяване. Не се спори
между страните, че след 02.12.2011г. ищецът е бил преместен в болничното крило
на Затвора София, където за същия са полагани активни медицински грижи.
Доказателство за това е обстоятелството, че същият е превъзмогнал първичните
последствия от преживян инсулт, след което ищецът е бил върнат в Бургас. Ищецът
сам изключва този период на престой от исковата си претенция и не излага за
него твърдения касателно условията на пребиваване. Предвид изложеното и
доколкото ищецът определя сам обхвата на спора, съобразно твърденията си,
съдебният състав счита, че след изтърпяване на първия от процесните периоди е
налице „преустановяване“ на конкретното противоправно бездействие на органи и
длъжностни лица при администрацията на затвора Бургас, надхвърлящо прага на
суровост и жестоко и унизително отнасяне. Дори да е налице хипотеза на подобни
условия в болничното отделение в Затвора София, то се касае за отделен деликт
обективиран в бездействие на други органи на друго място и през друг период. Доколкото
тълкувателното решение говори за действително фактическо преустановяване на конкретно
противоправно действие, респ. бездействие на длъжностни лица, то с
преместването на лицето от затвора в Бургас, тази предпоставка е постигната.
В случая
началният момент на давностния период за предявяване на иска е 03.12.2011 г.- датата на преустановяване на незаконните действия и
бездействия на ответниците да осигурят на ищеца благоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас. Този
погасителен давностен период е изтекъл на 03.12.2016г., когато исковата претенция
все още не е била депозирана пред надлежен орган. Към момента на депозиране на
исковата претенция с молбата на В. от 17.03.2017г. петгодишният давностен срок
е бил изтекъл. Действително позоваването на изтекла давност от страна на
ответника се прави при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд, но предвид липсата на изричен регламент в чл.203 и сл. АПК за преклудиране
на правото на възражение за изтекла давност, каквато разпоредба съществува в
ГПК, касателно отговора на исковата молба, съдебният състав счита за
недопустимо приложението по аналогия на чл. 133 ГПК съгласно чиято норма, „когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1,
чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“
С новото му
постъпване в затвора в гр.Бургас на 26.10.2016 г., която е начална дата на
втората претенция за В., е започнал нов период на противоправни действия и
бездействия, който има ново начало продължителност и край. Не може да бъде
възприето становището, че давността е прекъсната по смисъла на чл.116 ЗЗД, тъй
като същата разпоредба визира три лимитативно изброени хипотези, които не са
нлични в настоящия казус. Така според визираната норма прекъсване на
погасителната давност е допустимо „с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или
искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не
се смята прекъсната или с предприемане на действия за принудително изпълнение.“
Следователно
възражението на ответника за погасяване по давност на иска за периода 14.01.2010 г. до 02.12.2011 г. е
основателно и води до отхвърляне на исковата претенция в тази й част.
Втората искова
претенция съдът намира за изцяло доказана по основание и частично доказана по размер.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват унизителните
условия, в които е пребивавал ищеца. В същото време не може да бъде направен
извод, че той е страдал от конкретен здравословен проблем през този период,
който не е бил лекуван и за решението на който да му е било отказано медицинско
обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано
лечение. Напротив
видно от представената по делото медицинска справка от 12.08.2020г., извлечения
от амбулаторния журнал за 2016 и 2017 г. приложените амбулаторни листи и
резултати от лабораторни анализи, по време на престоя си в затвора в периода 2016 - 2017 г.
ищецът редовно е посещавал МЦ в затвора в Бургас и са му предписвани терапии.
