№ 111
гр. Пазарджик, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети октомври през *** хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 52 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и обратен иск по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Г. С. Л., с ЕГН **********, с постоянен
адрес село К.Д., обл. П., ул. „Л.И.“ №**, със съдебен адрес град С., ул. “Р.В.“, бл.**,
ет.*, офис №*, чрез адв. А. Д., срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на
управление гр.С. 1407, район Лозенец, бул. „Д.Б.“ №**, с ЕИК *********, чрез
адв.М.Г., с правно основание чл.432 от КЗ, с цена на иска 40 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 78.25 лева – обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че сутринта на 26.03.2022 г., Г.
Л. отивал с колегите си на работа, пътувайки от гр. П. към гр. П. с л.а. „*****“, рег. №******
и наближавайки кръстовището образувано между ул. „ Б.“ и бул. „М.Л.“ в гр. П., били
блъснати от л. а. „*****“ с рег. № ****, управляван от Ц. Г. Т., с ЕГН **********, който под
въздействието на **** не пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „*****“ и
реализирал тежък пътен инцидент, вследствие на който **** ранени били всички пътници,
включително и ищецът Г. Л., който изпаднал в безсъзнание.
Твърди се, че по случая било образувано НОХД №250/2024 г. на Районен съд П.,
приключило с влязла в сила присъда №**/03.04.2024 г. В хода на производството се твърди,
че безспорно била доказана вината на водача Ц. Т. и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 3-то
и предл. 4-то, б. „а“, предл. 2-ро във връзка с ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
1
вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, същият бил осъден на *** години лишаване от свобода, като
наказанието било отложено за изпитателен срок от ** години. Твърди се, че веднага след
инцидента Г. Л. бил откаран с линейка в МБАЛ гр. П., където след обстоен преглед,
изследвания и рентгенографии, лекарите поставили окончателна диагноза:
********************************. Настанен бил за лечение в хирургичното отделение
към МБАЛ гр. П. АД. Там останал под наблюдение няколко дни, като била назначена
медикаментозна терапия. Тези дни ищецът описвал като едни от най-тежките в живота си,
тъй като **** били **** въпреки вливаните *****, а на 28.03.2022 г. бил изписан за
домашно лечение, където останал ****. Г. Л. не можел нито *********************.
******, оплаквал се от болки в областта на ***********. Затруднено било **** му, поради
**********, вследствие на силния удар. За всичките си физически нужди бил принуден да
разчита на своята ****, която изцяло поела грижите за него. Възстановяването му било ****,
съпътствано със ********************* и прием на *****. Освен физическите болки, които
изпитвал, младият мъж се оплаквал от постоянно
**************************************, които налагали прием на
*******************. Предвид всички тези оплаквания, след стабилизиране на
физическото състояние на пострадалия, била потърсена и *********** помощ от
специалист, който с провеждане на *******, помогнал за преодоляването на *********
травма, отключена вследствие на преживяното. Вследствие на нелепия пътен инцидент за
ищеца възникнали множество неимуществени вреди, свързани от една страна със ****** и
негативни преживявания, а от друга страна с дългия период на нетрудоспособност и
финансови затруднения, свързани с възникналите непредвидени разходи, които се моли да
бъдат адекватно парично компенсирани.
Сочи се, че в хода на лечението били сторени множество разходи за
************************************************************** в домашни условия,
частни прегледи при **** и други, които сериозно затруднили семейството на пострадалия и
това допълнително допринесло за ********* травма, която той изживял, притеснявайки се,
че е в тежест на близките си.
Моли се да се приеме, че с действията си, водачът Ц. Т. осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Считат, че в настоящия случай
са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние, вина на дееца, както и
причинени ******, които били в пряка причинна връзка с деянието. Автомобилът, който Ц.
Г. Т. управлявал, имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул
Инс“ АД, полица № ************, валидна от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г., като съобразно
чл. 380, ал. 1 от ЗК предявили претенцията си за обезщетение за причинени неимуществени
вреди директно пред застрахователя на 08.04.2022 г.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да се осъди
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
град С. 1407, район Лозенец, бул. „Д.Б.“ №**, с ЕИК *********, да заплати на ищеца Г. С.
