№ 188
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901436 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът „Ц. за р. на ч.р.“ твърди, че ответникът Фондация „Ф. СФФ“ е заличено
ЮЛИЦ по заявление с вх.№20210708202303, но към момента има неприключили дела, а
именно №20218002901405/2021г. на ВКС, по повод първоначално т.д.№348/2019г. на СГС,
21 състав с описания предмет, т.д.№1013/2020г. на СГС, 6-23 състав, изпълнително дело
№20218510401316/2021г. на ЧСИ М.П.. Твърди, че въпреки висящите дела по заявление е
започнало производство по ликвидация, като те са изпратили нотариална покана до
ликвидатора рег.№3442/12.05.2021г. чрез нотариус Г.Г.. Сочи, че въпреки висящите дела и
в нарушение на чл. 273, ал.1 от ТЗ ликвидаторът предприема заличаване на ответната
фондация, като счита, че в случая това е извършено в нарушение на горната разпоредба, без
да се изпълнени условията е и вписано несъществуващо обстоятелство. Предвид горното
претендира за признаване за установено, че по повод заявление вх. № 20210708202303 по
партидата на Фондация "Ф. СФФ" /заличено ЮЛНЦ/ под № 20210715093139 са вписани
несъществуващи обстоятелства в Агенция по вписванията, Търговски регистър, по
партидата Фондация "Ф. СФФ" /заличено ЮЛНЦ/, ЕИК ****, за заличаване на ответното
дружество. В допълнителната искова молба от 14.10.2021г. се оспорват доводите на
ответника, като поддържа, че ликвидаторът е предприел всички възможни действия да не
получи лично връчваната му нотариална покана за предявяване на вземанията, изпратена и
оформена в 6-месечния срок за предявяване на вземанията и фактът, че в счетоводните
книги на дружеството не са записани дължимите вземания на кредитора - ЦРЧР, въпреки
наличието дори на признаване на искова претенция - по т.д. № 1013/2020, СГС, не може да
водят до благоприятни за ответника последици. Твърди, че вземанията на ЦРЧР макар и
1
спорни не са нито погасени, нито преклудирани със заличаването на Фондация "Ф. СФФ"
/заличено ЮЛНЦ/. Текстът на чл. 272, ал. 2 ТЗ изключва възможността да се приеме, че
изтичането на шестмесечния срок от обявяването на поканата до кредиторите в
производството по ликвидацията в Агенция по вписвания резултира в преклузия за
удовлетворяване на вземанията им. Излага подробни доводи за правния интерес от
поддържането на иска и уважаването му. В хода на съдебното производство поддържа иска
си чрез процесуалния си представител – адв. Георгиева и по съображения, подробно
изложени в писмени бележки. Претендира разноски по списък.
Ответникът „Фондация „Ф. СФФ“, Булстат **** /заличено ЮЛНЦ/, със седалище и
адрес на управление: гр. София п.к. ****, район Лозенец, ул. ****, представлявано от К.М.Д.
и ликвидатор чрез адв. Д.Г. от САК - особен представител, назначен по реда на чл. 29 от
ГПК, оспорва иска като неоснователен по подробно изложените доводи в писмения отговор
от 17.09.2021г. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът в настоящото
производство няма качеството на „известен“ кредитор в ликвидационното производство,
независимо от образуваните искови производства и изпълнителни производства, защото
въпреки образуваните такива не било установено вземане с влязло в сила решение. Оспорва
приложението на чл. 273, ал.2 от ТЗ в случая, тъй като ищецът нито бил известен кредитор,
нито такъв с установено вземане. Поддържа, че разпоредбата на чл.273 ал.2 ТЗ визира
възможността за възобновяване на производството по ликвидация, но вписването на този
факт не се отразява на правосубектността на заличеното ЮЛ, т.е. не я възстановява. Сочи, че
възобновяването по чл.273 ал.2 не означава възобновяване на дейността на ЮЛ, то си остава
заличено е оглед на което заявление вх.№20210708202303 по партидата Фондация „Ф.