Видно от представените амбулаторни листи в посочения период той е преглеждан и
от външни специалисти, които са му назначавали изследвания и изписвали
медикаментозно лечение, с оглед поставените му диагнози - дългогодишна
хипертония и хронична обструктивна белодрона болест. Извършена му е била рентгенография
на бял дроб на 19.01.2017 г. За периода 20.01.2017 г. - 23.01.2017 г. ищецът е
бил хоспитализиран в хирургично отделение с диагноза - Илеус Паралитикус, след
което е изписан в задоволително общо състояние и възстановен чревен пасаж със
стабилна хемодинамика, видно от представена по делото епикриза. Следователно и в
този случай на В. е осигурено адекватно медицинско обслужване - възможност да бъде прегледан, при това два
пъти от външни специалисти, както и хоспитализирането му с оглед неговото
здравословно състояние. Административният орган е представил документи за
посещенията на В., касаещи периода 2016г. и 2017г. и свидетелстващи за осигурен
достъп до здравни грижи в полза на ищеца. Не следва да бъде пропускан факта, че
изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ притежават правата на
здравноосигурени лица с непрекъснати права по силата на разпоредбата на чл.128,
ал.2 ЗИНЗС, което не значи, че разполагат с правото на безплатна медицинска
помощ, а на такава срещу посетителска такса. Въпреки това медицинското
учреждение е предоставило един по-висок стандарт на медицинско обслужване на
затворниците, като им е осигурило безплатен достъп до медицинска помощ. Видно
от прегледа на медицинската документация в случаите на необходимост са му
предоставяни и направления за посещения при специалисти и е осъществявано
лечение. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че задължение на администрацията на затвора е да предостави условия
и възможност за медицинско обслужване, без в нейна тежест да бъде изискано
постигането на конкретен здравен резултат, т.е. пълно излекуване на пациента.
Такава претенция е обусловена от знанията и уменията на конкретното медицинско
лице, от спазването на предписанията на докторите от страна на самия болен,
както и от самия му общ здравен статус.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника единствено по отношение на осигуряването на хигиенична и здравословна
среда на изтърпяване на наложеното им наказание, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквито са процесните, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца в затвора Бургас, както
и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за
обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко
денонощие и те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне,
са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се
намира в същото помещение. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден
да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници и
не в индивидуално средство за това, а в общи такива, които съхраняват до
сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от
свобода в съответното помещение. В тези помещения, пак по данни на ответника и
свидетелите, са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от
лишените от свобода ежедневно, като спане, хранене, простиране. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното
здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно
помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са
длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават
физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
През
периода на пребиваване нв Затвора Бургас ищецът е бил лишен от минимална
жилищна площ в размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е
пребивавал той е разполагал средно с около 1 – 2 кв.м., в зависимост от броя на
лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период, т.е.
под половината от допустимия според стандартите на КПИ при Съвета на Европа
жизнен стандарт.
Не
на последно място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на
достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на
помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер
прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на килията или не
биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна температура през
зимата. Дневната светлина, видно от събраните доказателства е била
възпрепятствана и от нивата на леглата - третото ниво за спане практически
ограничава разпространението и на изкуствената светлина вечер.
Горните
обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид това, че настоящият
случай не се отличава от обичайните такива характерни за разглежданата
затворническа среда. От една страна, поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране
способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на по-конкретни
доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на елементарен
битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди
в кофи в същото помещение, където спи, пред погледите на всички останали
обитатели на килията, липсата през същия период на течаща вода вечер и
пренаселеността на помещението, ведно с липсата на осигурена най-обща хигиена в
средата за живеене, констатирана в релевантните доклади на Комитета за
предотвратяване на изтезанията и унизителното и нечовешко отнасяне са от такова
естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдяните от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по
делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов
срещу България и др.). Валидна разбира се в случая е и разпоредбата на чл.284,
ал.5 ЗИНЗС.
От
друга страна предвид следва да бъде взето и обстоятелството, че липсват данни
по делото дори и в част от процесния период ищецът да е полагал труд извън
рамките на отделението, т.е. поне 8-9 часа в денонощието да е обитавал извън пренаселената
среда. Този факт, преценен комплексно с вечерната липса на достъп до тоалетна и
липса на течаща вода в килията, както и към нехигиеничните и задушливи спални
условия, в които същият е следвало да пребивава в недобро общо здраве, както и
липсата на предвиден навес за защита от лошите метеорологични условия при
разходките навън са показател за по-високия интензитет на психическото
страдание, преживяно от страна на ищеца, спрямо случаите в които изтърпяващия
наказанието лишаване от свобода е работил.