Л., с ЕГН **********, сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
2
неимуществени вреди, както и сумата от 78.25 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди-разходи за лекарства и потребителска такса, които били в пряка и
непосредствена зависимост от ПТП-то, ведно с мораторна лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 26.03.2022г., до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.
Моли се, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати
всички разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба
№4 за минималните адвокатски възнаграждения.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба от ЗД „Бул инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. А. И. преупълномощен от адв.
М.Г., съдебен адрес гр.С., бул. „Д.Б.”, №**, с който се оспорва иска изцяло по основание и
размер.
Твърди се, че ако присъдата по НОХД №250/2024 година на Pайонен съд – П. е
влязла в сила, с отбелязване, за което нямало в приложения към исковата молба документ, не
се оспорват фактите по чл.300 от ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Оспорва се иска по размер с твърдения, че претенцията не отговаряла на
икономическата конюнктура в страната и вредата се явявала прекомерна. По твърдения в
исковата молба на 26.03.2023 г. Г. С. Л. бил участник в ПТП като пътник в лек автомобил,
видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 37 от ОД на МВР -
П., в който бил вписан като пострадало лице с диагноза „фрактура на ****“. Представената
по делото медицинска документация удостоверявала, че вследствие на процесното ПТП,
ищецът получил *****:********** (твърди се, че същите не били описани подробно в
документацията);***** **** със заключение, че описаните данни в предоставената
медицинска документация удостоверявали, че вследствие на процесното ПТП Г. Л. бил
получил описаните в изложението *****. Причинено било временно разстройство на
здравето неопасно за живота (лека телесна повреда – чл.130, ал.1 от НК), с обичаен
оздравителен период около 20 – 25 дни. Не били предоставени медицински данни за
настъпили усложнения.
С оглед на предоставените медицински документи и липсата на данни за настъпили
усложнения ответникът счита, че адекватна сума за обезщетение била около 5 000 лева,
ако искът се докажел по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата.
Анализира се въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и
по[1]конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да
обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на
съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Сочи се съдебна
практика.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца
3
при процесното ПТП като се твърди, че същият бил без поставен предпазен колан и е можел
да избегне или ограничи травмите си, ако е бил с поставен предпазен колан при същия
механизъм на ПТП. Претенцията за лихва от датата на увреждането била неоснователна и не
била съобразена с нормата на чл. 380 от КЗ и чл. 497 от КЗ.
След предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят бил изискал
допълнително документи за установяване основателността й. Такива не били представени от
молителя като се цитира нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 106, ал. 3 с извод, че
дружеството не било в забава и попадало в законовото изключение, според което
застрахователят не дължал лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.
Нямало представени доказателства за постановен от застрахователя отказ, за да се
изплати обезщетение. Напротив, застрахователят бил изискал допълнително документи по
повод събитието, с цел установяване на факти от значение за определяне обезщетението и
неговия размер.
Моли се на основание чл. 219 от ГПК да бъде привлечен на страната на ЗД „Бул Инс”
АД, по иска срещу дружеството, като трето лице помагач Ц. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
с. П., обл.П., като бъде призован чрез к. на населеното място. Правният интерес бил от
възможността за застрахователното дружество да предяви регресен иск срещу него в случай,
че ЗД „Бул Инс” АД бъде осъдено, на основание чл.500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ (управлявал
МПС под въздействието на ****). Моли се в мотивите към решението съдът да се произнесе
по тези основания, с оглед прилагане на чл. 223, ал. 2 от ГПК.
Прави се евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Постъпил е обратен иск по чл. 219 ал. 3 от ГПК, от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК №
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. А. И.
преупълномощен от адв. М.Г., съдебен адрес: гр. С., бул. „Д.Б.”, №**, с цена на иска: 26 000
лева, като частичен от 40 000 лева, срещу прекия причинител Ц. Г. Т., с ЕГН **********, с
адрес село П. обл. П. ул.“А.Т.“ №*.
Изложени са съображения за това, че на 26.03.2022 година, в гр. С., при управление
на л. а. „**” с peг. № *****, ответникът по обратния иск, виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, като реализирал ПТП и по непредпазливост причинил телесни
травми на Г. С. Л.. Деянието било извършено под въздействието на ****. По случая било
образувано НОХД № 250/2024 г. по описа на Pайонен съд – П., по което Ц. Г. Т. бил признат
за виновен.
Предявени били искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Г. С. Л., като
увредено лице, на което били причинени неимуществени вреди (телесни травми), срещу ЗД
„Бул Инс” АД, като застраховател по застраховка ГО на водачите, на управлявания от Ц. Г. Т.
лек автомобил „**” с peг. № *****. Исковата молба била за заплащане на застрахователно
обезщетение и законова лихва. Твърди се, че ако първоначалните искове бъдат уважени и ЗД
„Бул Инс” АД заплати обезщетение ще има право на да получи обратно всичко (главница,
4
лихви и разноски), което е заплатило по повод вредите от ПТП, причинени от застрахования
водач – Ц. Г. Т., на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Моли се да бъде осъден Ц. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. П., обл. П., ул. „А.Т.”,
№*, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, изцяло сумата за обезщетение, лихва и
разноски, за които ЗД „Бул Инс” АД бъде осъдено и след като плати обезщетение, по
първоначалните искове на Г. С. Л., а именно – 26 000 лева, като частичен от 40 000 лева.
Моли се да бъдат присъдени разноските по делото и законната лихва от датата на плащането
по първоначалните искове.
С Определение № 180/27.05.2024 г., съдът е привлякъл като трето лице Ц. Г. Т., с ЕГН
**********, приел е за разглеждане обратния иск на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* и е
изпратил преписи от първоначалната искова молба и тази оформена като обратен иск.
В указания двуседмичен срок по реда на чл. 367 от ГПК, не е постъпил писмен
отговор от Ц. Г. Т..
Постъпила е допълнителна искова молба в срок от Г. С. Л., с ЕГН **********, с
която се противопоставя на възражението от застрахователя за прекомерност на исковата
претенция. Счита се същото за неоснователно, тъй като обема на реално причинените вреди
изцяло съответствал на размера на претендираното обезщетение. Към настоящия момент
ищецът не бил преодолял, нито физическите, нито **** травми вследствие на инцидента.
Претендираното обезщетение в никакъв случай не се явявало завишено, тъй като било
съобразено с момента на настъпване на инцидента 26.03.2022 г.; възрастта на увредения
(едва ** годишен); общественото му положение (уважаван и ценен в семейството и работата
си); личността му (добър, грижовен, работлив, изключително деен млад мъж); конкретните
икономически условия (Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от 2016 г.
до 06.06.2022 г. като минималната работната заплата в страната от 420 лв. е достигнала до
933.00 лева) и нивата на застрахователно покритие към момента на инцидента, съдебната
практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
Твърди се, че с оглед непрекъснато повишаващите се цени на храната, лекарствата,
услугите, горивото, а от там и цените на застраховките, било съвсем логично да бъдат
присъждани и обезщетения в по-висок размер от предходни години. Сумата от 5 000 лв.,
предложена от застрахователя не отговаряла на обема на причинените неимуществени
вреди. Предвид всичко това се моли, да се приеме възражението за прекомерност за
неоснователно, а претендираното обезщетение за справедлив паричен еквивалент па
причинените ******.
Оспорват се доводите на ответника във връзка с релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Г. Л. бил пътувал с
правилно поставен обезопасителен колан и именно ефектът на колана допринесъл същият да
бъде с най-леки увреждания в сравнение с останалите пътници в автомобила. Счита се, че
съшият не нарушил нито едно от законовите предписания за безопасно движение (и
5
пътуване) и не бил имал физическата възможност да предприеме каквито и да било действия
за предотвратяване на пътния инцидент. В тежест на ответната страна било да установи по
безспорен и категоричен начин твърдяното съпричиняване, а именно
причинно[1]следствената връзка между евентуалното непоставяне на обезопасителен колан
и настъпването на вредоносните последици. Поради всичко гореизложено, се моли
претендираното обезщетение да не бъде редуцирано.
Постъпил е отговор на допълнителна искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК №
*********, с който се поддържа първоначалният отговор на исковата молба. Оспорва се иска
изцяло по основание и размер.
Заявява се, че ако присъдата по н.о.х.д. №250/2024 година на Pайонен съд П. е в сила
– с отбелязване за това, не се оспорват фактите по чл. 300 от ГПК.
Оспорва се иска по размер, тъй като претенцията не отговаряла на икономическата
конюнктура в страната и вредата, като се явявала прекомерна.
Поддържа се възражението за съпричиняване на вредата от страна на ищеца при
процесното ПТП с твърдения, че той бил без поставен предпазен колан.
Претенцията за лихва от датата на увреждането се твърди да е неоснователна и не
била съобразена с чл.380 КЗ и чл. 497 КЗ.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният обратен иск от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК № *********, срещу Ц. Г. Т.
с ЕГН ********** с адрес село П. обл.П. ул.“А.Т.“ №*, е по реда на чл. 500, ал. 1, т. 1
от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В
6
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 от ЗЗД.
Установява се от представените доказателства, че е налице застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника ЗД „Бул Инс“ АД и деликвента Ц. Г. Т. по
полица № ************, валидна от 29.06.2021 г. до 28.06.2022 г., като съобразно
чл.380, ал.1 от ЗК, предявили претенцията си за обезщетение за причинени
неимуществени вреди директно пред застрахователя на 08.04.2022 година.
Установява се, че са изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ.
Безспорно в отношенията между страните е, че плащане до датата на обявяване
на делото за решаване не е постъпило, въпреки, че ответника прави признание на иска
за неимуществени вреди, сочейки, че справедливият размер на обезщетението би
следвало да бъде 5000 лева.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на
ищеца, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от него, в какъв размер да
е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху
обезщетението и от кога.
Представена е присъда №**/03.04.2024г. по НОХД № 250/2024 г. по описа на
Районен съд гр. П., по силата на която Ц. Г. Т., с ЕГН **********, на основание чл.
343, ал. 3, предл. 3-то и предл. 4-то, б. „а“, предл. 2-ро във връзка с ал. 1, б. „б“, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, бил осъден на *** години
лишаване от свобода, като наказанието било отложено за изпитателен срок от **
години.От присъдата се установява, че Ц. Г. Т. на 26.03.2022 година, при управление
на л.а. ***** с рег.№**** в гр.П., на кръстовището на ул.“Б.“ и бул.“К.М.Л., в ***
състояние, с концентрация на **** в кръвта -1.22 на хиляда, нарушил правилата за
движение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.104 ал.1 от ППЗДП и чл.46 ал.2 от
ППЗДП, като на кръстовище на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, движейки се пътя без предимство, не пропуснал пътно превозно средство,
което се движело по пътя с предимство и не спрял на пътен знак-Б2 Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимствмо“……,указващ на водачите на пътно транспортни
средсва да спрат на сто-линията, очертана с пътна маркировка или ако няма такава на
линията на която е поставен знакът….и по непредпазливост е причинил средна телесна
7
повреда на повече от едно лице.
От мотивите на присъдата се установява, че ищецът не е описан в кръга на
пострадалите лица със средна телесна повреда.
Постановената присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл.300
от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. В тази връзка всички оспорвания на ответника са
несъстоятелни, тъй като описаният механизъм в исковата молба е установен и фактите
се припокриват изцяло относно деянието, противоправността и виновността на дееца.
От приетата и неоспорена САвтЕ се потвърждава установения вече в присъдата
следния механизъм на настъпване на ПТП: На 26.03.2022 г., около 5.20 ч., обв. Ц. Г. Т.
управлявал л. а. „*****“, с peг. № **** по ул. „Б.“, в посока към бул. „Кн. М.Л.“, в гр. П.,
като по същото време по бул. „Кн. М.Л.“ се движел л. а. „*****“, с peг. № ****, управляван
от св. К.А.В. от с. Г. обл. П.. До него на предната дясна седалка пътувал св. А.Л.К.. Отзад
пътували св. Г. С. Л., св. В.С.М. и св. А.В.В.. Пътуващите в л.а. „ *****“, с peг. № ****
отивали на работа, като последен в автомобила се качил св. А.В., който бил взет от св. К.В.
от място, малко преди кръстовището на бул. „Кн. М.Л.“ сул. „Б.“. ...
На кръстовището на ул. „Б.“, с бул. „Кн. М.Л.“ обв. Т. не забелязал приближаващия
се към кръстовището л.а. „*****“, поради което не спрял на знак „Б2 Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и предприел маневра завиване наляво, като навлязъл в
бул. „Кн. М.Л.“ със скорост около 66 км. в час. Траекториите на двата автомобила се
пресекли и когато л.а. „*****“ достигнал средата на кръстовището, л.а. „*****“ го блъснал с
предната си част в предната му дясна и задната му дясна врати. От силата на удара л.а.
„*****“ се завъртял по посока на часовниковата стрелка и се приплъзнал странично около
десет метра, в посока север, като се блъснал в търговски обект, разположен северно от бул.
„Кн. М.Л.“. Л.а. „*****“ също се приплъзнал странично, в посока север, около 10,7 м., като
се блъснал с предната си лява част в основата на светофарна уредба, разположена на
източния тротоар на ул. „Б.“. .
След удара св. К.В. забелязал, че св. Л. е замаян.“
Травмите предмет на иска са получени при пренасяне на ударната сила от сблъсъка
(от дясно на ляво), при което ищецът бил притиснат от пътувалият на средната седалка
В.С.М., най-вероятно чрез лявата ръка на последния.
От САвтЕ се установява,че автомобилът в който е пътувал ищецът е снабден с
предпазни колани на задна седалка. Поради конструктивните им особености триточковите
предпазни колани, според инж.М. могат да са неефективни доколкото позволяват известно
странично махаловидно движение на горната част (над ****) и да настъпят травми от удари
или притискане на главата ръцете и тялото при контакт в съседни врати, колони или
пътници.
При конкретната ситуация описаният по-горе механизъм (на получаване на
травмите) не може да бъде избегнат или пък нараняванията да бъдат ограничени до по-
ниска степен.
По отношение на настъпилите неимуществени вреди е разпитана свидетелката
К.П. и е изслушана СМЕ.
От разпита на свидетелката К.П., живееща на ***** с ищеца, се установява, че
инцидентът, в който Г. Л. пострадал, се случил на 26.03.2022 г. при отиване сутрин на
работа със своите колеги. Същата тази сутрин свидетелката получила обаждане от
8
родителите й, които й съобщили за инцидента. Отивайки пред Спешното отделение на
„МБАЛ – П.“, същата не получила никаква информация като единственото, което
чувала от полицаи и лекари било, че е станала много тежка катастрофа. Установява, че
Г. бил настанен в „Хирургично отделение“ на МБАЛ – П., както и че по време на
целия престой в болницата, тя ходила на свиждания, той не желаел да говори и се
оплаквал от много ****. Казвал, че като **** и имал *****е. След като бил изписан от
болницата свидетелката се грижила за него, а при невъзможност, ходила неговата
****. Установява, че ищецът имал нужда от **** вечер, за да заспи, както и от *****.
Сочи, че се е наложил разговор с **** около месец преди той да започне работа, тъй
като той изпитвал много **** да излезе навън и не искал да шофира. Твърди, че до
ден днешен ищецът отказвал да бъде возен в автомобил и шофирал с огромен ***.
Установява, че след като е започнал работа, също продължил да ходи на ****.
Установява също така, че изписването му около два месеца останал вкъщи, като
престоят му бил много труден, тъй като
*******************************************************. Сочи, че до ден
днешен ищецът не е възстановен, тъй като ***, когато излиза на пътя, за него бил
*********** когато трябва да се качи в автомобил, но пътуването било неизбежно,
защото той продължавал да пътува до гр.П.. Твърди, че по време на възстановяването
си ********************************, като до ден днешен нямал никакви спомени и
не можел да обясни какво се е случило. Установява, че много **** преживял, че
неговите колеги бяха **** пострадали и той все още не може да приеме, че се е
отървал сравнително по-леко. Твърди, че ищецът се оплаква, че при смяна на времето
и когато вдига **** го ***, физическата натовареност при него била много ***,
оплаквал се и от *****е, ****, както били налице **** травми.
От допуснатата СМЕ и приетата като доказателство медицинска документация се
установява, че на 26.03.2022 г., сутринта при ПТП в гр. П., на кръстовището на бул.
„К.М.Л.“ и ул. „Б.“ , като пътник в лек автомобил „*****“ пострадал ищецът по
делото Г. С. Л., с ЕГН **********, от с. К.Д. , ул. „Л.И.“ №**.
Непосредствено след пътния инцидент, според приетата експертиза и св.показания
пострадалият не бил изпадал в безсъзнателно състояние, но имал прояви на степенно
разстройство на съзнанието – ******************.
Същият бил транспортиран с линейка на ЦСМП до спешното отделение на „МБАЛ
П.“ АД - гр. П., където бил консултиран, изследван и приет за лечение в хирургичното
отделение на болницата. При постъпването се оплаквал от болки в *****************а.
Изследван всестранно и лекуван с диагноза:
*********************************************. Записано е още в консултацията с
************* /*********/ по тялото след автомобилна катастрофа. Проведено било
консервативно медикаментозно лечение и медицинско наблюдение. На 28.03.2022 г. бил
изписан, за да продължи лечението си при домашни условия.
9
Установява се от СМЕ, че описаните в медицинската документация по делото ***** се
намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според заключението на вещото лице д-р М. **** при описаните ***** били
интензивни в началния период след травмата и изисквали прием на медикаменти, както било
отразено в историята на заболяване. Постепенно **** намалели и болковият синдром се
овладявал, но **** за **** – контузии за период от около 20-25 дни. Най-дълго се запазвали
****, породени от ************, които продължили около 30-35 дни.
Установява се, че по време на болничния престой при ищеца било провеждано лечение
с вливания на ******************** и *****.
Експертът установява, че от медицинска гледна точка по тялото на пострадалия не
били описани увреждания, които да са характерни за „коланна травма“, но пък имало
клинични данни за ******. Изолираното **** само на едно **** по ****, говорело за
директен удар от предмет с ограничена повърхност-вероятно лакет на пътника от дясно.
Вещото лице посочва, че травматичните увреждания били резултат от действието на
твърди, тъпи предмети със значителна кинетична енергия, чрез удар или притискане с или
върху такива и отговаряли да са получени при ПТП по механизма „Травма в автомобила“.
Ударът между двата автомобила бил страничен за автомобила „****“ - в областта на ***те
му десни врати. При този удар имало махаловидно движение на телата на пътниците в
купето на автомобила. При това движение, тялото на пострадалия било ударено и
притиснато от тялото на пътника в средата на задната седалка, което довело до ******.
Главата се отклонила първоначално наляво и се е травмирала в елементи на купето.
Едновременно с това тялото имало и импулс на движение нагоре и обратно към седалката,
което довело до травмиране в областта на ***, клинично проявени с болки в описаните
области.
Установява се също така, че при челни удари предпазните колани задържат телата на
пътниците и водача към седалките, предпазвайки ги от сблъсък с елементи от конструкцията
на автомобила вътре в купето или напускането му.
При странични удари те могат да са неефективни, защото позволяват странично
махаловидно движение на горната част на тялото (над ****), при което могат да настъпят
травми от удари или притискане на главата ръцете и тялото при контакт в съседни врати,
колони или пътници.
При конкретната ситуация и при описания по-горе механизъм на получаване на
травмите, те не могли да бъдат избегнати или нараняванията да бъдат ограничени до по-
ниска степен.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице д-р П. М..
Поради така установеното, съдът приема за несъстоятелни доводите на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца, тъй като от СМЕ се установи, че
конкретният механизъм на ПТП, а именно при страничен удари обезопасителният колан
позволявал странично махаловидно движение на горната част на тялото (над ****), при
10
което могат да настъпят травми от удари или ******** при контакт в съседни врати, колони
или пътници, поради което могат да са неефективни.
От заключението на САвТЕ е видно, че не може да се направи еднозначен извод дали Г.
Л. е бил или не, с поставен предпазен колан, но това обстоятелство е без значение за
съпричиняване на травмите.
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.
В резултат от противоправното деяние – нарушаване на правилата, установени в ЗДвП
от Ц. Г. Т. с ЕГН **********, признат за виновен в това, че на 26.03.2022 г., при управление
на МПС – лек автомобил „*****“, с рег. № *****, в гр.П., на кръстовището на ул. „Б.“ и бул.
„Кн. М.Л.“, в *** състояние, с концентрация на **** в кръвта – 1,22 на хиляда, нарушил
правилата за движение, като по силата на присъда № **/03.04.2024 г. на основание чл. 343,
ал. 3, предл. 3-то и предл. 4-то, б. „а“, предл. 2-ро във връзка с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК бил осъден на *** години лишаване от свобода,
като наказанието било отложено за изпитателен срок от ** години и е причинил вреди на
ищеца Г. С. Л..
Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача Ц.
Г. Т. за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на произшествието както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Необходимо е да се изследва въпросът
какво е справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди, които е търпял ищецът Л..
Възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
Направените от ответника възражения за съпричиняване, съдът намира за недоказани,
както изложи и по-горе в мотивите си.Ответникът не установи при условията на пълно и
главно доказване ищецът да е бил без поставен предпазен колан.
Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени
вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /В този
смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г./
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените **** увреждания,
продължителността и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето – в този
смисъл Решение № 69/18.03.2014 г. по гр. д.№ 4686/2013 г. на ВКС, ІV г. о.
11
Съдът намира, че в конкретния случай при определяне на справедливия размер на
обезщетение, следва да се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки
при възникване на ПТП, на лечението, жизнеспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
При отчитане на всички тези критерии и като взе предвид, че възстановяването е отнело 30-
35 дни/травмата на **** според СМЕ/ за справедлив размер в съответствие с чл. 52 от ЗЗД
се явява сумата от 30 000 лв., като се имат предвид причинените увреждания,
продължителността на интензивните болки като следва да се отчете и съдебната практика
при сходни случаи. /В т. см. Решение по в.т.д. №668/2021 година по описа на Апелативен
съд гр.П../ Причинената телесна увреда, интензивните ******та през първите дни и
посочения период, установени както от свидетелските показания, така и от СМЕ, следва да
бъдат обезщетени със сумата от 30 000 лева, като за разликата над този размер до размера
от 40 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди:
Съобразно представената мед.документация и приетата неоспорена в тази част СМЕ,
направените от ищеца разходи са в пряка връзка с лечението и възстановяването му, същите
са били необходими и възлизат на сумата от 78.25 лева,представляващи разходи за лекарства
и потребителска такса, т.е. искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването
на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването
му за това. По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
12
застрахователя на 8.04.2022 г. за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, респ. претенцията за законна лихва от 8.04.2022
г. е основателна и следва да се уважи, а за периода от 26.03.2022г. до 8.04.2022 г.,
следва искът за лихви да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса върху
присъдените обезщетения в размер на 1250 лева, както и на основание чл. 11
от Тарифа ГПК – ДТ в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като са
представени доказателства за заплатено такова в размер на 3850
лева.Съобразно уважената част от исковете на ищеца се полагат разноски в
размер на 2889.37 лева от заплатеното адв.възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е направил разноски, съобразно
представен списък от адв. Ал. И. по чл. 80 от ГПК в размер на общо 5960
лева, от които 800 лева общо за допуснатите експертизи, 5160 лева за
адв.възнаграждение с ДДС и 1040 лева държавна такса по обратния иск.
Държавната такса от 1040 лева не следва да бъде включвана по
разноските във връзка с главните претенции
От този размер с оглед размера на отхвърлената част от претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди на ответника се полагат разноски в
размер на 1498.72 лева, които ищецът Г. Л. следва да бъде осъден да му
заплати.
По обратният иск по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.
Поради обстоятелството, че се уважават главните искове против застрахователя,
/за неимуществени вреди частично/ по реда на чл.432 от КЗ, което е вътрешно-
процесуалното събитие, са налице предпоставките за разглеждането на предявения
обратен иск от застрахователя против делинквента, който ев размер на 26 000 лева
само за неимуществените вреди частичен от 40 000 лева.
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите на чл.433, т.1 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпване на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение на Закона за
движение по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на **** с
13
концентрация на **** в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на ***** и други **** или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за ****, ***** и други ****. В случая, се установи по делото, че
ответникът е управлявал МПС с концентрация на **** в кръвта 1,22 на хиляда,
което е безспорно установено от присъда № **/03.04.2024 година по НОХД №
250/2024 г. по описа на Районен съд гр. П..
Нормата регламентира едно от основанията, при които в полза на застрахователя
възникна право на регрес да получи от причинителя на деликта това, което е платил на
пострадалия за претърпените вреди. Регресното право обхваща освен платеното
обезщетение и лихвите и разноски, за които е бил осъден.
Предпоставките касаещи основанието на предявения иск са налице.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е застраховател по сключена и действаща към деня
на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. лек автомобил „*****“, с
рег. № *****, която покрива отговорността на водача Ц. Г. Т. с ЕГН ********** за
причинените вреди. С влязлата в сила присъда последният е признат за виновен за
причиняването на произшествието в *** състояние, с концентрация на **** в кръвта -
1.22 на хиляда, нарушил правилата за движение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, във вр. с
чл.104 ал.1 от ППЗДП и чл.46 ал.2 от ППЗДП, като на кръстовище на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, движейки се пътя без предимство, не
пропуснал пътно превозно средство, което се движело по пътя с предимство и не
спрял на пътен знак-Б2 Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимствмо“ и на
основание чл.300 ГПК, присъдата е задължителна за настоящия съд и в тази част.
За основателността на иска не е необходимо доказване изпълнение
задължението на застрахователя за плащане към увредения, тъй като обратният иск е
предявен в условията на евентуалност и уважаването му ще създаде условно
изпълнително основание, т.е. ищецът по него ще може да реализира правата си след
като докаже факта на плащането след постановяване на съдебното решение.
При горното обратния иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ следва да
бъде уважен до размера, в който е уважен главният иск на ищеца, ведно с присъдената
върху тях законна лихва, считано от 8.04.2022 г. както и следващите се в тежест на
застрахователя разноски по делото от лв. Съдът уважава главната претенция за 30 000
лева неимуществени вреди, но е предявен обратен иск който е частичен и е в размер
на 26 000 лева, поради което следва изцяло да бъде уважен.
При изхода на делото по обратния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника Ц. Г. Т., следва да се възложат направените от ищеца разноски от
2889.3 лв., както и заплатената държавна такса по обратния иск в размер на 1040 лева.
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК
14
Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, със
седалище и адрес на управление град С. 1407, район Лозенец, бул. „Д.Б." №**,
с ЕИК *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Г. С. Л., с
ЕГН **********, с постоянен адрес село К.Д., обл. П., ул. „Л.И.“ №**, със
съдебен адрес град С., ул. “Р.В.“, бл.**, ет.*, офис №*, адв. А. Д. сумата от 30
000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди – ****** в
резултат на ПТП, настъпило на 26.03.2022г., от което ищецът е получил *****,
за което има влязла в сила присъда № **/3.04.2024г. по НОХД № 250/2024 г.
по описа на Районен съд гр. П., ведно със законната лихва, считано от
08.04.2022 г. /датата на отправяне на писмена покана до застрахователя /,
до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер от 30 000
лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и имуществени вреди в размер на 78.25 лева,
ведно със законната лихва, считано от 08.04.2022 година до окончателното
изплащане и разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на
2889.37 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, със
седалище и адрес на управление град С. 1407, район Лозенец, бул. „Д.Б." №**,
с ЕИК *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати по сметка на
Окръжен съд Пазарджик на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса
общо 1250 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифата ГПК ДТ в размер на
5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. С. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес село К.Д., обл.
П., ул. „Л.И.“ №**, със съдебен адрес град С., ул. “Р.В.“, бл.**, ет.*, офис №*,
адв. А. Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”
АД, със седалище и адрес на управление град С. 1407, район Лозенец, бул.
„Д.Б." №**, с ЕИК *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. чрез адв.М.
Г., разноски в размер на 1498.72 лева, /съобразно отхвърлената част от
иска/.
ОСЪЖДА Ц. Г. Т., ЕГН **********, с адрес с. П., обл. П., ул. „А.Т.”
15
№*, да заплати на основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление град С.
1407, район Лозенец, бул. „Д.Б." №**, с ЕИК *********, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К. чрез адв.М. Г., сумата от 26 000 лева, частичен иск от 40 000
лева, представляващи обезщетение неимуществени вреди присъдени в полза
на Г. С. Л., с ЕГН **********, ведно със законната лихва от 08.04.2022 година
до окончателното изплащане и разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК -
2889.37 лева, както и заплатена държавна такса от 1040 лева, при условие,
че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД заплати
определеното с решението обезщетение за неимуществени вреди по реда на
чл.432 ал.1 от КЗ, ведно с присъдената законна лихва и разноските.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД срещу Ц. Г. Т., ЕГН **********, да се издаде
след влизане на решението по обратния иск в сила и ПРИ УСЛОВИЕ, че се
представят доказателства, че сумата, за която е уважен обратният иск е
изплатена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД на Г. С. Л.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес село К.Д., обл. П., ул. „Л.И.“ №**.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* – Ц. Г. Т., ЕГН **********, с адрес с. П., обл. П., ул. „А.Т.” №* да
заплати на .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. П..
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16