СФФ“ е основателно и законосъобразно и по партидата на фондацията под
№20210715093139 не са вписани несъществуващи обстоятелства в Агенция по вписванията,
Търговски регистър. Предвид горното претендира отхвърляне на иска по изложените
доводи. Поддържа оспорването в хода по същество по подробно изложените от адв. Г.
доводи.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се установи от приложените документи и извършена от съда служебна
справка по деловодната система, че с решение от 13.05.2021г., СГС, ТО-23ти състав е
осъдил Фондация „Ф. СФФ“ (в ликвидация), с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, ул.****, да заплати на „Ц. за р. на ч.р.“, с
БУЛСТАТ ****, адрес гр. **** на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 659 евро
(тринадесет хиляди шестстотин петдесет и девет евро), подлежаща на връщане като
неразходвана по Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-1-BG01-KA105-
035933, съобразно Проект№ КА105/YOUTH-344/21.06.2017г., със законната лихва за забава
от 03.06.2020г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 557. 74
евро (петстотин петдесет и седем евро и седемдесет и четири евро цента) изтекла лихва до
02.06.2020г., включително, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 436. 82 лева
2
(две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) разноски по
делото. Съобразно данните по системата това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Обжалвано е определението от същата дата, с което СГС след решението е изпратил в
останалата част делото на СРС по подсъдност, но същото е потвърдено по реда на
инстанционния контрол с Определение от 27.7.2021г. по Търговско дело 2058/2021г. на САС
и Определение от 3.2.2022г. по Търговско дело 2104/2021г. на ВКС.
Установява се от представеното решение №2189/04.12.2019г. по т.д.№348/2019г. на
СГС, ТО-21 състав, че съдът е осъдил Фондация Ф. СФФ да заплати на Ц. за р. на човешки
ресурси, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 109 970,40 евро поради виновно
неизпълнение на задълженията по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-
BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App”, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019 г., до окончателното й заплащане,
като е отхвърлил исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 109 970,40 евро, платена
авансово по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681 за
изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App” поради неосъществяване на
основанието за получаването й, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане в размер на 5834,53 евро за периода от 14.08.2018г. -
20.02.2019 г. , както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 15802,53 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете. Решението е обжалвано и потвърдено от САС с решение
№74/17.02.2021г. по т.д.№2193/2020г., което е представено с исковата молба на стр.29 и
следващите. Налице са данни, че е подадена касационна жалба, като предстои разглеждането
й по образуваното дело пред ВКС под № 1405/2021г. на 2 т.о.
С исковата молба е представена исковата молба, по която е образувано
горепосоченото дело, с вх.№24543/21.02.2019г., както и актовете по делата.
Видно от данните с исковата молба и при проверка в ТР, по заявление по образец
А16 с вх.№20210708202303, подадено от ликвидатора Ц.И.В., след като е подадена и
представената от него декларация по чл.273, ал.1 от ТЗ, че фондацията няма вземания,
подлежащи на събиране, няма задължения, подлежащи на погасяване, няма предявени
вземания от кредитори, както и няма неудовлетворени кредитори, е извършено заличаване
на фондацията. От данните по партидата е видно, че по заявление № № 20201216174247 е
обявена покана до кредиторите за предявяване на вземанията.
На стр.66 от делото е представена нотариална покана до ответната Фондация,
представлявана от ликвидатора Ц.В., която е оформена от нотариус Г.Г., като подадена на
12.05.2021г., и е удостоверено, че е връчена на адреса по седалище на фондацията на
28.05.2021г. при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК и на ликвидатора Ц.В., при условията на
чл. 47 от ГПК след като на описаните три дати – 14.05.2021, 22.05.2021г. и 17.06.2021г.
същият е търсен, но неоткрит, поради което и на същия се счита редовно връчена на
01.07.2021г., а адресът е ул. ****. В поканата изрично са описани вземанията, предмет на
3
двете съдебни дела.
На стр. 65 от делото е представено удостоверение по изп.дело №20218510401316,
видно от което въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.04.2021г. от САС по т.д.
№2193/2020г. е образувано описаното изпълнително дело на 05.05.2021г.,по което
задължението към датата на удостоверението – 13.07.2021г. е 281 029,28 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е отрицателен установителен иск, при който
наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно, като за да е налице правен
интерес от предявяването на иска по чл.29, е необходимо вписаните обстоятелства да
накърняват в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. Разпоредбата на чл.
29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете по чл.365, т.3 ГПК за
защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на
чл.431, ал.2 и ал.3 от ГПК / отм./, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с
правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при
отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика,
че активно легитимирано да проведе тези установителни искове е това трето лице, чието
правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на
заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното
производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на
правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за
засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно -
от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното
изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В случая ищецът твърди, че е
неудовлетворен кредитор, който не може да реализира правата си и събере вземанията си,
поради това, че е вписано заличаване поради ликвидация, без да са налице предпоставките за
това. С оглед горното съдът намира, че той е активно легитимиран и има правен интерес от
предявения иск, в която насока има и практика, цитирана и представена от ищцовата страна.
Безспорно заличеното търговско дружество губи своята процесуална
правосубектност, но в рамките на производството по иска по чл. 29 от закона, тя се счита
запазена до решаване на спора за законосъобразността на извършеното заличаване, ответник
по иска е търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като за
него, а не за съдружниците биха възникнали правните последици на постановеното решение.
Съдът приема, че заличаването на дружеството съставлява вписване на определено
обстоятелство и по отношение на същото трябва да е налице ред за защита на третите лица,
чиито права са засегнати, затова в производството по иска следва да бъде конституирано
заличеното дружество, в случая Фондация, а при евентуално уважаване на иска ще бъде
заличено извършеното вписване и ще се възстанови положението отпреди вписването – тя
ще възвърне правосубектността си, което предпоставя възможността за участие на
4
заличеното дружество като ответник по иска, поради което именно и тя е конституирана
като такъв ответник с назначен особен представител – адвокат, посочен от САК.
Разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на
заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на закона /изрично разяснено в
мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при
действието на ЗТР / изм. ЗТРРЮЛНЦ/, а именно преустановява занапред правните
последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна
последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни
последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени
след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени
последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето
правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365,
т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на
уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в
правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този
смисъл е и даденото разрешение по т.д. № 3010/2014 г. на І т.о. на ВКС - целта на
установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо
обстоятелство. Съгласно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 г. на
ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК /възпроизведен
понастоящем в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/, е предоставен на страната, която твърди порок на
самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и
отразяване в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на
регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на
нелегитимирано лице в регистърното производство или когато органът се е произнесъл без
да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Предявеният от ищеца иск е за установяване вписване на несъществуващо
обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър - заличаването му като
търговец, в резултат на приключило производство по ликвидация, като се твърди, че
заличаването е постановено в противоречие с чл. 273, ал. 1 ТЗ - при неуредени задължения
на ответника. Съдът намира, че горното безспорно е така. На първо място решението на
СГС, 23 състав от 13.05.2021г., с което е осъден ответника за вземане в размер на 13 659
евро, което е постановено по т.д.№1013/2020г. и то при признание на иска, е влязло в сила
преди изтичане на срока на ликвидацията и установява вземане на ищеца спрямо ответната
фондация. Наред с горното, макар осъдителното решение по т.д.№ 348/2019г., все още да не
е влязло в сила, тъй като предстои произнасяне на ВКС по евентуално допускане или не на
касация, то и по отношение на това вземане е налице изпълняемост, тъй като се касае за
осъдително въззивно решение, което е изпълнителен титул и в полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист. Предвид горното, изтъкнатите от процесуалния представител на
5
ответника адв. Г. доводи, че вземанията не били безспорни, защото все още нямало влязло в
сила решение, са ирелевантни. Водещ е въпросът налице ли е вземане и дали то подлежи на
изпълнение, а в случая са налице такива вземания, а не дали същите са безспорни. Наред с
горното по първото дело както се и посочи, се обжалва прекратителното определение в
останалата част, извън съдебно признатото с решението от 13.05.2021г. вземане, т.е. има и
вече влязло в сила и безспорно вземане, а именно това по СР. Съдът намира, че не може да
бъде споделен и довода на процесуалния представител на ответника, че всички вземания
били извън предвидения в закона шестмесечен срок. Ищецът изрично е предявил
вземанията си с представената нотариална покана от 12.05.2021г., която съгласно
необореното с доказателства нотариално удостоверяване, което има характер на официален
документ, е връчена на адресата си – ответната фондация на адреса й по седалище на
28.05.2021г., което безспорно е в рамките на шестмесечния срок от обявяване на поканата
до кредиторите в ТР, което е извършено на 16.12.2020г. под вписване с № 20201216174247.
Шестмесечният срок от обявяване на поканата изтича на 16.06.2021г. Безспорно е, че
поканата е отправена и връчена в рамките на срока. Направеният втори опит за връчване на
поканата и лично до самия ликвидатор на адрес в гр. София, ул.“Оборище“, където
оформянето е по чл. 47 от ГПК с дата 01.07.2021г. е ирелевантно, тъй като и в поканата,
обявена в ТР, и от данните по публичния ТР, не се установява да е посочен адрес на
ликвидатора, различен от адреса на дружеството, за да се приеме, че ищецът е бил длъжен
да адресира поканата си на същия. Дори и в поканата до кредиторите се сочи като адрес за
уведомяване този по седалище на дружеството, на който адрес ищецът е връчил
нотариалната си покана, с която е предявил вземанията си на 28.05.2021г., а именно в
рамките на шестмесечния срок от поканата до кредиторите. Нещо повече, от данните по
делото и предвид факта, че се касае за вземания, които са по съдебни дела, по които видно
от представените доказателства – протоколи и други, ответникът е участвал, то е очевидно,
че и извън предявяването на вземанията с процесната нотариална покана, той е знаел и е
уведомен за тях. По т.д.№1013/2020г. е налице признание на иска за част от вземането и
постановено решение по чл. 237 от ГПК от 13.05.2021г., т.е. в рамките на шестмесечния
срок от поканата до кредиторите, а по другото дело е издаден изпълнителен лист за
вземането на ищеца въз основа на въззивното осъдително решение от 17.02.2021г. на САС,
за което също безспорно ответникът е бил уведомен, тъй като е подал касационна жалба
срещу него чрез процесуалния си пълномощник, която е също в шестмесечния срок.
Следователно дори и да не беше налице нотариалната покана, връчена на 28.05.2021г. за
предявяване на вземането, съгласно практиката на съдилищата, и в частност горецитираното
решение на ВКС, образувано съдебно /или арбитражно/ производство с предмет спорно
вземане на кредитор, би било достатъчно за съобразяването му при разпределение
имуществото на ликвидиращото се дружество, със заделяне на имущество, в обезпечение на
вземането, съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ, дори и без предявяване на вземането в срока по чл.
272, ал. 1 ТЗ, ако дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са били в известност за
образуването на производството до извършване разпределение на имуществото. В случая
дружеството е било в известеност за двете дела за вземанията на ищеца срещу него, поради
6
което дори и да не бе връчена поканата за предявяване на вземанията, следваше
ликвидаторът да задели имущество. В случая, обаче, е налице и надлежно връчена покана за
предявяване на вземанията в шестмесечния срок.
Разпоредбата на чл. 267 ТЗ задължава ликвидаторите, след обявяване прекратяването
на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се
отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Обявяването
на поканата за предявяване на вземания в търговския регистър законът обвързва с
последващ 6 - месечен срок, в който не може да се пристъпи към разпределяне на
имуществото - чл. 272, ал. 1 ТЗ. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането
си, дължимата сума се влага в банка на негово име - чл. 272, ал. 2 ТЗ. Ако някое задължение
е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора - чл.
272, ал. 3 ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че предвид факта, че първото осъдително
решение на СГС срещу ответната фондация по т.д.№348/2019г. от 04.12.2019г. е обжалвано
пред САС по т.д.№2193/2020г. именно от Фондацията, очевидно е, че тя е уведомена за
претендираното вземане, макар и спорно и би следвало ищецът да се счита известен
кредитор. Независимо от горното, не се твърди да е уведомен писмено, а и в срока от
обявяване на поканата в ТР, той е предявил вземанията си надлежно с процесната
нотариална покана. Въпреки горното ликвидаторът е предприел действия по заличаване на
фондацията, без да е налице обезпечение на известния кредитор по смисъла на чл. 272 от
ТЗ, сочейки в декларация, че няма неудовлетворени кредитори, което не отговаря на
фактите, установявани по делото. Налице е практика на ВКС относно правата на
неудовлетворените кредитори, обективирана в решение №5/01.06.2017г. по т.д.№3674/2015г.
на ВКС, 1во т.о. и др.,в което се застъпва становището, че приключването на
производството по ликвидация следва да изчака разрешаването на правния спор, с
предходно заделяне на имущество в обезпечение на спорното вземане / чл. 272, ал. 3 ТЗ /.
Както се приема в решение № 45 по т.д. № 4/2011 г. на І т.о. на ВКС и мн.др., обективната
липса на предпоставките за приключване на производството по ликвидация съгласно чл.
273, ал. 1 ТЗ - уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на
дружеството, независимо от оповестяване съществуването им в доклада на ликвидатора,
предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно - вписване на
несъществуващо обстоятелство - заличаването на търговеца, като обективно реализирана
цел на производството по ликвидация. Според ВКС тази последица отговаря на целта на
производството и е в унисон с дължимата от ликвидатора грижа на добрия търговец, като би
предотвратила злоупотребата с прибързано заличаване на търговци / и други лица/ в
ликвидация, преди приключване на споровете за установяване на вземанията им, а и
осигурява приключване на съответните производства, при възстановена правосубектност на
дружеството.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
7
разноски, в случая включващи сумата от 50 лв. / петдесет лева/ - заплатена държавна такса и
сумата от 600 лв. – привнесени разноски от ищеца за особения представител, или общо
разноски за сумата от 650 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ц. за р. на ч.р.”/ЦРЧР/,
БУЛСТАТ ****, с адрес гр. София, ул. „****, представлявано от Изпълнителния директор
М.Б., чрез Адвокатско дружество „Н. и З.“, чрез адв. Д.З., съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
срещу Фондация "Ф. СФФ", БУЛСТАТ **** /заличено ЮЛНЦ/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. ****, р-н Лозенец, ул. ****, представлявано от назначения
особен представител – адв. Д.Г. от САК - особен представител със адрес за съобщения и
призоваване: гр.София, ул. ****, email: ganevd09@gmail.com, иск с правно основание чл. 29
от ЗТРРЮЛНЦ, че по заявление вх. № 20210708202303 по партидата на Фондация "Ф.
СФФ" /заличено ЮЛНЦ/ под № 20210715093139 са вписани несъществуващи обстоятелства
в Агенция по вписванията, Търговски регистър, по партидата Фондация "Ф. СФФ"
/заличено ЮЛНЦ/, ЕИК ****, а именно заличаване на ответното дружество.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Фондация "Ф. СФФ", БУЛСТАТ ****
/заличено ЮЛНЦ/, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ****, р-н Лозенец,
ул. ****, представлявано от назначения особен представител – адв. Д.Г. от САК - особен
представител със адрес за съобщения и призоваване: гр.София, ул. ****, да заплати на
ищеца „Ц. за р. на ч.р.”/ЦРЧР/, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. София, ул. „****,
представлявано от Изпълнителния директор М.Б., чрез Адвокатско дружество „Н. и З.“, чрез
адв. Д.З., съдебен адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 650 лв. / шестстотин и петдесет лева/
- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След евентуално влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
АВ-ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8