Като
се вземе предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни
за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране,
както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били
прекомерно пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е
имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен
поради обстоятелството, че всички затворници от етажа е следвало да ползват
обща тоалетна и баня, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък
времеви отрязък, което заради ограничения брой душове възпрепятства нормалното
протичане на хигиенния процес, следва да се направи извода, че ищецът
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
От
събраните доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в
помещенията, в които е бил настанен през цялата част от времето е била с поне 1кв.м.
по-малка от минимално допустимия размер за релевантния период - 3 кв.м. Този
факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че ответникът,
чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В
случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на
ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които самото
биологично съществуване на човека налага като необходими. Отново не е проведено
специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на
тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен
по делото, сочещ на непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води
до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално
пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би
произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е
преживял и би обосновал извод за наличие на унизително отнасяне. Отново е
валидна и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Съгласно
чл.43, ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и
течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с
правилника за прилагане на закона.
Според
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Според
съдът, площта на килията и пренаселеността едновременно водят до извода, че
възможността за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена.
Изискването на закона е за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част
от помещението, което при описаните условия е непостижимо. Следва да се
подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят отговорност
само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване, поради
недостатъчната площ на прозореца спрямо площта на помещението и поради
пренаселеността на килията. Администрацията няма отношение към честотата на
фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от
нейните обитатели.
Съдът
отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил никакви доказателства, с които да се установи осигуряването на
нормални битови условия за изтърпяване на наказанията в Бургаския затвор. Нещо
повече, събраните гласни доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят
изложените от ищеца твърдения. С оглед на това, ответникът не успя да обори
законово въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС,
налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през
което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия
в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди,
които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени
и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни
материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3
ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно
емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода.
Предвид
изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание
за периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас
от 26.10.2016 г. до 17.03.2017 г., но не и за този, попадащ в обхвата на
изтеклата погасителна давност.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено, респ. допуснато от
служителите на ответника и на увреждането - предимно психическо, както и от
естеството и степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния
престой на ищеца в Затвора Бургас, за основателната част от исковия период,
(практически около 5 месеца), както и съобразно размера на обезщетенията, които
Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на
процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България;
решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе
предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси
цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват
правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у
България.), каквито към процесния период на изтърпяване на наказанието и към
настоящия момент са налични и приложими, съдът счита, че справедливото
обезщетение следва да е в размер на 660,00 лв. за целия втори исков период.
В
случая се претендира и присъждане на законна лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба – 17.03.2017г., която е основателна и за периода
от тази дата до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да се
уважи.
Разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива са
претендирани от процесуалния му представител. Ищецът не е платил д.т. нито
адвокатско възнаграждение при предходното разглеждане на делото, както и за процесуално
представителство пред касационната инстанция. Пред настоящия съдебен състав е
представено доказателство за платено в брой възнаграждение в размер на 1500,00
лв., както и по 200,00 лева за процесуално представителство по делото за второто
и третото заседание. Същите на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ следва да бъдат преценяни
и присъдени съразмерно на уважената част от исковата претенция в тежест на
ответника само касателно първоначалната сума от 1500,00 лева, заради
неприложимост на правилото на чл.14 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според което „Когато
съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден,
допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв.“ Приложима
е разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата, според която „при интерес от 10
000 лв. до 100 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., поради което посоченото
възнаграждение за всеки от двата иска, касаещи двата отделни периода (по 750,00
лева) е в размер под минималния по наредбата. Дължимото възнаграждение, според
уважената част от втория иск е в рамер
на около 5,0 % от платеното и възлиза на 38,00
лева.
Поради
частичната основателност на исковата претенция
следва да бъде оставено без уважение искането на ГД „ИН“ за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът
бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на
чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на В.Д.В. ***, обезщетение в
размер на 660,00 лева за претърпени неимуществени вреди – преживяно нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ за периода от 26.10.2016
г. до 17.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 17.03.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция, касаеща същия период - от 26.10.2016 г. до 17.03.2017 г. за сумата
над 660,00 лева до размера от 13 000,00 лева като неоснователна и
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата
претенция на В.Д.В. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието- гр.София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.2010 г. до
02.12.2011 г., за сумата от 87 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на В.Д.В. *** направените по
делото разноски за един адвокат съразмерно на уважената част от исковата
претенция в размер на 38,00 лв.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: