№ 8
гр. Кюстендил , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Костадин Павлов Босачки (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260025/ 17.03.2021 г., постановена от Дупнишкия районен съд по
НОХД № 471/2020 г. по описа на същия съд подс. АНГ. Л. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК- в това, че на 23.02.2020г. в гр. Бобошево
е управлявал моторно превозно средство – л.а. м. „Фолсваген пасат“ с рег. № ***,
собственост на Е. М.а без свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, постановено с НП № 17-5310-000271/24.10.2017г., издадено от Началник
група при ОДМВР Кюстендил, в сила на 20.02.2020 г. На осн. чл.343в, ал.2 от НК вр. чл.54
НК му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година, както и „глоба” в размер 500 лв.
Присъдата се обжалва от адв.Е.А.- защитник на подс.М.. Изложени са доводи за
неправилност и необоснованост на присъдата, изразяващи се в неправилна преценка на
доказателствения материал. Изтъкват се и доводи за необходимостта от приложение н арзап.
На чл.66 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
Алтернативно се иска намаление на размера на наложеното наказание при приложение на
чл.66 от НК.
Пред КнОС защитникът на подс. М. поддържа жалбата със същите основания в нея.
1
Подсъдимият АНГ. Л. М. изразява съжаление за деянието и моли за справедлива
присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и
при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната
жалба оплаквания, както и доказателствата, събрани от въззивната инстанция във връзка с
правното положение на жалбоопдателя, намира същата за допустима, доколкото е
предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено
значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода
на съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение
за правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото
се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.М. през периода 2004- 2020 г. е осъждан, като спрямо същия са постановени
общо 9 присъди все за престъпления по чл.343б и чл.343 в,ал.2 НК. По пет от
постановените присъди са му налагани наказания пробация, които са изтърпени.
През периода 2017 - 2019 г. спрямо същия са постановени три влазли в сила
присъди за същите престъпления, по които е налагано наказание ЛС. С НЧД № 1619/18 г. е
извършено групиране на наложените наказания- по НОХД № 1027/16 г. и НОХД № 446/17 г.
е определено общо наказание ЛС в размер на 10 ефективно и е постановено наказанието
ЛС в размер на 6 месеца по НОХД № 1027/16 г. (за престъпление по чл.129 НК) да се
изтърпи ефективно.
М. е освободен от Затвора – Бобов дол на 23.01.2019 г.
С НП № 17-5310-000271/24.10.2017г., издадено от Началник група при ОДМВР
Кюстендил на подс. М. на осн. чл.177, ал.1, т.2 ЗДП е наложено административно наказание
за нарушение по чл.150 ЗДП- за това, че на 03.10.2017 г. е управлявал МПС, без да е
правоспособен водач. НП е влязло в сила на 20.02.2020 г.
На 23.02.2020г. св.А. и св.М. (служители на РУ на МВР – гр. Дупница) във
връзка изпълнение на служебните си задължение спрели за проверка около 19, 40 часа
движещия се в гр. Бобошево по ул. *** с посока на движение от ул. „Марек“ описания по-
горе автомобил. При проверката било установено, че водач на автомобила е подс. М..
Последният го управлявал без свидетелство за управление на МПС. Във връзка
констатираните нарушения св. В. съставил АУАН № 5288/23.02.2020 г. и го връчил на подс.
М., който подписал акта без възражения. Била установена и употреба на алкохол, за което
2
му бил съставен друг акт.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и защитата
му.Като защитен довод пред първата инстанция се изтъква, че нарушението по НП
№271/2017 г. е извършено през 2017 г., а е влязло в сила в един по- късен момент- през 2020
г. поради закъснялото връчване на подсъдимия.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. Приобщил е по надлежния процесуален ред (чл.281, ал.1, т.5 НПК) показанията на
свидетелите В., Р., А., М., събрал е необходимите писмени доказателства за установяване на
обстоятелството- кога е влязло в сила НП №271/17 г. Тези гласни доказателствени средства са
обсъдени, като ДнРС е изложил аргументирани доводи относно причините, поради които ги
кредитира и поради които приема за доказан релевантния за обвинението факт- че на процесната
дата подс. М. е управлявал МПС. Въз основа на тези доказателства, представляващи едно
хармонично цяло, свързани с основния факт относно установяване авторството на деянието, ДнРС
е направил несъмнения, обоснован и безпротиворечив извод, че именно подс.М. е автор на
инкриминираното деяние.
При обсъждане на доказателствения материал по делото ДнРС е изпълнил
задълженията си да съпостави и провери всички доказателствени средства помежду им, при
изготвяне на мотивите си ясно е посочил на кои от тях дава вяра, в коя част и защо. В
оценъчната си дейност този съд е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по
вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е
изопачил. При мотивиране на това убеждение, ДнРС е изложил достатъчно убедителни и
законосъобразни аргументи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя
направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно
авторството на деянието, поради което извода на първостепенния съд за безусловна
установеност на този факт е обоснован и съобразен с доказателствения материал по делото.
Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата,
доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото
доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
ДнРС е дал аргументиран отговор за признаците на деянието от обективна и
субективна страна, които се споделят от въззивния съд и не се налага да бъдат
преповтаряни. Само следва да се подчертае, че мотивирано действията на подсъдимия са
окачествени като покриващи признаците на деянието по чл. 343В, ал.2 НК. От обективна
страна на 23.07.2020 г. подс. М. в гр. Бобошево в едногодишен срок от наказването му по
адм. ред с влязло в сила НП 17- 5310-000271/24.10.2020 г., в сила от 20.02.2020 г. , с което е
бил санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
управление, е управлявал МПС, без да притежава такова свидетелство. Деянието е
осъществено и от субективна страна при пряк умисъл, като подс.М. много добре е знаел, че
не притежава свидетелство за управление, че е наказван по административен ред с влязло в
3
сила НП, като независимо от това го е извършил с ясното съзнание за противоправността и
запретеността на тези му действия. В тази насока изложените доводи са обосновани и се
споделят изцяло от настоящата инстанция. По отношение на тезата за липсата на
субективния елемент на деянието изводите на ДнРС са изцяло съобразени със закона и се
подкрепят от настоящата инстанция. Действително посоченото НП е влязло в сила едва
през 2020 г., но причините за неговото невръчване в предходните години не са от естество
за обусловят липсата на знание относно това административно нарушение и респ.-
наказание. Следва изрично да се подчертае, че НП е връчено лично на М. на датата
12.02.2020 г., респ. няма данни същият да го е обжалвал. То е влязло в сила на 20.02.2020г.,
т.е. - три дни преди настоящето деяние. Не са налице основания за погасяването по давност
на административното нарушение към датата на настоящето деяние. В този аспект доводите
за необходимостта същото да е било връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН са
несъстоятелни, дожколкото административно наказващят орган е този, който преценява по
какъв е начин следва да се извърши връчването на НП.
При определяне на вида и размера на наказанието ДнРС е отчел всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия. Степента на
обществена опасност на деянието правилно е отчетена като невисока, доколкото са
засегнати обществени отношения, свързани със нормалното функциониране на транспорта.
Степента на обществена опасност на подсъдимия от друга страна е завишена, доколкото
същия е бил осъждан многократно и то все за еднородни престъпления по чл.343б и
чл.343в НК- последното изтърпяване на наказание ЛС е на датата 23.01.2019 г. и не е
реабилитиран нито по право, нито по реда на чл.88А НК. Тези обстоятелства сочат, че у
същия е налице трайна тенденция към извършване на еднородни престъпни деяния. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат сравнително младата му
възраст и самопризнанието пред окръжния съд, а като отегчаващо- предишните осъждания.
В този аспект наказанието правилно е било определено в минамалния от закона размер- ЛС
в размер на 1 година, както глоба в размер на 500 лева. Този размер на наказанието е
справедлив според настоящата инстанция и ще способства за постигане на целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието въззивният съд намира
преценката на ДнРС за ефективно изтърпяване на наложеното наказание за обоснована и
съобразена с доказателствения материал. Подс.М. към датата на деянието е бил осъждан и
не е бил реабилитиран- нито по право, нито по чл.88а НК. Наличието на други осъждания
препятства възможността за приложение на разп. на чл.66 от НК, а и с оглед на съдебното
му минало е видно, че у него е налице упоритост към този ред перстъпления. От друга
страна настоящият съдебен състав намира, че дори и да е настъпила реабилитация, спрямо
подсъдимия не би могла д се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, в каквато насока са
претенциите на защитатата, поради необходимостта от реализация на целите на
наказателната репресия. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да
постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на
4
осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната
превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От
друга страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за
безнаказаност на всяко едно престъпление, доли и и тези с по- ниска степен на обществена
опасност. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна
и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект,
КнОС счита, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез ефективно
изтърпяване на наложеното наказание и наказанието ЛС правилно е определено да се
изтърпи по този начин- ефективно.
Правилно е приложен и режима на изтърпяване на наказание –„общ“. ДнРС не е
посочил изрично в диспозитива на присъдата си основанието, на което го е определил, но
такова посочване е налице в мотивите на същата- чл.57, ал.3 ЗИНЗС. Очевидно е прието, че
подс. М. не е висока степен на обществена опасност и че следва да търпи наказанието при
този режим, доколкото от друга страна с оглед предходните изтърпявания на предишни
наказания ЛС по реда на чл.57, ал.1, т. „Б“ ЗИНЗС законът предвижда друг режим на
изтърпяване. Отбелязването в мотивите на присъдата на разп. на чл.57, ал.3 ЗИНЗС санира
този пропуск на ДнРС, но се подчертава от настоящата инстанция с цел недопускане на
други подобни пропуски.
Ето защо по горепосочените съображения присъдата на ДнРС следва да се
потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр.чл.334, т.6 НПК вр. вр. чл.338
НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260025/ 17.03.2021 г., постановена от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 471/2020 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6